9INI

От доста време се каним да си спретнем едно домашно приготвено суши. Откакто откриха новия мол на Цариградско шосе, редовно хапваме рибките в Happy-то на последния етаж – при кината.

Може би трябва да уточним, че съществуват много и различни видове суши. Аз лично съм фен на макитата – това са може би най-разпространения вид, който се навива в кори от водорасли във вид на големи пури, а след това пурите се режат на шайби.

Напазарувахме необходимите продукти от няколко магазина в същия мол:

• Листове нори от сушени водорасли – 5 листа
• Ориз за суши – 500 гр.
• Пушена сьомга 100 гр.
• Скариди – 250 гр.
• Сурими (рулца от раци) – 100 гр.
• Авокадо – 1 бр.
• Краставица (по-плътна) – 1 бр.
• Бамбукова подложка за навиване

Прибрахме се и action! Първо проверихме в наличната домашна готварска литература какво пише по темата – почти нищо. После проверихме какво пише в Интернет по темата – доста.

Оризът: преди да се вари се маринова със сол, захар и оцет. В някои рецепти в маринатата слагат оризов оцет, също слагат и саке (оризова ракия)… ама ми се вижда много оризово. А и поради липсата на оризов оцет и саке – използвахме просто балсамов оцет. Първо оризът се мие със студена вода, докато не спре да пада бяло от него. После се накисва в студена вода 1½ количеството ориз за ½ час. След това, без да се изцежда водата, в която е киснал се слага да заври на слаб огън и се вари, докато попие всичката вода, като се бърка непрекъснато (около 10 – 15 минути). След като се свари, оризът се маринова и се разбърква хубаво и се захлупва с капака. Така втасва още 10 – 15 минути. Пропорцията за маринатата е следната: за 5 листа нори – 250 гр. ориз; на този ориз се слагат 1½ ч.л. сол, 1½ кафява захар, оцет на око – докато потъмнее леко.

Плънката: по заведенията я пестят, а като гледам цените на продуктите, не мисля, че тя е най-скъпата съставка. Освен това в зависимост от вида на маки сушито има такива, които са с един вид плънка и такива които са с различни плънки. Ние избрахме с различни. Нарязахме едно авокадо на лентички – то има приятен мазен вкус, по-скоро няма вкус, а просто придава мазно усещане… странно е, трябва да сте опитвали авокадо, иначе не може да се опише. Освен него и една краставица на лентички. По оригиналната рецепта краставицата не се бели. Също и пушената сьомга. Може и сурова, но се препоръчва да се замрази дълбоко за 24 – 48 часа, за да няма паразити в нея. При мариноването за опушване също умират. Всъщност рискът при сушито е от паразити в суровата риба. Подозирам, че с маринована червена херинга също може да се получи доста добре – продава се в на салатния щанд в Кауфланд и другаде почти не съм я намирал. Също 250 гр. замразени скариди ги сварихме в подсолена вода. Беленето си е пипкава работа, но ако скаридите са едри и хубави – не е толкова страшно. Също сурими, известни сред народа като ролца от раци, но в действителност е мляно месо от риба, което се овкюсява с подправки, пресова се и се боядисва – за да наподоби рачешко месо.

Нори – това са листовете от сушени водорасли, от които се навива маки сушито. В био магазина в мола продават няколко вида. Качеството на листовете зависи от няколко неща – да не се чупят лесно, да са светло зелени на цвят – като остареят стават тъмно зелени или дори кафяви. Да нямат дупки.

Навиването – става по-лесно с подложка от бамбукови пръчици. Листът нори се слага върху подложката и върху него се разстила тънък слой ориз. Разстилането е една от най-големите тънкости при сушито или по друг начин казано – беше една от най-сложните операции за нас. Слоят трябва да е възможно най-тънък, като в същото време не трябва да има дупки. Задачата се усложнява от факта, че оризът е доста лепкав. Задължително трябва да е истинал към момента на полагането му. В горния край на листа трябва да се остави ивица около 1 см. за да се загърне накрая.

След като се растели оризът, в долния край на листа, но не съвсем близо до ръба се подрежда плънката. Ние слагахме няколко стръка авокадо, няколко стръка краставица и един от видовете морски продукти – сьомга, скариди или сурими. В различните рецепти се слагат още маринован кисел лук, крема сирене тип Филаделфия, риба тон и други мариновани риби, както и други зеленчуци.

Навиването започва от долния край постепенно нагоре. Когато се стигне горния край – оставената свободна ивица загръща цилиндъра и така не остава откъде да се изсипе оризът или плънката. След това се стиска, така че да се пресова – да не остават рехави места в ориза и между плънката. Понеже оризът е лепкав – цялото маки се стяга и не се разпада лесно. Тази операция става най-лесно с въпросната подложка за навиване. Тя е от бамбукови пръчици сплетени с тънко канапче. Като се навие макито, може отвън да се стисне с ръка – въженцата се свиват, а клечките се сгъстяват и сплескването е лесно. Понеже отвътре клечките са овалки – не разкъсват листа нори.

Нарязването беше вторият момент, в който срещнахме проблем. Всъщност проблемът беше в ножа – не беше достатъчно остър. След като сплескахме първото маки, специално наточих един голям нож. На второто и третото вече нямаше проблеми. Добре е при рязането да има още две ръце, които да помагат, като държат от другия край макито, за да не се разкъса нори листът и да не се развие. Също проблем прави лепкавостта на ориза и твърдостта на плънката. Когато ножът започне да минава през макито, оризът е мек и ножът потъва до сърцевината. Там среща авокадото, което е твърдо и ножът запира. Ако се натисне по-силно – има опасност да се сплеска цялото маки. Затова рязането трябва да става с прав, а не назъбен нож с дълги постъпателно-възвратни движения. Да обаче, понеже оризът лепне – залепва за ножа, затова след всяко маки трябва да се измие с гореща вода.

След като се нареже на шайби, добре е да се охлади в хладилник за час два, освен ако всички продукти не са предварително охладени. Също е добре да се завие със стреч фолио или капак, защото 1) оризът поглъща всички миризми от хладилника; 2) рибата омирисва всичко останало в хладилника; 3) ако имате no frost система, всичко ще изсъхне за 2 часа в хладилника.

Вече охладеното суши се сервира с уосаби и/или паста от хрян. Понеже и двете са люти ги пропуснахме. Освен това се сервира и малка купичка със соев сос. Всяка шайба се топи в соса и се яде.

В интерес на истината – получи се доста над очакванията ми. Още първото маки суши имаше автентичен вкус. Поне сравнено със сушитата от три заведения, които вече съм ял. Е – първото се сплеска при рязането и се наложи да го изядем с ръце. Но на последния лист вече придоби направо търговски вид. Явно не е чак толкова трудно. Като изключим времето за подготовка на ориза – останалите неща стават относително лесно и бързо. Аз съм доволен и подозирам, че занапред ще го правим още доста пъти.

Между другото – не всички хора харесват вкуса на сушито. Ако имате съмнения или ако не обичате сладко-кисели ястия или риба, по-добре първо опитайте суши в ресторант. Вече не е чак толкова скъпо удоволствие. Малки порции от 4 шайби се сервират между 2 и 5 лв. Ако сте опитали и вече знаете, че ви харесва – опитайте и вкъщи!

Тук малко снимки

2 коментара »

Multigami,
originally uploaded by Ilia Goranov.

Една тематична закачка за любителите на оригамите. Идеята ми се върти в главата от много време, но все не намирах време да я реализирам… дори бях забравил. Подсетих се, след като с журито на на конкурса Webloz си направихме схватка “програмисти vs. дизайнери”, като нещата започнаха, след като разказах един виц за програмисти на Борил. По-късно в конкурса за дизайн спечели един сайт за оригами, а председател на журито за категория дизайн беше Борил.

Освен това, този пост ще е тест на връзката между Flickr и WordPress инсталацията на 9INI… ще видим какво ще излезе.

Един коментар »

Преди няколко месеца от Българската уеб асоциация се обърнаха към фирмите, които членуват в нея за съдействие – една фондация търси членове на журито за конкурса, който организира. Веднага се съгласих – чудесна възможност да се запознаеш с млади хора, които наистина се интересуват от Web. И по този начин, през миналия уикенд се озовах между Търговище и Разград.

Понеже прочетох блога на победителя в конкурса, реших, че ще е готино да разкажа моята гледна точка. Освен това – добър повод да пусна най-накрая нещо в тоя мой блог, че съвсем го забравих.

Много от познатите ми подходиха с голям скептицизъм – тия деца, те нищо не знаят, знаеш ли какъв ужас ще бъде там, тия проетки не са техни, всичко е фалшификация… Аз обаче виждах светлина в дъното на тунела и силно се надявах да не е от идващия насреща влак.

По-нататък имаше няколко срещи, обсъдихме организацията, какви изменения ще правим в правилата и критериите за оценка, как ще протичат защитите, наградите, ала бала, и т.н. Тихомил се оплака, че състезанието съвпада с друго мероприятие в Търново по същото време и не може да намери лектори. Обадих се на мой колега и близък приятел от близо 10 години – Петьо Иванов (този с Рубито), казах му за какво става дума. Той отговори, че ще участва и на другото мероприятие, но идеята му харесва и обещада дойде (и дойде).

Отделно с Тихомил се разбрахме, че и аз ще изнеса една лекция, като още не се знаеше темата – изпратих му тематичния ми план от университета (водя лекции в Нов български университет) и му казах – избери тема, аз ще говоря. Тихомил избра ауторизация и аутентикация.

Месец преди самия конкурс Тихомил ми изпрати списък с проектите и документацията към всичките и направихме първия кръг от журирането, на който избрахме 21 най-добри проекта в категорията.

Седмица преди датата на конкурса получихме и копия на сорсовете на всички класирани за финала проекти. Разгледах ги и си нахвърлях бележки по всеки от тях. В този момент именно – за мен започнаха приятните изненади – всичките проекти бяха изключително добри. Пак се намериха скептици, да ми разправят, че тия проекти не са правени от учениците – това са на други хора, тия деца нищо не знаят…

На 23 април пристигнах по обяд в комплекс Островче. Настаних се, отидох с колата до Лозница по личен ангажимент и вечерта се върнах за откриването. След това вечеряхме… заседяхме се в ресторанта, пийнахме по няколко питиета и към 2 часа (ахъм, към 2) си легнах. Тук беше втората изненада – всички участници бяха изключително готини – културни младежи, разбиращи от това, което правят.

Преди деня за окончателното журиране със Стоян и Гено се разбрахме няколко неща: първо да не коментираме проектите по време на защитите, а само да задаваме въпроси които се отнасят до оценката. Идеята е да не плашим и без друго притеснените участници. Второ се разбрахме, че всеки журира по съвест и директно пише точките без да се консултираме един с друг – за да има максимално обективно журиране. Трето – разбрахме се, като напишем всички точки да видим дали класирането е ОК или ще се наложи да “помогнем” на някой проект, защото виждаме, че е качествен, но по формалните метрични параметри е получил малко точки. Накрая стана така, че победителите се очертаха доста убедително. Проектът класиран на първо място беше безспорен фаворит и беше на първо място и при тримата! По-надолу бяха подредени доста сходно и така и не стигнахме до коментари по оценките ни. В крояна сметка ги публикувахме без никакви корекции.

Друго нещо, за което се разбрахме, беше че няма да си позволяваме да правим остри забележки към ученици, като единствено аз си позволих да направя една единствена забележка към края на оценяването. В един от проектите видях нещо изключително нередно. Зададох въпрос на участника – защо го е направил така. От практиката ми в университета знам, че понякога хората имат добри обяснения за глупостите, които са направили и често пъти отговорът им частично или напълно оправдава това, което са направили. За съжаление чух най-ужасния отговор, който можех да си представя: “Защото така са ни учили”. Това беше breaking point за мен и тогава пуснах доста груба забележка, но не към участника, а към научния му ръководител или който го е учил на това. Извинявам се, ако съм засегнал някого и държа да отбележа, че след такъв отговор – това, което видях в сорс кода по никакъв начин не е повлияло на оценката ми към този проект. Умишлено не коментирам имена на хора и проекти – който е замесен си знае.

Сутринта станах рано-рано. Закусих… аз съм от журито – няма от какво да се притеснявам, отидох в залата. Защитите за мен изобщо не минаха бързо Имах чувството, че нямат край. Тук за мен дойде третата изненада – участниците бяха изключително подготвени. Разбира се – говоря обобщено, но това бяха младежи, повечето под 18 години или около тази възраст, а бяха завършени специалисти – не просто бяха направили проектите си, ами и знаеха как и защо са ги направили, разбираха какво са направили. Не на последно място – повечето от тях имаха изключително добро представяне. Не мрънкаха, говореха ясно, по същаство, изпълнени с увереност, усмихнати… С две думи изкефих се максимално, че има такива млади хора.

Още докато журирахме победителят убедително се очерта. Самият факт, че проектът^* на Николай Стоицев беше класиран на първо място и от тримата от журито е достатъчно показателен. Държа лично да го поздравя за добре свършената работа и да му пожелая много успехи в бъдеще. После прочетох малко повече информация за това момче и сега вече разбирам, че го очаква доста добро бъдеще.

^* Не очаквайте да видите поразяваща гледка – хубавите неща са скрити отдолу!

Приключихме със защитите (представянията) на проектите и хапнахме. Междувременно пристигна Петьо Иванов, заведох го до залата, но не останах да го слушам, за което сега съжалявам, но със Стоян и Гено (другите двама от журито) трябваше да съставим окончателното класиране. Понеже по време на защитите няколко пъти прекъсна връзката с Интернет – някои от проектите ги бях написал на хартия, трябваше да вкараме точките в системата и т.н.

Тъй като типично за мен – до последно не бях подготвил нищо за моята лекция, върнах се в залата и по време на лекцията от Телерик заседнах да си нахвърлям слайдовете. Проблемът е да седна да го свърша, иначе всичко ми е в главата. Държа да успокоя Николай (победителя в категорията), че вече над 10 години говоря пред хора почти всяка седмица – лекции в университета, презентации във фирмата, семинари по различни мероприятия, пресконференции и др. И аз винаги се сещам, че съм забравил да кажа по нещо важно, че нещо можех да го кажа по-добре и т.н. Но това е животът. Не знам колко добре съм се справил с моята част от лекцията, надявам се да е било добре. Не чух оплаквания

После мина моята лекция, имаше въпроси, хората видимо бяха заинтересувани. Сега разбирам, че е имало нещо (Challenge Response), което съм казал и Николай не го е знаел… егаси кефа, бях се усъмнил, че това момче е малък гений (сега вече съм сигурен) и че знае абсолютно всичко. После от журито изнесохме кратка лекция за нещата, които не са ни харесали в проектите, но в обобщен вид. Имаше доста неща които се изкоментираха и въпреки това проектите бяха достойни и достойно защитени от авторите им.

Тук трябва да отбележа, че останах изключително приятно изненадан от проектите. Спокойно мога да заявя, че всичките проекти стигнали до финала на конкурса са значително по-качествени от това, с което се сблъсквам всеки семестър при студентите ми. Говоря както за бакалаври 4ти курс, така и за магистри! Още повече – не чух да се зададе нито един глупав или безсмислен въпрос, нещо, което ми се е случвало многократно в университета. Оставам с впечатлението, че всички участници бяха многомотивирани, знаещи и мислещи хора. Голям кеф изпитах… И в този ред на мисли – трябва да благодаря на Тихомил, че ми предостави възможността да изживея това нещо, защото ми върна надеждата, че не всичко е мрачно и ужасно, защото ми повдигна настроението за месеци напред, защото ме извади от офисното ми всекидневие, защото се видях със стари приятели и се запознах с нови.

Като приключихме с всичко – разбрахме, че другото жури още не е готово… Откарах още час – час и половина с допълнителна импровизирана лекция по непредвидени теми. Нали съм си мълчалив… Надявам се да се е получило добре, вече съм претръпнал и не се плаша от импровизации. Честно казано бях готов, ако има интерес – на другия ден да говоря и в автобуса по път Е, може би догодина… Най-много ме е яд за едно нещо – на импровизираната лекция в края на деня Николай Стоицев каза, че темата за дървовидни структури в релационни бази данни му звучи интересно, но тъй като беше единствения, който прояви интерес в залата – минахме към друга тема. Направи ми силно впечатление, защото предварително знаех, че е победител в конкурса, а също забелязах, че на всички обсъждания, лекции и т.н. когато има поставен въпрос – той знае отговора, при това правилния отговор, при това с разбиране… и вече се бях отчаял, че знае всичко и няма да му привлека вниманието с нищо. Затова ме е яд, че така и не разказах за тази тема, а тя е една от любимите ми. Николай сега е в 12 клас, което означава, че догодина няма да участва, така че дори и догодина да ме поканят пак, дори и да включим темата – той най-вероятно няма да присаства на конкурса. Освен това съм убеден, че веднъж разпален интерес няма да остане да гори цяла година и да чака Webloz 11, за да го чуе от мен. Просто съм сигурен, че ще потърси информация по темата в най-близко бъдеще. А ако съм сгрешил с впечатлението си и е бил запознат с темата – плаша се, моите адмирации.

И така, приключихме, пак стояхме в ресторанта почти до 2 часа. Дремнахме, на другия ден станах в 7, но пропуснах екскурзията. Като виден фен на 100те Национални туристически обекта вече съм бил и в Свещари и на Демир Баба Теке. Уникални места – препоръчвам на всеки, който не е бил – да ги посети, както и другите обекти от проекта на 100 НТО. След награждаването се натоварих на колата и… кефа свърши. Силно се надявам догодина Тихомил да ни покани отново… сигурен съм, че ще бъде също толкова голямо удоволствие за мен да участвам в това мероприятие.

И накрая, ще се възползвам да поздравя всички участници, дори не само тези във финала – всички участници в конкурса, защото проектите бяха качествени, защото получих няколко приятни изненади, защото вече съм убеден, че светлината в дъното на тунела е слънцето, а не насреща идващият влак.

Второто място е за Димитър Вулджев и проекта му на Ruby on Rails
Третото място беше за Мирослав Петров от Тутракан и проекта за обучение по биология.

3 коментара »