Напоследък рядко пиша тук. Времето се разсипва като прах от счупен пясъчен часовник и е като RAM памет и заплата – никога не е достатъчно.

Вчера за един ден по GTV завъртяха четири култови руски филма на режисьора Леонид Гайдай. Първо сутринта пуснаха “Кавказская пленница” и веднага след него “Двенадцать стульев”. По-късно вечерта излъчиха пак последователно “Бриллиантовая рука” и след това “Иван Васильевич меняет профессию”. Който не е гледал тези четири филма, трябва да ги види. Това са филми с истинска актьорска игра създадени от гениални сценаристи и режисьори и екранизират едни от най-добрите автори като Илья Ильф и Евгений Петров.

И четирите филма са култови в прекия смисъл на думата. Те създават култ, в тях придобиват широка популярност лафове, които в последствие са използвани от няколко поколения. Като например “Спасение утопающих – дело рук самих утопающих” или “Жить это хорошо, а жить хорошо – еще лучше” или “Шел, упал, очнулся, гипс“, “Куй железо неотходя от кассы” и много други.

От четирите филма, най-ярко изпъква “Двенадцать стульев”, който първоначално трябвало да бъде екранизиран от Георгий Данелия (режисьор на други култови филми като “Мимино” и “Кин-дза-дза”). По-късно обаче се отказва и филмът е режисиран от Леонид Гайдай. Този филм е от поредицата, която аз наричам “абсурдно руско кино”, в което всичко е максимално сюрреалистично. Нищо не е заложено на качествата на декорите, нищо не е заложено на качествата на ефектите – всичко е сюжет и актьорска игра. Очевидно е, че декорите са декори и въпреки това, този факт не разваля филма. Картината напомня повече на камерна сцена на театър, отколкото на кинопродукция.

Друг подобен филм от по-модерното руско кино е “Ширли-мырли”, който е не по-малко абсурден и от “Кин-дза-дза”.

И не на последно място, филм, от списъка на руската класика, който също трябва да се види задължително е “Ирония судьбы, или С лёгким паром!”. Тук разбира се пропускам няколкото епизода на “Особенности русской национальной …”, защото те са вече доста популярни у нас.

За съжалеине, тези филми са силно идеосинкретични. Леле от колко време търся повод да употребя тази сложна дума. Т.е. те могат много по-силно да повлияят на човек, който е свързан с руската култура, отколкото на хора, които са свързани със западната. И като всички други добри филми – гледането с оригинално озвучаване на руски език е най-приятната част.