Отидохме на Луната
Архив на категорията
Архив на категорията
вторник, 6 ное 2007 г.
11:47
4 коментара
Какво ми се случи, Отидохме на Луната, Просто си помислих
Както вече споменах нееднократно, напоследък нямам никакво свободно време и съответно нито пиша в блога, нито чета останалите. Та за пореден път се докопах до малко повече време и се зачетох какво съм пропуснал.
Аз имам GSM от далечната 99 година. Тогава се редих на някаква безумна опашка пред офис на Mtel на бул. Витоша (срещу площад България / НДК), тоя офис още съществува…
Оттогава, досега са минали 9 годии, а аз съм си сменил GSM апарата точно три пъти. Първият ми апарат беше BOSH и освен телефон в него нямаше нищо друго. Евентуално някакъв вид строителна техника - не заради марката, а заради здравината - можеше успешно да замени чук. Този апарат дори часовник нямаше! Най-големият проблем беше, че не показваше даден SMS от коя дата е и от колко часа са пропуснатите позвънявания.
След много време го смених с Nokia 3510 от Geranos. Купих го с първата премия към заплатата ми когато започнах работа в ИО-то… От тогава съм убеден, че на света има два вида GSM апарати - финландска Nokia и други апарати.
Служебния ми телефон е Nokia (какво съвпадение?) 2600 - това ми беше първия апарат с цветен екран. Веднага го намразих - издържа някакви си 5-6 дни с едно зареждане. Личния ми 3500 е с ч/б екран и даянеше 12 дни (вече 7 дни, но още е с първата си батерия) с едно зареждане.
На 2600 най-големия му недостатък е, че в контактите не можеш да запишеш име по-дълго ог 14 символа. А на повечето хора името и фамилията, дори без интервали са значително над 14 символа. Близко до акъла - не пази по два омера за контакт, не пази e-mail, за дата на аждане и др. подобни - и дума да не става. Иначе апаратчето си е OK.
От 1 меец съм с нов апарат. Дълго си избирах телефон. Цената не беше решаващ фактор. Бях решил, че в телефона трябва да има абсолятно всичко - исках Wi-Fi Интернет, исках Windows Mobile, исках Bluetooth, исках мощен софтуер, вграден огледално рефлексен фотоапарат, 1Ghz процесор, много памет… както се казва в рекламата на банка ДСК: “Искам всичко”.
После обаче ми мина манията… започнах да искам НИЩО. Телефонът не трябваше да има нищо освен телефон. Оказа се, че намирането на просто телефон е много по-трудно от намирането на всичкофон. Почти няма апарати без камера!? Всички апарати са с невероятни размери - не можеш да ги сложиш във вътрешен джоб на сако и да не личи, че носиш нещо. Естествено всички апарати са с милиони цветове на екрана, изключително малки и леки батерии и даянят по 1 ден с едно зареждане. Затова реших, че ако ще е телефон без нищо, най-добре поне да е малък.
Накрая се спрях на Nokia 6300. Купих я в деня, в който от Nokia обявиха новия 6301, който е абсолюнво същия, но има Wi-Fi. Засега съм относително доволен. На практика това е телефон без почти нищо. Няма операционна система, има съвсем слаб процесор, поддържа Java за мобилни телефони и Flash (ама пак за мобилни телефони). Има някаква полуумряла камера, с която освен да заснемеш нищо инцидентно, за истински снимки не става. Апаратът е със стоманен корпус, което предполагам, че е хубаво. Старата нокия я изпуснах на площад Македония и я ритнах по пътното платно чак до трамвайните релси на третия ден след като я купих… но нищо й нямаше.
Относително съм доволен, защото има много недостатъци. В крайна сметка са минали години в разработка, за да бъдат създадени нови телефони, които имат недостатъци, които досега не са съществували. Новият телефон издържа по 2 дни с 1 зареждане, ако не говоря много, може и само 1 ден да издаяни. Responsiveness на софтуера - пълна нула. Бях свикнал с някакви бързи клавишни комбинации на стария апарат - забрави. Само докато отключа апарата и нервните ми окончания вече са на кълбета. Надявам се с времето да свикна, но ще видим. Освен това апаратът не се предлага с кирилизирана клаиатура, не че не се оправям и без нея, но все пак е неприятно, ако исках клавиатурата да е без нищо, щях да си купя телефон от чужбинско. Не на последно място - апаратът не е така удобен в ръката, както стария. Мисля си, че е заради големия екран и малката клавиатура - трябва а си изкълчиш палеца, за да набереш номер с една ръка. Джойстикът също не е някакво научно достижение - квадратен бутон с 5 позиции, макарче тази конструкция е по-здрава.
КАто положително оценявам възможността да се конфигурира бърз достъп и shortcut клавиши, които да се изнесат на началния екран. Там съм си изнесъл смяната на профил, будилник, калкулатор, диктофон, камера и входящи SMS-и.
Така и не можах да подкарам Интернет на новия телефон. Предполагам, че е по вина на идиотите от Globul. Дори и да не е по тяхна вина, си остават такива. Изпратиха ми SMS с конфигурацията, инсталирах го… Интернетът във вградения браузър работи, но в Opera Mini не. Опитах да подкарам няколко други Java програмчета, които искат Интернет - пак нищо. Отказах се… и без друго няма да го ползвам, просто си играех през първата седмица.
И така, в момента ползвам апарата на първо място като телефон, след това като будилник сутрин. Освен това си записвам някоя и друга аларма ако има нещо, което не искам да пропусна (да се обадя в Х часа на някого, са пусна пералната/миялната машина, да гледам нещо по телевизията). Календарът е доста куцо направен, така или иначе никога не съм го ползвал, въпреки че не мога да помня дати. Ползвам още калкуляторът и редя судоку. Това е всичко. Евентуално ще си взема в близко бъдеще един car kit с Bluetooth, защото за стария апарат имах стойка с вградено зареждане и hands free (вижда се на снимката клед като ми откраднаха касетофона в колата).
И понеже всеки следваш апарат е с безумни нови технологии, а задоволява нуждите ми все по-малко, си мисля, че:
Относно операторите: есента, като бях в Египет (за което все още не съм писал, ама Стилян достатъчно ще напише), получих интересен Wolcome SMS на летището: “Welcome to Etisalat (EGY 03 / 602 03) the latest 3.5G network in Egypt.” Замислих се - значи у нас като пуснаха 3G покритие в големите градове, все едно хванаха господ за шлифера… като че кой знае какво постижение са направили. В същото време арабите в третия свят, които живеят в пълна мизерия, имат 3.5G покритие (каквото и да означава това) върху цялата пустиня, която е 10 пъти площта на България. Някак си е обидно и тъжно.
Относно старите апарати: Първият GSM апарат на майка ми беше Ercisson (доста преди сливането им със Sony). Апаратът имаше едноредов екран, на който можеха да се изписват само цифри и латински букви само горен регистър. Навигацията в менюто върху такъв екран си беше цяло геройство. Този апарат беше с никел-металхидридна батерия, която естествено исфирясва за една година. Тоза апарат обаче днес е на 11 години, смени си собственика няколко пъти и последно чух, че след поредната смяна на батерията продължава да работи. Не само че работи, но и има значително по-добро покритие от повечето съвременни апарати (има външна антена).
сряда, 22 авг 2007 г.
11:54
8 коментара
Какво ми се случи, Отидохме на Луната
Бях търпелив, не съм се оплаквал, че има задръствания и че е затворен центъра заради ремонта на Цариградско шосе. Но в понеделник (веднага след откриването на асфалтирания участък) минах оттам. Често казано - възмутен съм. Това е високоскоростен път - разрешените 80 км/ч. не са ниска скорост. Асфалтът е положен на “дунавски вълни”, като се движиш с по-висока скорост и целият автомобил вибрира. В това отношение старото покритие беше значително по-качествено. Не разбрах и за какво беше “мощната гестаповска машина за асфалтиране”, която чакахме толкова време да пристигне от Германия, след като резултатът е толкова ниско качество? Отправям официална покана към кмета, да го повозя един ден по новото Цариградско, защото вероятно още не е минавал от там.
Друго, от което съм възмутен са изказванията, че “правим ремонт на Цариградско“. В крайна сметка стана ясно, че правим ремонт на по-малко от 1/4 от Цариградско шосе. И тази 1/4 не беше повече разбита от останалата част от булеварда.
Да си призная, не съм учуден, защото знам какъв беше резултатът от ремонтите на бул. Вапцаров, на ул. Раковски и на други столични улици. Но все хранех някаква надежда, че поне този път няма да имаме “хубава работа, ама българска“. А само между другото - ремонтът на бул. Г. М. Димитров още не е приключил, но качеството на работата вече си личи - работниците умишлено заобикалят всички канавки по булеварда, вероятно защото е по-трудоемко асфалтирането около тях. Но канавките са пропаднали и сега резултатът е чуден нов асфалт, който не е по-добър от предишния, и кратери около канавките, още по-дълбоки от предишните.
Ремонтът на бул. Борис ІІІ в началото на годината също беше белязан от интересни хрумвания на работниците. На кръстовището на булеварда с околовръстното шосе асфалтът беше внимателно положен възможно най-плътно по ръба на пътя, случайно да не вземат да свършат работата на бригадата, която ще работи по околовръстното. Два месеца по-късно затвориха околовръстното за асфалтиране между Бъкстон и Горнобански път (точно кръстовището с бул. Борис ІІІ). Който минава от там, знае за какво безумие става дума - и двата пътя имат чисто нов асфалт, но точно на границите между двата пътя, от двете страни на Борис има по 5 метра павиран участък, който така си остана на голи павета. Парадоксът е, че и двата пътя попадат в територията на една и съща община - Столична голяма и дори в един и същ район - Витоша. Т.е. независимо от последователността на работите по ремонта, бюджетът ще дойде от едно и също място и нямаше никакви предпоставки работата да бъде така засрана.
Който е пътувал по българските магистрали, знае какво е положението и там. Не знам, от лакомия ли е това, от неграмотнос ли е или просто някакъв Балкански синдром? Както съм споменавал и по-рано, България е в Европа, от както го има континента, но не е и скоро няма да бъде в Европейския съюз, независимо какво пише върху някое хвърчащо листче, докато не се сменят няколко поколения. Защото този балкански синром така се е загнездил у хората, че скоро няма да исфиряса. А начини явно има, защото всичките ни съседи се справят по-добре. И в Гърция, и в Румъния, и в Сърбия пътищата са по-качествени от нашите. Да речем, че Гърците отдавна са по-напред. А Сърбия и Румъния? Нали се тръшкахме, че не искаме да сме обвързани за влизането в ЕС с Румъния, защото щели да ни забавят? Само дето Румъния е 100 пъти по-подредена държава от нашата. Затова е верен вица: Попитали радио Ереван: “Кога в България положението ще стане по-добро?”, а от радиото отговорили: “Вече беше”.
Добавено по-късно
За вълка говорим, а той в кошарата. След постинга, още същия ден - цъфна репортаж по бТВ за ремонта на Цариградско. Не бих казал, че хората са забелязали неравностите на третия ден, аз минах от там още първия ден и ги забелязах. Освен това наистина не са само при Орлов Мост, цялото трасе е така. Освен това, ако сега нарежат чисто новия асфалт, за да поправят дефекта, къде ще му излезе краят? Както добре знаем, дори и най-добре замазаните фуги са първото място, където зимно време пътят се напуква при замръзване.
Смятам, че фирмата, която е правила ремонта трябва да преасфалтира целия участък наново за своя сметка, както и да плати неустойки - обезщетение в полза на общината, за дето ще се наложи повторно да се затваря натоварен пътен възел в центъра на столицата. Както и повече поръчка да не видят. Само санкции до дупка ще оправят тая държава, очевидно с добро не става!
Обърнете внимание и на абсурдния диалог:
Антон Хекимян: Защо, след като това е нова настилка, трябва да се преправя наново?
Димо Пипев: А ми значи, как да ви отговоря на такъв подвеждащ въпрос? Значи, вие просто ме карате да кажа - да, то не е така, както вие ми задавате въпроса. Аз бих ви отговорил по-скоро така: нормално е, след като се направи ремонтът, да се направи така нареченият технически паспорт с неговото ниво и за неговата равност.
Не ви ли звучи като: Крушите са прекрасни плодове, но освен тях има и зеленчуци като краставицата, която пък на свой ред съдържа 95% вода… Какво ще му правят технически паспорт - то и с невъоръжено око и без висше инженерно образование се вижда, че не е направено както трябва. Вече няма да се учудя, ако след експертна оценка, се окаже, че неравностите влизат в някоя норма и всъщност всичко е наред!
понеделник, 2 юли 2007 г.
23:39
2 коментара
Какво ми се случи, Отидохме на Луната, Просто си помислих
Отново съм на черногледа вълна. След като от юни месец бях в София общо 4 цели дни (гъз път да види), си припомних, че заради икономията на 200 кинта пред офиса ми има опашки по 8 километра, които се точат от КАТ, до х-л Плиска по 163 улица, по бул. Г. М. Димитров, по колелото на 4ти км, по бул. Цариградско шосе, както и отделна опашка от багери и тирове по бул. Драган Цанков. Не мога да не благодаря на столична дирекция КАТ, че поне поставиха метални заграждения, които вече позволяват да измина последните 100 метра до офиса не за 50 минути (както беше до преди месец), а за някакви си 15 минути. Все пак напредък има, но можеха да си свършат работата докрай.
И все пак, черноглед ли съм?
Търсех информация за среден бал за кандидат гимназистите тази година. Попаднах на сайта на МОН. Дано не сънувам кошмари тази вечер и дано не ми останат трайни психически увреждания. След като се борих с търсенето на сайта на ОББ, реших да направя един бърз обзор на колкото банки намеря в Google. Ето и странните резултати:
Също така, в Google, попаднах и на Спермална банка, и те нямат търсене.
А ставаше дума за сайта на МОН:
Друго интересно явление от същия източник е т.нар. Национален образователен портал, който излиза на второ място в Google.bg както при търсене за “образователен портал”, така и при търсене за “opencms”. Та на този портал има общо 4 новини, като последната е от преди 7 месеца. Явно се харчат повече пари за “разработка”, отколкото за поддържане на съдържание.
А после Дончо се чуди, защо хората пишат неграмотно. Защото министерството се напъва в грешната посока.