Началото

Related линковете в Youtube са инструмент на Сатаната както банковите кредити и Facebook. Отваряш да видиш едно филмче, от там виждаш друго по темата, отваряш него и след малко забелязваш, че половината ти ден е минал в гледане на кратки клипчета.

Иначе

Голям фен съм на Галустян още от средата на 90^те, когато участваше в КВН и в отбора Утомлённые солнцем – един от най-добрите отбори в това предаване за всички времена. Попаднах на няколко клипа с него и други участници от КВН и оттам се започна едно гледане…

Последиците

Элтон Джон в два часа ночи

Целият скеч е игра на думи.

Кто хочет стать миллионнером

Опять двойка

Мерчандайзер

Секс-символ 21 века

Олигарх Леопольд II

Олигархът Леополд е забогатял от: Газо-нефте-метало-никелево-урано-рудо-угле-золото-платино-брилианто-елмазо-добывающее-продающее-покупающее-трансконтинентальное-промышлено-воздухо-рыбно-хлебо-булочное-гранитно-кремневое-нанотехнологическое-ядерное-бананово-плантационное-холдинговое-военно-информационное всеокеанорегулирующее-горновладеющее предприятие и Главно-енерго-упрямо-мясо-перерабатывающая-водородо-инструментално-строителная-трубопрокатно-оленеводческая-аквариумостроительная и иновационная российско-всемирная съро-колбасо-помидорная корпорация Леопольд и Ко

Декан

Киборги

Горното може да го оцени само човек, който е гледал филми с дублаж на Александр Ревва.

Маша и медведи

Гитлер

Следващите също са игра на думи, но могат да се разберат и без руски:

Terminator vs Cobra

Хвастунишки

У Лукоморья дуб зеленый

Вчера за един ден по GTV завъртяха четири култови руски филма на режисьора Леонид Гайдай. Първо сутринта пуснаха “Кавказская пленница” и веднага след него “Двенадцать стульев”. По-късно вечерта излъчиха пак последователно “Бриллиантовая рука” и след това “Иван Васильевич меняет профессию”. Който не е гледал тези четири филма, трябва да ги види. Това са филми с истинска актьорска игра създадени от гениални сценаристи и режисьори и екранизират едни от най-добрите автори като Илья Ильф и Евгений Петров.

И четирите филма са култови в прекия смисъл на думата. Те създават култ, в тях придобиват широка популярност лафове, които в последствие са използвани от няколко поколения. Като например “Спасение утопающих – дело рук самих утопающих” или “Жить это хорошо, а жить хорошо – еще лучше” или “Шел, упал, очнулся, гипс“, “Куй железо неотходя от кассы” и много други.

От четирите филма, най-ярко изпъква “Двенадцать стульев”, който първоначално трябвало да бъде екранизиран от Георгий Данелия (режисьор на други култови филми като “Мимино” и “Кин-дза-дза”). По-късно обаче се отказва и филмът е режисиран от Леонид Гайдай. Този филм е от поредицата, която аз наричам “абсурдно руско кино”, в което всичко е максимално сюрреалистично. Нищо не е заложено на качествата на декорите, нищо не е заложено на качествата на ефектите – всичко е сюжет и актьорска игра. Очевидно е, че декорите са декори и въпреки това, този факт не разваля филма. Картината напомня повече на камерна сцена на театър, отколкото на кинопродукция.

Друг подобен филм от по-модерното руско кино е “Ширли-мырли”, който е не по-малко абсурден и от “Кин-дза-дза”.

И не на последно място, филм, от списъка на руската класика, който също трябва да се види задължително е “Ирония судьбы, или С лёгким паром!”. Тук разбира се пропускам няколкото епизода на “Особенности русской национальной …”, защото те са вече доста популярни у нас.

За съжалеине, тези филми са силно идеосинкретични. Леле от колко време търся повод да употребя тази сложна дума. Т.е. те могат много по-силно да повлияят на човек, който е свързан с руската култура, отколкото на хора, които са свързани със западната. И като всички други добри филми – гледането с оригинално озвучаване на руски език е най-приятната част.

Няколко примера: възрастна жена се оплаква, че била “измамена” на фондовата борса! Купила си акции на дадена фирма, а цената им взела, че паднала… тя ги продала и цената им взела че скочила. Една от най-безумните истории… Разказа я Валя Ахчиева в предаването “Открито”. Журналистическото разследване заставаше на страната на бабата, която била измамена от играчите на борсата и собствениците на фирмата, които целяли да си изкупят акциите обратно. Тук е важно да се спомене, и в репортажа е отбелязано, че няма никакви закононарушения. Нали разбирате абсурдността на историята.

Друг случай – многодетно семейство, общината им подарява апартамент, при това тристаен, защото децата са много. Семейството е социално слабо, всичките са безработни, а децата непълнолетни. Жената пак е бременна. Общината трябвало да им отпусне още един апартамент. Те така след 3 години ще си родят и за 3ти апартамент.

Наскоро имаше репортаж от инфекциозната болница в София, направен не от кого да е, а от корифея в изопачаването на истината – Мартин Карбовски. На този човек се кефех, но през далечната 99^та година. Тогава той списваше в Интернет и на още няколко места и статиите му бяха интересни. Това, което прави днес ми е толкова противно и отблъскващо, че спрях да се интересувам от работата му, още преди да се сгоди с Кеворкян. Та в репортажът, който се завъртя и във вестниците и по радиото и по телевизията ставаше дума за медицински случай в болницата с ненаправена медицинска процедура и грешна диагноза. В крайна сметка диагнозата не е била грешна, да не коментираме, че пациентът е излекуван успешно. Уж имало свидетели и още оплакали се пациенти, които обаче мистериозно изчезнали преди репортажа. Болницата изглежда ужасно, сградата е строена преди 100 години (не метафорично, а сериозно), не е правен основен ремонт от почти 50 години. Но това е материална база, никой не отрича, че тя е в лошо състояние, но това не прави лекарите в болницата по-лоши от останалите. Въпреки това, Карбовски прави директни нападки към компетентността на персонала, кам диагнозата и към проведеното лечение.

Изобщо инфекциозна болница заради материалното си положение често присъства по абсурдни начини в медиите. Преди години имаше статия в един от тиражните вестници, според която пациент на болницата с психични отклонения се самоубил, като скочил през прозореца на четвъртия етаж. Който не е минавал покрай сградата – тя е триетажна. Друг вестник пък беше публикувал снимка на куче в двора на болницата, а текстът под снимката гласеше: глутница бездомни кучета ядат човешки органи изхвърлени в двора на болницата след операция. Представяте ли си абсурдността на текста. Като се започне от това, че на снимката очевидно има само едно куче, а не глутница и се стигне до подробности от сорта на това, че в инфекциозна болница няма операционна, нито хирурзи, които да изхвърлят човешки органи в двора. Някой тук би опонирал, че това са просто грешки, но дори и неволни, тези грешки са тенденциозни и независимо дали са нарочни или не, те винаги имат за цел да засилят ефекта, да украсят сюжетната линия.

Не мога да пропусна и друга весела история от професионалната ми практика – отново тиражен всекидневник излиза със статия на първа страница: Държавата плаща за поддръжката на порно сайт. После се оказва, че не е държавата, а акционерно дружество, което е с държавно участие. Освен това се оказва, че не плаща поддръжката. Също се оказва, че не е порно сайт. Всъщност историята е следната – сайт, който е личен сайт, домейнът е купен с лична кредитна карта директно през Интернет, сайтът се хоства в САЩ, сайтът е собственост на бивш директор във фирмата. Домейнът изтича, собственикът не го подновява, домейнът е зает автоматично от робот, който публикува на адреса реклама на порно сайт. Важното е, че броят на вестника е похарчен. Не ви ли прилича на вица:

Публикували във вестник “ДУМА” (понеже вица е стар, тогава само ДУМА излизаше) статия на първа страница, с големи букви: Изнасяма 500`000 компютри за столицата на източното техническо чудо Токио. От статията става ясно, че не ги изнасяме, а ни ги връщат и не са 500`000, а само 5`000 и не били за Япония, а за Русия… и не били компютри, а компоти.

И сега ще засегна още няколко по-болезнени примера, за които вероятно ще бъда критикуван, но аз си казвам личното мнение.

Първият пример се прие от широката общественост не до там изкривен, колкото се опитаха да го представят медиите – детската порнография във филма Баклава. Вечерта след обявяването на случилата се “трагедия” бях в университета. Питаха ме, дали съм гледал тоя филм Баклава? Отговорих, че не съм. Решихме да визим за какво толкова шум се вдига, намерихме го лесно във Vbox7. Изгледах един трейлър – нищо, изгледах втори трейлър – пак нищо. В третия трейлър имаше няколко кратки сцени, от които нищо еднозначно не може да се каже. Освен това личи, че по-голямата част от кадрите са монтирани с кадри от други места и друго време. За хора от телевизията трябва да е очевидно. Но в репортажите не се обръща внимание на това как са заснети кадрите, а какво се вижда на тях.

Като всяко чудо и това беше за три дни. Гръмна като кьор фишек и после изчезна зад хоризонта. Но поне по тази тема мненията доста се разцепиха… може би около 50/50. Убеден съм, че хората не го приемат за порнография – това очевидно не е филм заснет с цел да се гледа от някакви педофили и сексуални маниаци. Хората, които пуфкат по форумите, блоговете и в коментарите към трейлърите по-скоро са отвратени и ужасени от реалността, отколкото от филма. В интерес на истината, както в единия откъс от филма, който е пуснат из Интернет, така и в трейлърите е направен доста добър монтаж и музиката е подбрана доста добре. Малко прилича на Куентин Тарантино.

Вторият пример е филмът за дома в Могилино. Не смятам да го коментирам, защото откакто излезе в Интернет (доста преди да излезе по телевизията) се изговориха много неща. Но за мен, освен големия ужас, който преживяват децата в този дом има и гигантски журналистически натиск, за да стане още по-интересна историята и да се тиражира филма още повече.

Баба ми казваше: като ти кажат добър вечер, погледни дали слънцето не е на изток. В общи линии, като знам какви глупости говорят в нозините, статиите и репортажите, на които съм ставал свидетел и виждам, че публикуваното няма нищо общо с действителността, не съм склонен по никакъв начин да вярвам и на останалото. Все едно да вярваш на реклама на прах за пране!

От една седмица насам по телевизията се завъртя нов рекламен клип на бирата Каменица. В него участва легендарният български футболен треньор Димитър Пенев. Интересното в случая е, че Пената стана треньор на националния отбор по футбол в понеделник тази седмица, а рекламният клип на Каменица се завъртя за първи път по телевизията още миналата седмица.

Става още по-интересно, защото основният конкурент на Каменица – Загорка са основен спонсор на националния отбор по футбол от миналата година. И уж така между другото пуснаха рекламен клип с новия треньор няколко дни преди той да стане треньор.

Тук някой би опонирал – е какво толкова – един два дни по-рано са разбрали – нормално. Обаче струва ми се не е един два дни по-рано. Защото заснемането на рекламата изисква време. Такава реклама отнема не по малко от един снимачен ден. След това има още поне един ден в монтажната. Като добавим и време за сценарий, озвучаване, кастинг на статистите… явно са не по-малко от седмица по-рано!

Ето го и клипчето:

P.S. А между другото, мозъчната промивка е толкова голяма, че в първия момент не обърнах внимание, че става дума за Каменица. Бях убеден, че рекламата е на Загорка. Имат доста сходни брандове – зелен цвят, червеничко в надписите… финансират футбола.