Възмутен съм. Печатането със сухо наелектризирано мастило, което се изпича върху хартията (лазерен принтер) е изобретено от Честър Карълсън през 1938, т.е. преди 68 години. През 1953 е произведен пръвият бързопечатащ принтер, а първият истински лазерен принтер - такъв, какъвто го познаваме днес, е разработен от Xerox през 1969 - 1971 година, т.е. преди 35 години. Мастилено струйните принтери пък се появяват през 1976 година (тъкмо преди 30 години!). Ясно е, че двамата лидери на пазара на принтери - Xerox и Hewlet Packard са си съперничали през годините. HP създават първия лазерен принтер с резолюция 600 dpi през 1992 (не е толкова отдавна). Също създават и първия достъпен мастилено струен принтер DeskJet през 1988 година - на цена само $1000. Xerox пък и до днес правят невероятни корпоративни машини. В офиса имаме един стар Xerox DocuCenter 220 - невероятно постижение на печатната техника, въпреки, че е на солидни годинки. Данните са извадени от about.com и други линкове в google.

Въпреки всичко описано, до ден днешен принтерите печатат криво. Независимо дали си купувате струен HP за 97 лв. с ДДС от МЕТРО, дали си купувате струен Canon Pixma 9000 с девет печатащи глави, дали купувате цветен лазер HP за 5000 лв. или купувате голяма Xerox машина за над 20`000 лв. нито една от тях не дава достатъчно прецизни резултати. Опитайте да начертаете един кръст от тънки черни линии в MS Word (или в каквото ви попадне) и напечатайте 3 копия на един и същ принтер, на една и съща хартия, с едно зареждане. Сложете листовете точно един върху друг и ги поставете срещу слънчева светлина. Ще видите, че дори и най-съвременните машини, дори и най-скъпите модели задължително дават минимум милиметър отклонение. Говорим за скъпите, а домашният клас принтери дават до цял сантиметър отклонение.

Основен проблем е печатането върху всевъзможни бланки, карти, формуляри и други документи, върху които има малки поленца, които трябва да бъдат паснати с текст при печатане. Най-честото решение на този проблем е произвеждането на бланки, които са с достатъчно големи полета, така че шаване в рамките на 3 - 4 милиметра да не влияе на пасването.

Да не коментирам, че няма техническо средство за пасването. Единствената работеща схема е да похабите 2 - 3 бланки докато конфигурирате прантира си. Въвеждането на отстъпи и разстояния при печат в настройките на принтера дават още по-големи отклонения. Освен това по-голямата част от принтерите все още не могат да печатат достатъчно близко до ръба на хартията.

Тъжно е, защото това сочи, че принтерската индустрия се е развивала в посока иновации и умопомрачаващи скорости, а за близо 30 годишната си история почти не е направила крачка в посока по-висока прецизност.

Друго, което ме възмути наскоро е новите модели на HP. В офиса купихме чисто нов цветен лазер HP 2600 C, принтерът нито е евтин, нито е домашен клас принтер - има мрежов модул и висока скорост на печат както цветен, така и ч/б. Тонер касетите в принтера бяха оригинални - таези, с които е бил комплектован във фабриката на HP. Въпреки това принтерът започна да маже при печат. Размазват се cyan и black. И това започна някъде на половината от нормалния живот на тонер касетите. А какво ще стане, като стане на година две този принтер? А какво ще стане като му презаредя тонерите (което не е позволено от HP)? Виждал съм старите LaserJet 4 и LaserJet 6 - железни машини. Един такъв го видях как е работил в завод в продължение на две години - прах, мръсотия, нестабилно електричество и нищо му няма. Едно време правеха принтери, а сега правят пластмаси с формата на принтери.