9INI

Наблюденията ми сочат, че много хора си задават въпроса: как се пише - сарма или сърма? Явно и автора на менюто в ресторанта на мидената ферма в село Българево на нос Калиакра си е задавал същия въпрос. И доколкото личи, не е открил отговора:

И все пак, как се пише? В интернет попаднах на различни спорове. В някои от тях се твърди, че хората са проверили в правописния речник и там имало и двете думи. Заради това се прави прибързаното заключение, че двете думи са дублетна форма, ergo и двете са правилни.

Не е лъжа - и двете са правилни. Но не са дублетна форма. Това са две отделни думи с различно значение. Убеден съм, всички сте си помислили за сармичките - топки от кайма и ориз завити в лозов или зелев лист. Има такова ястие, то е турско, а думата е сарма. Истината както винаги се крие в етимологията на думата. На турски думата е sarma.

Тогава що за дума е сърма? Щом в правописния речник фигурира, очевидно има и такава дума. Тя естествено пак е турска. На турски се пише sirma, а на български сърма. Между другото, установих, че латинската буква I на турски се чете както нашата буква Ъ. Установих го като видях, че турските курорти Kusadasi и Ayvalik се пишат с I, а се четат с Ъ.

А какво означава сърма? Сърми са тънки златни конци. С тях се бродират сърмените платове от които се шият “луксозните” дрехи. Т.е. сърмата няма нищо общо със сармата, освен четирите еднакви букви.

Този път не съм се обаждал на Интситути за български език на БАН, защото в Тълковния речник на българския език много ясно е написано.

3 коментара »

Това е една снимка, която заснех в Обзор на път за фестивала в Албена. Спряхме да хапнем, а този Мтел-ски автомобил беше паркиран точно до нас.

За който не вижда ясно - написано е “това е твоят глас” където буквата л е изчоплена

Няма коментари »

Аз дълги години бях абсолютно сигурен, че имената в българския език не се членуват. Дори обяснявах на много хора колко грешно е да се членуват имена. И на пръв поглед звучи съвсем логично - никой не казва Илията или Петърът или Николаят. Но когато въпросът опре до имена, които не са лични? Примерно Национален дворец на културата.
Преди известно време се наложи да пиша някакъв текст, вече не помня какъв, и се скарахме с брат ми, който учи във факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, дали имената се членуват или не? И той ми каза - могат да се членуват, не знам в кои случаи, не знам защо, но могат. И понеже спорът беше неразрешим реших да драсна едно писмо до Института за Български език на БАН.

Ще публикувам тук и самото писмо, което написах и пълния текст на отговора. Но, в крайна сметка се оказа, че имената можели да се членуват. Аз лично бях изключително учуден от резултата, защото дълги години бях дълбоко убеден в обрат
ното. Няма повече да разтягам, защото в писмото от БАН всичко е описано безкрайно подробно, дори са поправили няколко грешки в писмото ми:

Здравейте,

разчитам на вас да разрешите един спор, който отдавна водя, независимо дали съм прав или не. Става дума за следното: няма съмнение, че личните имена в българския език не подлежат на членуване, но дали имената на институции, организации и други подобни подлежат на членуване или не?

Примери:

1. кое от двете е правилно?
   1. Студент на “Софийски университет” / Студент на “Нов български университет”
   2. Студент на “Софийския университет” / Студент на “Новия български университет”
2. кое от двете е правилно?
   1. Той е експерт работещ в Министерство на финансите
   2. Той е експерт работещ в Министерството на финансите
3. кое от двете е правилно?
   1. Италия е страна член на Европейски съюз
   2. Италия е страна член на Европейския съяз
4. кое от двете е правилно?
   1. Изложбата ще се проведе в Национален дворец на културата
   2. Изложбата ще се проведе в Националния дворец на културата
5. Имената на населените места и географските обекти лични имена ли са или не? И ако не са лични имена, защо не се членуват?

Аз защитавам тезата, че както личните, така и останалите - на институции, организации, населени места, географски обекти и други имена и наименования не подлежат на членуване, докато брат ми и някои мои колеги твърдят, че само личните имена и имената на населени места и географски обекти не се членуват, а останалите могат да бъдат членувани.

Също така дали има значение дали имената са заградени с кавички или не (както е впървия пример)?

Благодаря ви за отделеното внимание
Илия Горанов

Ето и отговора на Института за Български език:

Здравейте,

разчитам на вас да разрешите един спор, който отдавна водя, независимо дали съм прав или не. Става дума за следното: няма съмнение, че личните имена в българския език не подлежат на членуване, но дали имената на институции, организации и други подобни подлежат на членуване или не?

Примери:

1. кое от двете е правилно?
   1. Студент на “Софийски университет” / Студент на “Нов български университет”
   2. Студент на “Софийския университет” / Студент на “Новия български университет”

Правилно е:

2. Студент на Софийския университет.
   Студент на Новия български университет.

При втория случай практиката е твърде разколебана, но членуването в нeго е нормативно и е препоръчително.

Използването на кавички и в двата случая не е оправдано

2. кое от двете е правилно?
   1. Той е експерт работещ в Министерство на финансите
   2. Той е експерт работещ в Министерството на финансите

Правилно е:

2. Той е експерт, работещ в Министерството на финансите.

“работещ в Министерството на финансите” е обособена част и изисква отделяне със запетая!

3. кое от двете е правилно?
   1. Италия е страна член на Европейски съюз
   2. Италия е страна член на Европейския съяз

Правилно е:

2. Италия е страна - членка на Европейския съюз.

В съчетанието “страна - членка на Европейския съюз” втората част е обособено приложение и се отделя с тире!

4. кое от двете е правилно?
   1. Изложбата ще се проведе в Национален дворец на културата
   2. Изложбата ще се проведе в Националния дворец на културата

Правилно е:

2. Изложбата ще се проведе в Националния дворец на културата.

Случаите на нечленуване на такива названия се дължат на схващането им като същински собствени имена, а те, както е известно, по принцип не се членуват (вж. по-долу). Въпреки че играят ролята на собствени имена обаче, тези названия по произход са нарицателни описателни названия и затова трябва да се членуват за изразяване на определеност.

5. Имената на населените места и географските обекти лични имена ли са или не? И ако не са лични имена, защо не се членуват?

Аз защитавам тезата, че както личните, така и останалите - на институции, организации, населени места, географски обекти и други имена и наименования не подлежат на членуване, докато брат ми и някои мои колеги твърдят, че само личните имена и имената на населени места и географски обекти не се членуват, а останалите могат да бъдат членувани.

Собствените имена биват лични и местни (географски). Имената на населените места и географските обекти са собствени местни имена, а имената на хората са собствени лични имена.

В българския език собствените имена обикновено не приемат членни форми, защото категорията “определеност” е заложена в самата им природа, тъй като те назовават единични лица и предмети, напълно определени от действителността, т.е. те индивидуализират, отделят единичен обект от редица еднакви и сродни обекти. Името “София” отделя този град от другите градове, затова е правилно “Отивам в София” а не в “Софията”. Вашето име Илия ви отделя от другите лица мъже и ви индивидуализира в достатъчна степен, че то няма нужда от членуване, затова не казвам “Отговарям на Илията”, а на Илия. От общото правило правят изключение някои лични имена на -а - Савата, умалителните имена – Данчето, Борето, както и прозвищата – Чакала, Пищова и др.

За разлика от личните собствени имена местните собствени имена проявават по-голямо разнообразие по отношение на членуването. Те по принцип не се членуват (примерът със София), но при названията предимно на реки и планини, когато са в множествено число или в мъжки род, единствено число, членуваните форми са допустими – Дунавът, Искърът, Родопите, Алпите и т.н.

Също така дали има значение дали имената са заградени с кавички или не (както е впървия пример)?

В посочените от Вас примери кавичките са употребени неправилно.

Кавичките не оказват влияние върху членуването, те имат съвсем друга функция. Дали ще се пише Софийски университет “Климент Охридски”, или Софийският университет “Климент Охридски” не зависи от кавичките, а от употребата на названието.

Уважаеми господин Горанов,
Отговор на Вашия въпрос можете да получите и устно от Службата за езикови справки на телефон 0900 12 230 или писмено срещу заплащане, като изпратите писмено запитване, адресирано до Института за български език.
Институт за Български език
Българска академия на науките

Благодаря ви за отделеното внимание
Илия Горанов

3 коментара »