March 2008  

Октосупа

След като един месец картофите ми бяха приятели, а оризът – пръв другар, прекратявам диетата официално. През единия месец си позволях няколко пъти да хапна пилешко (по-точно пуешко) месо, което обаче предварително беше сварено, а бульона не ям.

За тези, които не следят развитието на нещата – става дума за моята подагра, известна още като луканковата болест. След последните ми изследвания се оказа, че съм намалил нивото на пикочната киселина в кръвта почти на половина, като съм слязъл доста под горната граница. Т.е. може да се каже, че отново съм нормален човек – ям си всичко. РАзбира се, нямам намерение да злоупотребявам с това, така че остава минимизирано количеството на карантията, дето най-много я обичам и на свинското месо.

OctosoupЗа да го отпразнувам символично, в събота закупих два бейби октопода с бегла идея за супа. Бях чувал, че октоподите ставайт най-вкусни на супа. В магазина питах как ги приготвят хората, отговориха ми, че ги пекат на скара. Стори ми се абсурдно и продължавам да смятам, че не е най-добрата идея да опечеш мекотело върху скара. Да си кажа директно – направо не си го представям. Попитах за супа става ли? Отговориха ми, че на дали.

Реших и да не опитвам скарата, супа ми беше в главата. Прибрах се и първо хвърлих едно око в готварските книги вкъщи, а след това и в Интернет. В книгите намерих една рецепта, в Интернет намерих същата рецепта още 100 пъти, но същата. И пристъпих към подготовката.

Октоподите се измиват със студена вода, след което се осоляват и се натъркват със солта. Оставят се да престоят така за известно време и след това отново се измиват. В някои от вариантите на рецепти пишеше, че може да се натъркат и със сол и чесън.

Two OctopusesИзмитите октоподи, два броя около 300 грама, ги сварих в около 1.5 литра вода. Във водата, докато ври, сипах чаена лъжичка сол и две – три супени лъжици балсамов оцет. Вряха около 15 минути на не много силен котлон. Извадих ги, в рецептата изрично пишеше, че бульона не е подходящ за консумиране, така че го изсипах, а октоподите ги полях обилно със студена вода в гевгир, след което ги оставих да се отцедят и да изстинат. Тук съществен момент е, че октоподът пуска мастило за защита и при ловуване (живият октопод) и при варенето останалото в тялото му мастило се отделя в бульона. Именно затова не е добре да се консумира бульона. Би трябвало да е горчив, но аз не го опитвах.

След като изстинаха ги обелих. Това е един от тайните моменти, който прочетох само в една по-засукана вариация на рецептата. Беленето, не бих казал, че е трудно, но не е работа за една минута. Ако сте белили сварен телешки език – подобно е, но в известен смисъл по-лесно. Кожата сама се отделя, не е нужно стъргане с нож.

След като го обелих трябваше да го нарежа и почистя. По принцип октоподите са мекотели и нямат кости или хрущяли за чистене. Въпреки това имат една кост и това е човката. Учудени ли сте? Човката (наистина има формата на човка) е една капсула, която се намира в главата на октопода точно между пипалата. В някои рецепти пишеше, че се почиства преди варенето, но не виждам как може да стане, защото преди сваряването е доста лизгав и жилав.

Отрязах пипалата, нарязах ги на ситно, след което разрязах главата на две по височината, махнах капсулата с клюна, която е като топче, подобно е на око в агнешка главичка. След това измих главата и отвътре и я нарязах и нея на ситно. В първи октопод намерих нещо като рибна кост вътре в главата му. Първо реших, че това е попаднало от някоя риба вътре и просто го изхвърлих. Но след като открих на абсолютно същото място, абсолютно същата кост и във втория октопод – убедих се, че явно си е нормално.

Готовия сварен, почистен и нарязан октопод го изсипах обратно в гевгира, измих го още веднъж и го осолих с около половин чаена лъжичка сол. Оставих го да “втасва”. Междувременно нарязах една глава кромид лук и два средно големи моркова. Сипах малко зехтин в малка тенджерка, сложих лука и моркова и ги запържих, както се казва до златисто на лука. След това прибавих към тях парченцата октопод и го захлупих с капак. Оставих го на средната степен на котлона да се задушава за 15 минути. Може би беше малко повече от необходимото, защото беше започнал съвсем леко да залепва за дъното.

След като се задуши му сипах 1 литър вода и го оставих да кипне. Като кипна изсипах едно малко бурканче (даже не цялото) едро мляни домати и още щипка сол. Вря още не повече от 10 минути и след като спрях котлона направихме застройка с три лъжици кисело мляко и малко брашно.

Супата на вкус приличаше доста на класическа рибена чорба. Все пак октопода на вкус е коренно различен от рибата. Не бих казал, че се получи нещо зашеметяващо, но определено внесе известна екзотика в кухнята. Общо се получиха около 6 порции. Като се има предвид, че двата октопода струваха 2.40 лв. си струваше експеримента, дори и да не се беше получило нищо. Аз лично съм доволен, ще опитам пак.

На ски в Пампорово и тази година

Тази тема съм я започнал още февруари месец миналата година, след като се върнах от ските. Не си спомням защо тогава не съм я пуснал, но явно обилието от ангажименти и тоталната липса на свободно време са били решаващ фактор, както тогава, така и сега. Всъщност тогава темата беше озаглавена “Смолянските езера”, защото мислех да пиша за унищожаването на езерата и така стоеше като чернова във WordPress-а, но сега я пускам с друго заглавие, защото няма да стане дума само за езерата.

В общи линии таз годишното ми ски турне се състоя от 8 до 17 февруари – със същата компания, с която карам от няколко години и на същото място, където карам от няколко години. Бяхме по пистите на курорта Пампорово, а спяхме в хижа Езерата, която е от другата страна (спрямо курорта) на планината, по-близо до Смолян, отколкото до Пампорово. На 5 км. от хижата е ски лифта Езерата, който те качва до самата кула Снежанка на върха.

От там пускай по пистите цял ден, към 12:30 обяд, после пак пускай по пистите и 16:10 пак на кулата хващаме обратния лифт. Миналата година зимата беше доста суха, като отидохме се оказа, че почти няма сняг, всичко по пистите беше изкуствен сняг от оръдията. То много оръдия има в Пампорово – едно на Язовира и едно на хижа Студенец. Цяла нощ бичат за сняг, сутринта траковете разстилат и до вечерта все едно не е имало сняг. Въпреки това миналата година беше най-разбиващата година от гледна точка спускания, защото нямаше хора, ерго нямаше опашки на лифтовете и влековете.

Тази година сняг имаше. Не много – 90 см, което си е нищо, но все пак го имаше. Въпреки това каране на ски също имаше много – както и миналата година. Определено се забелязва гигантски отлив на туристи от Пампорово. Лесното обяснение е, че на Банско пистите са по-дълги, а съоръженията са нови. Но както от разговори с чужденци по лифтовете, така и с просто око се забелязва, че отливът е и заради мащабното застрояване.

Миналата година започнаха да строят нов комплекс на сред пистите. Тази година разбрахме, че язовира в местността Язовира е бил реституиран, източен, пресушен, зарит и отгоре е построен нов комплекс. В тази връзка на писта Язовира вече няма оръдия за изкуствен сняг, защото няма водоизточник. Само този нов комплекс има повече легла от всички хотели в стария курорт Пампорово взети заедно.

Освен това Манастира 1 и Манастира 3 на братя Диневи вече няколко години се издигат на мястото на шанцата за ски скок, а задните балкони на комплекса са на 4 метра от пистата. Южния склон на Родопите също вече е силно застроен. Един от най-притеснителните факти е, че две от смолянските езера за пресушени и заровени, а отгоре са построени хотели и апартаменти за time share. И ако заравянето на язовира не беше добра идея, заравянето на естествени езера е направо кощунство.

В същото време инфраструктурата в курорта се подобрява със значително по-бавни темпове. За последните години пуснаха един нов червен ръкав от разклона на туристическата пътека при кулата до долния край на язовира. Този ръкав никога не е бил обработван както трябва, включително итази година имаше камъни, замръзнали участъци, оголени участъци с бетон и т.н. Само два от лифтовете (Ардашлъ и Студенец) са заменени с по-нови, като най-новия вече е на три сезона (Студенец).

Има и положителен напредък – тази година са купили нови тракове за обработка на пистите, които са оборудвани с лебедки. Затова тази година за първи бът бяха обработени с машини по-стръмните писти в курорта – Стената и двата черни ръкава от кулата до Ардашлъ. И трите писти бяха истинско удоволствие за каране, абсолютно равни, без оголени или заледени участъци.

Добрата, в личен план, новина е, че и тази година нямаше много хора. Като си спомня, че през 2006 г. се чакаше по 30 минути на опашка за лифт, тази година 10 минути опашка си беше навалица. Така че пак имахме възможност да се накараме на ски. Но в глобален мащаб липсата на туристи никак не е добра новина.

Също така строят три нови писти с обща дължина 21 км. от кулата по южния склон към Стойките и нов 6 местен седалков лифт от Стойките до кулата. Това вече е сериозен напредък, макар, писти по южния склон, да не е добра идея – след 12 часа, опасявам се, по тях няма да може да се кара, а снега ще се задържа до април месец върху пистите само в много студени зими.

Покрай ските минахме през хижа Студенец и през планетариума в Смолян и прибавихме още два печата в книжките от 100те национални обекта. Пропуснахме пещерата Ухловица, но ще отидем до там като се стопли времето.

Не на последно място тази година дойде време за обновяване на ски екипировката ми, заради което похарчих повече отколкото бях преценил, че е разумно. Купих си нови ски (Salomon Vrace 2, миналогодишния модел), купих си и нови ски обувки Salomon. Щеки си купих нови миналата година, не са връх на технологията – Head, алуминиеви. Намясто, от магазин в Смолян, си купих и комплект панталон с ластични презрамки и яке на Diel Sport. Добри са, но за съжаление старият ми гащеризон от безизвестна немска фирма на повече от 10 години беше по-удобен. За още по-голямо съжаление вече ми е омалял и е с доста неприятен фосфорисциращ зелен цвят с лилава яка. Иначе Diel-а не е лош най-вече от гледна точка ходене по голяма нужда, защото стария ми гащеризон е едно цяло и трябва целия да се съблечеш.

За догодина ще си взема един wind stoper и каска – двама от компанията си купиха тази година и твърдят, че освен предпазна функция, каските са доста топли. Може да се снабдя и с няколко тънки полара за под якето. От миналата година имам нови ръкавици Zanier, които са доста топли, макарче не са water proof колкото пише върху етикета и нова маска Cebe, с което се затваря напълно обновяването на екипировката.

И накрая един фотосет от Flickr със снимки от ски приключенията.