Пример за това е рекламата в последния ми пост – от една страна знаем, че Загорка са спонсор на националния отбор по футбол. От друга страна тоя зелен фон – аз лично първо се сетих за Загорка. После стана ясно, че бирата била Каменица, но това го видях по-късно. Този ефект често се търси умишлено от продуцентите на реклами. Но може да бъде и нож с две остриета.

Втори подобен пример – купувам си сладолед. През цялото време съм сигурен, че на кутията пише Манго, макарче знам, че сладоледът не е с плод манго, а с вишни и с карамел (два отделни сладоледа). Като потвърждение на теорията ми идват и касовите бележки – сладоледите са записани в касовите апарати на търговската верига именно като Манго.

Да, ама не – на кутиите пише Маго (без Н). Обаче шрифта, изписването, както и цялостната асоциация: сладолед -> плод <- манго водят до илюцията, че Маго = Манго.

Всъщност кърпата се нарича кефия и се прави от памук или от вълна. Вълната звучи прекалено топлещ материал, но в действителност вълната е един от малкото материали познати на човека, който притежава уникалното свойство да запазва температура. Т.е. вълнената дреха не топли в студено време, а задържа телесната температура. По абсолютно същия начин в топло време не охлажда, а само държи около тялото температура близка до телесната. У нас обикновено е около 30° C, което е под нормалната телесна температура, но в Израел лятно време температурата достига до 50 градуса и тогава ако около теб е 35° – 36° C си е истински благодат.

Скобата, с която кърпата се закрепя се нарича агал и представлява пръстен оплетен от няколко тънки кожени ремъка. След като главата се покрие с кефията, отгоре се поставя агалът и предния остатък от кефията се отмята назад.

Настрана от темата за кефията и агала като предмети, така и не намерих място където в София да могат да се купят. Не че съм търсил кой знае колко усилено, но като един модерен човек, тясно свързан с Интернет, реших да потърся в мрежата. За мое огромно съжаление установих, че при търсене за кефия в google единствените смислени резултати водят към описанието на кефията в wikipedia. Всички останали срещнати думи “кефия” в google са неграмотно изписване на думата кефя (изпитвам кеф). Реших да потърся за агала. Ефектът беше още по-поразяващ. Отново нито един смислен резултат и предимно неправилно изписване на единствената дума в българския език, която започва с Ъ – явно хората не знаят, че се пише ъгъл, пишат агал. С две думи положението вместо да се влошава става безнадеждно.

Всъщност темата е друга. Вчера слушах депутата Владимир Кузов и още един гост, който организирал детски конкурс, в който бил замесен Кузов, който пък го съдят за педофилия. Не ме интересуват дребните им интрижки, нито как Бареков слага думите в устата на хората. Там въпросният гост каза следната ключова реплика: “За Бога, той е представител на законодателната власт, работата му е да прилага законите!“. Отдадох го на някакъв моментен афект, защото човекът е разстроен, че са замесили инициативата му в някакви интригантски игрички.

Но днес сутринта слушам интервю по телефона със съпруга на оперираната, който дал подкуп на д-р. Стоян Пернишки от Пирогов. Случаят нашумя напоследък. Сега няма да коментирам случилото се, но не всички подкрепят човека, който от благодарност, че са спасили живота на жена му, се обадил в полицията. Та в телефонното интервю, той каза: “наложи ми се да се обърна към съдебната власт и се обадих в полицията“.

Ясно става, че сред обществеността се шири тотална некомпетентност какво е това “Разделението на властите”, защо го има, какъв е смисъла, коя власт коя е и коя от властите с какво се занимава. Спомних си едно проучване, според което децата в училище (говоря за гимназисти, не за 4ти клас) не знаят кой е президент на Република българия и кой премиер министър. Както добре знаем (надявам се, че знаем), за да защитава човек правата си, трябва на първо място да ги познава. И репликата, че тия права са дадени на хората от Конституцията е популистка. Конституцията ти ги е дала, но трябва да си ги пазиш. В последните няколко поста го казах и ще го повторя: “Кой ви излъга, че животът не е жесток?“. Правата не са даденост, не са въздух, който просто да го дишаш, докато не изчезне. Не трябва да се замисляш за тях, когато ти ги отнемат, а да мислиш за тях постоянно.

Явно има хора, които имат интерес от това, хората да са глупави и да не познават правата си. Но като контра аргумент, мога да кажа, че разликата между овцете и глупавите хора е, че когато овчарят поведе овцете в една посока, те просто тръгват на там. А когато някой дава акъл на глупака, действията му са непредсказуеми. Глупавият човек е като НУРС – неуправляем ракетен снаряд.

И накрая, за който не знае – ще напиша няколко кратки реда за разделението на властите. Ако сте чували, че разделението на властите е измислено от Шарл Монтескьо, това е истина, но всъщност не съвсем. Монтескьо предлага разделяне на властта през 17 век, по време на буржоазните революции във Франция. Та неговата идея тогава е да се раздели властта между суверена, т.е. краля, и народа. Начинът, по който това може да стане е, като функциите на властта се разделят на групи и съответно правото да изпълняват определена група функции се предостави на различни съсловия (тогава) или групи хора (сега).

Да, но след края на революцията, това разделение вече няма смисъл – просто вече няма крал. Затова, значително по-късно се доразвива теорията за разделянето на властта, която продължава да е по функционален признак, но вече е в съвсем друга плоскост. Тогава се обособяват трите основни функции на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна и си поделят работата. Властите са именно в този ред, защото хронологически дейността им е подредена по този начин:

Първо законодателната власт приема закони. Затова се нарича законодателна, защото дава закона. В България, и в много други държави, законодателната власт се предоставя на парламента от народа (чрез избори). У нас парламентът се нарича Народно събрание, но в другите държави си има други имена – в Сърбия се нарича Народна скупштина, в Русия е Государсвенная дума, в Израел е Кнесет и т.н. Парламентът е колективен орган съставен от депутатит (или народни представители).

Втора е изпълнителната власт. Тя идва след законодателната, защото нейната работа се състои в това да изпълнява законите или по-точно да контролира спазването на законите. Всъщност законопроектите също се пишат именно от изпълнителната власт, но за да се превърнат те в истински закони, трябва да преминат през Народното събрание, да бъдат гласувани и одобрени. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. В България правителството е Министерски съвет, т.е. министрите на различните министерства. Дейността на правителството е разделена в няколко министерства, като някои от тях са разделени на принципа на сфери на дейност (транспорт, околна среда и води, здравеопазване, земеделие и гори, култура, образование и наука), докато други са разделени на функционален принцип (финанси, вътрешни работи). У нас, в настоящото правителство, има 17 министерства и три държавни агенции от ранга на министерство. Агенциите са на младежта и спорта, по туризма и за информационни технологии и съобщения. Останалите агенции са разделени ресорно и са подчинени на различните министри.

Правителството се съставя от политическа партия, която се предлага от Народното събрание след изборите. Издига се кандидатура за министър председател, на когото се връчва мандат за съставяне на правителство, което се гласува от парламента. Т.е. рпавителството не се избира пряко от народа, хората гласуват за депутати, а те избират правителството. Затова хората могат да имат претенции към депутатите, за които те са гласували (включително могат да имат претенции и към онези, за които не са гласевали). А контрол над дейността на правителството и министрите упражнява не народът пряко, а депутатите чрез представителство. Това се случва всеки петък в парламента, когато се провежда парламентарния контрол.

Тук е важно да се добави, че полицията всъщност е известна още като ДНСП – Дирекция “Национална служба полиция”. Дирекцията е част от Министерство на вътрешните работи. Което означава, че полицията е част от изпълнителната власт.

И последната от трите власти е съдебната. Тя е последна защото работата и е да тълкува и прилага закона. Интересното в случая е, че не онзи, който е написал закона го тълкува, а онзи, който го прилага. Иначе нямаше да е справедливо – законодателят винаги може да каже: “да, ама аз имах друго предвид“. Работата на съдебната власт е да съди. А до съдене се стига след две други стъпки: първо трябва да се създадат закони, след това изпълнението им трябва да се контролира от изпълнителната власт. И чак когато се случи някой да наруши закона и изпълнителната власт го залови, той отива в съда, където бива съден.

И тук има интересен казус, който не е толкова категоричен колкото казуса с полицията. Към коя от властите трябва да принадлежи следствието, като орган, който събира информацията необходима на съда, за да вземе решение, т.е. за да отсъди. Според мен то трябва да бъде независимо от съда, така че би било по-логично да е част от изпълнителната власт, но нещата не са черно бели и имат нюанси.

Друг интересен въпрос, който изниква е: защо след като съдебната власт е отделна власт, в структурата на изпълнителната власт има Министерство на правосъдието? Всъщност това министерство никого не съди. След като някой бъде осъден, присъдата му трябва да бъде изпълнена. Министерството на правосъдието е органът на изпълнителната власт, който след присъда от съдебната власт я изпълнява. С думи прости – управлява затворите. Освен това изпълнява и някои други функции като охрана на съдебната власт, закрила правата на осъдените, и някои функции във връзка с търговската дейност, която подлежи на регистрация в съда.

Остават обаче няколко властови структури, които не са споменати досега. На първо място това е президентът. Преди време имаше спор, дали регистрационният номер на колата на президента трябва да бъде 0001 или колата на председателя на Народното събрание или колата на Министър председателя? Спорът е изключително глупав, но според мен, тъй като България е парламентарна република, главна фигура от логическа гл.т. е председателят на Народното събрание. Българският президентът е държавен глава и има само представителна функция. Представителната функция е останала от времето на монарсите и смисълът й е бил кралят да остане крал, макар и без властови функции. По аналогичен начин английската кралица е кралица, но Англия си има парламент, правителство и съд. В общи линии работата на държавния глава е наистина повече представителна, примерно подписва международни договори, но след като са ратифицирани (одобрени) от парламента. Освен това има право да налага вето на законите приети от парламента, но само по веднъж и дава мандат на правителството, който не може да го откаже. Освен парламентарни републики има и президентски, като Франция и Русия, където президентът е главната фигура. Те се характеризират с малко по-силово и еднолично управление.

Къде е кметът? Освен функционалното разделение на властите съществува и териториално разделение. Териториалното разделение дели властите на централна и местна власт, което дава относителна автономност на управлението на отделните териториални единици. Относително, защото финансовото управление в държавата се състои от събиране на данъци и даване на бюджетни пари. Тогава се очаква бюджетните пари, които се дават за местни дейности да се събират от местните данъци. Да, ама не – всички данъци се събират от централната власт и се разпределят от същата.

Централната власт са именно парламента и правителството. Съдебната власт има собствени териториални структури – градски, общински и областни съдилища. Областният управител противно на очакванията не е част от местното самоуправление. Той е представител на централната власт на местно ниво. Обратното на областния управител са членовете на парламента – народните представители. Те са представители на народа от всички територии в централната власт.

А отговораът на въпроса: “къде е кмето?”, именно той е представител на местната власт. Местната власт също е разделена между кмет и общински съвет, но по тази тема някой друг път.

Нека да обобщим – имаме три власти. Първо е законодателната, която е парламент и в България се нарича Народно събрание, там работят депутатите или народните представители, които се избират пряко от народа. Депутатите между другото са тъкмо 240 бройки и един от тях е председател, който се избира от останалите. На първото заседание председател е доайенът или най-възрастният народен представител. След това имаме изпълнителна власт или правителство, което в България се нарича Министерски съвет и се състои от министри, които се избират от парламента. И накрая има съдебна власт, която се състои от съдебни магистрати.

Когато мен ме попитаха за първи път, предположих, че трамвай на латински е tranvía или нещо от този сорт, защото така е трамвай на испански, а той е език доста близък до латинския. Голяма грешка. Отговорът е по-прост отколкото очаквате – на латински няма дума трамвай, защото латинският е “мъртъв” език – не се развива от няколко стотин години и съществува само някаква забравена писмена форма. А когато трамваите са били измислени, латинският вече е бил умрял. Затова няма как да има дума обозначаваща трамваите на латински.

И в този ред на имсли аз разбира се си зададох нов въпрос. От къде се е взела дума за програмиране в латинския език, след като програмирането се е появило по-късно дори от трамваите (това може да се оспори, не отричам). За всеки случай проверих, не саомо, че codito не означава програмирам, такава дума просто не съществува в латинския.

Обичам такива загадки. Миналата седмица гледах Inside man, който неизвестно защо го превеждат Човек отвътре. Всъщност, ако изгледате филмчето, което никак не е лошо, ще разберете защо се казва inside man, защо не е правилно преведено и каква е разликата в словореда на английски – inside man и man inside. Та в този филм “лошият” задава въпрос на ченгето, като ако не отговори правилно, няма да има допълнителна отсрочка за осигуряване на исканията. Загадката е следната: кое тежи повече – влаковете, които минават за една година през Central Station или дърветата, от които се правят доларите? Няма да казвам отговора, защото който не е гледал филма ще си развали кефа. Който е любопитен – да гледа филма. Също добра загадка има и в една от частите на Смъртоносно оръжие, където двете ченгета трябваше като имат туби от 3 и 5 литра (може и галона да бяха) да налеят в голямата туба четири литра.

Там решението беше хитро, като се използва остатъка в малката туба, след като се напълни два пъти голямата. Ще го опиша, защото филмът е по-старичък, на дали ще разваля кефа на някого. Пълни се малката туба до горе и се прелива в голямата. Сега в голямата има три литра вода и два литра свободно пространство. Отново се пълни малката догоре, след това два литра от нея се преливат в голямата, а в малката остава само един литър. Голямата се изпразва, единия литър от малката се прелива в голямата. Пълни се малката догоре и се прелива в голямата, където вече има един литър. Стават общо четири литра. Само като знаеш, че ще избухне бомба ако не решиш задачата за 1-2 минути – на дали можеш да мислиш спокойно и хладнокръвно.

Е преди малко го направих. Всъщност в думата има съмнение за две букви, които варират между Е и И. По този начин лесно получаваме че има 4 възможни комбинации. Проверих колко резултата открива Google^* за всяка от четирите комбинации:

1. Деветини – 22`100
2. Девитини – 742
3. Дивитини – 331
4. Диветини – 144

И без да проверявам бях решил, че ще се пише с две букви Е, защото иначе не ми пасваше на бранда с девятката. А сега проверих. Оказа се, че етимологията на думата е именно от цифрата девет, така че тя си се пише правилно с две букви Е. Макар че проверката с брой резултати в Google^* не е достатъчно сигурен показател. Например думата увековечи:

1. Увековечи – 550
2. Овековечи – 951

Въпреки, че правилно е с У, а не с О, резултатите показват, че думата се изписва два пъти по-често с О!
Всъщност думата има две различни значения, плюс едно значение в идиоматичен израз. А между другото аз ползвам именно идиоматичния израз.

Значение 1: деветини са парчетата на цялото, когато същото е разрязано на девет равни части. Думата има и единствено число – деветина и означава една от частите на цялото разделено на девет парчета.

Значение 2: помен за починал, който се прави на деветия месец след смъртта.

О ужас! Нима съм си кръстил блога на постпогребален ритуал? Всъщност не. Защото думата има и трето идиоматично значение в словосъчетанието “бабини деветини”.

Значение 3: “бабини деветини” означава празни приказки. Произлиза от идеята, че бабите като нямат какво друго да приказват, започват да приказват за мъртви или за собствената си смърт. От там произлиза и изразът, чието значение обаче в никакъв случай не се свързва с мъртвите. Това е само етимологи на израза.

Иначе уверявам ви, в блога ми няма да става дума за умрели и за смърт, освен ако не е за да се увековечи нечия значима личност.

^* Ако при вас излизат различен брой резултати – това е нормално, защото Google постоянно преиндексира. Самото написване на този постинг би следвало да промени резултатите в известен смисъл!

Та чакайки на паркинга на Praktiker на нас ни се случиха не по-малко интересни неща. На първо място седнахме на пластмасовите столчита на кафенето, което в 21:30 отдавна вече беше затворено, но не прибират инвентара. На масата намерих вестник и от няма какво да правя се зачетох… После ще кажа какво прочетох. Междувременно от нищото се включи алармата на магазина. Естествено цъфнаха СОТ-аджиите. Аз разбира се не съм отишъл на 200 метра от блока и по шорти с документи, ама слава богу не питаха нищо за документи. Огледаха се, питаха дали сме видяли някой да тича с торба са пари и се ометоха. Боби тъкмо дойде, тръгнаха, и заваля дъжд. Мисля всички помнят какъв дъжд валя в София този петък.

А какво прочетох във вестника? Вестникът е Сити маркет, от онези безплатните, дето ги раздават в големите магазини. Зачетох се в статия със заглавие: “Всеки трети европеец не работи с компютър”. В статията се разисква високо екзистенциалния въпрос, че дори и в западноевропейските държави бабите на 80 години не работят с компютър кой знае колко активно. Надали някой друго е очаквал. Междувременно изцяло се засяга болната тема за компютърната грамотност като цяло, за която аз имам особено мнение, и статията завършва със следното знаменателно изречение: “… Над 65% от гърците признават, че не могат да се справят с елементарни задачи от типа на ползване на интернет, сопиране и пействане на текст.” Еваларката…

Мисля да пусна тия дни един постинг относно компютърната грамотност, която се преподава в българските средни училища. Всъщност ще пусна цяла нова секция в блога. Ще бъде озаглавена “Просто си помислих”…

И все пак, как се пише? В интернет попаднах на различни спорове. В някои от тях се твърди, че хората са проверили в правописния речник и там имало и двете думи. Заради това се прави прибързаното заключение, че двете думи са дублетна форма, ergo и двете са правилни.

Не е лъжа – и двете са правилни. Но не са дублетна форма. Това са две отделни думи с различно значение. Убеден съм, всички сте си помислили за сармичките – топки от кайма и ориз завити в лозов или зелев лист. Има такова ястие, то е турско, а думата е сарма. Истината както винаги се крие в етимологията на думата. На турски думата е sarma.

Тогава що за дума е сърма? Щом в правописния речник фигурира, очевидно има и такава дума. Тя естествено пак е турска. На турски се пише sirma, а на български сърма. Между другото, установих, че латинската буква I на турски се чете както нашата буква Ъ. Установих го като видях, че турските курорти Kusadasi и Ayvalik се пишат с I, а се четат с Ъ.

А какво означава сърма? Сърми са тънки златни конци. С тях се бродират сърмените платове от които се шият “луксозните” дрехи. Т.е. сърмата няма нищо общо със сармата, освен четирите еднакви букви.

Този път не съм се обаждал на Интситути за български език на БАН, защото в Тълковния речник на българския език много ясно е написано.

За който не вижда ясно – написано е “това е твоят глас” където буквата л е изчоплена

Ще публикувам тук и самото писмо, което написах и пълния текст на отговора. Но, в крайна сметка се оказа, че имената можели да се членуват. Аз лично бях изключително учуден от резултата, защото дълги години бях дълбоко убеден в обрат
ното. Няма повече да разтягам, защото в писмото от БАН всичко е описано безкрайно подробно, дори са поправили няколко грешки в писмото ми:

Здравейте,

разчитам на вас да разрешите един спор, който отдавна водя, независимо дали съм прав или не. Става дума за следното: няма съмнение, че личните имена в българския език не подлежат на членуване, но дали имената на институции, организации и други подобни подлежат на членуване или не?

Примери:

1. кое от двете е правилно?
   1. Студент на “Софийски университет” / Студент на “Нов български университет”
   2. Студент на “Софийския университет” / Студент на “Новия български университет”
2. кое от двете е правилно?
   1. Той е експерт работещ в Министерство на финансите
   2. Той е експерт работещ в Министерството на финансите
3. кое от двете е правилно?
   1. Италия е страна член на Европейски съюз
   2. Италия е страна член на Европейския съяз
4. кое от двете е правилно?
   1. Изложбата ще се проведе в Национален дворец на културата
   2. Изложбата ще се проведе в Националния дворец на културата
5. Имената на населените места и географските обекти лични имена ли са или не? И ако не са лични имена, защо не се членуват?

Аз защитавам тезата, че както личните, така и останалите – на институции, организации, населени места, географски обекти и други имена и наименования не подлежат на членуване, докато брат ми и някои мои колеги твърдят, че само личните имена и имената на населени места и географски обекти не се членуват, а останалите могат да бъдат членувани.

Също така дали има значение дали имената са заградени с кавички или не (както е впървия пример)?

Благодаря ви за отделеното внимание
Илия Горанов

Ето и отговора на Института за Български език:

Здравейте,

разчитам на вас да разрешите един спор, който отдавна водя, независимо дали съм прав или не. Става дума за следното: няма съмнение, че личните имена в българския език не подлежат на членуване, но дали имената на институции, организации и други подобни подлежат на членуване или не?

Примери:

1. кое от двете е правилно?
   1. Студент на “Софийски университет” / Студент на “Нов български университет”
   2. Студент на “Софийския университет” / Студент на “Новия български университет”

Правилно е:

2. Студент на Софийския университет.
   Студент на Новия български университет.

При втория случай практиката е твърде разколебана, но членуването в нeго е нормативно и е препоръчително.

Използването на кавички и в двата случая не е оправдано

2. кое от двете е правилно?
   1. Той е експерт работещ в Министерство на финансите
   2. Той е експерт работещ в Министерството на финансите

Правилно е:

2. Той е експерт, работещ в Министерството на финансите.

“работещ в Министерството на финансите” е обособена част и изисква отделяне със запетая!

3. кое от двете е правилно?
   1. Италия е страна член на Европейски съюз
   2. Италия е страна член на Европейския съяз

Правилно е:

2. Италия е страна – членка на Европейския съюз.

В съчетанието “страна – членка на Европейския съюз” втората част е обособено приложение и се отделя с тире!

4. кое от двете е правилно?
   1. Изложбата ще се проведе в Национален дворец на културата
   2. Изложбата ще се проведе в Националния дворец на културата

Правилно е:

2. Изложбата ще се проведе в Националния дворец на културата.

Случаите на нечленуване на такива названия се дължат на схващането им като същински собствени имена, а те, както е известно, по принцип не се членуват (вж. по-долу). Въпреки че играят ролята на собствени имена обаче, тези названия по произход са нарицателни описателни названия и затова трябва да се членуват за изразяване на определеност.

5. Имената на населените места и географските обекти лични имена ли са или не? И ако не са лични имена, защо не се членуват?

Аз защитавам тезата, че както личните, така и останалите – на институции, организации, населени места, географски обекти и други имена и наименования не подлежат на членуване, докато брат ми и някои мои колеги твърдят, че само личните имена и имената на населени места и географски обекти не се членуват, а останалите могат да бъдат членувани.

Собствените имена биват лични и местни (географски). Имената на населените места и географските обекти са собствени местни имена, а имената на хората са собствени лични имена.

В българския език собствените имена обикновено не приемат членни форми, защото категорията “определеност” е заложена в самата им природа, тъй като те назовават единични лица и предмети, напълно определени от действителността, т.е. те индивидуализират, отделят единичен обект от редица еднакви и сродни обекти. Името “София” отделя този град от другите градове, затова е правилно “Отивам в София” а не в “Софията”. Вашето име Илия ви отделя от другите лица мъже и ви индивидуализира в достатъчна степен, че то няма нужда от членуване, затова не казвам “Отговарям на Илията”, а на Илия. От общото правило правят изключение някои лични имена на -а – Савата, умалителните имена – Данчето, Борето, както и прозвищата – Чакала, Пищова и др.

За разлика от личните собствени имена местните собствени имена проявават по-голямо разнообразие по отношение на членуването. Те по принцип не се членуват (примерът със София), но при названията предимно на реки и планини, когато са в множествено число или в мъжки род, единствено число, членуваните форми са допустими – Дунавът, Искърът, Родопите, Алпите и т.н.

Също така дали има значение дали имената са заградени с кавички или не (както е впървия пример)?

В посочените от Вас примери кавичките са употребени неправилно.

Кавичките не оказват влияние върху членуването, те имат съвсем друга функция. Дали ще се пише Софийски университет “Климент Охридски”, или Софийският университет “Климент Охридски” не зависи от кавичките, а от употребата на названието.

Уважаеми господин Горанов,
Отговор на Вашия въпрос можете да получите и устно от Службата за езикови справки на телефон 0900 12 230 или писмено срещу заплащане, като изпратите писмено запитване, адресирано до Института за български език.
Институт за Български език
Българска академия на науките

Благодаря ви за отделеното внимание
Илия Горанов

А днешната ми болка е думата Интернет. И аз дълго време я пишех с малка буква, като бях дълбоко убеден, че така е правилно. Обаче много ме дразнеше това, че всички речници за проверка на правописа в Microsoft Office ми го подчертаваха като грешно. И ето, че един ден не издържах и поразпитах няколко езиковеди – защо по дяволите Интернет се пише с главна буква?

Оказа се че наистина е правилно да се пише с главна буква и в това има доста логика. Причината е, че Интернет е име, а имената се изписват с главна буква. Да – име на компютърна мрежа – какво толкова? Но все пак име. Така че занапред имайте предвид, че Интернет не се изписва с малка буква.