За тези, които не следят развитието на нещата – става дума за моята подагра, известна още като луканковата болест. След последните ми изследвания се оказа, че съм намалил нивото на пикочната киселина в кръвта почти на половина, като съм слязъл доста под горната граница. Т.е. може да се каже, че отново съм нормален човек – ям си всичко. РАзбира се, нямам намерение да злоупотребявам с това, така че остава минимизирано количеството на карантията, дето най-много я обичам и на свинското месо.

За да го отпразнувам символично, в събота закупих два бейби октопода с бегла идея за супа. Бях чувал, че октоподите ставайт най-вкусни на супа. В магазина питах как ги приготвят хората, отговориха ми, че ги пекат на скара. Стори ми се абсурдно и продължавам да смятам, че не е най-добрата идея да опечеш мекотело върху скара. Да си кажа директно – направо не си го представям. Попитах за супа става ли? Отговориха ми, че на дали.

Реших и да не опитвам скарата, супа ми беше в главата. Прибрах се и първо хвърлих едно око в готварските книги вкъщи, а след това и в Интернет. В книгите намерих една рецепта, в Интернет намерих същата рецепта още 100 пъти, но същата. И пристъпих към подготовката.

Октоподите се измиват със студена вода, след което се осоляват и се натъркват със солта. Оставят се да престоят така за известно време и след това отново се измиват. В някои от вариантите на рецепти пишеше, че може да се натъркат и със сол и чесън.

Измитите октоподи, два броя около 300 грама, ги сварих в около 1.5 литра вода. Във водата, докато ври, сипах чаена лъжичка сол и две – три супени лъжици балсамов оцет. Вряха около 15 минути на не много силен котлон. Извадих ги, в рецептата изрично пишеше, че бульона не е подходящ за консумиране, така че го изсипах, а октоподите ги полях обилно със студена вода в гевгир, след което ги оставих да се отцедят и да изстинат. Тук съществен момент е, че октоподът пуска мастило за защита и при ловуване (живият октопод) и при варенето останалото в тялото му мастило се отделя в бульона. Именно затова не е добре да се консумира бульона. Би трябвало да е горчив, но аз не го опитвах.

След като изстинаха ги обелих. Това е един от тайните моменти, който прочетох само в една по-засукана вариация на рецептата. Беленето, не бих казал, че е трудно, но не е работа за една минута. Ако сте белили сварен телешки език – подобно е, но в известен смисъл по-лесно. Кожата сама се отделя, не е нужно стъргане с нож.

След като го обелих трябваше да го нарежа и почистя. По принцип октоподите са мекотели и нямат кости или хрущяли за чистене. Въпреки това имат една кост и това е човката. Учудени ли сте? Човката (наистина има формата на човка) е една капсула, която се намира в главата на октопода точно между пипалата. В някои рецепти пишеше, че се почиства преди варенето, но не виждам как може да стане, защото преди сваряването е доста лизгав и жилав.

Отрязах пипалата, нарязах ги на ситно, след което разрязах главата на две по височината, махнах капсулата с клюна, която е като топче, подобно е на око в агнешка главичка. След това измих главата и отвътре и я нарязах и нея на ситно. В първи октопод намерих нещо като рибна кост вътре в главата му. Първо реших, че това е попаднало от някоя риба вътре и просто го изхвърлих. Но след като открих на абсолютно същото място, абсолютно същата кост и във втория октопод – убедих се, че явно си е нормално.

Готовия сварен, почистен и нарязан октопод го изсипах обратно в гевгира, измих го още веднъж и го осолих с около половин чаена лъжичка сол. Оставих го да “втасва”. Междувременно нарязах една глава кромид лук и два средно големи моркова. Сипах малко зехтин в малка тенджерка, сложих лука и моркова и ги запържих, както се казва до златисто на лука. След това прибавих към тях парченцата октопод и го захлупих с капак. Оставих го на средната степен на котлона да се задушава за 15 минути. Може би беше малко повече от необходимото, защото беше започнал съвсем леко да залепва за дъното.

След като се задуши му сипах 1 литър вода и го оставих да кипне. Като кипна изсипах едно малко бурканче (даже не цялото) едро мляни домати и още щипка сол. Вря още не повече от 10 минути и след като спрях котлона направихме застройка с три лъжици кисело мляко и малко брашно.

Супата на вкус приличаше доста на класическа рибена чорба. Все пак октопода на вкус е коренно различен от рибата. Не бих казал, че се получи нещо зашеметяващо, но определено внесе известна екзотика в кухнята. Общо се получиха около 6 порции. Като се има предвид, че двата октопода струваха 2.40 лв. си струваше експеримента, дори и да не се беше получило нищо. Аз лично съм доволен, ще опитам пак.

Сачът е глинена плоча (с леко заоблени ръбове), върху която се готви. Технологията е проста – маже се с олио (зехтин, друга мазнина) и се поставя върху котлон. Нагрява се. Готви се. Яде се.

За първи път го употребих във вторник. Запекох малко свински мръвки на него, след това сложих и зеленчуци: пресни картофки, тиквички, гъби, червена чушка, лук. Получи се, но не бях впечатлен от резултата. Останах с впечатлението, че готвенето на сач обрича на виснене пред печката и постоянно бъркане. В момента, в който оставиш зеленчуците за повече от 2 минути без бъркане и те залепват. Освен това, тъй като ръбовете са прекалено малки, докато бъркаш омазваш цялата печка с мазнина, понеже се изсипва. С две думи разбрах, как са измислили тефлоновите тигани – сипваш продуктите, слагаш на котлона, забравяш за тях за 20 – 30 минути, ядеш.

Първото, което ме учуди е колко лесно се изми сачът. Понеже върху него пекох месо, после зеленчуци, част от нещата залепнаха, очаквах да не може да се измие (както става с алпака съдовете за готвене). Нищо подобно. На първо място не се притесняваш да го одраскаш – по две причини: първата е, че няма тефлоново покритие, така че и да го одраскаш, нищо няма да му стане; второ – струва 5 лв, за разлика от един добър тефлонов тиган на Tefal или Rondine, които спокойно гонят 50 лв. Та взех една метална шпакла и го изстъргах – всичко си падна без проблеми. След това с гъба (не ми се ще в миялна машина) в мивката и е готов за подвизи.

Днес реших да се пробвам втори път. Като начало сложих по-малко мазнина. Оказа се, че съм прав – вече не се разсипва около ръбовете. Второ – изпекох първо месото, извадих го в отделна чиния и добавих зеленчуците. Първо картофките, че искат повече време, после останалите. Но ги захлупих с капак, за да се задушат. Освен това намалих котлона, докато се задушават зеленчуците. Месото се пече на 4 от 6, а зеленчуците на 2 от 6. Определено имаше голям ефект. И другата хитрост, която приложих, беше че намазах и месото и зеленчуците с мазнината (освен тази в сача). След като зеленчуците се задушиха, нахвърлях месото отгоре им и захлупих с капака за още 10 минути. По този начин соковете от месото се смесиха с тях, а месото се загря допълнително, защото междувременно беше изстинало в чинията. Единственото, което не уцелих, че намалих котлона непосредствено преди да сложа зеленчуците, а всичко изстива доста бавно.

Идеята, която ще пробвам следващия път е накрая да се прибави сос на сметанова основа. Пасва си както с месото, така и с пресните зеленчуци. Мисля си, че ще се получи. Също задължително трябва да проверя какво ще стане с пилешко месо – то е по-крехко и се изпича много по-бързо от свинското, така че трябва да стане добре.

Иначе сачът е една благодат (оказва се). На първо място вкусът на ястието няма нищо общо с вкуса на същите продукти приготвени по същия начин, но в метален съд. Освен това глината така се нагрява, че плочата е още топла, дори след като изядохме всичко. А това си е положителна страна, защото държи храната топла докато хапваш. Качествените тефлонови тигани се правят от чист алуминий, който се загрява бързо, но и изстива много бързо – работата му е да бъде топлопроводник.

И накрая. След първия успех със съмнителен ефект, се колебаех, дали да не пробвам да пъхна сача във фурна. Не пробвах, но се отказах, защото идеята му е, да е загрят и да изпича храната чрез допира си с нея. А във фурна с 250° C, няма как сачът да се загрее с по-висока температура от тази на въздуха в нея. Така че ефектът просто ще се загуби. Тук може би трябва да се спомене, че сачът го ползвам върху печка с керамичен плот. Не че това има особено голямо значение, но все пак. При цвърченето си пръска мазно, а плотът се чисти относително лесно.

Ако сте любители на вкусното хапване, непременно трябва да пробвате нещо приготвено на сач. Ако пък обичате да си го приготвите сами – непременно трябва да пробвате да го направите върху сач.

Заведението се оказа изключително интересно. Хапнах едни спагети болонезе – с доматен сос и кайма и бях очарован колко вкусни са. Технологията на приготвяне също е интересна. Спагетите се запържват за около 5 мин. В тиган заедно с лук и готов сос. Преди приготвях соса разделно от спагетите и ги смесвах преди сервиране. По някое време се светнах, че могат да се объркат и да се запекат в тава – определено стават по-вкусни. Но идеята със запържването в тиган беше нова за мен.

И тук вероятно започвате да подозирате, защо по дяволите темата е за зеленчуци на BBQ, а говоря за тия спагети? Похапвайки спагетки два три пъти седмично в това заведение се запознах с готвачката. И от дума на дума разбрах, че освен спагети правят и разни други интересни и вкусни неща. Например катми. Катми правят най-различни – солени, сладки, с месо, без месо… но един ден си поръчах вегетарианска катма. Съдържаше печени зеленчуци и кашкавал. Тук е мястото да спомена, че и технологията за правене на катми е хитра – докато тестото се пече върху плочата, зеленчуците вече са поръсени отгоре заедно с кашкавала и се затоплят/разтапят отгоре.

Понеже много ми хареса, реших, че трябва да се пробвам и в неделя вкъщи спретнахме едни палачинки и напекох зеленчуци. На решетъчен тиган за BBQ с малко зехтин опекох пресни зелени чушки, червена капия, тиквички, гъби и кромид лук. На снимката се вижда резултата. Ако някой е фен на мръвките – вероятно със запечен бекон или шунков колбас би си паснало. Също може да се сложи майонеза.

Изобщо, аз съм голям фен са солените палачинки. Една от любимите ми комбинации е нарязани на ситни кубчета шунков колбас, сварено яйце, варени моркови, кисела краставичка, мариновани печурки, настърган кашкавал. Всичко се разбърква добре, поръсва се върху палачинката, залива се с малко майонеза (по-добре някакъв вид подправена или млечна майонеза) и се навиват.

Изобщо палачинките са пълни с възможности. Експериментирайте.

И така салатата се състои от корен на целина, ананас, орехи и майонеза. Горе долу пропорцията е на една глава целина (корен, не стръковете с листата отгоре) се слага една консерва ананас на кубчета (може и пресен, но аз много мразя да го чистя), орехи на вкус и една кофичка трапезна майонеза.

Как се приготвя: първо главата целина се сварява във вода с малко сол (чаена лъжичка) и малко оцет (две три супени лъжици). След това се обелва (желателно е да се бели след варенето, по-лесно е) и се нарязва на кубчета като картоф за руска салата. Ананасът, ако е от консерва се изкисва от сиропа, ако е на шайби се нарязва, а ако е на кубчета направо се изсипва. Орехите не се мелят, а се натрошават на едро. Това може лесно да се направи, като ореховите ядки се изсипят на домакинска дъска за рязане и се накълцат на едро с голям прав нож или прав сатър за зеленчуци. Всичко се разбърква добре в голяма купа заедно с майонезата. Яде се добре охладено. Целината има вкус подобен на картоф, но не съвсем. Всъщност картофите са вкусни и топли и студени, докато свареният корен на целина е по-вкусен когато е студен.

Не гарантирам, че всички ще го харесат, но определено на мен ми звучеше плашещо, а се оказа доста приятно. Освен това е от онези салати, които и да искаш, не можеш да ги купиш готови от магазина. Може пък някой производител на салати да прочете този пост и да пусне салатата в масово производство – не се знае, знае ли се?

За един чиизкейк ви трябват: 1 пакет маслени бисквити (от тия ронливите), 1 ч.ч. мляни орехи, 100 гр. масло (ако може да не е българско, защото е миризливо), 500 гр. извара, 250 гр. сметана, 2 яйца, 10 ч.л. пудра захар, пресни плодове или мармалад или плодово желе. Ще ви трябва и една тава за печене с отделящи се стенички.

Относно избора на продукти. Препоръчвам да се използва извара производство на “Димитър Маджаров”, ако е възможно не от фабрично пакетираната, а от насипната. Не знам защо, но насипната е по-мазна и не седи на бучки, докато фабрично пакетираната остава на бучки, а това особено влияе на крайния резултат. Също търсете безсолна извара, защото така или иначе ще се смесва със захар.

Относно количеството захар: слагайте на вкус. Сложете 5 ч.л. опитайте, ако не ви е достатъчно сладко – добавете още. Аз лично слагам 10 ч.л, но зависи колко е солена изварата.

Относно топинга: аз експериментирах с пресни плодове, но сега е лято и ги има. Ако не ви се играе с бъркане на прясно сладко – можете да си купите буркан плодово желе от магазина.

И така: натрошавате 1 пакет бисквити на най-ситното, което можете да постигнете. Не е трудно, защото този тип бисквити и без друго са ронливи. Аз лично използвам кухненския робот на най-ниски обороти, като предварително чупя всяка бисквита на четири парчета. Алтернативен вариант е да се натрошат в саханче или да се надробят със сатър или голям гладък нож върху дъска за рязане. В общи линии не е важно как ще го постигнете, но трябва да станат на прах.

Към бисквитите добавяте чашата мляни орехи и разбърквате добре докато сместа е суха. На котлон или в микровълнова печка разтопете маслото. Ако ползвате микровълнова печка внимавайте, защото се разтапя за около 30 сек. на киловат мощност на печката! Смесете разтопеното масло със сухата смес от бисквити и орехи и бъркайте докато стане еднородна маса. Ако имате кухненски робот, можете да смелите както орехите, така и бисквитите, така и да ги объркате с маслото без да вадите нищо от съда на робота.

Не е нужно да мажете тавата с мазнина, брашно или и двете – направо изсипете сместа от бисквити, орехи и масло на дъното на тавата, разстелете я равномерно и леко я пресовайте с голяма лъжица. Не натискайте силно, защото сместа е относително суха и лъжицата лесно потъва в нея.

В отделна купа разбъркайте с мискер изварата, прибавете последователно сметаната, пудрата захар и двете яйца, като след всяка добавена съставка разбърквате по малко, а накрая рзбъркайте на по-високи обороти. Както се казва – до получаване на еднородна маса. Опитайте за сладкост – ако ви се струва че не е достатъчно сладко – добавете още захар, но имайте предвид, че след като се изпече става малко по-сладко на вкус отколкото е било като сурово.

Изсипете сместа в тавичката върху бисквитения блат и изравнете с лъжица. Така приготвеният кейк се пече в предварително загратя фурна на 180°C в продължение на около 30 мин. или докато започне да пожълтява горният слой.

Докато се пече можете да забъркате топинга. За целта намачкайте или пасирайте 300 гр. пресни плодове. Тук аз отново прибягвам до така любимият ми домакински уред – кухненски робот. Ако и вие използвате кухненски робот – пасирайте на ниски обороти, за да не стане всичко на еднородна маса – така ще останат парченца цели плодове. Смесете пасираните плодове с около 300 гр. захар (количеството зависи от вида и вкуса на плодовете) и сложете на най-ниска температура на котлона да заври, като бъркате през цялото време. По желание можете да добавите половин пакетче гел фикс на Dr. Oetker или пакетче желатин. Щом сместа заври – свалете я от котлона и оставете да изстива.

Междувременно кейкът трябва да се е опекъл във фурната – извадете и оставете да изстива без да отделяте стените на тавата. Когато кейкът и плодовото желе изстинат до температура, че е възможно да ги пипнете с ръка без да се изгорите отделете стените на тавата, изсипете плодовото желе върху кейка и го изравнете с топла и мокра лъжица. Оставете в хладилник да изстине напълно и се наслаждавайте.

Ако не печете кейка в тава с отделящи се стени – не се опитвайте да го вадите от нея. Яжте/сервирайте го направо от тавата. Бисквитеният блат дори и след печенето остава ронлив и при опит да извадите кейка от тавата ще се разпадне!

Когато изравнявате сместа от извара, сметана, захар и яйца, направете малко ръбче по края на тавата. Това ще ви бъде полезно,за да не се разтече топинга, ако сладкото се получи по-течно или ако не използвате гел фикс или желатин.

Когато бъркате смес с миксер и добавяте пудра захар (брашно или нещо друго прахообразно и леко) преди да пуснете миксера отново, разбъркайте сместа с бъркалките на миксера, като въртите целия миксер, докато пудрата се смеси със сместта. В противен случай, когато пуснете миксера всичко ще полети.

Моите три опита бяха с ягоди, с малини и с червено френско грозде. На последното трябваше повече захар за сладкото, защото плодовете са кисели. С кайсии, със сини сливи или с боровинки също си мисля, че ще стане добре. Може и стечен шоколад.

Имам идея да пробвам да направя с такъв бисквитен блат домашна сладоледена торта, като пропуснем частта с печенето. Но засега остава само идея – когато го пробвам, ще пиша. А сега ето и малко снимки:

Всъщност храната е спасила човечеството от гладна смърт. Убеден съм в това твърдение. Но въпреки това храната има и второстепенна задача, освен да спасява от гладна смърт, тя трябва да бъде вкусна. Храната, която не е вкусна си върши работата само наполовина! Казват, че всичко приятно или е вредно или убива. И какво от това? Тялото е само обвивка на душата, не виждам защо на обвивката да не и приятно докато човек си живее живота?

А рецептата, която съм приготвил за днес е доста обикновена, но същевременно е едно от най-приятните неща за пиене, които можете да си приготвите през летните жеги. Става дума за лек млечен шейк с естествени плодове. Всъщност аз ползвам замразени малини, но ги ползвам замразени, защото са студени и от това се сгъстява шейка. Ако сложите пресни малини на стайна температура, ще се скашкат.

И така, необходими продукти за около 500 мл. шейк:

1. една купичка замразени малини (или друг плод по избор);
2. пудра захар – четири супени лъжици с тепенце;
3. сметанов сладолед – две големи супени лъжици (около една топка сладолед);
4. 350 – 400 мл. прясно мляко.

Аз лично ползвам млякото My Day с 3% масленост. Не знам как го произвеждат, не знам и какво слагат в него, но това е единственото прясно мляко от магазин, което при бъркане в блендер на 8000 оборота се сгъстява. Всички останали млека си стоят водичка.

Та поставяте малините в блендер, сипвате отгоре им захарта и разбивате първо на най-ниска скорост, за да не затъпите ножовете на блендера. Добавяте сладоледа и бъркате на по-висока скорост. След това добавяте прясното мляко и бъркате на висока скорост. Аз бъркам на 8000 оборота, но ако искате може и по-бавно, може и по бързо. От високата скорост се образува пяна и става по-гъст шейк. При по-ниска скорост става по-течен и без пяна.

Като основен недостатък на малините може да се изтъкне наличието на противни семки, които няма как да се разкарат от чашата. Можете да замените малините с ягоди, череши/вишни (ама без костилки), банан, кайсии и т.н. Имайте предвид, че ако бъркате плодове с люспи (както са кайсиите и черешите) е добре да ги пасирате на висока скорост преди да добавите течност в блендера, за да не останат на парченца. Ягодите и малините са по-пихтиести плодове и дори и на ниски обороти се пасират достатъчно.

И накрая ето малко снимков материал: