Вкусно  

Октосупа

След като един месец картофите ми бяха приятели, а оризът – пръв другар, прекратявам диетата официално. През единия месец си позволях няколко пъти да хапна пилешко (по-точно пуешко) месо, което обаче предварително беше сварено, а бульона не ям.

За тези, които не следят развитието на нещата – става дума за моята подагра, известна още като луканковата болест. След последните ми изследвания се оказа, че съм намалил нивото на пикочната киселина в кръвта почти на половина, като съм слязъл доста под горната граница. Т.е. може да се каже, че отново съм нормален човек – ям си всичко. РАзбира се, нямам намерение да злоупотребявам с това, така че остава минимизирано количеството на карантията, дето най-много я обичам и на свинското месо.

OctosoupЗа да го отпразнувам символично, в събота закупих два бейби октопода с бегла идея за супа. Бях чувал, че октоподите ставайт най-вкусни на супа. В магазина питах как ги приготвят хората, отговориха ми, че ги пекат на скара. Стори ми се абсурдно и продължавам да смятам, че не е най-добрата идея да опечеш мекотело върху скара. Да си кажа директно – направо не си го представям. Попитах за супа става ли? Отговориха ми, че на дали.

Реших и да не опитвам скарата, супа ми беше в главата. Прибрах се и първо хвърлих едно око в готварските книги вкъщи, а след това и в Интернет. В книгите намерих една рецепта, в Интернет намерих същата рецепта още 100 пъти, но същата. И пристъпих към подготовката.

Октоподите се измиват със студена вода, след което се осоляват и се натъркват със солта. Оставят се да престоят така за известно време и след това отново се измиват. В някои от вариантите на рецепти пишеше, че може да се натъркат и със сол и чесън.

Two OctopusesИзмитите октоподи, два броя около 300 грама, ги сварих в около 1.5 литра вода. Във водата, докато ври, сипах чаена лъжичка сол и две – три супени лъжици балсамов оцет. Вряха около 15 минути на не много силен котлон. Извадих ги, в рецептата изрично пишеше, че бульона не е подходящ за консумиране, така че го изсипах, а октоподите ги полях обилно със студена вода в гевгир, след което ги оставих да се отцедят и да изстинат. Тук съществен момент е, че октоподът пуска мастило за защита и при ловуване (живият октопод) и при варенето останалото в тялото му мастило се отделя в бульона. Именно затова не е добре да се консумира бульона. Би трябвало да е горчив, но аз не го опитвах.

След като изстинаха ги обелих. Това е един от тайните моменти, който прочетох само в една по-засукана вариация на рецептата. Беленето, не бих казал, че е трудно, но не е работа за една минута. Ако сте белили сварен телешки език – подобно е, но в известен смисъл по-лесно. Кожата сама се отделя, не е нужно стъргане с нож.

След като го обелих трябваше да го нарежа и почистя. По принцип октоподите са мекотели и нямат кости или хрущяли за чистене. Въпреки това имат една кост и това е човката. Учудени ли сте? Човката (наистина има формата на човка) е една капсула, която се намира в главата на октопода точно между пипалата. В някои рецепти пишеше, че се почиства преди варенето, но не виждам как може да стане, защото преди сваряването е доста лизгав и жилав.

Отрязах пипалата, нарязах ги на ситно, след което разрязах главата на две по височината, махнах капсулата с клюна, която е като топче, подобно е на око в агнешка главичка. След това измих главата и отвътре и я нарязах и нея на ситно. В първи октопод намерих нещо като рибна кост вътре в главата му. Първо реших, че това е попаднало от някоя риба вътре и просто го изхвърлих. Но след като открих на абсолютно същото място, абсолютно същата кост и във втория октопод – убедих се, че явно си е нормално.

Готовия сварен, почистен и нарязан октопод го изсипах обратно в гевгира, измих го още веднъж и го осолих с около половин чаена лъжичка сол. Оставих го да “втасва”. Междувременно нарязах една глава кромид лук и два средно големи моркова. Сипах малко зехтин в малка тенджерка, сложих лука и моркова и ги запържих, както се казва до златисто на лука. След това прибавих към тях парченцата октопод и го захлупих с капак. Оставих го на средната степен на котлона да се задушава за 15 минути. Може би беше малко повече от необходимото, защото беше започнал съвсем леко да залепва за дъното.

След като се задуши му сипах 1 литър вода и го оставих да кипне. Като кипна изсипах едно малко бурканче (даже не цялото) едро мляни домати и още щипка сол. Вря още не повече от 10 минути и след като спрях котлона направихме застройка с три лъжици кисело мляко и малко брашно.

Супата на вкус приличаше доста на класическа рибена чорба. Все пак октопода на вкус е коренно различен от рибата. Не бих казал, че се получи нещо зашеметяващо, но определено внесе известна екзотика в кухнята. Общо се получиха около 6 порции. Като се има предвид, че двата октопода струваха 2.40 лв. си струваше експеримента, дори и да не се беше получило нищо. Аз лично съм доволен, ще опитам пак.

На сач

Взехме си сач. Онова странно нещо, върху което сервират в повечето заведения вкусни мръвки със зеленчуци.

Сачът е глинена плоча (с леко заоблени ръбове), върху която се готви. Технологията е проста – маже се с олио (зехтин, друга мазнина) и се поставя върху котлон. Нагрява се. Готви се. Яде се.

За първи път го употребих във вторник. Запекох малко свински мръвки на него, след това сложих и зеленчуци: пресни картофки, тиквички, гъби, червена чушка, лук. Получи се, но не бях впечатлен от резултата. Останах с впечатлението, че готвенето на сач обрича на виснене пред печката и постоянно бъркане. В момента, в който оставиш зеленчуците за повече от 2 минути без бъркане и те залепват. Освен това, тъй като ръбовете са прекалено малки, докато бъркаш омазваш цялата печка с мазнина, понеже се изсипва. С две думи разбрах, как са измислили тефлоновите тигани – сипваш продуктите, слагаш на котлона, забравяш за тях за 20 – 30 минути, ядеш.

Първото, което ме учуди е колко лесно се изми сачът. Понеже върху него пекох месо, после зеленчуци, част от нещата залепнаха, очаквах да не може да се измие (както става с алпака съдовете за готвене). Нищо подобно. На първо място не се притесняваш да го одраскаш – по две причини: първата е, че няма тефлоново покритие, така че и да го одраскаш, нищо няма да му стане; второ – струва 5 лв, за разлика от един добър тефлонов тиган на Tefal или Rondine, които спокойно гонят 50 лв. Та взех една метална шпакла и го изстъргах – всичко си падна без проблеми. След това с гъба (не ми се ще в миялна машина) в мивката и е готов за подвизи.

На сачДнес реших да се пробвам втори път. Като начало сложих по-малко мазнина. Оказа се, че съм прав – вече не се разсипва около ръбовете. Второ – изпекох първо месото, извадих го в отделна чиния и добавих зеленчуците. Първо картофките, че искат повече време, после останалите. Но ги захлупих с капак, за да се задушат. Освен това намалих котлона, докато се задушават зеленчуците. Месото се пече на 4 от 6, а зеленчуците на 2 от 6. Определено имаше голям ефект. И другата хитрост, която приложих, беше че намазах и месото и зеленчуците с мазнината (освен тази в сача). След като зеленчуците се задушиха, нахвърлях месото отгоре им и захлупих с капака за още 10 минути. По този начин соковете от месото се смесиха с тях, а месото се загря допълнително, защото междувременно беше изстинало в чинията. Единственото, което не уцелих, че намалих котлона непосредствено преди да сложа зеленчуците, а всичко изстива доста бавно.

Идеята, която ще пробвам следващия път е накрая да се прибави сос на сметанова основа. Пасва си както с месото, така и с пресните зеленчуци. Мисля си, че ще се получи. Също задължително трябва да проверя какво ще стане с пилешко месо – то е по-крехко и се изпича много по-бързо от свинското, така че трябва да стане добре.

Иначе сачът е една благодат (оказва се). На първо място вкусът на ястието няма нищо общо с вкуса на същите продукти приготвени по същия начин, но в метален съд. Освен това глината така се нагрява, че плочата е още топла, дори след като изядохме всичко. А това си е положителна страна, защото държи храната топла докато хапваш. Качествените тефлонови тигани се правят от чист алуминий, който се загрява бързо, но и изстива много бързо – работата му е да бъде топлопроводник.

И накрая. След първия успех със съмнителен ефект, се колебаех, дали да не пробвам да пъхна сача във фурна. Не пробвах, но се отказах, защото идеята му е, да е загрят и да изпича храната чрез допира си с нея. А във фурна с 250° C, няма как сачът да се загрее с по-висока температура от тази на въздуха в нея. Така че ефектът просто ще се загуби. Тук може би трябва да се спомене, че сачът го ползвам върху печка с керамичен плот. Не че това има особено голямо значение, но все пак. При цвърченето си пръска мазно, а плотът се чисти относително лесно.

Ако сте любители на вкусното хапване, непременно трябва да пробвате нещо приготвено на сач. Ако пък обичате да си го приготвите сами – непременно трябва да пробвате да го направите върху сач.

Палачинки със зеленчуци на BBQ

Както бях споменал и по-рано, основна характеристика на всяка храна е да бъде вкусна. Намирането на вкусна храна по обедно време около офиса не е лесна задача. От август миналата година на пазара до офиса ми откриха едно павилионче, на което продават спагети. Пастичерия – “Харлем”. Дълго време го подминавах, защото не можех да се преборя с психологическия фактор, че спагети не се ядат за обяд, на улицата и накрак. Да обаче. Преди около месец се случи да има гигантски опашки на всички заведения за бързо хранене и реших, че това е подходящия момент да опитам спагетите.

Заведението се оказа изключително интересно. Хапнах едни спагети болонезе – с доматен сос и кайма и бях очарован колко вкусни са. Технологията на приготвяне също е интересна. Спагетите се запържват за около 5 мин. В тиган заедно с лук и готов сос. Преди приготвях соса разделно от спагетите и ги смесвах преди сервиране. По някое време се светнах, че могат да се объркат и да се запекат в тава – определено стават по-вкусни. Но идеята със запържването в тиган беше нова за мен.

И тук вероятно започвате да подозирате, защо по дяволите темата е за зеленчуци на BBQ, а говоря за тия спагети? Похапвайки спагетки два три пъти седмично в това заведение се запознах с готвачката. И от дума на дума разбрах, че освен спагети правят и разни други интересни и вкусни неща. Например катми. Катми правят най-различни – солени, сладки, с месо, без месо… но един ден си поръчах вегетарианска катма. Съдържаше печени зеленчуци и кашкавал. Тук е мястото да спомена, че и технологията за правене на катми е хитра – докато тестото се пече върху плочата, зеленчуците вече са поръсени отгоре заедно с кашкавала и се затоплят/разтапят отгоре.

Зеленчуци на BBQПонеже много ми хареса, реших, че трябва да се пробвам и в неделя вкъщи спретнахме едни палачинки и напекох зеленчуци. На решетъчен тиган за BBQ с малко зехтин опекох пресни зелени чушки, червена капия, тиквички, гъби и кромид лук. На снимката се вижда резултата. Ако някой е фен на мръвките – вероятно със запечен бекон или шунков колбас би си паснало. Също може да се сложи майонеза.

Изобщо, аз съм голям фен са солените палачинки. Една от любимите ми комбинации е нарязани на ситни кубчета шунков колбас, сварено яйце, варени моркови, кисела краставичка, мариновани печурки, настърган кашкавал. Всичко се разбърква добре, поръсва се върху палачинката, залива се с малко майонеза (по-добре някакъв вид подправена или млечна майонеза) и се навиват.

Изобщо палачинките са пълни с възможности. Експериментирайте.

Next Page »