9INI

Възмутен съм. Печатането със сухо наелектризирано мастило, което се изпича върху хартията (лазерен принтер) е изобретено от Честър Карълсън през 1938, т.е. преди 68 години. През 1953 е произведен пръвият бързопечатащ принтер, а първият истински лазерен принтер - такъв, какъвто го познаваме днес, е разработен от Xerox през 1969 - 1971 година, т.е. преди 35 години. Мастилено струйните принтери пък се появяват през 1976 година (тъкмо преди 30 години!). Ясно е, че двамата лидери на пазара на принтери - Xerox и Hewlet Packard са си съперничали през годините. HP създават първия лазерен принтер с резолюция 600 dpi през 1992 (не е толкова отдавна). Също създават и първия достъпен мастилено струен принтер DeskJet през 1988 година - на цена само $1000. Xerox пък и до днес правят невероятни корпоративни машини. В офиса имаме един стар Xerox DocuCenter 220 - невероятно постижение на печатната техника, въпреки, че е на солидни годинки. Данните са извадени от about.com и други линкове в google.

Въпреки всичко описано, до ден днешен принтерите печатат криво. Независимо дали си купувате струен HP за 97 лв. с ДДС от МЕТРО, дали си купувате струен Canon Pixma 9000 с девет печатащи глави, дали купувате цветен лазер HP за 5000 лв. или купувате голяма Xerox машина за над 20`000 лв. нито една от тях не дава достатъчно прецизни резултати. Опитайте да начертаете един кръст от тънки черни линии в MS Word (или в каквото ви попадне) и напечатайте 3 копия на един и същ принтер, на една и съща хартия, с едно зареждане. Сложете листовете точно един върху друг и ги поставете срещу слънчева светлина. Ще видите, че дори и най-съвременните машини, дори и най-скъпите модели задължително дават минимум милиметър отклонение. Говорим за скъпите, а домашният клас принтери дават до цял сантиметър отклонение.

Основен проблем е печатането върху всевъзможни бланки, карти, формуляри и други документи, върху които има малки поленца, които трябва да бъдат паснати с текст при печатане. Най-честото решение на този проблем е произвеждането на бланки, които са с достатъчно големи полета, така че шаване в рамките на 3 - 4 милиметра да не влияе на пасването.

Да не коментирам, че няма техническо средство за пасването. Единствената работеща схема е да похабите 2 - 3 бланки докато конфигурирате прантира си. Въвеждането на отстъпи и разстояния при печат в настройките на принтера дават още по-големи отклонения. Освен това по-голямата част от принтерите все още не могат да печатат достатъчно близко до ръба на хартията.

Тъжно е, защото това сочи, че принтерската индустрия се е развивала в посока иновации и умопомрачаващи скорости, а за близо 30 годишната си история почти не е направила крачка в посока по-висока прецизност.

Друго, което ме възмути наскоро е новите модели на HP. В офиса купихме чисто нов цветен лазер HP 2600 C, принтерът нито е евтин, нито е домашен клас принтер - има мрежов модул и висока скорост на печат както цветен, така и ч/б. Тонер касетите в принтера бяха оригинални - таези, с които е бил комплектован във фабриката на HP. Въпреки това принтерът започна да маже при печат. Размазват се cyan и black. И това започна някъде на половината от нормалния живот на тонер касетите. А какво ще стане, като стане на година две този принтер? А какво ще стане като му презаредя тонерите (което не е позволено от HP)? Виждал съм старите LaserJet 4 и LaserJet 6 - железни машини. Един такъв го видях как е работил в завод в продължение на две години - прах, мръсотия, нестабилно електричество и нищо му няма. Едно време правеха принтери, а сега правят пластмаси с формата на принтери.

8 коментара »

Кофичките - от кисело мляко, от майонеза и т.н. Тези, прости на пръв поглед, съдове продължават да ме изумяват. Миналата седмица се порязах на кофичка от майонеза! Дори и през ХХІ век ги правят със станиол, който е прекалено тънък и лесно може да ти среже пръста. Най-много харесвам трапезната майонеза на Краси. Тя се предлага във въпросните кофички, в бутилка (още по-безумно?!) и в буркан (според производителя, аз буркан в магазините не съм виждал още).

Друг публично известен недостатък на 90% от кофичките е отлепянето на станиола. Пратихме човек на Луната, а не можем да направим станиол, които да е здраво залепен, та да не се разсипе съдържанието, и същевременно се отлепя лесно, без да се къса и както се казва в една реклама на кафе - “с голи ръце”.

Така и така стана дума за кофичките - нека споделя още едно мое впечатление. Българските производители продължават да бълват всевъзможни продукти в кофички, без станиол - само с пластмасов капак. Примерно маргарин. Няма да споменавам марка, защото всичките са в еднакви кутии. Ако сте забелязали при вносните маргарини като свалиш капачката, под нея има станиол. Ролята му не е единствено да не залепва капака за маргарина. Този станиол гарантира, че продуктът не е отварян след като е напуснал фабриката. А капака е само за по-достъпно отваряне, докато седи в хладилника! Затова ме дразни като видя в някои хладилник кутийка топено сирене, затворена с капак, а под него станиола, навит на ролчица…

Друг често срещан проблем е счупването на капака! Повечето сладоледи например, се продават в кутии, пластмасата на които става чуплива при ниска температура. Близко до акъла - никой не държи сладолед на стайна температура - става студено в стаята.

И, както казва Иванчо от вицовете, “за да не съм голословен”, кои кофички вече са стигнали Луната? Вносните маргарини обикновено са в кофички, със станиол, който е здраво залепен, отлепя се лесно, не се къса, капаците не се чупят, издържат хиляди отваряния и затваряния, мият се в миялната машина на 80° C без де се деформират и се ползват за други полуфабрикати в хладилника с години.

Кофичките на салати Денито също са доста добре изработени - прозрачни са, имат станиол от едностранно промазана хартия, който рядко се къса при отлепяне, имат капак, които не е много добър, но в сравнение с останалите е стигнал Луната. Не на последно място - кофичките са от здрава и твърда пластмаса. Благодарение на това, те не се огъват, въпреки, че не са оребрени. А това, че не са оребрени ги прави по удобни. Вкъщи имам лъжички за всеки вид кофичка, за да следват специфичните извивки на кофичките на всеки производител.

Това е от мен. Не се приемат коментари от сорта, че има нови технологии, но са скъпи. Факт е, че има производители, които ползват кофички с космическа технология, без продуктите им да са по-скъпи!?

Аз ли искам прекалено много или отидохме на Луната прекалено рано?

5 коментара »