March 2007  

Кефия и агал

От известно време издирвам арабски магазин в София. Търся кефия и агал. Това са традиционни палестински (бедуински) части на облеклото – едни кърпи, които се слагат на главата и се фиксират с кожени скоби. Един от най-известните хора, носили кефия е Ясер Арафат. Биват в три традиционни разцветки – чисто бели, шахматни с бяло и черно и шахматни с бяло и червено, като явно цветът има някакво символично значение. Такива кърпи носих 1994 година когато посещавах Израел. Не съм вярвал, че такова примитивно на пръв поглед нещо може да има толкова поразителен ефект на слънце. Очаквах, че главата ще ми заври от него, а в момента в който ми го нахлузиха на главата, все едно ме потопиха във фризер. Уникално усещане.

Всъщност кърпата се нарича кефия и се прави от памук или от вълна. Вълната звучи прекалено топлещ материал, но в действителност вълната е един от малкото материали познати на човека, който притежава уникалното свойство да запазва температура. Т.е. вълнената дреха не топли в студено време, а задържа телесната температура. По абсолютно същия начин в топло време не охлажда, а само държи около тялото температура близка до телесната. У нас обикновено е около 30° C, което е под нормалната телесна температура, но в Израел лятно време температурата достига до 50 градуса и тогава ако около теб е 35° – 36° C си е истински благодат.

Скобата, с която кърпата се закрепя се нарича агал и представлява пръстен оплетен от няколко тънки кожени ремъка. След като главата се покрие с кефията, отгоре се поставя агалът и предния остатък от кефията се отмята назад.

Настрана от темата за кефията и агала като предмети, така и не намерих място където в София да могат да се купят. Не че съм търсил кой знае колко усилено, но като един модерен човек, тясно свързан с Интернет, реших да потърся в мрежата. За мое огромно съжаление установих, че при търсене за кефия в google единствените смислени резултати водят към описанието на кефията в wikipedia. Всички останали срещнати думи “кефия” в google са неграмотно изписване на думата кефя (изпитвам кеф). Реших да потърся за агала. Ефектът беше още по-поразяващ. Отново нито един смислен резултат и предимно неправилно изписване на единствената дума в българския език, която започва с Ъ – явно хората не знаят, че се пише ъгъл, пишат агал. С две думи положението вместо да се влошава става безнадеждно.

Салата спомени

Не знам как се нарича салатата всъщност, но я кръстих “Спомени”, защото е пресъздадена по спомени, а не е извадена от някой рецептурник. Ако ви кажа какво съдържа, може би ще прозвучи странно и съмнително като комбинация от продукти, но в действителност е доста приятно на вкус.

И така салатата се състои от корен на целина, ананас, орехи и майонеза. Горе долу пропорцията е на една глава целина (корен, не стръковете с листата отгоре) се слага една консерва ананас на кубчета (може и пресен, но аз много мразя да го чистя), орехи на вкус и една кофичка трапезна майонеза.

Как се приготвя: първо главата целина се сварява във вода с малко сол (чаена лъжичка) и малко оцет (две три супени лъжици). След това се обелва (желателно е да се бели след варенето, по-лесно е) и се нарязва на кубчета като картоф за руска салата. Ананасът, ако е от консерва се изкисва от сиропа, ако е на шайби се нарязва, а ако е на кубчета направо се изсипва. Орехите не се мелят, а се натрошават на едро. Това може лесно да се направи, като ореховите ядки се изсипят на домакинска дъска за рязане и се накълцат на едро с голям прав нож или прав сатър за зеленчуци. Всичко се разбърква добре в голяма купа заедно с майонезата. Яде се добре охладено. Целината има вкус подобен на картоф, но не съвсем. Всъщност картофите са вкусни и топли и студени, докато свареният корен на целина е по-вкусен когато е студен.

Не гарантирам, че всички ще го харесат, но определено на мен ми звучеше плашещо, а се оказа доста приятно. Освен това е от онези салати, които и да искаш, не можеш да ги купиш готови от магазина. Може пък някой производител на салати да прочете този пост и да пусне салатата в масово производство – не се знае, знае ли се?

Трите власти

Сутрин, докато закусвам, гледам кой гостува в сутрешния блок на бТВ и какви глупости говори. Изобщо за сутрешния блок и за Бареков може много да се каже, аз лично харесвам предаването, но ме дразни, че има хора, които сякаш са абонирани за гости на това предаване. Един от тях например е Андрей Райчев, който може да е много добър политолог, не споря по въпроса, но определено не може да говори, а за ръкомаханията му изобщо не искам да повдигам въпрос. Аз и от поведението на г-н. имаме новина се дразня, защото да измислиш новината не е същото като да я откриеш, ама който колкото може.

Всъщност темата е друга. Вчера слушах депутата Владимир Кузов и още един гост, който организирал детски конкурс, в който бил замесен Кузов, който пък го съдят за педофилия. Не ме интересуват дребните им интрижки, нито как Бареков слага думите в устата на хората. Там въпросният гост каза следната ключова реплика: “За Бога, той е представител на законодателната власт, работата му е да прилага законите!“. Отдадох го на някакъв моментен афект, защото човекът е разстроен, че са замесили инициативата му в някакви интригантски игрички.

Но днес сутринта слушам интервю по телефона със съпруга на оперираната, който дал подкуп на д-р. Стоян Пернишки от Пирогов. Случаят нашумя напоследък. Сега няма да коментирам случилото се, но не всички подкрепят човека, който от благодарност, че са спасили живота на жена му, се обадил в полицията. Та в телефонното интервю, той каза: “наложи ми се да се обърна към съдебната власт и се обадих в полицията“.

Ясно става, че сред обществеността се шири тотална некомпетентност какво е това “Разделението на властите”, защо го има, какъв е смисъла, коя власт коя е и коя от властите с какво се занимава. Спомних си едно проучване, според което децата в училище (говоря за гимназисти, не за 4ти клас) не знаят кой е президент на Република българия и кой премиер министър. Както добре знаем (надявам се, че знаем), за да защитава човек правата си, трябва на първо място да ги познава. И репликата, че тия права са дадени на хората от Конституцията е популистка. Конституцията ти ги е дала, но трябва да си ги пазиш. В последните няколко поста го казах и ще го повторя: “Кой ви излъга, че животът не е жесток?“. Правата не са даденост, не са въздух, който просто да го дишаш, докато не изчезне. Не трябва да се замисляш за тях, когато ти ги отнемат, а да мислиш за тях постоянно.

Явно има хора, които имат интерес от това, хората да са глупави и да не познават правата си. Но като контра аргумент, мога да кажа, че разликата между овцете и глупавите хора е, че когато овчарят поведе овцете в една посока, те просто тръгват на там. А когато някой дава акъл на глупака, действията му са непредсказуеми. Глупавият човек е като НУРС – неуправляем ракетен снаряд.

И накрая, за който не знае – ще напиша няколко кратки реда за разделението на властите. Ако сте чували, че разделението на властите е измислено от Шарл Монтескьо, това е истина, но всъщност не съвсем. Монтескьо предлага разделяне на властта през 17 век, по време на буржоазните революции във Франция. Та неговата идея тогава е да се раздели властта между суверена, т.е. краля, и народа. Начинът, по който това може да стане е, като функциите на властта се разделят на групи и съответно правото да изпълняват определена група функции се предостави на различни съсловия (тогава) или групи хора (сега).

Да, но след края на революцията, това разделение вече няма смисъл – просто вече няма крал. Затова, значително по-късно се доразвива теорията за разделянето на властта, която продължава да е по функционален признак, но вече е в съвсем друга плоскост. Тогава се обособяват трите основни функции на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна и си поделят работата. Властите са именно в този ред, защото хронологически дейността им е подредена по този начин:

Първо законодателната власт приема закони. Затова се нарича законодателна, защото дава закона. В България, и в много други държави, законодателната власт се предоставя на парламента от народа (чрез избори). У нас парламентът се нарича Народно събрание, но в другите държави си има други имена – в Сърбия се нарича Народна скупштина, в Русия е Государсвенная дума, в Израел е Кнесет и т.н. Парламентът е колективен орган съставен от депутатит (или народни представители).

Втора е изпълнителната власт. Тя идва след законодателната, защото нейната работа се състои в това да изпълнява законите или по-точно да контролира спазването на законите. Всъщност законопроектите също се пишат именно от изпълнителната власт, но за да се превърнат те в истински закони, трябва да преминат през Народното събрание, да бъдат гласувани и одобрени. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. В България правителството е Министерски съвет, т.е. министрите на различните министерства. Дейността на правителството е разделена в няколко министерства, като някои от тях са разделени на принципа на сфери на дейност (транспорт, околна среда и води, здравеопазване, земеделие и гори, култура, образование и наука), докато други са разделени на функционален принцип (финанси, вътрешни работи). У нас, в настоящото правителство, има 17 министерства и три държавни агенции от ранга на министерство. Агенциите са на младежта и спорта, по туризма и за информационни технологии и съобщения. Останалите агенции са разделени ресорно и са подчинени на различните министри.

Правителството се съставя от политическа партия, която се предлага от Народното събрание след изборите. Издига се кандидатура за министър председател, на когото се връчва мандат за съставяне на правителство, което се гласува от парламента. Т.е. рпавителството не се избира пряко от народа, хората гласуват за депутати, а те избират правителството. Затова хората могат да имат претенции към депутатите, за които те са гласували (включително могат да имат претенции и към онези, за които не са гласевали). А контрол над дейността на правителството и министрите упражнява не народът пряко, а депутатите чрез представителство. Това се случва всеки петък в парламента, когато се провежда парламентарния контрол.

Тук е важно да се добави, че полицията всъщност е известна още като ДНСП – Дирекция “Национална служба полиция”. Дирекцията е част от Министерство на вътрешните работи. Което означава, че полицията е част от изпълнителната власт.

И последната от трите власти е съдебната. Тя е последна защото работата и е да тълкува и прилага закона. Интересното в случая е, че не онзи, който е написал закона го тълкува, а онзи, който го прилага. Иначе нямаше да е справедливо – законодателят винаги може да каже: “да, ама аз имах друго предвид“. Работата на съдебната власт е да съди. А до съдене се стига след две други стъпки: първо трябва да се създадат закони, след това изпълнението им трябва да се контролира от изпълнителната власт. И чак когато се случи някой да наруши закона и изпълнителната власт го залови, той отива в съда, където бива съден.

И тук има интересен казус, който не е толкова категоричен колкото казуса с полицията. Към коя от властите трябва да принадлежи следствието, като орган, който събира информацията необходима на съда, за да вземе решение, т.е. за да отсъди. Според мен то трябва да бъде независимо от съда, така че би било по-логично да е част от изпълнителната власт, но нещата не са черно бели и имат нюанси.

Друг интересен въпрос, който изниква е: защо след като съдебната власт е отделна власт, в структурата на изпълнителната власт има Министерство на правосъдието? Всъщност това министерство никого не съди. След като някой бъде осъден, присъдата му трябва да бъде изпълнена. Министерството на правосъдието е органът на изпълнителната власт, който след присъда от съдебната власт я изпълнява. С думи прости – управлява затворите. Освен това изпълнява и някои други функции като охрана на съдебната власт, закрила правата на осъдените, и някои функции във връзка с търговската дейност, която подлежи на регистрация в съда.

Остават обаче няколко властови структури, които не са споменати досега. На първо място това е президентът. Преди време имаше спор, дали регистрационният номер на колата на президента трябва да бъде 0001 или колата на председателя на Народното събрание или колата на Министър председателя? Спорът е изключително глупав, но според мен, тъй като България е парламентарна република, главна фигура от логическа гл.т. е председателят на Народното събрание. Българският президентът е държавен глава и има само представителна функция. Представителната функция е останала от времето на монарсите и смисълът й е бил кралят да остане крал, макар и без властови функции. По аналогичен начин английската кралица е кралица, но Англия си има парламент, правителство и съд. В общи линии работата на държавния глава е наистина повече представителна, примерно подписва международни договори, но след като са ратифицирани (одобрени) от парламента. Освен това има право да налага вето на законите приети от парламента, но само по веднъж и дава мандат на правителството, който не може да го откаже. Освен парламентарни републики има и президентски, като Франция и Русия, където президентът е главната фигура. Те се характеризират с малко по-силово и еднолично управление.

Къде е кметът? Освен функционалното разделение на властите съществува и териториално разделение. Териториалното разделение дели властите на централна и местна власт, което дава относителна автономност на управлението на отделните териториални единици. Относително, защото финансовото управление в държавата се състои от събиране на данъци и даване на бюджетни пари. Тогава се очаква бюджетните пари, които се дават за местни дейности да се събират от местните данъци. Да, ама не – всички данъци се събират от централната власт и се разпределят от същата.

Централната власт са именно парламента и правителството. Съдебната власт има собствени териториални структури – градски, общински и областни съдилища. Областният управител противно на очакванията не е част от местното самоуправление. Той е представител на централната власт на местно ниво. Обратното на областния управител са членовете на парламента – народните представители. Те са представители на народа от всички територии в централната власт.

А отговораът на въпроса: “къде е кмето?”, именно той е представител на местната власт. Местната власт също е разделена между кмет и общински съвет, но по тази тема някой друг път.

Нека да обобщим – имаме три власти. Първо е законодателната, която е парламент и в България се нарича Народно събрание, там работят депутатите или народните представители, които се избират пряко от народа. Депутатите между другото са тъкмо 240 бройки и един от тях е председател, който се избира от останалите. На първото заседание председател е доайенът или най-възрастният народен представител. След това имаме изпълнителна власт или правителство, което в България се нарича Министерски съвет и се състои от министри, които се избират от парламента. И накрая има съдебна власт, която се състои от съдебни магистрати.

Next Page »