August 2006  

Title се пише след Meta тага!

Чуват ли ме всички писачи на код? Ще повторя още веднъж: в HTML title тагът се пише СЛЕД meta тагът, който сочи какъв е encoding-ът на дадена страница. Защото ако в заглавието има кирилица, браузърът трябва да знае как е кодирана тя. Обаче повечето “умен” WYSIWYG софтуер не го знае това. Както и много от разработчиците не го знаят. А не всички браузъри се сещат сами каква е кодировката. Някои от версиите на MSIE като видят такава работа и се размазват – изкарват чисто бяла страница. Ако дадеш View -> Source кодът си е наред, обаче нищо не се вижда. Ако ви се е случвало – това е заради неправилен код.

Как е трамвай на латински?

Към тази тема ме насочи bobkata_b – виден член на българските форум общества. Та подписа на bobkata_b във форума в момента е: Codito ergo sum, което той го превежда като Програмирам, следователно съществувам. Зададох си въпрос подобен на онова старо мое любимо питане, с което съм тормозил много хора: как е трамвай на латински?

Когато мен ме попитаха за първи път, предположих, че трамвай на латински е tranvía или нещо от този сорт, защото така е трамвай на испански, а той е език доста близък до латинския. Голяма грешка. Отговорът е по-прост отколкото очаквате – на латински няма дума трамвай, защото латинският е “мъртъв” език – не се развива от няколко стотин години и съществува само някаква забравена писмена форма. А когато трамваите са били измислени, латинският вече е бил умрял. Затова няма как да има дума обозначаваща трамваите на латински.

И в този ред на имсли аз разбира се си зададох нов въпрос. От къде се е взела дума за програмиране в латинския език, след като програмирането се е появило по-късно дори от трамваите (това може да се оспори, не отричам). За всеки случай проверих, не саомо, че codito не означава програмирам, такава дума просто не съществува в латинския.

Обичам такива загадки. Миналата седмица гледах Inside man, който неизвестно защо го превеждат Човек отвътре. Всъщност, ако изгледате филмчето, което никак не е лошо, ще разберете защо се казва inside man, защо не е правилно преведено и каква е разликата в словореда на английски – inside man и man inside. Та в този филм “лошият” задава въпрос на ченгето, като ако не отговори правилно, няма да има допълнителна отсрочка за осигуряване на исканията. Загадката е следната: кое тежи повече – влаковете, които минават за една година през Central Station или дърветата, от които се правят доларите? Няма да казвам отговора, защото който не е гледал филма ще си развали кефа. Който е любопитен – да гледа филма. Също добра загадка има и в една от частите на Смъртоносно оръжие, където двете ченгета трябваше като имат туби от 3 и 5 литра (може и галона да бяха) да налеят в голямата туба четири литра.

Там решението беше хитро, като се използва остатъка в малката туба, след като се напълни два пъти голямата. Ще го опиша, защото филмът е по-старичък, на дали ще разваля кефа на някого. Пълни се малката туба до горе и се прелива в голямата. Сега в голямата има три литра вода и два литра свободно пространство. Отново се пълни малката догоре, след това два литра от нея се преливат в голямата, а в малката остава само един литър. Голямата се изпразва, единия литър от малката се прелива в голямата. Пълни се малката догоре и се прелива в голямата, където вече има един литър. Стават общо четири литра. Само като знаеш, че ще избухне бомба ако не решиш задачата за 1-2 минути – на дали можеш да мислиш спокойно и хладнокръвно.

Учители по информатика

Покрай ремонта вкъщи постилам вестници по пода и по стените. След това като чистя, се зачитам в какви ли не статии от близкото минало. Та днес сутринта се зачетох в една от статиите, за която чух и в офиса, чух и в медиите.

Става дума за обществента поръчка на МОН за провеждане на обучение на около 2000 преподаватели по Информатика.

В тази връзка се замислям за две неща:

Първото е, че за пореден път обществената поръчка е обявена, че ще се даде на онзи, който предложи най-ниска цена. Както добре знаем, англичаните казват: “Не съм достатъчно богат, за да купувам евтини неща”. Явно обаче МОН има достатъчно пари, че да купува евтини работи. Няма да коментирам много по този въпрос, но съм чувал потресаващи истории за лекции по 40 ст. на учебен час. Преподава се в мазета или 15 компютъра на 15 м2. Правете си сметка за какво става дума.

Второто нещо свързано с преподавателите по информатика е откровенната им некомпетентност. Имам предвид не това, че не разбират от компютри, а точно обратното. Преподавателите по информатика не трябва да разбират откомпютри. Те трябва да учат децата да работят с компютър – да им обяснят как работи, но само в общи линии.

В същото време какво наблюдавам: в час по информатика децата учат HTML или програмни езици. Виждал съм училища, в които учат Strawbery Prolog – световно безизвестен език. В същото време децата не правят разлика между компакт диск и DVD. Не правят разлика между -R и -RW дискове. Не знаят защо един гигабайт е равен на 1024, а не на 1000 мегабайта. Не правят разлика между твърд диск и оперативна памет. Страшното е, че децата смятат, че разбират от компютри щом като могата да си инсталират любимата игра.

И всичко изброено бледнее пред некомпетентността на учениците по отношение на текстообработката. Примерно нямат представа кой препинателен знак се пише преди интервала и кой се пише след интервала. Някои не знаят, че центрирането не се прави с набиването на необходимото количество интервали в началото на реда, а още по-малко защо не се прави така. Явно е, че учениците не знаят и как да форматират правилно един документ. Примерно от коя страна се пише адресата и от коя страна се пише адресантът.

За база данни и електронна таблица не искам и да отварям дума. Учат ги на SQL заявки. В същото време не правят разлика между таблица и база данни.

В университетите положението не е много по-розово. В първи курс имах изпит по текстообработка. Оказа се, че знам повече за Word от преподавателя. На друг изпит не бих парадирал с това, но именно на този нямаше как. След като ми направиха забележка за нещо, което бях направил правилно, а беше сгрешено в условието на задачата повече не издържах и ги направих да си говорят сами. С няколко прости примера им показах колко са мизерни и това, че са прочели една книжка не означава, че могат да преподават дадена материя. За целта трябва разбиране. Ако не разбираш дадена дейност – не как става, а защо става именно така, по-добре не се излагай да го преподаваш. Или поне когато го преподаваш – не се прави на интересен.

Любопитен съм като се съчетае евтино обучение за преподавателите по информатика, липсата на каквато и да е обща програмна схема по предмета в българските училища, старата материална база в училищата (която също ще бъде подновена на принципа на най-евтината оферта) и досегашното положение – какъв ще бъде резултатът?

Next Page »