9INI

Напоследък рядко пиша тук. Времето се разсипва като прах от счупен пясъчен часовник и е като RAM памет и заплата – никога не е достатъчно.

Вчера за един ден по GTV завъртяха четири култови руски филма на режисьора Леонид Гайдай. Първо сутринта пуснаха “Кавказская пленница” и веднага след него “Двенадцать стульев”. По-късно вечерта излъчиха пак последователно “Бриллиантовая рука” и след това “Иван Васильевич меняет профессию”. Който не е гледал тези четири филма, трябва да ги види. Това са филми с истинска актьорска игра създадени от гениални сценаристи и режисьори и екранизират едни от най-добрите автори като Илья Ильф и Евгений Петров.

И четирите филма са култови в прекия смисъл на думата. Те създават култ, в тях придобиват широка популярност лафове, които в последствие са използвани от няколко поколения. Като например “Спасение утопающих – дело рук самих утопающих” или “Жить это хорошо, а жить хорошо – еще лучше” или “Шел, упал, очнулся, гипс“, “Куй железо неотходя от кассы” и много други.

От четирите филма, най-ярко изпъква “Двенадцать стульев”, който първоначално трябвало да бъде екранизиран от Георгий Данелия (режисьор на други култови филми като “Мимино” и “Кин-дза-дза”). По-късно обаче се отказва и филмът е режисиран от Леонид Гайдай. Този филм е от поредицата, която аз наричам “абсурдно руско кино”, в което всичко е максимално сюрреалистично. Нищо не е заложено на качествата на декорите, нищо не е заложено на качествата на ефектите – всичко е сюжет и актьорска игра. Очевидно е, че декорите са декори и въпреки това, този факт не разваля филма. Картината напомня повече на камерна сцена на театър, отколкото на кинопродукция.

Друг подобен филм от по-модерното руско кино е “Ширли-мырли”, който е не по-малко абсурден и от “Кин-дза-дза”.

И не на последно място, филм, от списъка на руската класика, който също трябва да се види задължително е “Ирония судьбы, или С лёгким паром!”. Тук разбира се пропускам няколкото епизода на “Особенности русской национальной …”, защото те са вече доста популярни у нас.

За съжалеине, тези филми са силно идеосинкретични. Леле от колко време търся повод да употребя тази сложна дума. Т.е. те могат много по-силно да повлияят на човек, който е свързан с руската култура, отколкото на хора, които са свързани със западната. И като всички други добри филми – гледането с оригинално озвучаване на руски език е най-приятната част.

3 коментара »

Казват, че по-добре да си мълчиш и да те мислят за тъп, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всякакви съмнения. Зачетох се верижно в разни текстове из Интертет и попадам на статия за скритите сатанински кадри в предаването Сблъсък на сайта pravoslavieto.com. И от там цитирам психоложката Мадлен Алгафари, която пък на сайта е цитирана от вестник Монитор:

В конкретния случай правят впечатление цветовете, предимно в червената гама ­ от ултравиолетово до инфрачервено. Тази гама активизира, възбужда, мобилизира, провокира агресия, за разлика от други гами, които успокояват или подтискат.

За справка и за който не е учил в час по физика в училище, ултравиолетовото е в единия край на видимия спектър, докато инфрачервения е в другия. Т.е. между ултравиолетовото и инфрачервеното се намират абсолютно всички цветове, които човешкото око може да възприеме.

Как да вярваме на “компетентното” мнение на човек, който не знае за какво всъщност говори? И дали психоложката има изобщо някаква представа как въздействат цветовете, след като не може да различи студен от топъл цвят? Явно като психолог, не е любител на точните науки и не е внимавала много в час по физика. И ако не се сеша, че на ултравиолетовата светлина й казват още черна светлина или студена светлина, а с инфрачервени лампи се правят нагревки, можеше поне цветовете на дъгата, да запомни как са подредени: червено, оранжево, жълто, зелено, светло синьо, тъмно синьо, лилаво.

Не занм за вас, но цветовете аз ги знам, без да ги търся в Интернет или в книга?

Няма коментари »

Преди две три седмици гледах в сутрешния блок на бТВ интервю на Бареков с министър Хари Потър, където той заяви, че практиката въведена в КАТ е била толкова успешна, че планират да похарчат Х милиона лева, за да я въведат и на други места. Пълен идиотизъм.

Първо, че проблемите с опашките не е разрешен. Хората продължават да си чакат. Това, че имам номерче на практика с нищо не ми помага, защото не знам и още повече, няма как да разбера, кога ще му дойде реда на този номер. Т.е. като изключим това, че няма да се блъскам на опашката, а ще седна на столче и ще гледам филми с “ужасни” кадри от катастрофи – нищо друго не е разрешено.

Няма начин да разбереш нито кой номер се обслужва в момента (през Интернет, през SMS), нито актовете до коя дата са обработени. В сайта на КАТ, на началната страница, е публикувана друга изключително полезна информация, като например кой е бил полицай на годината през 2000, 2001 и 2002 година, както и статистика за броя на пътнотранспортните произшествия… от 2005 г. Иначе пише, че сайтът е обновен вчера.

Аз примерно си го представям следните полезни реализации, които могат да бъдат направени почти без никакви инвестиции:

• На сайта на КАТ да се публикува информация за датата на последния обработен акт (което е по-евтино от печатането на няколко листа, които се лепят по прозорците);
• В Интернет да може да се види до кой номер са стигнали и с какво темпо се обслужват клиентите;
• Да се публикуват графики със статистика за времето за обслужване на един клиент на гишетата;
• Да се направи една система, която на база средното време за обслужване от предходни периоди да изчислява приблизително по кое време ще дойде реда на посочен номер;
• Възможност да се взима номер за опашката не само от гишетата, но и чрез SMS от разстояние
• Като имаш номер получен през SMS, можеш да получиш едно уведомяващо съобщение, че на твоя номер му идва ред след Х номера, което е приблизително след 30 мин. като по този начин можеш да се отдалечиш от сградата на КАТ;

Обслужване на едно гише – дрън, дрън. Ако искам наказателно постановление, отивам на едно гише, ако искам книжка – на друго. Това не е обслужване на едно гише. Служителите на гишетата, понеже работели пред екран, имат 15 мин почивка на всеки 1 работен час. Но това не означава, че в тази почивка не трябва да работят! Това е почивка заради работата пред екран и по време на почивката трябва да работят, но не пред екран. Иначе всичко това е криворазбрано и те си ходят да пушат, да си приказват, да се корумпират, докато получават мизерните си заплати от данъкоплатеца.

Тази практика, както и промиването на мозъци от телевизионния екран очевидно не работят. Освен всичко останало – лошото обслужване в КАТ води и до засилване на корупцията. Като те спрат в нарушение и ти кажат – ще ти напиша един акт, да чакаш три дни на опашка да си вземеш талона… е как да не търси човек друг път за разрешаване на спора.

Трафик камерите в София също са една интересна тема. В Лондон например, ако някой направи нарушение пред камерата и там има полицай, който не го глоби намясто, освен глоба за нарушителя има глоба и за полицая, за това, че не си е свършил работата. Освен това, при задържане на нарушител автоматично се изпраща информация до централата и ако този поличай няма копие от съставения акт – пак го глобяват. А у нас щели да им забранят да носят пари в брой – не повече от 10 лв. на монети. Аз от одавна чакам полицаите да се оборудват с POS терминали, за да могат и хората да не носят пари в брой…

7 коментара »