July 2006  

Светофар

Вече е ставало дума за колелото на 4ти километър, където от много време има нужда от инсталиране на светофарна уредба. Още тогава споменах, че в ХХІ век не може да бъде оправдание, че схемата за светофара е сложна.

И като стана дума за сложни светофарни схеми се сетих за последното ми възмущение. Тъкмо приключиха задръстванията около офиса ми заради смяната на номерата, и се намери кой пак да ми вкисне настроението.

Преди седмица две ми направи впечатление, че по бул. Г. М. Димитров се образуват съмнително големи задръствания. Не само, че се образуват, но се образуват по всяко време на деня. Зачудих се за причината и ето, че я открих – някой, да не използвам нецензурни епитети в Интернет, е преконфигурирал схемата са светофара пред Национална следствена служба.

Кръстовището пред НСС е малко странно. На практика кръстовището е нормално кръстовище с две перпендикулярно кръстосани улици, но всъщност една от улиците от едната страна е портала на НСС. Основният трафик от автомобили на това кръстовище естествено е по булеварда. Не се съмнявам, че в НСС имат “техническо средство” с което да контролират светофара и да пускат зелен сигнал, когато им е необходимо. И единствения проблем с това кръстовище остава левия завой когато идваш откъм колелото на 4ти километър. С този завой се влиза в квартала, но от там не минават кой знае колко коли.

Досега светофарът работеше по схема с две стъпки: зелен сигнал за булеварда в двете посоки, след него зелено за автомобилите от квартала за ляво и дясно по булеварда. При тази схема колите, които правят ляв завой на бул. Г.М. Димитров трябва да изчакат насрещното двежинеи за да минат. За целта обаче някоя умна глава навремето е настроила зеленото на потока идващ от колелото да е с около 20 – 30 сек. по продължителен от насрещно двежищети се коли, за да могат да завият спокойно тези за левия завой. На мен лично ми се е налагало да завивам там и знам, че не е приятно да чакаш, но никога не съм имал проблем да завия безопасно.

Сега обаче, някой “гений” на научната мисъл е решил да промени схемата на светофара. Сега вече има три стъпки: зелен сигнал за колите по булеварда в едната посока, след това зелен сигнал за колите по булеварда в другата посока, и третия пас е както преди – за автомобилите от квартала. В следствие на това времето през което свети зелено в двете посоки по булеварда сумарно е същото, но за всяка от посоките е на половина. Благодарение на нововъведението се получават и гореспоменатите задръствания.

Най-големи са задръстванията сутрин и вечер – когато хората отиват и се връщат от работа. Не разбирам, толкова ли е сложно да се направи оптимизирана светофарна схема? Хората по света правят светофари, които разпознават натовареността на трафика във всяка от посоките и сами оптимизират комбинациите. Да речем, че това е прекалено напредничава технология. Но би трябвало да е възможно да се задават различни схеми за различните часове на деня, за да може да съответстват на натоварванията на пътищата в различни посоки. А у нас шофьорите се радват като малки деца на светофарните уредби с часовник. В същото време доскоро почти нямаше работеща “зелена вълна” в София.

В общи линии нещата се придвижват бавно, но напред. Макар да изглежда, че движението е със стъпка “една напред, две назад”. А за светофара пред НСС, не знам какъв проблем решиха, но знам какъв проблем създадоха (и той се вижда с невъоръжено око). Може би лесния ляв завой на това кръстовище е полезен поне за Хунта, честито…

Ах този SPAM

Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че получавам тонове спам. Само в домейна babailiica.com пристигат по 250 SPAM писма на ден. Тъй като използвам прихващащ e-mail адрес (такъв, в който пристигат всички писма изпратени до несъществуващи адреси от домейна) някои от SPAM писмата пристигат по няколко пъти. Примерно изпращат ги до office, admin, webmaster, babailiica, account и други логични имена в домейна. Пуснах си SPAM Assassin на сървъра, но нямаше особено положителен ефект – спамът намаля с около 50% което хем е хубаво, хем е недостатъчно.

Отскоро обаче се абонирах за Google Hosted услугата. Доста приятно – получаваш 25 пощенски кутии в твоя домейн върху сървър на Google с размер 2 GB всяка и ползваш всички благини предлагани от Gmail: SPAM филтъра на google, възможност за ефективно търсене, login по SSL, Gtalk/Jabber в същия домейн с аутентикация през сървър на Google.

В конкретния случай обаче най-важни за мен са две неща: 25 * 2 GB = 50 GB пощенско място, което не мога да го получа от никой платен hosting провайдър за прилична сума пари, а за безплатен провайдър и дума да не става. На второ място получавам SPAM филтъра на google, който има учудващо висока ефктивност. За 2 седмици откакто ползвам hosted услугата съм получил 2 SPAM-а за виагра в едната кутия и 2 SPAM-а на китайски (може и японски да е – не ги различавам много) в другата.

По страшното обаче е, че имах и два случая на писма, които не са SPAM, но са разпознати като такъв. Единият от случаите беше изключително неприятен, защото писмото беше от мой студент и съдържаше курсовата му работа. Студентът за негов голям късмет дойде на изпита и в рамките на 10 минути изяснихме къде е проблемът, но ако не бях надникнал в SPAM раздела на пощата (а ако студентът не беше дошъл и не беше ме подсетил, че ми е пращал курсова работа, нямаше и да се сетя да погледна) така и щях да го запиша в изпитния протокол като “неявил се”. Второто съобщение беше от един форум – пишеше, че имам нов отговор – ясно е защо е отишло в SPAM-а, но не беше кой знае каква трагедия.

Въпреки тези неприятности оставам изключително доволен от SPAM филтъра на google. Преди него тези 250 съобщения трябваше да ги сея ръчно и да вадя от тях истинските писма. Шансът да затрия нещо важно когато го правя ръчно не беше по-малък от сега.

Чииз кейк с пресни плодове

Продължавам с рецепти за вкусни сладки работи – благо за душата. Рецептата я знам от няма и месец, но вече я пробвах три пъти. Малко намалих темпото, че се опасявам, че ще ми омръзне скоро. Става дума за чииз кейк – като онези десерти, които ги продават в малки пластмасови кутийки. Всъщност винаги съм се чудел как успяват да го направят в пластмасова кутийка, но съвременната хранително-вкусова индустрия е способна на чудеса.

За един чиизкейк ви трябват: 1 пакет маслени бисквити (от тия ронливите), 1 ч.ч. мляни орехи, 100 гр. масло (ако може да не е българско, защото е миризливо), 500 гр. извара, 250 гр. сметана, 2 яйца, 10 ч.л. пудра захар, пресни плодове или мармалад или плодово желе. Ще ви трябва и една тава за печене с отделящи се стенички.

Относно избора на продукти. Препоръчвам да се използва извара производство на “Димитър Маджаров”, ако е възможно не от фабрично пакетираната, а от насипната. Не знам защо, но насипната е по-мазна и не седи на бучки, докато фабрично пакетираната остава на бучки, а това особено влияе на крайния резултат. Също търсете безсолна извара, защото така или иначе ще се смесва със захар.

Относно количеството захар: слагайте на вкус. Сложете 5 ч.л. опитайте, ако не ви е достатъчно сладко – добавете още. Аз лично слагам 10 ч.л, но зависи колко е солена изварата.

Относно топинга: аз експериментирах с пресни плодове, но сега е лято и ги има. Ако не ви се играе с бъркане на прясно сладко – можете да си купите буркан плодово желе от магазина.

И така: натрошавате 1 пакет бисквити на най-ситното, което можете да постигнете. Не е трудно, защото този тип бисквити и без друго са ронливи. Аз лично използвам кухненския робот на най-ниски обороти, като предварително чупя всяка бисквита на четири парчета. Алтернативен вариант е да се натрошат в саханче или да се надробят със сатър или голям гладък нож върху дъска за рязане. В общи линии не е важно как ще го постигнете, но трябва да станат на прах.

Към бисквитите добавяте чашата мляни орехи и разбърквате добре докато сместа е суха. На котлон или в микровълнова печка разтопете маслото. Ако ползвате микровълнова печка внимавайте, защото се разтапя за около 30 сек. на киловат мощност на печката! Смесете разтопеното масло със сухата смес от бисквити и орехи и бъркайте докато стане еднородна маса. Ако имате кухненски робот, можете да смелите както орехите, така и бисквитите, така и да ги объркате с маслото без да вадите нищо от съда на робота.

Не е нужно да мажете тавата с мазнина, брашно или и двете – направо изсипете сместа от бисквити, орехи и масло на дъното на тавата, разстелете я равномерно и леко я пресовайте с голяма лъжица. Не натискайте силно, защото сместа е относително суха и лъжицата лесно потъва в нея.

В отделна купа разбъркайте с мискер изварата, прибавете последователно сметаната, пудрата захар и двете яйца, като след всяка добавена съставка разбърквате по малко, а накрая рзбъркайте на по-високи обороти. Както се казва – до получаване на еднородна маса. Опитайте за сладкост – ако ви се струва че не е достатъчно сладко – добавете още захар, но имайте предвид, че след като се изпече става малко по-сладко на вкус отколкото е било като сурово.

Изсипете сместа в тавичката върху бисквитения блат и изравнете с лъжица. Така приготвеният кейк се пече в предварително загратя фурна на 180°C в продължение на около 30 мин. или докато започне да пожълтява горният слой.

Докато се пече можете да забъркате топинга. За целта намачкайте или пасирайте 300 гр. пресни плодове. Тук аз отново прибягвам до така любимият ми домакински уред – кухненски робот. Ако и вие използвате кухненски робот – пасирайте на ниски обороти, за да не стане всичко на еднородна маса – така ще останат парченца цели плодове. Смесете пасираните плодове с около 300 гр. захар (количеството зависи от вида и вкуса на плодовете) и сложете на най-ниска температура на котлона да заври, като бъркате през цялото време. По желание можете да добавите половин пакетче гел фикс на Dr. Oetker или пакетче желатин. Щом сместа заври – свалете я от котлона и оставете да изстива.

Междувременно кейкът трябва да се е опекъл във фурната – извадете и оставете да изстива без да отделяте стените на тавата. Когато кейкът и плодовото желе изстинат до температура, че е възможно да ги пипнете с ръка без да се изгорите отделете стените на тавата, изсипете плодовото желе върху кейка и го изравнете с топла и мокра лъжица. Оставете в хладилник да изстине напълно и се наслаждавайте.

Ако не печете кейка в тава с отделящи се стени – не се опитвайте да го вадите от нея. Яжте/сервирайте го направо от тавата. Бисквитеният блат дори и след печенето остава ронлив и при опит да извадите кейка от тавата ще се разпадне!

Когато изравнявате сместа от извара, сметана, захар и яйца, направете малко ръбче по края на тавата. Това ще ви бъде полезно,за да не се разтече топинга, ако сладкото се получи по-течно или ако не използвате гел фикс или желатин.

Когато бъркате смес с миксер и добавяте пудра захар (брашно или нещо друго прахообразно и леко) преди да пуснете миксера отново, разбъркайте сместа с бъркалките на миксера, като въртите целия миксер, докато пудрата се смеси със сместта. В противен случай, когато пуснете миксера всичко ще полети.

Моите три опита бяха с ягоди, с малини и с червено френско грозде. На последното трябваше повече захар за сладкото, защото плодовете са кисели. С кайсии, със сини сливи или с боровинки също си мисля, че ще стане добре. Може и стечен шоколад.

Имам идея да пробвам да направя с такъв бисквитен блат домашна сладоледена торта, като пропуснем частта с печенето. Но засега остава само идея – когато го пробвам, ще пиша. А сега ето и малко снимки:

Подходящи бисквити Извара Бисквитен блат Чииз кейк с ягоди Чииз кейк с червено френско грозде

Next Page »