Както вече споменах нееднократно, напоследък нямам никакво свободно време и съответно нито пиша в блога, нито чета останалите. Та за пореден път се докопах до малко повече време и се зачетох какво съм пропуснал.

Аз имам GSM от далечната 99 година. Тогава се редих на някаква безумна опашка пред офис на Mtel на бул. Витоша (срещу площад България / НДК), тоя офис още съществува…

Оттогава, досега са минали 9 годии, а аз съм си сменил GSM апарата точно три пъти. Първият ми апарат беше BOSH и освен телефон в него нямаше нищо друго. Евентуално някакъв вид строителна техника – не заради марката, а заради здравината – можеше успешно да замени чук. Този апарат дори часовник нямаше! Най-големият проблем беше, че не показваше даден SMS от коя дата е и от колко часа са пропуснатите позвънявания.

След много време го смених с Nokia 3510 от Geranos. Купих го с първата премия към заплатата ми когато започнах работа в ИО-то… От тогава съм убеден, че на света има два вида GSM апарати – финландска Nokia и други апарати.

Служебния ми телефон е Nokia (какво съвпадение?) 2600 – това ми беше първия апарат с цветен екран. Веднага го намразих – издържа някакви си 5-6 дни с едно зареждане. Личния ми 3500 е с ч/б екран и даянеше 12 дни (вече 7 дни, но още е с първата си батерия) с едно зареждане.

На 2600 най-големия му недостатък е, че в контактите не можеш да запишеш име по-дълго ог 14 символа. А на повечето хора името и фамилията, дори без интервали са значително над 14 символа. Близко до акъла – не пази по два омера за контакт, не пази e-mail, за дата на аждане и др. подобни – и дума да не става. Иначе апаратчето си е OK.

От 1 меец съм с нов апарат. Дълго си избирах телефон. Цената не беше решаващ фактор. Бях решил, че в телефона трябва да има абсолятно всичко – исках Wi-Fi Интернет, исках Windows Mobile, исках Bluetooth, исках мощен софтуер, вграден огледално рефлексен фотоапарат, 1Ghz процесор, много памет… както се казва в рекламата на банка ДСК: “Искам всичко”.

После обаче ми мина манията… започнах да искам НИЩО. Телефонът не трябваше да има нищо освен телефон. Оказа се, че намирането на просто телефон е много по-трудно от намирането на всичкофон. Почти няма апарати без камера!? Всички апарати са с невероятни размери – не можеш да ги сложиш във вътрешен джоб на сако и да не личи, че носиш нещо. Естествено всички апарати са с милиони цветове на екрана, изключително малки и леки батерии и даянят по 1 ден с едно зареждане. Затова реших, че ако ще е телефон без нищо, най-добре поне да е малък.

Накрая се спрях на Nokia 6300. Купих я в деня, в който от Nokia обявиха новия 6301, който е абсолюнво същия, но има Wi-Fi. Засега съм относително доволен. На практика това е телефон без почти нищо. Няма операционна система, има съвсем слаб процесор, поддържа Java за мобилни телефони и Flash (ама пак за мобилни телефони). Има някаква полуумряла камера, с която освен да заснемеш нищо инцидентно, за истински снимки не става. Апаратът е със стоманен корпус, което предполагам, че е хубаво. Старата нокия я изпуснах на площад Македония и я ритнах по пътното платно чак до трамвайните релси на третия ден след като я купих… но нищо й нямаше.

Относително съм доволен, защото има много недостатъци. В крайна сметка са минали години в разработка, за да бъдат създадени нови телефони, които имат недостатъци, които досега не са съществували. Новият телефон издържа по 2 дни с 1 зареждане, ако не говоря много, може и само 1 ден да издаяни. Responsiveness на софтуера – пълна нула. Бях свикнал с някакви бързи клавишни комбинации на стария апарат – забрави. Само докато отключа апарата и нервните ми окончания вече са на кълбета. Надявам се с времето да свикна, но ще видим. Освен това апаратът не се предлага с кирилизирана клаиатура, не че не се оправям и без нея, но все пак е неприятно, ако исках клавиатурата да е без нищо, щях да си купя телефон от чужбинско. Не на последно място – апаратът не е така удобен в ръката, както стария. Мисля си, че е заради големия екран и малката клавиатура – трябва а си изкълчиш палеца, за да набереш номер с една ръка. Джойстикът също не е някакво научно достижение – квадратен бутон с 5 позиции, макарче тази конструкция е по-здрава.

КАто положително оценявам възможността да се конфигурира бърз достъп и shortcut клавиши, които да се изнесат на началния екран. Там съм си изнесъл смяната на профил, будилник, калкулатор, диктофон, камера и входящи SMS-и.

Така и не можах да подкарам Интернет на новия телефон. Предполагам, че е по вина на идиотите от Globul. Дори и да не е по тяхна вина, си остават такива. Изпратиха ми SMS с конфигурацията, инсталирах го… Интернетът във вградения браузър работи, но в Opera Mini не. Опитах да подкарам няколко други Java програмчета, които искат Интернет – пак нищо. Отказах се… и без друго няма да го ползвам, просто си играех през първата седмица.

И така, в момента ползвам апарата на първо място като телефон, след това като будилник сутрин. Освен това си записвам някоя и друга аларма ако има нещо, което не искам да пропусна (да се обадя в Х часа на някого, са пусна пералната/миялната машина, да гледам нещо по телевизията). Календарът е доста куцо направен, така или иначе никога не съм го ползвал, въпреки че не мога да помня дати. Ползвам още калкуляторът и редя судоку. Това е всичко. Евентуално ще си взема в близко бъдеще един car kit с Bluetooth, защото за стария апарат имах стойка с вградено зареждане и hands free (вижда се на снимката клед като ми откраднаха касетофона в колата).

И понеже всеки следваш апарат е с безумни нови технологии, а задоволява нуждите ми все по-малко, си мисля, че:

  1. аз не съм target група и телефоните не се правят за хора като мен;
  2. цялата тая работа с проучванията и разработките е бошлаф работа.

Относно операторите: есента, като бях в Египет (за което все още не съм писал, ама Стилян достатъчно ще напише), получих интересен Wolcome SMS на летището: “Welcome to Etisalat (EGY 03 / 602 03) the latest 3.5G network in Egypt.” Замислих се – значи у нас като пуснаха 3G покритие в големите градове, все едно хванаха господ за шлифера… като че кой знае какво постижение са направили. В същото време арабите в третия свят, които живеят в пълна мизерия, имат 3.5G покритие (каквото и да означава това) върху цялата пустиня, която е 10 пъти площта на България. Някак си е обидно и тъжно.

Относно старите апарати: Първият GSM апарат на майка ми беше Ercisson (доста преди сливането им със Sony). Апаратът имаше едноредов екран, на който можеха да се изписват само цифри и латински букви само горен регистър. Навигацията в менюто върху такъв екран си беше цяло геройство. Този апарат беше с никел-металхидридна батерия, която естествено исфирясва за една година. Тоза апарат обаче днес е на 11 години, смени си собственика няколко пъти и последно чух, че след поредната смяна на батерията продължава да работи. Не само че работи, но и има значително по-добро покритие от повечето съвременни апарати (има външна антена).