9INI

Днес в новините по телевизията анонсираха, че министърът на вътрешните работи Румен Петков е обявил, че престъпността в България била по-ниска от средната за Европейския съюз, а страната ни се нареждала на 12 място в съюза по съотношението брой престъпления на глава от населението спрямо разкриваемост. Малко странно е, че го съобщават именно днес, защото миналата седмица си намерих колата пред офиса в следния вид:

На мястото на шарените кабели, сутринта оставих авто CD player Panasonic, който преди 3 години струваше 130 лв. Парадоксът е, че колата беше паркирана пред офиса. Сградата се охранява от въоръжена охрана, чиято бутка гледа към паркинга, а вътре има охранителни камери. Още повече, че мястото е на 100 метра от КАТ. Колата беше заключени и с включена аларма, а обирът е станал между 9:00 и 19:00 часа (т.е. по светлата част на деня).

Тъпото е, че заради един CD Player, който вече няма почти никаква стойност, са ми разбили ключалката на едната врата, счупили са ми арматурното табло и CAR KIT-а за GSM-а (вижда се, дето виси на кабела си отляво), а също, явно нещо са направили с алармата (късо съединение, знам ли), защото никой не е чул алармата да пищи, а като си тръгвах, колата нямаше ток и се наложи да запаля с кабели.

Мислех да не пиша по темата, но днешното изявление на министъра на вътрешните работи ми се стори смешно. Смешно ми е, защото не ми бяха разбивали колата от 5 години и в месеца, в който пак ми се случи, той ми обяснява, че престъпността била ниска, а разкриваемостта висока. Смешно ми е още, защото пострадалите около мен от престъпност, не са видяли разкриваемост. Смешно ми стана и защото брат ми мрънка по темата за полицаите, които събират “такса счупено стъкло” в същия ден, т.е. докато те си събират “таксата”, по улиците се вършат престъпления. Тук ще подчертая, че знам много добре за разликата между ДНСП и КАТ, но това не променя нещата.

И тук следваха известни разсъждения за лоялността на полицаите, за уважението към труда им, за огорчението и за други работи. Бях подготвил един виц и този линк. Но поради грешка, без да искам го изтрих. А понеже ВЕЧЕ ползвам Firefox, а той има прекалено добро управление на кеширането - сега нямам запазено копие от написаното в кеша. Също така понеже вече минава полунощ и ме мързи наново да пиша… темата ще си остане така.

2 коментара »

От 16 години сме свидетели, как се унищожават различни паметници, на архитектурата, на културата и изобщо всякакви, стига по някакъв начин те да са свързани с предишния режим. И да си призная, не че одобрявам предишния режим, но съм категорично против унищожаването на паметниците. Независимо дали са били лоши или добри времена, това е историята ни - случило се е и ако заличим паметниците, това няма да промени случилото се. Това е доста по детски наивно. Сещам се за една случка миналата година в работата, когато ми казаха - “тихо, да не се разчуе, че има проблем“. Като че ако си мълчим, проблемът ще се разтопи като пролетен сняг…

На първо място в съзнанието ми за унищожен такъв паметник е бившия и вече не съществуващ мавзолей на “вожда” Георги Димитров. Каквото и да се е случвало, той като личност е съществувал и е оставил траен белег върху историята ни. Не виждам защо трябваше да се разрушава? За да се построи на негово място паркинг? Доводите, че сградата била грозна също издишат - в София е пълно със стари грозни сгради, които въпреки това не ги събарят. Както си спомняме, някои от тях дори убиват хора. Не казвам да държат тялото на Димитров вътре… но можеха да го преобразуват в някакъв вид музей. Например музей на съвременната история на България - на времето от прехода.

Сетих се за темата, защото през изминалите почивни дни пътувах из страната и минах през връх Бузлуджа. Там седи конгресния център на “партията”. Уникална постройка, както от архитектурна гл.т, така и от историческа. А някога това място дори фигурираше в списъка на 100^те НТО. Очаквах, че сградата ще бъде отворена за посещения. Не само, че не е отворена - сградата почти се е разпаднала. Покривът на конгресния център е целия на дупки, няма нито един останал прозорец или врата, вътре всичко е разграбено, а отпреде стълбището е осеяно с кравешки изпражнения, които очевидно не са стигнали до там по естествен път. И съм ужасно възмутен. Независимо с какви исторически събития е свързана сградата, ако я зарежем да се срути от времето - това няма да промени миналото на България. Щях да кажа, че няма да промени и бъдещето, но всъщност не е така - вероятно ще го промени, но с нищо положително.

По света се пазят музеи и спомен за всякакви зверства и безумия. Испанците си пазят инквизицията, немците си пазят Хитлер, англичаните си пазят кралете от викторианската епоха, които са се избивали един друг за властта, а французите си пазят обезглавения крал Луи ХVІ и Наполеон.

Историята, особено негативните и страни, трябва да се помнят, за да се страхуват хората и да не позволяват да се случи отново. А поговорката, че който не си познава историята, заслужава да я преживее наново е много правилна. И докато се опитваме да избягаме от миналото си - то ще ни преследва с пълна сила.

А между другото историята вече се повтаря. Идването на т.нар. “предишен режим” в известен смисъл също е бил съпътстван със заличаване на голяма част от спомените за времето след освобождението (царското време). Изобщо прави впечатление, че всеки режим отхвърля предходния и почита този преди него. Например когато идват комунистите - отхвърлят Царя и възхваляват възрожденската епоха - национални герои, четници, войводи, поети. След това идва демокрацията (не знам дали не трябва в кавички да я напиша тая демокрация), веднага се забравя съществуването на комунистическия режим. Изведнъж се сещаме, че е имало цар, който между другото се връща “на бял кон”. Връщат му се имотите, реставрират се дворци и се откриват нови музейни сбирки. В същото време разбираме, че Баташкото клане не е съществувало, а през 500^те години всъщност не сме били под робство, а просто е имало известно турско присъствие, едва ли не почти колкото и сега има турско присъствие (предимно на стоки).

Един коментар »

Не знам как точно се нарича това явление - не е баш оптична илюзия, вороятно Боби като един виден типограф и словослагател е по-запознат. Става дума за това, че понякога една изписана дума може да прилича толкова силно на друга, че хората, когато четат, да не забелязват какво точно пише. Това може да бъде не само от изписването, но и контекстно зависимо или идео-синкретично.

Пример за това е рекламата в последния ми пост - от една страна знаем, че Загорка са спонсор на националния отбор по футбол. От друга страна тоя зелен фон - аз лично първо се сетих за Загорка. После стана ясно, че бирата била Каменица, но това го видях по-късно. Този ефект често се търси умишлено от продуцентите на реклами. Но може да бъде и нож с две остриета.

Втори подобен пример - купувам си сладолед. През цялото време съм сигурен, че на кутията пише Манго, макарче знам, че сладоледът не е с плод манго, а с вишни и с карамел (два отделни сладоледа). Като потвърждение на теорията ми идват и касовите бележки - сладоледите са записани в касовите апарати на търговската верига именно като Манго.

Да, ама не - на кутиите пише Маго (без Н). Обаче шрифта, изписването, както и цялостната асоциация: сладолед -> плод <- манго водят до илюцията, че Маго = Манго.

6 коментара »