Печат от 100 НТО
39. Ждрелото на река Ерма
25. Перперикон, Кърджали
72. Къща музей на Пейо Яворов, гр. Чирпан
86. Златоград, етнографски ареален комплекс
90. Паметник "Бранителите на Стара Загора 1877"
74. Витоша - Черни връх
10 Планински първенци
4. Черни връх, 2290 м.
9. връх Руй, 1706 м.

Ето, че станаха почти два месеца, откакто не намирам време да напиша някой ред тук. И нищо чудно – последните 8 седмици не съм оставал в София за уикендите.

Затова ще спомена накратко по-интересните места, където сколасах да отида през Август, понеже месецът вече изтича (реално днес е последният работен ден).

В началото на август (от 1ви до 4ти) традиционно посетихме язовир Васил Коларов в Родопите. Язовирът от много години е прекръстен на Голям Беглик, но аз го посещавам от толкова отдавна, че го знам като Васил Коларов. Ходех там още като дете с родителите ми, а баща ми ходи там още от ученик. Намира се в Родопите, над язовир Батак и е в една каскада с него. Мястото е невероятно и това може да се види и от снимките на Евгени Динев. Наблизо са и Доспат и Широка поляна. Тази година с нас дойде и Боби, а компанията в палатковия лагер в пиковия момент надхвърли 40 човека.

На язовира ходим на палатков лагер, в който няма цивилизация, освен тази, която сами си осигуряваме. Т.е. това не е къмпинг, в който има електричество, печка, течаща вода или други екстри. И това придава на престоя там усещане за близост до “корените на живота”. Само че, аз не мога да издържа толкова близо до корените повече от 4 – 5 дни. За тия 4 – 5 дни заснехме 380 снимки, които все още не съм намерил време да опиша.

На следващия уикенд – 9ти – 10ти, аз празнувах рожден ден. По този случай решихме да направим едно нестандартно празнуване с пътуване. Затова тръгнахме в посока югоизточна България. Крайна цел бяха Татул и Перперикон и всички обекти от 100 НТО, които ни попаднат на пътя. В това приключение посетихме Чирпан и къщата на Яворов, Стара Загора и паметника “Бранителите на Стара Загора 1877″, Хасково и статуята на дева Мария с младенеца от рекордите на Гинес, Кърджали и Перперикон, Златоград и етнографския ареал, Момчилград и тракийското светилище в село Татул. Направихме над 180 снимки, като вече всичките са описани във Flickr, затова няма да разказвам повече.

През уикенда 16ти – 17ти в неделята се качихме на Черни връх. Рано, в 8:00 сутринта тръгнахме с колата и се качихме до хижа Алеко. От там с Романския лифт до подножието на Черни връх. После около 45 минути пеша до хижа Черни връх и самия връх. Сложихме печати в книжките за 100 НТО, както и в новите книжки – 10те върхове първенци. Времето беше изключително приятно – много слънчево, а горе на 2900 метра не беше жега, но не беше и студено. Аз се разхвърлях по без фланелка за около половин час, в следствие на което изгорях толкова добре, че още ми се бели вратът. Като капак на всичко – предния ден, понеже съм много умен, се подстригвах и си направих кола маска на врата. За да бъде изгарянето качествено.

На Витоша замъкнах не само фотоапарата, но взех с мен и големия статив. Бях се наточил как ще заснема много снимки и ще направя поне няколко приятни 360° панорами. Но техническа повреда в зарядното на апарата, за която разбрах чак на 2900 метра, ме остави с фотоапарат, двуметров статив, 2GB свободна памет и 0 (нула) батерия. Така че ако някой се надяваше да ме види заснет по без фланелка – йок. Все пак снимки има, но са от GSM.

И накрая – миналия уикенд 23ти – 24ти. Отново по следите на 100 НТО тръгнахме в посока към залязващото слънце. Отидохме до ждрелото на река Ерма. Там се разходихме по екопътеката, която е около 13 километра, макар, че така и не стигнахме до края й. След като се катерихме по стълби, пресичахме по мостове, провирахме през тунели и си киснахме краката в студената вода, хапнахме кебапчета (аз пих само сок от моркови) на поляната преди влизането в ждрелото. Питахме един възрастен човек, който се оказа, че е горски, на къде е пътят към хижа Руй. Той ни упъти и ни каза, че до там са около 10 км, но пътят не е подходящ за лека кола, може да се мине само с джип.

Да, бе, да. Той ще ми каже. Напънахме ситроена по черния път като че е югославска магистрала. Само дето бързичко се отказахме. На око прецених, че с колата трябва да сме минали около половината път. И понеже преди това в Интернет четохме, че пеш се минава от селото до хижа РУй за около час и половина, калкулирах, че след максимум час сме горе. Да ама не – в последствие се оказа, че черен път не се взимал както асфалтираните и всъщност не сме минали дори и една десета от пътя (по-конкретно с колата сме минали някакви си 900 метра). И така – катерихме се до хижа Руй 1:45 часа. Най-якото беше, че хижата беше заключена, а от хижаря нямаше и помен. Слава богу поне чешмата работеше и водата беше чиста и студена. Напълнихме бутилките, починахме около 40 – 50 минути и поехме обратно към колата. Оказа се, че не сме най-лудите, защото срещнахме 5ма туристи с палатки и големи раници (дори носеха китара) да се катерят към хижата, като ги срещнахме на 10 минути от колите в 16:30 часа, което ще рече, че те преди 18 часа не могат да стигнат до хижата. А, ако не знаете, в планината се стъмва рано, бързо и качествено. От ждрелото и хижа Руй има още 160 снимки.

На връщане към София минахме през село Ребро, което е на 2 км. вдясно от пътя. Отдавна бяхме набелязали селото за посещение, защото прабаба ми е била родена там през 1912 г. Още като малка родителите й заминават за София и тя почти не е живяла в селото, но все пак беше интересно. В момента там живеят 19 човека, като най-младите са родени по-късно от първата дъщеря на прабаба ми – моята баба.

Накрая малко полезна информация за любителите на 100 НТО. Печатът за ждрелото на река Ерма може да бъде открит в хижа Ерма през почивните дни или в магазина за хранителни стоки срещу Банка ДСК в град Трън. Печат за връх Руй, за книжките за върховете първенци има в същия магазин за хранителни стоки в град Трън, както и в хижаря на хижа Руй, ако го сварите в хижата. Барабар с този хижар можете да се качите и до самия връх, където е забранено да се ходи сам, защото е гранична зона. Печатът за Перперикон се намира в регионалния исторически музей в град Кърджали, където се намират и повечето предмети открити на Перперикон. До Перперикон се стига с лека кола от Кърджали (има табели) до паркинга и от там пеша с водач-екскурзовод или без за около 30 – 40 минути катерене. Тракийското светилище в село Татул не е включено в 100 НТО. До него се стига с лека кола от град Момчилград (има табели) до паркинг на самото влизане в село Татул. От там има равна асфалтирана пътека, около 10 минути пеш, до самото място.