Напоследък наблюденията ми сочат, че обединяването на по-малки компании в една голяма или поглъщането на малките компании от по-големи (включително и на големи компании с чуждестранен капитал), вместо да води до по-високо качество на услугите или до по-ниски цени, точно обратното води до там, че човек се отказва от тези компании.

За какво става дума всъщност?

Случка първа: От няколко години използвам малък квартален LAN Интернет доставчик. В началото беше малка фирма с 40 – 50 абоната, казваше се Starnet. Всичко беше страхотно – връзката не прекъсваше, а ако е имало някакъв проблем – собственикът на фирмата си имаше GSM – обаждаш се, “Румба, така и така… това, онова, трето пето…” и проблемът е разрешен.

Да, ама един ден, Starnet бяха закупени от Kuzel.NET – по-голям LAN internet доставчик. И се започна с простотията – първо взеха да закопават кабели подземята. Щяла да стане по-качествена услугата, само дето известно време хич няма да я има. После промениха ценовите пакети. Офиса на фирмата се отдалечи на 3 пъти по-голямо разстояние. Обслужването естествено стана едно такова безлично – вече не съм Илия, от съседния блок, а съм клиент номер 12345… И ако обслужването беше като хората – аз нямам против безличността, обаче не е така. Естествено с окрупняването на мрежата, същата взе все по-често да се чупи.

Мина се не мина време и изведнъж получавам телефонно обаждане – трябвало пак да преподпиша договор, защото за пореден път internet доставчикът бил купен от по-голяма фирма. Този път AirBites (има някаква полска следа в тая фирма, но няма връзка с предпоследния папа) били купили Kuzel.NET. На печелившите честито. Новите собственици първо промениха ценовата политика (естествено), като нищо хубаво не се появи (разбира се). Също така промениха системата за плащане през e-pay, уж за по-добро обслужване, но така го направиха, че ми трябваха някакви си 4 дни и 18 телефонни разговора с тях, докато успея да пусна плащането. Щях да го направя в касата, но за зла беда се случи да не съм в София през тази седмица. Центъра за обслужване на клиенти стана по-недостъпен от президента. Т.е. като набера номера на президента не чувам гласа на Първанов, но поне някой вдига телефона, а като набера call центъра на AirBites чувам в най-добрия случай 15 сигнала свободно. Веднъж успях да се свържа – сложиха ме на hold и така 10 минути (аз набирам от GSM) и накрая затворих.

Случка втора: вчера се прибирам вкъщи и установявам че Интернета малко го няма. Понеже правят саниране на блока и отвън висят майстори с остри предмети, първото, което ми хрумна е, че са прерязали кабела. Гледам диода на LAN картата свети – значи не са го отрязали. Може просто да са го прекъснали – има напрежение, ама няма мрежа. ping 10.10.10.1 – има отговор, значи мрежа има, Интернет няма… Стискам палци на краката, прекръствам се, хвърлям боб и черва от риба и се надявам някой да вдигне телефона в офиса на AirBites – звъня директно на GSM номера, щото на градския номер досега не са ми отговорили нито веднъж. Свързвам се от първия път (о чудо!). Били им прерязали оптиката… щели да я поправят в разумни срокове… до полунощ не тръгна Интернета… не знам кое е разумен срок за тях?

По-странното в случката: звъни се на вратата… Младеж и девойка ухилени до ушите: “Здравейте, ние сме от CableTel“. Отговарям им, че освен ако не ми носят нещо, спечелено от някоя томбола – не ме интересува, защото вече съм абонат на друга кабелна телевизия. Оказва се, че живея с дълбока заблуда – през миналата седмица, докато аз безгрижно съм си живеел живота и съм се пържил в големите жеги, CableTel били закупили предишния ми кабелен телевизионен оператор. De Javu – някъде съм сънувал вече как на нищо неподозиращи мирни граждани им се стоварва на главите окрупняването на разни компании. Както се казва – “Човек и добре да живее, фирмите се окрупняват и му го нахакват по-крупен“.

Младежът и девойката предлагаха новата услуга на “новия” стар оператор, която включва Интернет, кабелна телевизия и телефон по една жица за скромната сума от 39.90 лв. на месец, което определено звучи изгодно, докато не се загледаш. Всъщност ми предлагат достъп до Интернет с 30 пъти по-ниска скорост от тази, която ползвам в момента. Срещу още само 20 кинта месечно ми предлагат незначително увеличаване на скоростта, но нито един от предлаганите планове не предлага скоростта от 22 Mbps, която ползвам в момента, да не говорим, че аз не ползвам най-бързата опция на доставчика ми.

Между другото не мога да им отрека едно на AirBites – интернета не е баш 22 Mbps, но определено е бърз – осезаемо по-бърз отколкото в офиса ми, при условие, че работя във фирма, която е и Интернет доставчик (звучи тревожно, ще кажа само – тревожно е!).

Аз не вярвам в теорията за световния заговор, обаче ми се стори малко странно, дори съмнително до известна степен, че на вратата ми цъфнаха пътуващи търговци да ми пробутват Интернет точно в момента, в който “някой случайно прерязал оптиката на моя доставчик!“. Както и да е – младежът и девойката вероятно знаеха наизуст всички 700 телевизионни канала, които предлага кабелната телевизия, кой канал в кой пакет е включен, на какъв език върви, дали има телетекст и дори какво предаване върви по всеки един от каналите в момента. Но мен не ме интересува толкова кабелната телевизия – питах ги мога ли да ползвам реален статичен IP номер в тяхната мрежа? Не знаят. А на e ethernet ли е доставения интернет след кабелния модем? Не знаят. А мога ли да ловя Discovery Chanel с руски дублаж? И това не е ясно… Тогава какво ми пробутват?

На изпроводяк ми пъхат в ръцете една умряла брошура (поизцапана, поизмачкана и закъсана по крайчетата). Мен би ме било срам дори да я дам на някого. Предупредиха ме, че сайта на CableTel не се отварял, ако не напишеш WWW отпрд. И тия хора искат да си купя Интернет от тях? Да ни пази Бог от такива фирми.

А историята е много по-стара, стара е като динозаврите. Използвам кабелна телевизия от далечната 1994 година, когато кабелната телевизия беше нещо изключително екзотично и на ръба на закона (ама от незаконния ръб на закона). Първият кабелен оператор го купи лицензирана фирма. После лицензираната фирма я купи лицензиран оператор, после оператора го купи голяма международна компания, после не знам кой се намесва, знам само че преподписвах договори с тях по веднъж годишно, защото постоянно някой ги купува… чувствам се като на токийската фондова борса – постоянно някой някого купува и/или продава.

Случка трета: Заплатата ми я превеждат в Биохим. Това вече е коментирано в темата за банките, но все пак. Биохим се включи преди време в групата HVB. В деня в който се случи това – обслужването се вмириса. Сега се сляха с Unicredit – банкова групировка, от която бягам от много време, именно заради кофти отношението към клиентите. Познайте какво стана с HVB Биохим – на бърза ръка усвоиха Unicredit-ския манталитет за отношение към клиента.

И така – практиката показва, че колкото повече дадена дейност се окрупнява и глобализира, разширява се по територия и обхват, токлока същата става по-некачествена, неудобна за клиентите и неизгодна. Не ходя на митинги срещу глобализацията (аз и на концерти не ходя), но започвам да се замислям…