Вкусно  

Салата спомени

Не знам как се нарича салатата всъщност, но я кръстих “Спомени”, защото е пресъздадена по спомени, а не е извадена от някой рецептурник. Ако ви кажа какво съдържа, може би ще прозвучи странно и съмнително като комбинация от продукти, но в действителност е доста приятно на вкус.

И така салатата се състои от корен на целина, ананас, орехи и майонеза. Горе долу пропорцията е на една глава целина (корен, не стръковете с листата отгоре) се слага една консерва ананас на кубчета (може и пресен, но аз много мразя да го чистя), орехи на вкус и една кофичка трапезна майонеза.

Как се приготвя: първо главата целина се сварява във вода с малко сол (чаена лъжичка) и малко оцет (две три супени лъжици). След това се обелва (желателно е да се бели след варенето, по-лесно е) и се нарязва на кубчета като картоф за руска салата. Ананасът, ако е от консерва се изкисва от сиропа, ако е на шайби се нарязва, а ако е на кубчета направо се изсипва. Орехите не се мелят, а се натрошават на едро. Това може лесно да се направи, като ореховите ядки се изсипят на домакинска дъска за рязане и се накълцат на едро с голям прав нож или прав сатър за зеленчуци. Всичко се разбърква добре в голяма купа заедно с майонезата. Яде се добре охладено. Целината има вкус подобен на картоф, но не съвсем. Всъщност картофите са вкусни и топли и студени, докато свареният корен на целина е по-вкусен когато е студен.

Не гарантирам, че всички ще го харесат, но определено на мен ми звучеше плашещо, а се оказа доста приятно. Освен това е от онези салати, които и да искаш, не можеш да ги купиш готови от магазина. Може пък някой производител на салати да прочете този пост и да пусне салатата в масово производство – не се знае, знае ли се?

Чииз кейк с пресни плодове

Продължавам с рецепти за вкусни сладки работи – благо за душата. Рецептата я знам от няма и месец, но вече я пробвах три пъти. Малко намалих темпото, че се опасявам, че ще ми омръзне скоро. Става дума за чииз кейк – като онези десерти, които ги продават в малки пластмасови кутийки. Всъщност винаги съм се чудел как успяват да го направят в пластмасова кутийка, но съвременната хранително-вкусова индустрия е способна на чудеса.

За един чиизкейк ви трябват: 1 пакет маслени бисквити (от тия ронливите), 1 ч.ч. мляни орехи, 100 гр. масло (ако може да не е българско, защото е миризливо), 500 гр. извара, 250 гр. сметана, 2 яйца, 10 ч.л. пудра захар, пресни плодове или мармалад или плодово желе. Ще ви трябва и една тава за печене с отделящи се стенички.

Относно избора на продукти. Препоръчвам да се използва извара производство на “Димитър Маджаров”, ако е възможно не от фабрично пакетираната, а от насипната. Не знам защо, но насипната е по-мазна и не седи на бучки, докато фабрично пакетираната остава на бучки, а това особено влияе на крайния резултат. Също търсете безсолна извара, защото така или иначе ще се смесва със захар.

Относно количеството захар: слагайте на вкус. Сложете 5 ч.л. опитайте, ако не ви е достатъчно сладко – добавете още. Аз лично слагам 10 ч.л, но зависи колко е солена изварата.

Относно топинга: аз експериментирах с пресни плодове, но сега е лято и ги има. Ако не ви се играе с бъркане на прясно сладко – можете да си купите буркан плодово желе от магазина.

И така: натрошавате 1 пакет бисквити на най-ситното, което можете да постигнете. Не е трудно, защото този тип бисквити и без друго са ронливи. Аз лично използвам кухненския робот на най-ниски обороти, като предварително чупя всяка бисквита на четири парчета. Алтернативен вариант е да се натрошат в саханче или да се надробят със сатър или голям гладък нож върху дъска за рязане. В общи линии не е важно как ще го постигнете, но трябва да станат на прах.

Към бисквитите добавяте чашата мляни орехи и разбърквате добре докато сместа е суха. На котлон или в микровълнова печка разтопете маслото. Ако ползвате микровълнова печка внимавайте, защото се разтапя за около 30 сек. на киловат мощност на печката! Смесете разтопеното масло със сухата смес от бисквити и орехи и бъркайте докато стане еднородна маса. Ако имате кухненски робот, можете да смелите както орехите, така и бисквитите, така и да ги объркате с маслото без да вадите нищо от съда на робота.

Не е нужно да мажете тавата с мазнина, брашно или и двете – направо изсипете сместа от бисквити, орехи и масло на дъното на тавата, разстелете я равномерно и леко я пресовайте с голяма лъжица. Не натискайте силно, защото сместа е относително суха и лъжицата лесно потъва в нея.

В отделна купа разбъркайте с мискер изварата, прибавете последователно сметаната, пудрата захар и двете яйца, като след всяка добавена съставка разбърквате по малко, а накрая рзбъркайте на по-високи обороти. Както се казва – до получаване на еднородна маса. Опитайте за сладкост – ако ви се струва че не е достатъчно сладко – добавете още захар, но имайте предвид, че след като се изпече става малко по-сладко на вкус отколкото е било като сурово.

Изсипете сместа в тавичката върху бисквитения блат и изравнете с лъжица. Така приготвеният кейк се пече в предварително загратя фурна на 180°C в продължение на около 30 мин. или докато започне да пожълтява горният слой.

Докато се пече можете да забъркате топинга. За целта намачкайте или пасирайте 300 гр. пресни плодове. Тук аз отново прибягвам до така любимият ми домакински уред – кухненски робот. Ако и вие използвате кухненски робот – пасирайте на ниски обороти, за да не стане всичко на еднородна маса – така ще останат парченца цели плодове. Смесете пасираните плодове с около 300 гр. захар (количеството зависи от вида и вкуса на плодовете) и сложете на най-ниска температура на котлона да заври, като бъркате през цялото време. По желание можете да добавите половин пакетче гел фикс на Dr. Oetker или пакетче желатин. Щом сместа заври – свалете я от котлона и оставете да изстива.

Междувременно кейкът трябва да се е опекъл във фурната – извадете и оставете да изстива без да отделяте стените на тавата. Когато кейкът и плодовото желе изстинат до температура, че е възможно да ги пипнете с ръка без да се изгорите отделете стените на тавата, изсипете плодовото желе върху кейка и го изравнете с топла и мокра лъжица. Оставете в хладилник да изстине напълно и се наслаждавайте.

Ако не печете кейка в тава с отделящи се стени – не се опитвайте да го вадите от нея. Яжте/сервирайте го направо от тавата. Бисквитеният блат дори и след печенето остава ронлив и при опит да извадите кейка от тавата ще се разпадне!

Когато изравнявате сместа от извара, сметана, захар и яйца, направете малко ръбче по края на тавата. Това ще ви бъде полезно,за да не се разтече топинга, ако сладкото се получи по-течно или ако не използвате гел фикс или желатин.

Когато бъркате смес с миксер и добавяте пудра захар (брашно или нещо друго прахообразно и леко) преди да пуснете миксера отново, разбъркайте сместа с бъркалките на миксера, като въртите целия миксер, докато пудрата се смеси със сместта. В противен случай, когато пуснете миксера всичко ще полети.

Моите три опита бяха с ягоди, с малини и с червено френско грозде. На последното трябваше повече захар за сладкото, защото плодовете са кисели. С кайсии, със сини сливи или с боровинки също си мисля, че ще стане добре. Може и стечен шоколад.

Имам идея да пробвам да направя с такъв бисквитен блат домашна сладоледена торта, като пропуснем частта с печенето. Но засега остава само идея – когато го пробвам, ще пиша. А сега ето и малко снимки:

Подходящи бисквити Извара Бисквитен блат Чииз кейк с ягоди Чииз кейк с червено френско грозде

Малинов млечен шейк

Реших да разкрия нова категория – вкусно, в която ще пускам разни рецепти за неща, които ми харесват на вкус. Вероятно ще са предимно сладки неща, защото обичам сладко.

Всъщност храната е спасила човечеството от гладна смърт. Убеден съм в това твърдение. Но въпреки това храната има и второстепенна задача, освен да спасява от гладна смърт, тя трябва да бъде вкусна. Храната, която не е вкусна си върши работата само наполовина! Казват, че всичко приятно или е вредно или убива. И какво от това? Тялото е само обвивка на душата, не виждам защо на обвивката да не и приятно докато човек си живее живота?

А рецептата, която съм приготвил за днес е доста обикновена, но същевременно е едно от най-приятните неща за пиене, които можете да си приготвите през летните жеги. Става дума за лек млечен шейк с естествени плодове. Всъщност аз ползвам замразени малини, но ги ползвам замразени, защото са студени и от това се сгъстява шейка. Ако сложите пресни малини на стайна температура, ще се скашкат.

И така, необходими продукти за около 500 мл. шейк:

  1. една купичка замразени малини (или друг плод по избор);
  2. пудра захар – четири супени лъжици с тепенце;
  3. сметанов сладолед – две големи супени лъжици (около една топка сладолед);
  4. 350 – 400 мл. прясно мляко.

Аз лично ползвам млякото My Day с 3% масленост. Не знам как го произвеждат, не знам и какво слагат в него, но това е единственото прясно мляко от магазин, което при бъркане в блендер на 8000 оборота се сгъстява. Всички останали млека си стоят водичка.

Та поставяте малините в блендер, сипвате отгоре им захарта и разбивате първо на най-ниска скорост, за да не затъпите ножовете на блендера. Добавяте сладоледа и бъркате на по-висока скорост. След това добавяте прясното мляко и бъркате на висока скорост. Аз бъркам на 8000 оборота, но ако искате може и по-бавно, може и по бързо. От високата скорост се образува пяна и става по-гъст шейк. При по-ниска скорост става по-течен и без пяна.

Като основен недостатък на малините може да се изтъкне наличието на противни семки, които няма как да се разкарат от чашата. Можете да замените малините с ягоди, череши/вишни (ама без костилки), банан, кайсии и т.н. Имайте предвид, че ако бъркате плодове с люспи (както са кайсиите и черешите) е добре да ги пасирате на висока скорост преди да добавите течност в блендера, за да не останат на парченца. Ягодите и малините са по-пихтиести плодове и дори и на ниски обороти се пасират достатъчно.

И накрая ето малко снимков материал:

Замразени малини Сметанов сладолед Пудра захар Прясно мляко My Day Малините в блендера Прибавяте пудра захар Прибавяте и сладоледа Малинов млечен шейк

« Previous Page