9INI

Печат от 100 НТО

35. гр. Пазарджик, катедрална църква "Св. Богородица"

37. гр. Пещера, пещера "Снежанка"

38. гр. Батак, исторически музей

88. Пещера "Дяволско гърло"

89. Ягодинска пещера

От Доста години посещаваме семейно Родопите на палатков къмпинг. Всъщност баща ми ходи там с негови съученици от времето, когато там изобщо не е имало лагери и компанията е там всяка година. Обикновено аз и брат ми сме с него там, а от няколко години почти всички идват с децата си, те пък идват с гаджетата и компанията набъбва доста. Всъщност организацията е, че едни пристигат, други си заминават, трети идват по-късно и никога не е ясно кой точно и кога точно е там.

Мястото е яз. Васил Коларов, който аз го знам като Васил Коларов от дете, а наскоро установих, че вече се нарича Голям беглик. Намира се над яз. Батак и е между Батак и Широка поляна. А недалеч там е и яз. Доспат.

Честно казано аз лично не намирам романтика в горските палаткови лагери - липса на течаща вода и други градски удобства ми действат пагубно. Затова не трая повече от 2 - 3 дни. Но затова пък тези 2 - 3 дни са прекрасни. Така хем съм отишъл и съм се порадвал, хем не съм си развалил настроените. Макар че тази година отидох в петък (3 август) и се върнах в неделя (5 август) и почти през цялото време не спря да вали. Всъщност не е чак толкова страшно до момента, в който не се наложи да сгъваш палатка под дъжда.

А за тия три (даже по-скоро два, защото заминах в петък вечерта) дни успяхме да посетим и няколко обекта от 100те национални туристически обекта. Посетихме пещерите Ягодинска, Дяволското гърло и Снежанка, както и Буйновското ждрело (изключително красиво място) и Триградското ждрело, както и историческия музей и църквата в Батак, където са запазени спомени от Баташкото клане. А на връщане минахме и през Пазарджик, където спряхме в катедралната църква “Св. Богородица” (музеите не работеха в неделя).

И така за 2 дни и половина събрахме 5 печата - 3 пещери, Батак и Пазарджик. На повечето места снимах с камера, затова няма много снимки за показване. Стилян снимаше с GSM-а и от там си избрах някоко снимчици:

5 коментара »

Взехме си сач. Онова странно нещо, върху което сервират в повечето заведения вкусни мръвки със зеленчуци.

Сачът е глинена плоча (с леко заоблени ръбове), върху която се готви. Технологията е проста - маже се с олио (зехтин, друга мазнина) и се поставя върху котлон. Нагрява се. Готви се. Яде се.

За първи път го употребих във вторник. Запекох малко свински мръвки на него, след това сложих и зеленчуци: пресни картофки, тиквички, гъби, червена чушка, лук. Получи се, но не бях впечатлен от резултата. Останах с впечатлението, че готвенето на сач обрича на виснене пред печката и постоянно бъркане. В момента, в който оставиш зеленчуците за повече от 2 минути без бъркане и те залепват. Освен това, тъй като ръбовете са прекалено малки, докато бъркаш омазваш цялата печка с мазнина, понеже се изсипва. С две думи разбрах, как са измислили тефлоновите тигани - сипваш продуктите, слагаш на котлона, забравяш за тях за 20 - 30 минути, ядеш.

Първото, което ме учуди е колко лесно се изми сачът. Понеже върху него пекох месо, после зеленчуци, част от нещата залепнаха, очаквах да не може да се измие (както става с алпака съдовете за готвене). Нищо подобно. На първо място не се притесняваш да го одраскаш - по две причини: първата е, че няма тефлоново покритие, така че и да го одраскаш, нищо няма да му стане; второ - струва 5 лв, за разлика от един добър тефлонов тиган на Tefal или Rondine, които спокойно гонят 50 лв. Та взех една метална шпакла и го изстъргах - всичко си падна без проблеми. След това с гъба (не ми се ще в миялна машина) в мивката и е готов за подвизи.

Днес реших да се пробвам втори път. Като начало сложих по-малко мазнина. Оказа се, че съм прав - вече не се разсипва около ръбовете. Второ - изпекох първо месото, извадих го в отделна чиния и добавих зеленчуците. Първо картофките, че искат повече време, после останалите. Но ги захлупих с капак, за да се задушат. Освен това намалих котлона, докато се задушават зеленчуците. Месото се пече на 4 от 6, а зеленчуците на 2 от 6. Определено имаше голям ефект. И другата хитрост, която приложих, беше че намазах и месото и зеленчуците с мазнината (освен тази в сача). След като зеленчуците се задушиха, нахвърлях месото отгоре им и захлупих с капака за още 10 минути. По този начин соковете от месото се смесиха с тях, а месото се загря допълнително, защото междувременно беше изстинало в чинията. Единственото, което не уцелих, че намалих котлона непосредствено преди да сложа зеленчуците, а всичко изстива доста бавно.

Идеята, която ще пробвам следващия път е накрая да се прибави сос на сметанова основа. Пасва си както с месото, така и с пресните зеленчуци. Мисля си, че ще се получи. Също задължително трябва да проверя какво ще стане с пилешко месо - то е по-крехко и се изпича много по-бързо от свинското, така че трябва да стане добре.

Иначе сачът е една благодат (оказва се). На първо място вкусът на ястието няма нищо общо с вкуса на същите продукти приготвени по същия начин, но в метален съд. Освен това глината така се нагрява, че плочата е още топла, дори след като изядохме всичко. А това си е положителна страна, защото държи храната топла докато хапваш. Качествените тефлонови тигани се правят от чист алуминий, който се загрява бързо, но и изстива много бързо - работата му е да бъде топлопроводник.

И накрая. След първия успех със съмнителен ефект, се колебаех, дали да не пробвам да пъхна сача във фурна. Не пробвах, но се отказах, защото идеята му е, да е загрят и да изпича храната чрез допира си с нея. А във фурна с 250° C, няма как сачът да се загрее с по-висока температура от тази на въздуха в нея. Така че ефектът просто ще се загуби. Тук може би трябва да се спомене, че сачът го ползвам върху печка с керамичен плот. Не че това има особено голямо значение, но все пак. При цвърченето си пръска мазно, а плотът се чисти относително лесно.

Ако сте любители на вкусното хапване, непременно трябва да пробвате нещо приготвено на сач. Ако пък обичате да си го приготвите сами - непременно трябва да пробвате да го направите върху сач.

9 коментара »

Както бях споменал и по-рано, основна характеристика на всяка храна е да бъде вкусна. Намирането на вкусна храна по обедно време около офиса не е лесна задача. От август миналата година на пазара до офиса ми откриха едно павилионче, на което продават спагети. Пастичерия – “Харлем”. Дълго време го подминавах, защото не можех да се преборя с психологическия фактор, че спагети не се ядат за обяд, на улицата и накрак. Да обаче. Преди около месец се случи да има гигантски опашки на всички заведения за бързо хранене и реших, че това е подходящия момент да опитам спагетите.

Заведението се оказа изключително интересно. Хапнах едни спагети болонезе – с доматен сос и кайма и бях очарован колко вкусни са. Технологията на приготвяне също е интересна. Спагетите се запържват за около 5 мин. В тиган заедно с лук и готов сос. Преди приготвях соса разделно от спагетите и ги смесвах преди сервиране. По някое време се светнах, че могат да се объркат и да се запекат в тава – определено стават по-вкусни. Но идеята със запържването в тиган беше нова за мен.

И тук вероятно започвате да подозирате, защо по дяволите темата е за зеленчуци на BBQ, а говоря за тия спагети? Похапвайки спагетки два три пъти седмично в това заведение се запознах с готвачката. И от дума на дума разбрах, че освен спагети правят и разни други интересни и вкусни неща. Например катми. Катми правят най-различни – солени, сладки, с месо, без месо… но един ден си поръчах вегетарианска катма. Съдържаше печени зеленчуци и кашкавал. Тук е мястото да спомена, че и технологията за правене на катми е хитра – докато тестото се пече върху плочата, зеленчуците вече са поръсени отгоре заедно с кашкавала и се затоплят/разтапят отгоре.

Понеже много ми хареса, реших, че трябва да се пробвам и в неделя вкъщи спретнахме едни палачинки и напекох зеленчуци. На решетъчен тиган за BBQ с малко зехтин опекох пресни зелени чушки, червена капия, тиквички, гъби и кромид лук. На снимката се вижда резултата. Ако някой е фен на мръвките – вероятно със запечен бекон или шунков колбас би си паснало. Също може да се сложи майонеза.

Изобщо, аз съм голям фен са солените палачинки. Една от любимите ми комбинации е нарязани на ситни кубчета шунков колбас, сварено яйце, варени моркови, кисела краставичка, мариновани печурки, настърган кашкавал. Всичко се разбърква добре, поръсва се върху палачинката, залива се с малко майонеза (по-добре някакъв вид подправена или млечна майонеза) и се навиват.

Изобщо палачинките са пълни с възможности. Експериментирайте.

Няма коментари »