Не съм писал от много време. Напоследък работата е повече, отколкото смогвам. Или пък почивам повече? Не знам, но все по-малко намирам време да пиша тук. А не може да се каже, че няма за какво да се пише.
И понеже вчера пристигна един много благ e-mail, реших да пиша за това. На фона на оплакванията от Еленко и други подобни сигнали за некоректно посочване на източници и безскрупулно нарушаване на авторски права, на мен ми се случват далеч по-приятни събития. За съжаление, не се случват в България.
Някъде през октомври миналата година получих един e-mail от офиса на UNDP в Словакия, че са харесали моя снимка във Flickr и биха искали да я използват в статия на техния информационен бюлетин. В писмото ясно бяха написали, че не търсят комерсиални снимки, т.е. нямат намерение да я купуват, но питаха за разрешение, да използват снимката, като изрично бяха написали, че ще посочат авторските права, така както аз предпочитам.
Е, на така зададен въпрос, как да откаже човек – отговорих им, че нямам против и единствената ми молба е да ми изпратят копие от бюлетина, след като го публикуват, за да видя къде и как е сложена снимката. Вече бях забравил за тази случка, но вчера получих нов e-mail, в който ме уведомяваха, че бюлетинът е бил публикуван, благодариха за оказаното съдействие и предложиха да ми изпратят хартиено копие от бюлетина, ако им посоча пощенски адрес.
Снимката е отдолу на 13та страница в статията за граждански инициативи и селскостопанско развитие. В статията се споменава и България във връзка с частните водни стопанства и доставката на вода за селското стопанство. За съжаление примерът не е даден в добра светлина, но за това сме си виновни ние. А самата снимка заснех, при едно от пътуванията по 100те НТО, когато посещавахме връх Руй и ждрелото на река Ерма. На връщане, майка ми си спомни, че пра баба ми е родена в село Ребро и макар да е живяла там само 2 години, заради идеята минахме да разгледаме селото. Положението беше от трагично по-трагично, в селото живеят 18 човека, всичките на възраст на 70 години. През почивните дни идва по някой роднина от София, но като цяло никой от тях не живее в селото. Имаше доста изоставени и срутени къщи и имаше много интересни неща за снимане. Едно от тях беше и тази стара чешма, която не можеше да се затвори докрай и капеше.
Явно има места по света, където нещата се случват не по втория начин, а по единствения възможен. И тези места по света не са много далеч от България. Не са далеч както географски, така и културно, защото Словакия, като част от Чехословакия, също е бивша страна от соцлагера. Въпреки това, очевидно са се отдалечили от нас с бърза крачка. И макар че съм песимист в това отношение, пожелавам си, съвсем скоро и у нас да тръгнат в такава посока нещата.
5 коментара »
Случи се невъзможното – майонезата Краси има нов вид станиол на кофичките. Дизайнът на кофичките остава непроменен през последните може би близо 20 години. И вече съм писал за тези кофички. Тия дни правих една вкусна работа (кашкавалена извара, майонеза, сметана, сминдух, чубрица), която се маже на филии и отваряйки кофичката с майонезата ахнах. О чудо – станиолът е с повече съдържание на алуминий (или нещо подобно), значително по-дебел е, не може да се порежеш с него, в същото време е двустранно ламиниран и при отварянето на кофичката не се къса на много части.