Затова ще спомена накратко по-интересните места, където сколасах да отида през Август, понеже месецът вече изтича (реално днес е последният работен ден).

В началото на август (от 1^ви до 4^ти) традиционно посетихме язовир Васил Коларов в Родопите. Язовирът от много години е прекръстен на Голям Беглик, но аз го посещавам от толкова отдавна, че го знам като Васил Коларов. Ходех там още като дете с родителите ми, а баща ми ходи там още от ученик. Намира се в Родопите, над язовир Батак и е в една каскада с него. Мястото е невероятно и това може да се види и от снимките на Евгени Динев. Наблизо са и Доспат и Широка поляна. Тази година с нас дойде и Боби, а компанията в палатковия лагер в пиковия момент надхвърли 40 човека.

На язовира ходим на палатков лагер, в който няма цивилизация, освен тази, която сами си осигуряваме. Т.е. това не е къмпинг, в който има електричество, печка, течаща вода или други екстри. И това придава на престоя там усещане за близост до “корените на живота”. Само че, аз не мога да издържа толкова близо до корените повече от 4 – 5 дни. За тия 4 – 5 дни заснехме 380 снимки, които все още не съм намерил време да опиша.

На следващия уикенд – 9^ти – 10^ти, аз празнувах рожден ден. По този случай решихме да направим едно нестандартно празнуване с пътуване. Затова тръгнахме в посока югоизточна България. Крайна цел бяха Татул и Перперикон и всички обекти от 100 НТО, които ни попаднат на пътя. В това приключение посетихме Чирпан и къщата на Яворов, Стара Загора и паметника “Бранителите на Стара Загора 1877″, Хасково и статуята на дева Мария с младенеца от рекордите на Гинес, Кърджали и Перперикон, Златоград и етнографския ареал, Момчилград и тракийското светилище в село Татул. Направихме над 180 снимки, като вече всичките са описани във Flickr, затова няма да разказвам повече.

През уикенда 16^ти – 17^ти в неделята се качихме на Черни връх. Рано, в 8:00 сутринта тръгнахме с колата и се качихме до хижа Алеко. От там с Романския лифт до подножието на Черни връх. После около 45 минути пеша до хижа Черни връх и самия връх. Сложихме печати в книжките за 100 НТО, както и в новите книжки – 10^те върхове първенци. Времето беше изключително приятно – много слънчево, а горе на 2900 метра не беше жега, но не беше и студено. Аз се разхвърлях по без фланелка за около половин час, в следствие на което изгорях толкова добре, че още ми се бели вратът. Като капак на всичко – предния ден, понеже съм много умен, се подстригвах и си направих кола маска на врата. За да бъде изгарянето качествено.

На Витоша замъкнах не само фотоапарата, но взех с мен и големия статив. Бях се наточил как ще заснема много снимки и ще направя поне няколко приятни 360° панорами. Но техническа повреда в зарядното на апарата, за която разбрах чак на 2900 метра, ме остави с фотоапарат, двуметров статив, 2GB свободна памет и 0 (нула) батерия. Така че ако някой се надяваше да ме види заснет по без фланелка – йок. Все пак снимки има, но са от GSM.

И накрая – миналия уикенд 23^ти – 24^ти. Отново по следите на 100 НТО тръгнахме в посока към залязващото слънце. Отидохме до ждрелото на река Ерма. Там се разходихме по екопътеката, която е около 13 километра, макар, че така и не стигнахме до края й. След като се катерихме по стълби, пресичахме по мостове, провирахме през тунели и си киснахме краката в студената вода, хапнахме кебапчета (аз пих само сок от моркови) на поляната преди влизането в ждрелото. Питахме един възрастен човек, който се оказа, че е горски, на къде е пътят към хижа Руй. Той ни упъти и ни каза, че до там са около 10 км, но пътят не е подходящ за лека кола, може да се мине само с джип.

Да, бе, да. Той ще ми каже. Напънахме ситроена по черния път като че е югославска магистрала. Само дето бързичко се отказахме. На око прецених, че с колата трябва да сме минали около половината път. И понеже преди това в Интернет четохме, че пеш се минава от селото до хижа РУй за около час и половина, калкулирах, че след максимум час сме горе. Да ама не – в последствие се оказа, че черен път не се взимал както асфалтираните и всъщност не сме минали дори и една десета от пътя (по-конкретно с колата сме минали някакви си 900 метра). И така – катерихме се до хижа Руй 1:45 часа. Най-якото беше, че хижата беше заключена, а от хижаря нямаше и помен. Слава богу поне чешмата работеше и водата беше чиста и студена. Напълнихме бутилките, починахме около 40 – 50 минути и поехме обратно към колата. Оказа се, че не сме най-лудите, защото срещнахме 5^ма туристи с палатки и големи раници (дори носеха китара) да се катерят към хижата, като ги срещнахме на 10 минути от колите в 16:30 часа, което ще рече, че те преди 18 часа не могат да стигнат до хижата. А, ако не знаете, в планината се стъмва рано, бързо и качествено. От ждрелото и хижа Руй има още 160 снимки.

На връщане към София минахме през село Ребро, което е на 2 км. вдясно от пътя. Отдавна бяхме набелязали селото за посещение, защото прабаба ми е била родена там през 1912 г. Още като малка родителите й заминават за София и тя почти не е живяла в селото, но все пак беше интересно. В момента там живеят 19 човека, като най-младите са родени по-късно от първата дъщеря на прабаба ми – моята баба.

Накрая малко полезна информация за любителите на 100 НТО. Печатът за ждрелото на река Ерма може да бъде открит в хижа Ерма през почивните дни или в магазина за хранителни стоки срещу Банка ДСК в град Трън. Печат за връх Руй, за книжките за върховете първенци има в същия магазин за хранителни стоки в град Трън, както и в хижаря на хижа Руй, ако го сварите в хижата. Барабар с този хижар можете да се качите и до самия връх, където е забранено да се ходи сам, защото е гранична зона. Печатът за Перперикон се намира в регионалния исторически музей в град Кърджали, където се намират и повечето предмети открити на Перперикон. До Перперикон се стига с лека кола от Кърджали (има табели) до паркинга и от там пеша с водач-екскурзовод или без за около 30 – 40 минути катерене. Тракийското светилище в село Татул не е включено в 100 НТО. До него се стига с лека кола от град Момчилград (има табели) до паркинг на самото влизане в село Татул. От там има равна асфалтирана пътека, около 10 минути пеш, до самото място.

В общи линии таз годишното ми ски турне се състоя от 8 до 17 февруари – със същата компания, с която карам от няколко години и на същото място, където карам от няколко години. Бяхме по пистите на курорта Пампорово, а спяхме в хижа Езерата, която е от другата страна (спрямо курорта) на планината, по-близо до Смолян, отколкото до Пампорово. На 5 км. от хижата е ски лифта Езерата, който те качва до самата кула Снежанка на върха.

От там пускай по пистите цял ден, към 12:30 обяд, после пак пускай по пистите и 16:10 пак на кулата хващаме обратния лифт. Миналата година зимата беше доста суха, като отидохме се оказа, че почти няма сняг, всичко по пистите беше изкуствен сняг от оръдията. То много оръдия има в Пампорово – едно на Язовира и едно на хижа Студенец. Цяла нощ бичат за сняг, сутринта траковете разстилат и до вечерта все едно не е имало сняг. Въпреки това миналата година беше най-разбиващата година от гледна точка спускания, защото нямаше хора, ерго нямаше опашки на лифтовете и влековете.

Тази година сняг имаше. Не много – 90 см, което си е нищо, но все пак го имаше. Въпреки това каране на ски също имаше много – както и миналата година. Определено се забелязва гигантски отлив на туристи от Пампорово. Лесното обяснение е, че на Банско пистите са по-дълги, а съоръженията са нови. Но както от разговори с чужденци по лифтовете, така и с просто око се забелязва, че отливът е и заради мащабното застрояване.

Миналата година започнаха да строят нов комплекс на сред пистите. Тази година разбрахме, че язовира в местността Язовира е бил реституиран, източен, пресушен, зарит и отгоре е построен нов комплекс. В тази връзка на писта Язовира вече няма оръдия за изкуствен сняг, защото няма водоизточник. Само този нов комплекс има повече легла от всички хотели в стария курорт Пампорово взети заедно.

Освен това Манастира 1 и Манастира 3 на братя Диневи вече няколко години се издигат на мястото на шанцата за ски скок, а задните балкони на комплекса са на 4 метра от пистата. Южния склон на Родопите също вече е силно застроен. Един от най-притеснителните факти е, че две от смолянските езера за пресушени и заровени, а отгоре са построени хотели и апартаменти за time share. И ако заравянето на язовира не беше добра идея, заравянето на естествени езера е направо кощунство.

В същото време инфраструктурата в курорта се подобрява със значително по-бавни темпове. За последните години пуснаха един нов червен ръкав от разклона на туристическата пътека при кулата до долния край на язовира. Този ръкав никога не е бил обработван както трябва, включително итази година имаше камъни, замръзнали участъци, оголени участъци с бетон и т.н. Само два от лифтовете (Ардашлъ и Студенец) са заменени с по-нови, като най-новия вече е на три сезона (Студенец).

Има и положителен напредък – тази година са купили нови тракове за обработка на пистите, които са оборудвани с лебедки. Затова тази година за първи бът бяха обработени с машини по-стръмните писти в курорта – Стената и двата черни ръкава от кулата до Ардашлъ. И трите писти бяха истинско удоволствие за каране, абсолютно равни, без оголени или заледени участъци.

Добрата, в личен план, новина е, че и тази година нямаше много хора. Като си спомня, че през 2006 г. се чакаше по 30 минути на опашка за лифт, тази година 10 минути опашка си беше навалица. Така че пак имахме възможност да се накараме на ски. Но в глобален мащаб липсата на туристи никак не е добра новина.

Също така строят три нови писти с обща дължина 21 км. от кулата по южния склон към Стойките и нов 6 местен седалков лифт от Стойките до кулата. Това вече е сериозен напредък, макар, писти по южния склон, да не е добра идея – след 12 часа, опасявам се, по тях няма да може да се кара, а снега ще се задържа до април месец върху пистите само в много студени зими.

Покрай ските минахме през хижа Студенец и през планетариума в Смолян и прибавихме още два печата в книжките от 100^те национални обекта. Пропуснахме пещерата Ухловица, но ще отидем до там като се стопли времето.

Не на последно място тази година дойде време за обновяване на ски екипировката ми, заради което похарчих повече отколкото бях преценил, че е разумно. Купих си нови ски (Salomon Vrace 2, миналогодишния модел), купих си и нови ски обувки Salomon. Щеки си купих нови миналата година, не са връх на технологията – Head, алуминиеви. Намясто, от магазин в Смолян, си купих и комплект панталон с ластични презрамки и яке на Diel Sport. Добри са, но за съжаление старият ми гащеризон от безизвестна немска фирма на повече от 10 години беше по-удобен. За още по-голямо съжаление вече ми е омалял и е с доста неприятен фосфорисциращ зелен цвят с лилава яка. Иначе Diel-а не е лош най-вече от гледна точка ходене по голяма нужда, защото стария ми гащеризон е едно цяло и трябва целия да се съблечеш.

За догодина ще си взема един wind stoper и каска – двама от компанията си купиха тази година и твърдят, че освен предпазна функция, каските са доста топли. Може да се снабдя и с няколко тънки полара за под якето. От миналата година имам нови ръкавици Zanier, които са доста топли, макарче не са water proof колкото пише върху етикета и нова маска Cebe, с което се затваря напълно обновяването на екипировката.

И накрая един фотосет от Flickr със снимки от ски приключенията.

От сутринта тръгнахме по срещите… стъпих в офиса чак в 17 часа… погледнах пощата, проверих кой е звънял и работния ден свърши. А аз обикновено след работа се прибирам вкъщи, а там ме чака още работа. Но днес, най-хубавото тепърва предстоеше. На рожденния ми ден^*, с колеги от офиса, се заприказвахме за 100 НТО и аз зачекнах темата, че понеже живея в София, вероятно обектите в София ще ги посетя последни. После стана дума за това, кои са обектите в София… ала бала и от дума на дума стигнахме до криптата под храма Александър Невски. Никога не съм ходил, бил съм в няколко катакомби под различни катедрали, предимно в западна и централна Европа (вкл. под катедралата св. Стефан във Виена) и си представях че таз крипта ще да е нещо от сорта – мрачни коридори, влажни стени, костници… нищо интересно. Да, ама крипта било съвсем друго. Една от колегите спомена, че някога е работела там и имала познати, щели да ни покажат интересни неща, щяла да разкаже туй, онуй…

Уговорихме се, да отидем днес, след работа. Обаче в понеделник тази седмица като се заприказвахме, аз установих, че сме говорили за различни неща. Тя ми е говорила за ротондата св. Георги, която е в двора на х-л. Шератон и президентството, а аз съм имал предвид криптата под храма Александър Невски. Както и да е – уговорката си остава.

За да няма лабаво, решихме, че ще отидем първо в криптата, а след това и в ротондата. Първо се оказа, че криптата е помещение под пода на храм, в което се съхранявт ценни предмети. Всъщност точно това представлява и криптата в центъра на София. В нея се съхраняват солидно количество икони. Първо, че площта се оказа доста голяма, съответно броят на иконите. Второ, че вътре имаше наистина интересни икони. Най-хубавото е, че всичко е събрано на едно място и може да се види наведнъж. Има икони предимно от периода между ХVІ и ХІХ век, но някъде прочетох, че най-старите са датирани от ІХ век. Престояхме вътре цял час, излязохме последни и дори задържахме уредниците с 10 – 15 минути след работното време, макар че бяха доста търпеливи и не ни направиха забележка, че бързат да затварят. Понеже ни придружаваше Зорница (въпросното момиче от офиса, което обеща да ни разведе в ротондата), която се оказа доста запозната със “светите дела”, включая и иконите, библейските сюжети, христианството и т.н, та ни разказа доста интересни факти около иконите, канона за иконописането, начините за подреждането на иконите в църквите, отделните светци, пророци и други. Сложихме си и печати.

След това продължихме към ротондата св. Георги. За нея съвсем нищо не знаех. Знам, че има някаква стара тухлена постройка зад президентството, но нямах представа какво е – храм ли е, баня ли е, работи ли, още по-малко каква му е историята. Оказва се, че ротондата е най-старата запазена постройка на Балканския полуостров позната на археолозите. Датирана е от ІІ – VІ век и е тясно свързана с Римската империя. Значително по-късно цар св. Константин Велики я е преобразувал в христианска църква. За известен период от време е функционирала и като джамия, а се предполага, че по римско време е била минерална баня, но не е доказано. Ротондата е открита преди около 50 години, когато започва строителството на х-л Шератон (тогава х-л Балкан). Тогава на мястото е имало малък хълм, но когато започват да строят се натъкват на архитектурен ансамбъл. Започват разкопки, за които е отделена само половин година. ЗА това време археолозите спасяват каквото могат, след което строителството продължава (колко познато, а?). Предполага се, че по-голямата част от нещата, които е могло да се открият са били унищожени при строителството на сградите на хотела, президентството, Министерски съвет, ЦУМ и бившия партиен дом, сега парламент. Нарича се ротонда, заради кръглата форма на основното (единственото останало) помещение. Отвътре се оказа изключително красиво, макарче много малка част от стенописите са запазени. Най-интересното е, че ни позволиха да погледнем и в тунелите под ротондата (попринцип не е позволено), където се предполага, че някога са се намирали карстовите минерални извори.

И така приключи днешният чудесен ден. Между другото на посещението се събрахме бая солидна група – освен мен и Зорница, от офиса дойде и Ралица, също съпругата и сина на шефа ми, Стилян с Наталия и майка ми.

А междувременно през последните две седмици, като се отвори свободно време посетихме и някои други обекти от списъка в София. Част от тях сме ги посещавали и преди и само сложихме печати (НДК, природонаучния музей, Земата и хората), в други влязох за първи път (археологическия музей). В крайна сметка резултатът е 9 печата от софийски обекти и добре прекарано време след работа.

^* Между другото, имах рожден ден на 10 август.

Мястото е яз. Васил Коларов, който аз го знам като Васил Коларов от дете, а наскоро установих, че вече се нарича Голям беглик. Намира се над яз. Батак и е между Батак и Широка поляна. А недалеч там е и яз. Доспат.

Честно казано аз лично не намирам романтика в горските палаткови лагери – липса на течаща вода и други градски удобства ми действат пагубно. Затова не трая повече от 2 – 3 дни. Но затова пък тези 2 – 3 дни са прекрасни. Така хем съм отишъл и съм се порадвал, хем не съм си развалил настроените. Макар че тази година отидох в петък (3 август) и се върнах в неделя (5 август) и почти през цялото време не спря да вали. Всъщност не е чак толкова страшно до момента, в който не се наложи да сгъваш палатка под дъжда.

А за тия три (даже по-скоро два, защото заминах в петък вечерта) дни успяхме да посетим и няколко обекта от 100те национални туристически обекта. Посетихме пещерите Ягодинска, Дяволското гърло и Снежанка, както и Буйновското ждрело (изключително красиво място) и Триградското ждрело, както и историческия музей и църквата в Батак, където са запазени спомени от Баташкото клане. А на връщане минахме и през Пазарджик, където спряхме в катедралната църква “Св. Богородица” (музеите не работеха в неделя).

И така за 2 дни и половина събрахме 5 печата – 3 пещери, Батак и Пазарджик. На повечето места снимах с камера, затова няма много снимки за показване. Стилян снимаше с GSM-а и от там си избрах някоко снимчици: