Отидохме на Луната
Архив на категорията
Архив на категорията
петък, 18 апр 2008 г.
12:32
няма коментари
Отидохме на Луната, Просто си помислих
Казват, че по-добре да си мълчиш и да те мислят за тъп, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всякакви съмнения. Зачетох се верижно в разни текстове из Интертет и попадам на статия за скритите сатанински кадри в предаването Сблъсък на сайта pravoslavieto.com. И от там цитирам психоложката Мадлен Алгафари, която пък на сайта е цитирана от вестник Монитор:
В конкретния случай правят впечатление цветовете, предимно в червената гама от ултравиолетово до инфрачервено. Тази гама активизира, възбужда, мобилизира, провокира агресия, за разлика от други гами, които успокояват или подтискат.
За справка и за който не е учил в час по физика в училище, ултравиолетовото е в единия край на видимия спектър, докато инфрачервения е в другия. Т.е. между ултравиолетовото и инфрачервеното се намират абсолютно всички цветове, които човешкото око може да възприеме.
Как да вярваме на “компетентното” мнение на човек, който не знае за какво всъщност говори? И дали психоложката има изобщо някаква представа как въздействат цветовете, след като не може да различи студен от топъл цвят? Явно като психолог, не е любител на точните науки и не е внимавала много в час по физика. И ако не се сеша, че на ултравиолетовата светлина й казват още черна светлина или студена светлина, а с инфрачервени лампи се правят нагревки, можеше поне цветовете на дъгата, да запомни как са подредени: червено, оранжево, жълто, зелено, светло синьо, тъмно синьо, лилаво.
Не занм за вас, но цветовете аз ги знам, без да ги търся в Интернет или в книга?
вторник, 19 фев 2008 г.
10:12
7 коментара
Какво ми се случи, Отидохме на Луната, Просто си помислих
Преди две три седмици гледах в сутрешния блок на бТВ интервю на Бареков с министър Хари Потър, където той заяви, че практиката въведена в КАТ е била толкова успешна, че планират да похарчат Х милиона лева, за да я въведат и на други места. Пълен идиотизъм.
Първо, че проблемите с опашките не е разрешен. Хората продължават да си чакат. Това, че имам номерче на практика с нищо не ми помага, защото не знам и още повече, няма как да разбера, кога ще му дойде реда на този номер. Т.е. като изключим това, че няма да се блъскам на опашката, а ще седна на столче и ще гледам филми с “ужасни” кадри от катастрофи - нищо друго не е разрешено.
Няма начин да разбереш нито кой номер се обслужва в момента (през Интернет, през SMS), нито актовете до коя дата са обработени. В сайта на КАТ, на началната страница, е публикувана друга изключително полезна информация, като например кой е бил полицай на годината през 2000, 2001 и 2002 година, както и статистика за броя на пътнотранспортните произшествия… от 2005 г. Иначе пише, че сайтът е обновен вчера.
Аз примерно си го представям следните полезни реализации, които могат да бъдат направени почти без никакви инвестиции:
Обслужване на едно гише - дрън, дрън. Ако искам наказателно постановление, отивам на едно гише, ако искам книжка - на друго. Това не е обслужване на едно гише. Служителите на гишетата, понеже работели пред екран, имат 15 мин почивка на всеки 1 работен час. Но това не означава, че в тази почивка не трябва да работят! Това е почивка заради работата пред екран и по време на почивката трябва да работят, но не пред екран. Иначе всичко това е криворазбрано и те си ходят да пушат, да си приказват, да се корумпират, докато получават мизерните си заплати от данъкоплатеца.
Тази практика, както и промиването на мозъци от телевизионния екран очевидно не работят. Освен всичко останало - лошото обслужване в КАТ води и до засилване на корупцията. Като те спрат в нарушение и ти кажат - ще ти напиша един акт, да чакаш три дни на опашка да си вземеш талона… е как да не търси човек друг път за разрешаване на спора.
Трафик камерите в София също са една интересна тема. В Лондон например, ако някой направи нарушение пред камерата и там има полицай, който не го глоби намясто, освен глоба за нарушителя има глоба и за полицая, за това, че не си е свършил работата. Освен това, при задържане на нарушител автоматично се изпраща информация до централата и ако този поличай няма копие от съставения акт - пак го глобяват. А у нас щели да им забранят да носят пари в брой - не повече от 10 лв. на монети. Аз от одавна чакам полицаите да се оборудват с POS терминали, за да могат и хората да не носят пари в брой…
петък, 14 дек 2007 г.
13:10
3 коментара
Отидохме на Луната, Просто си помислих, Щрак
Наскоро наляха бетон в апартамента на колега. Замислих се, че голяма част от строителите са пасмина изключително неграмотни типове. Не ме учудва количеството работни инциденти, които не рядко завършват и със смъртни случаи.
Но имам пресен случай. От два месеца насам сградата на Министерство на икономиката, която е срещу моя офис, се санира. Сменят дограма, правят външна топло и хидро изолация, боядисват… Изобщо кипи безсмислен труд. Защо безсмислен? Ще попитате. Защото 90% от дейностите, които се вършат, са в абсолютно недопустими условия и всичко ще се разпадне до пролетта.
1. Поставиха PVC дограма с евтин, мек и некачествен български профил, което е недопустимо за обществена сграда, в която износването на материалите е в пъти по-високо от домашните условия. Прозорците може и да издържат, но вратите ще увиснат 1 месец след пускането на сграната.
2. Правят външната изолация без да се спазват никакви технически спецификации. На първо място за температура и влажност. Работата върви от началото на ноември, знаете какви бяха температурите през ноемри, знаете колко дъжд и сняг падна. Стените са мокри и студени и е пълен абсурд да се работи при такива условия. (Какво ли се учудвам преди 5 години видях да наливат асфалт върху лед).
След това, поставят по 3 дюбела на плоча при това в краищата, а отдолу я лепят с лепилото само в четирите ъгъла. На пролет като ги напече слънце, всичко ще опада като зрели плодове.
Отгоре слагат мазилка с армираща мрежа. Ролята на армиращата мрежа е да държи мазилката да не се отлепи от стената. И това става, като мазилката се слепне с армиращата мрежа, а мрежата е закрепена за стената. И това става със специални кабърчета, с които предварително мрежата се закрепя за изолационния материал и чак след това се нанася мазилката. Няма такова нещо, тук самата мазилка е материалът, който държи мрежата закрепена за стената. Това е по-лошо отколкото изобщо да няма мрежа, защото така ако някъде се отлепи мазилката от стената, тъй като тя е свързана чрез армиращата мрежа с останалата част, ще падне всичката мазилка, а не само там, където се е отлепила. Явно икономията от 1 кашон кабърчета е голям келепир.
Накрая се нанася фасадна боя. На снимката много не личи, но явно слоевете боя са неравномерни като дебелина, а също така е явно и че оцветяването на фасадната боя не е еднакво и на места е по-светло, а на други е по-тъмно.
3. Преди ремонта отпушваха някакви канали. Изсипаха се три камиона тип “Лайнарка” с Putzmeister-ски помпи и омазаха всичко. Цялата улица стана на гъз, т.е. в лайна. Викам си, тия като свършат, ще почистят… цъ, тръгнаха си и заебаха всичко, на другия ден стегна (замръзна)… обаче камионите се върнаха. Викам си, а, дойдоха да си изчистят. Пак цъ, продължиха да чоплят с пръчка в лайната. Дойде и един багер, изсекоха дърветата зад сградата.
4. Строителните отпадъци - всичко се изхвърля в общите контейнери за отпадъци. При строителство и ремонтни дейности е забранено отпадъците да се изхвърлят в общите съдове, трябва да се докара специален контейнер, за който след това се доплаща, за да бъде извозен. Не само това, ами и като се напълниха цинковите контейнери, започнаха да изхвърлят и в кофите за отпадъци за рециклиране, което вече преля чашата (или по-скоро кофата за боклук).
5. Организацията на движението - около офиса е перманентна лудница вече 2 години. Постоянно има разни коли, които идват до КАТ, дали за регистрация, дали за получаване на актове, дали за друго. Уличката, която слиза от бул. Г. М. Димитров надолу към кат попринцип е двупосочна. Но от двете страни е пълна с паркирани коли и на практика, ако влезе нещо по-голямо от микробус, не може да мине дори и в едната посока. А като се заклинят коли и в двете посоки става направо ад. И на цялата тая розово описана картинка, заради ремонтно строителните дейности издигнаха ламаринена ограда, която блокира: 1) единствения тротоар на улицата; 2) видимостта по улицата, заради което вече станаха две катастрофи, а излизането е с постоянен риск. Малко е всичката тая радост, с която живея вече два месеца всеки работен ден, ами от вчера издигнали едно скеле от другата страна на сградата и сложили едни жълти ленти, “Минаването забранено, опасност от падащи предмети”. Само че когато се затваря един път, трябва да се посочи обходен маршрут. А в случая, както са затворили всичко и от двете страни на сградата, единствения обходен маршрут е чак през бул. Драган Цанков и е не-по-малко от километър.
6. Самите работници - явно от ромски произход, т.е. мангали. Дали имат завършен осми клас имам съмнение. Дали имат някаква квалификация да работят това, което правят - нямам съмнение - нямат. Като ги гледам как сглобяват скелето около сградата, настръхвам. Всичките до един работят без каски. Комуникацията между тях е с кратки безглаголни изречения, на странен (небългарски) език. В общи линии тази точка обяснява голяма част от случващото се в предишните пет точки.
Тук съм длъжен да добавя, че не всички заети в строителството са некадърници. Имал съм както нещастието да попадам на хора, които не знаят от коя страна се държи отвертката, така и на изключителни майстори, когато съм правил ремонти вкъщи. Така че държа да няма обидени.