9INI

Шопът е казал: “И сам да съм на опашката, па че се предредим.”

София. Неделя вечер, полунощ. По улиците съм само аз и такситата. Чакам на червен светофар пред румънското посолство. Единствената кола на кръстовището съм. Зад мен пристига такси. Минава през платното за ляв завой и спира пред мен?

След 2 минути вече съм на бул. Цариградско шосе. Карам с около 90 км/ч и бавничко ускорявам. На моста на 4^ти км. настигам някакво Рено. Пускам мигач и го задминавам. Колата е на дълги фарове, след като я задминавам не ги изключва. Преживях го. Вече съм набрал почти 100 км/ч. Реното дава ляв мигач, някъде на Окръжна болница ме задминава, след което дава десен мигач и пред мен завива, за да влезе в ж.к. Младост?

Стигам до кръстовището на бул. Цариградско шосе и Самоковско шосе (известно като разклона за Горубляне). Ще завивам наляво, освен мен чака още една кола отпред. Зад мен няма никого. Пристига автобус от грАдския транспорт (от линия 305). Минава през платното за направо и завива на червен светофар?

Ще цитирам Коко, не знам дали мисълта е негова или и той цитира някого: “Независимо от интелектуалното ниво на индивида човешкият конгломерат винаги ще остане купчина идиоти“.

Някои хора няма да се поправят никога. Кой ни излъга, че животът не е жесток?

4 коментара »

Имам вредни навици. Един от тях е да ям сладко преди лягане. Тъкмо отворих голям шоколад Милка с бисквити.

Отдавна се радвам на опаковката на този шоколад, за разлика от традиционните опаковки на шоколадите, не е завит в алуминиево фолио, а след това в хартия, а е във вакуумирана целофанова опаковка, която “се отваря само с две ръце”. На опаковката има картинка къде точно да дръпнеш, за да се отвори шоколада, без да се къса иначе здравия целофан. Картинката е сложена с такава гордост, сякаш са спечелили медал от Пловдивския технически панаир три поредни години с тази опаковка. Дори има снимка на предната страна на опаковката. Та отчупих си един ред (4 точки) и малко преди да ги изям, забелязах че на всяка точка има малка релефна крава Милка.

Спомних си, че повечето шоколади, които съм ял наистина имат нещо изрисувано върху точките - дали ще е надпис с името на шоколада или поизводителя, дали ще е някакво лого или символ като алпийската крава (защо не слагат и мармоти?) Явно производителите на шоколад държат на тези картинки изключително много, макарче те нямат връзка с вкусовите качества. Самият факт, че за да има такива картинки, трябва да се произведат матрици със съответните релефи, което гарантирано оскъпява производството. Освен това ако шоколадът не е качествен има опасност релефът да не се отпечата добре и вместо положителен ефект, да се постигне обратното - очевиден дефект.

После обаче се опитах да си спомня какво е имало изрисувано на точките на шоколадите в последно време. И не можах. Установих, че всички шоколади, които съм изял са били с точките надолу - виждал съм не лицевата страна, а гърба. Но защо?

Явно причината за този проблем е в това, че когато отваряш един шоколад, не го държиш с отворената страна надолу, а с отворената страна нагоре! Обаче шоколадите се запечатват откъм гърба, а не от към лицевата страна. Следователно винаги когато отвориш един шоколад, той е с лицевата си страна надолу и не виждаш какво има нарисувано върху точките.

Та разсъждавах си аз… До какво може да доведе яденето на сладко преди лягане. Та мислех си, нали шоколадът има лицева страна на опаковката, а отделно самият шоколад си има лицева страна сам по себе си. Никъде не е написано, че двете лицеви страни трябва да гледат в една и съща посока?! И ми хрумна, че ако при опаковането шоколадите се поставят наобратно, т.е. с лицевата страна на шоколада към гърба на опаковката, това ще има минимум две предимства:

1. Когато човек отвори шоколада, красивите картинки от точките, в които производителите влагаттолкова старание, ще се виждат - просто няма начин да не ги забележиш.
2. Ако първото рпедимство ви се струва прекалено безсмислено, замислете се върху това: често изображението на лицевата страна на опаковката се намачква заради релефа зад него, очертават се формите на точките върху меката хартия. Но ако шоколадът вътре е разположен наобратно - това ще се избегне!

Тази идея може да ви се струва странна и дори безсмислена. Е да - не съм измислил алтернативно гориво, което да спаси Земята от глобалното затопляне и енергийната криза, но пък така се раждат великите открития.

Лека нощ…

5 коментара »

Вече е ставало дума за колелото на 4^ти километър, където от много време има нужда от инсталиране на светофарна уредба. Още тогава споменах, че в ХХІ век не може да бъде оправдание, че схемата за светофара е сложна.

И като стана дума за сложни светофарни схеми се сетих за последното ми възмущение. Тъкмо приключиха задръстванията около офиса ми заради смяната на номерата, и се намери кой пак да ми вкисне настроението.

Преди седмица две ми направи впечатление, че по бул. Г. М. Димитров се образуват съмнително големи задръствания. Не само, че се образуват, но се образуват по всяко време на деня. Зачудих се за причината и ето, че я открих - някой, да не използвам нецензурни епитети в Интернет, е преконфигурирал схемата са светофара пред Национална следствена служба.

Кръстовището пред НСС е малко странно. На практика кръстовището е нормално кръстовище с две перпендикулярно кръстосани улици, но всъщност една от улиците от едната страна е портала на НСС. Основният трафик от автомобили на това кръстовище естествено е по булеварда. Не се съмнявам, че в НСС имат “техническо средство” с което да контролират светофара и да пускат зелен сигнал, когато им е необходимо. И единствения проблем с това кръстовище остава левия завой когато идваш откъм колелото на 4^ти километър. С този завой се влиза в квартала, но от там не минават кой знае колко коли.

Досега светофарът работеше по схема с две стъпки: зелен сигнал за булеварда в двете посоки, след него зелено за автомобилите от квартала за ляво и дясно по булеварда. При тази схема колите, които правят ляв завой на бул. Г.М. Димитров трябва да изчакат насрещното двежинеи за да минат. За целта обаче някоя умна глава навремето е настроила зеленото на потока идващ от колелото да е с около 20 - 30 сек. по продължителен от насрещно двежищети се коли, за да могат да завият спокойно тези за левия завой. На мен лично ми се е налагало да завивам там и знам, че не е приятно да чакаш, но никога не съм имал проблем да завия безопасно.

Сега обаче, някой “гений” на научната мисъл е решил да промени схемата на светофара. Сега вече има три стъпки: зелен сигнал за колите по булеварда в едната посока, след това зелен сигнал за колите по булеварда в другата посока, и третия пас е както преди - за автомобилите от квартала. В следствие на това времето през което свети зелено в двете посоки по булеварда сумарно е същото, но за всяка от посоките е на половина. Благодарение на нововъведението се получават и гореспоменатите задръствания.

Най-големи са задръстванията сутрин и вечер - когато хората отиват и се връщат от работа. Не разбирам, толкова ли е сложно да се направи оптимизирана светофарна схема? Хората по света правят светофари, които разпознават натовареността на трафика във всяка от посоките и сами оптимизират комбинациите. Да речем, че това е прекалено напредничава технология. Но би трябвало да е възможно да се задават различни схеми за различните часове на деня, за да може да съответстват на натоварванията на пътищата в различни посоки. А у нас шофьорите се радват като малки деца на светофарните уредби с часовник. В същото време доскоро почти нямаше работеща “зелена вълна” в София.

В общи линии нещата се придвижват бавно, но напред. Макар да изглежда, че движението е със стъпка “една напред, две назад”. А за светофара пред НСС, не знам какъв проблем решиха, но знам какъв проблем създадоха (и той се вижда с невъоръжено око). Може би лесния ляв завой на това кръстовище е полезен поне за Хунта, честито…

3 коментара »