November 2007  

hocus pocus

По принцип нямам навика да публикувам какво слушам, но преди малко попаднах на едно интересно парче от 1973 година и няма как да не го споделя. Парчето се казва Hocus pocus, групата е Focus и е Холандска. Основана е 1970 и се разпада 1978, като по това време е една от малкото рок групи, която успява да завладее публиката извън Холандия. Аз лично за първи път ги чувам :)

Между другото, парчето го открих и като MP3 на датата.

Куките се закачат (+сбъркани пътища)

Провокиран от темата на Dzver за акта за крушката си припомних една неотдавнашна случка. Бяхме на турне по 100те национални туристически обекта. Пътувахме от пещерата Леденика към кораба Радецки. Движим се по международен път който стига до ферибота в Оряхово. Малко преди Оряхово се отбева към Козлодуйски бряг, където е закотвена една от 100 забележителности.

Преди да разкажа за куките, които ме спряха по път, за момент ще направя лирическо отклонение и ще спомена, че при това пътуване, въпреки наличието на пътна карта в колата обърках пътя 4 пъти за два дни. Пътните табели в България са пълна скръб (там където изобщо ги има). Пътят като международен коридор от Румъния към Гърция очевидно беше ремонтиран с щедро финансиране по програма Phare (имаше си и табели). Асфалтът е фантазия – за първи път си позволих да карам със 140 км/ч на първокласен междуградски път. Пътните знаци, обаче, явно не са били включени в рпоекта. Докато се вжижехме през територията на община Враца (като областен център, вероятно е по-богата община) имаше пътни табели през 1 – 2 километра. Но в момента в който излязохме от общината се озовахме в зоната на здрача – една пътна табела нямаше чак до самото Оряхово. По едно време гледам Дунав ми тече отляво, а ако се движа в правилната посока би трябвало да ми е отдусно. Обърнах, върнах се, видях една кола на пътна помощ – питах ги. Казаха ми да се върна до Мизия (сакаш не го виждам на картата) и да завия по третия мост надясно. Връщам се, броя първи, втори, трети мост. Спирам… гледам моста – има вид повече на пешеходен мост, отколкото на автомобилен. Освен това отново се огледах за табели, да не би да съм ги подминал предния път като съм минал – няма. Усъмних се, подминавам моста, 10 метра след него автобусна спирка, спирам, с питане до Цариград се стига, питам. Оказа се, че наистина това бил мостът, павя обратен завой, за трети път минавам по тая улица днес.

Имаше още две по-незначителни обърквания на пътя, например в Козлодуй никъде няма табела на околовръстното им шосе от къде се влиза в града (а то имаше само една отбивка, на която пишеше само ГАЗ СТАНЦИЯ). Като върха на сладоледа беше на връщане от Видин спряхме в Белоградчик и макарче преди години сме разглеждали скалите и крепостната стена, влязохме пак, за да получим и печати в книжките. От там трябваше да продължим към Берковица, където има невероятен етнографски музей (и много як музеен уредник, който си беше оставил GSM на вратата на музея, извикахме го след работното време, той дойде с едно колело, отключи всичко да разгледаме).

Та пътя от Белоградчик за Берковица трябваше да мине през Монтана, за да може да се движим по магистралата от Видин/Калафат (E79). На излизане от Белоградчих спряхме да похапнем и в заведението ми препоръчаха да се включа в магистралата при село Ружинци. Тръгнахме, но две села преди Ружинци имаше пътна табела, на която пишеше, че се завива надясно за Монтана. И аз, патка загубена, завих. Чак след около 20 километра разбрах, че тази табела стърчи там от преди 15 – 20 години – от преди да построят магистралата и съм подхвала друг (стар) път. Не само това, ами и този стар път минава от едната страна на планината (месля че се казваше Широка планина), а магистралата минава от другата. Единствените включвания в магистралата са при село Ружинци и после чак в самата Монтана. Което означаваше да се връщам 20 км. назад, което ми удължаваше пътя с 40 км. Като капак на всичко, този път явно не е ремонтиран от години – в селата по пътя къщите и хората изглеждаха като забравени от бога, а нас ни гледаха като извънземни задето минаваме с кола от там. Всъщност това беше и причината да изуснем работното време на музея в Берковица и затова сме изключително благодарни на уредника, че дойде след работа и не каза: “дайте книжките да ви сложа печати ибягайте…“. Дори влезе с нас и разказа разни интересни работи…

След това пътуване съм убеден в необходимостта от закупуване на 1 бр. GPS навигационно устройство за колата. Както и да е, за историята се подсетих от темата на Dzver-а относно куките. След като завихме по въпросния мост в Мизия, рподължихме към Козлозуй, а аз вече бях изнервен до известна степен от поредното объркване по пътищата, от забавянето и от лошите пътища (след като се отбихме от пътя за Оряхово). Излизам от едно населено място и след 200 метра се влиза в следващото. Пада се някъде около Хърлец (не помня точно кое от всичките беше). Виждам, че на входа на следващото населеното място причаква патрулка на КАТ с куки с радар (който беше насочен в посока към излизащите от селото, а не към мен). Не се притесних особено, защото карах макар и с малко над ограничението в рамките на разумното. Освен това ги видях още на излизане от предното село и намалих скоростта. Въпреки това обаче ме спряха. И тук се започва истинската история:

Трябва да спомена, че си имам принцип – ако съм нарушил правило и ме спрат куки, не давам кеш, в брой и на ръка. Да пишат акт, да ми вземат точки ако щат. Досега имам два акта за превишена скорост и един от катастрофата ми. Но в конкретния случай се учудих, защото не нарушавах никакво правило. Или поне не личеше да нарушавам някакво правило. Диалогът започна с “Добър ден, [някаква длъжност: сержант/капитан], [някаква фамилия], документите за проверка?“. Подавам талон на колата, книжка, контролен талон.
- Къде ви е отличителния знак за годишен технически преглед на превозното средство? – Соча стикера на стъклото… – Това е стикера, много добре знаете за какво ви питам, трябва да имате едно картонче с перфорация на датата!
- При талона на колата е.
- Да, видях го… Имате ли платена застраховка гражданска отговорност?
- Имам, полицата е при талона, стикера е на стъклото
- Да, видях ги, годишен данък за МПС?
- И той е там.
- Да… бихте ли отворили багажника на автомобила и да ми покажете оборудването? – отварям, показвам, крик, резервна гума, аптечка, триъгълник, набор крушки… колата е относително нова и тия неща никога не са използвани, оборудвана е фаблично с всичко. – Къде ви е светлоотразителната жилетка? – показвам я и нея – Господин Горанов, знаете ли с каква скорост шофирате?
- Знам разбира се?!
- А знаете ли какви са наказанията за шофиране с превишена скорост?
- Не знам.
- Аха… ясно, значи не познавате закона за движение по пътищата?
- Познавам го, но не съм се съсредоточавал върху частта с наказанията, защото не го нарушавам.
- И не карахте с превишена скорост?
- Е не съм карал със 100!
- Тук ограничението е 40!
- Няма знак, значи в населено място е 50?!
- А вие с колко карахте?
- Е вие ми кажете де?
- Значи трябва вече с радар да ви ловим?
- А ми ловете де… нали имате радар! – до тук запазих хладнокръвие, защото знам, че не съм нарушил нищо и колата е в пъла изправност, но вече започвам да ставам и нахален, защото и куките стават нахални!
- Господин Горанов, ако продължавате да шофирате така, скоро можете да останете без книжка и без работа!
- Ъ?!??
- Вие не сте ли шофьор?
- Ами… шофьор съм, но не ми е професия!?
- Няма значение, за 30 км/ч над ограничението можем да ви отнемем книжката още сега!
- Сигурно, но не карам с превишена скорост!

Така приключи диалога, върнаха ми документите и си тръгнах. Въпреки това съм разочарован от куките, защото явно им беше скучно или се надяваха на “нещо”. А най-много ме подразни това, че се заяждаха до последно, а аз нито бях в нарушение нито съм ги провокирал с нещо.

Борбата с мухъла по сървърите

Когато вали дъжд, капе ли в data center-а? Прониква ли влага по TCP/IP? Използвате ли WoIP? Вие как се борите с мухъла по сървърите?

Все екзистенциални въпроси, на които може да отговори следната безумна реклама, която днес видях adsense добавя на блога ми:

Мухъл в сървърите

Next Page »