January 2007  

Искаме си ниските цени

Напоследък (откакто България влезе в Европейския съюз) чувам постоянно недоволни хора да се оплакват от покачването на цените. Вероятно изглежда нормална човешка реакция да се противиш на новите по-високи цени, но всъщност това е грешка и това започва да ме изнервя. Грешно е, защото докато цените в България са ниски, ние оставаме бедни. Правилното е да се покачват заплатите, а не да падат цените. Не ниските цени са показател за висок жизнен стандарт, а високите заплати. В същото време обаче много по-малко (да не кажа изобщо че няма) са роптанията срещу ниските заплати. Защото, ако това, което печеля, ми е достатъчно в български магазин, то определено не ми е достатъчно, дори в евтин западноевропейски магазин. Т.е. максимата по-добре пръв на село, отколкото последен в града за мен лично не е добро решение на проблема.

Второто нещо, което изключително ме дразни, особено когато го чувам от устата на “специалисти” и хора, ползващи се, уж, с добро име – народни представители, артисти, професори, доктори на науките и др. подобни е: “Сега официално влизаме в Европа, ама попринцип ние сме си в Европа отдавна“. Няма такова нещо:

  1. Първо не влизаме в Европа. Европа е континент и обединява държавите по чисто териториялен признак. Ние наистина сме отдавна в Европа (по териториален признак) – има, няма, откакто съществува България.
  2. Второ влизаме в Европейския съюз, което е коренно различно. Това е икономически и политически съюз. Той е възникнал поради икономически и политически причини (в частност въглища и стомана) и винаги е съществувал с такава цел. И за наше съжаление, България никога не е принадлежала на този съюз нито от политическа, още по-малко от икономическа гл.т.

Единственото вярно в горното изказване е, че влизаме само официално, но не и реално. Защото участвайки в един икономически съюз, докато не се изравним по показатели като БВП, съотношение внос/износ, кредитен рейтинг и покупателна възможност, няма абсолютно никакво значение какво пише върху някоя хартия. В този смисъл България още дълго време няма да бъде истински член на Европейския съюз. Тъжно, но факт.

5 неща, които не знаете за мен

След като Петьо поде инициативата, а Боби и Варзоновцев откликнаха, мисля и аз да драсна пет неща, които вероятно има и хора, които вече ги знаят, но със 100% сигурност не са много:

  1. На първо място, за срам на баща ми, който е от Варна, не мога да плувам. В екстремна ситуация няма да се удавя, но все пак не мога да плувам.
  2. И аз като Петьо не понасям кръв. Но аз имам проблем най-вече с гледката. Два от най-фрапиращите случаи са когато брат ми се беше порязал зверски, заминал за поликлиниката да го шият и оставил кървави капки по целия коридор (който е с бял мрамор)… намерили са ме припаднал в хола. Вторият случай е когато гледах филма “Смъртта на велики личности” по Discovery channel. В същото време обаче в екстремни ситуации мога добре да се мобилизирам. Когато брат ми катастрофира през 2000 година, съм спрял кола на стоп, натоварил съм го и съм го откарал до лекар. Чак тогава съм припаднал (после си видях тениската и пак припаднах).
  3. Имам шофьорска книжка от 1999 г. От както съм я взел имам само една катастрофа – в петък си взех книжката от КАТ (тогава бяха розови ламинирани картончета) и в събота, в 10 часа сутринта, катастрофирах. След катастрофата изживях шофьорска депресия и отказвах да се кача дори на предна седалка в кола. Година по-късно пътувахме с познат за Пампорово да караме ски. На него му стана зле и той ми заяви: “ти ще караш нататък”. Как аз? Аз имам 1 ден шофьорски стаж и той е с катастрофа, в депресия съм, чужда кола, планина, сняг! “Тогава ще спим ж колата!” Така се излекувах. От тогава се движа само с кола.
  4. Не пуша. Това всички го знаят. Но никога дори не съм опитвал. Не сум слагал димяща цигара в устата си никога. Нито пури, нито трева или друго. Но преди 4 години на един 8ми декември в Сандански опитах наргиле. След това си купих наргиле. Него го пуша, но доста рядко. Всъщност това е наргилето, което споменава Боби.
  5. Ям всичко освен люто. Наистина ям абсолютно всичко. Е не си падам по месо с кост и по риба, но ги ям без отвращение. Затова пък пия водка/кола и почти нищо друго. Не пия ракия и уиски, дори и маркови.
  6. Второто ми име е Петров. Това само между другото…

Зелените стикери за застраховка гражданска отговорност

Не съм писал от лятото. Вероятно тук се очакваха някакви теми във връзка с 8ми декември, нова година, други светли събития, но не. Всъщност събитието си е съвсем навреме – започна новата 2007 година и започна новата кампания за застраховки гражданска отговорност. На първо място ми направи впечатление тоталното неразбиране от страна на повечето хора – какъв е смисълът на тази застраховка. Постоянно се чуват реплики от сорта на: “Ама аз карам лада/вартбург/опел на 20 години, който струва много по-малко от нов автомобил със същата кубатура, защо трябва да плащам същата застраховка?“, както и въпроси “Защо трябав да си правя застраховка гражданска отговорност, ако не си карам колата?“.

Както и да е, темата обаче не е свързана със смисъла на застраховката, а с въведените от миналата година стикери, които се лепят на предното стъкло на автомобила, за да показват, че има редовна застраховка. Идеята е “контролните органи” да могат лесно да осъществяват визуален контрол, за да не спират всеки автомобил за проверка на документите. Естествено след като тазгодишните стикери са 1:1 същите като миналогодишните – цялата идея се разсъхва в един прекрасен миг, защото очевидно няма как в движение или от разстояние да се види къде точно е перфорацията върху стикера. Това е причината всяка година да се мени цвета на стикерите за платена винетна такса – през 2005 г. бяха жълти, а през 2006 г. бяха сини – няма как да караш със стара винетка!

Но и това не е нещото, което ме подтикна към писането на настоящата тема. Както вероятно всички шофьори знаят, в България има въведени три контролни стикера, които се лепят по стъклата на автомобила, а именно: годишен технически преглед, застраховка гражданска отговорност и платена винетна такса (като последния е задължителен, само когато се излиза извън населените места, т.е. на т.нар. републиканска пътна мрежа). Повечето шофьори обаче явно не знаят, че тези стикери се лепят на точно определени места върху стъклото, както и че след изтичане на тяхната валидност е задължително да се отлепят. Виждал съм винетки под огледалото за обратно виждане, залепени на три ката по стъклото за всяка седмица от годината, залепени на страничните стъкла, стикери за застраховка отдясно и т.н.

Та, аз, като един съвестен гражданин, който си плаща данъците и се осигурява върху цялата (реалната) заплата си направих вчера застраховката гражданска отговорност за 2007 г. и днес реших да си залепя новия стикер. Очаквах, че старият стикер ще се отлепи относително лесно. Тук е важно да се отбележи, че всичките изброени по-горе стикери имат защита, която гарантира, че един стикер няма да бъде използван на повече от два автомобила – а именно – прорези, които не позволяват да бъде отлепен без да се разкъса. Това естествено създава известни проблеми с отлепянето на старите стикери. Най-качествени в това отношение са стикерите на годишния технически преглед – при отлепянето му станиолчето не се разкъсва, но сребристата част на стикера се отлепя от станиолчето и остава върху стъклото (т.е. стикерът се разрушава). Остатъците от сребристата част се изчиствят изключително лесно с само с мокра салфетка. Стикерите на винетките са малко по-неприятни – при опит да бъдат отлепеи, те се късат на малки парченза и на практика е невъзможно да бъде отлепен стикера като се запази неговата цялост. Слава богу остатъците от лепило са минимални и също лесно се почистват с мокра салфетка.

Сега обаче идва ред на зеления стикер за застраховката. Оказа се, че той не само се отлепя значително по-трудно от другите два, ами и оставя следи от лепило по стъклото, които трудно се почистват дори и с препарати съдържащи спирт. Та чудя се – толкова ли е трудна технологията за произвоство на стикери, които да са едновременно трудни за отлепяна (от защитна гл.т.) и лесни за отлепяне, след като им изтече валидността. От приведените примери е видно, че не е трудно, щом като останалите го правят, така че остават два варианта: или в едни институции има мислещи хора, а в други институции ги няма, или става дума за корупция от типа печатница “Мама, татко и аз”. Което и от двете да е (а се надявам да е първото, защото по-лесно се лекува) – призовавам Гаранционния фонд (той печата стикерите, а не застрахвателите) в бъдеще да помисли що за стикери поръчва. Струва ми се, не е толкова сложно да се предвиди възникването на проблеми с материала и качествата на стикерите.