9INI

Еленко ходи по улиците да снима манекени в неравностойно положение, а пък на мен снимките сами ми падат в ръцете. Разчиствах си пощата и попаднах на една снимка (тя е от преди година) която е от сайта на Асоциацията на българските футболисти.

Обърнете внимание на десена на роклята на жената от фона на снимката - писти на печатна платка. Трябва да си потърся риза и вратовръзка с такива десени, ще бъдат много актуални, като стана електрически министър.

4 коментара »

Ако някой се чуди защо не пиша през последните две седмици - причината е 5500. Това не е втори сезон на the 4400, нито съм отвлечен от неземен разум или третата възраст. Бях на пътешествие, през което изминах 5500 км. С автомобил разбира се. Направихме си пълна обиколка на Италия, отбихме се малко и до Франция, след което газ и обратно. Беше приятно, вероятно ще напиша един пост по-подробно за самото пътуване, но като цяло Италия е по-приятно място от Франция. Странно, аз винаги съм въприемал тази държава като трето качество.

Аз съм имал щастието да пътувам много и съм видял много. Изобщо по света има много неща, които да се видят. За този първи постинг съм подбрал снимки, които са слабо свързани със самите места, където са направени, а по-скоро са… [fun].

Във Венеция, силно повлиян от творчеството на “Човека с фотоапарата” - Еленко, заснех няколко витрини с, както той ги нарича, манекени в неравностойно положение. Бих му изпратил снимките, но:

1. Не са правени с нормален фотоапарат - качеството е колкото да имам снимки - не съм претенциозен;
2. Не съм професионален фотограф - снимам кофти и съм нефотогеничен
3. Не са в новия формат, в който то публикува на сайта си.

Въпреки това, ако му харесат, да знае, че може да ги пусне и на неговия сайт - не възразявам.

По-късно, в Рим, ми хареса как хората паркират по улиците. Въпреки, че нямат никакви проблеми - синята зона пред Колизеума имаше свободни места в работен ден по обед, а цената е 60 €¢/h.

Изобщо италианците се оказаха големи фенове на тези смартове. Явно ги имат за златната среда между автомобил и мотопед. Това не пречеше да е пълно с хора в костюми и вратовръзки, които също се придвижват с мотопеди. Но съгласете се, много по-приятно би било ако си костюмиран, да пътуваш в един смарт. Това на снимките също са смартове: спортен и кабриолет.

От там се пренасяме на друга тема. Както споменах, аз самият не съм особено фотогеничен, затова обикновено не се подигравам на хората. Но тези две снимки не се сдържах да не направя. Извинявам се предварително.

Първата изобразява “интересните хора, които ходят в казиното на Монте Карло”, а втората… втората трябва да се види. На втората апропо има двама души върху мотопеда, затова я озглавих 2:1. Направена е в Неапол. Неапол беше градЪТ на ударения автомобил. Опитах се да открия поне един, който да няма някаква външна повреда. Нямаше. Примерно на този смарт черните петна не са нарисувани (има много изрисувани с картинки на пукнатини смартове), а са направо дупки (и не от ръжда) в каросерията:

И ще приключа с кратера на вулкана Везувий, където странно защо се гордееха изключително с това, че продават студено кафе по 1 €

Това е засега, чао, ариведерчи, грацие…

Няма коментари »

Продължавам с рецепти за вкусни сладки работи - благо за душата. Рецептата я знам от няма и месец, но вече я пробвах три пъти. Малко намалих темпото, че се опасявам, че ще ми омръзне скоро. Става дума за чииз кейк - като онези десерти, които ги продават в малки пластмасови кутийки. Всъщност винаги съм се чудел как успяват да го направят в пластмасова кутийка, но съвременната хранително-вкусова индустрия е способна на чудеса.

За един чиизкейк ви трябват: 1 пакет маслени бисквити (от тия ронливите), 1 ч.ч. мляни орехи, 100 гр. масло (ако може да не е българско, защото е миризливо), 500 гр. извара, 250 гр. сметана, 2 яйца, 10 ч.л. пудра захар, пресни плодове или мармалад или плодово желе. Ще ви трябва и една тава за печене с отделящи се стенички.

Относно избора на продукти. Препоръчвам да се използва извара производство на “Димитър Маджаров”, ако е възможно не от фабрично пакетираната, а от насипната. Не знам защо, но насипната е по-мазна и не седи на бучки, докато фабрично пакетираната остава на бучки, а това особено влияе на крайния резултат. Също търсете безсолна извара, защото така или иначе ще се смесва със захар.

Относно количеството захар: слагайте на вкус. Сложете 5 ч.л. опитайте, ако не ви е достатъчно сладко - добавете още. Аз лично слагам 10 ч.л, но зависи колко е солена изварата.

Относно топинга: аз експериментирах с пресни плодове, но сега е лято и ги има. Ако не ви се играе с бъркане на прясно сладко - можете да си купите буркан плодово желе от магазина.

И така: натрошавате 1 пакет бисквити на най-ситното, което можете да постигнете. Не е трудно, защото този тип бисквити и без друго са ронливи. Аз лично използвам кухненския робот на най-ниски обороти, като предварително чупя всяка бисквита на четири парчета. Алтернативен вариант е да се натрошат в саханче или да се надробят със сатър или голям гладък нож върху дъска за рязане. В общи линии не е важно как ще го постигнете, но трябва да станат на прах.

Към бисквитите добавяте чашата мляни орехи и разбърквате добре докато сместа е суха. На котлон или в микровълнова печка разтопете маслото. Ако ползвате микровълнова печка внимавайте, защото се разтапя за около 30 сек. на киловат мощност на печката! Смесете разтопеното масло със сухата смес от бисквити и орехи и бъркайте докато стане еднородна маса. Ако имате кухненски робот, можете да смелите както орехите, така и бисквитите, така и да ги объркате с маслото без да вадите нищо от съда на робота.

Не е нужно да мажете тавата с мазнина, брашно или и двете - направо изсипете сместа от бисквити, орехи и масло на дъното на тавата, разстелете я равномерно и леко я пресовайте с голяма лъжица. Не натискайте силно, защото сместа е относително суха и лъжицата лесно потъва в нея.

В отделна купа разбъркайте с мискер изварата, прибавете последователно сметаната, пудрата захар и двете яйца, като след всяка добавена съставка разбърквате по малко, а накрая рзбъркайте на по-високи обороти. Както се казва - до получаване на еднородна маса. Опитайте за сладкост - ако ви се струва че не е достатъчно сладко - добавете още захар, но имайте предвид, че след като се изпече става малко по-сладко на вкус отколкото е било като сурово.

Изсипете сместа в тавичката върху бисквитения блат и изравнете с лъжица. Така приготвеният кейк се пече в предварително загратя фурна на 180°C в продължение на около 30 мин. или докато започне да пожълтява горният слой.

Докато се пече можете да забъркате топинга. За целта намачкайте или пасирайте 300 гр. пресни плодове. Тук аз отново прибягвам до така любимият ми домакински уред - кухненски робот. Ако и вие използвате кухненски робот - пасирайте на ниски обороти, за да не стане всичко на еднородна маса - така ще останат парченца цели плодове. Смесете пасираните плодове с около 300 гр. захар (количеството зависи от вида и вкуса на плодовете) и сложете на най-ниска температура на котлона да заври, като бъркате през цялото време. По желание можете да добавите половин пакетче гел фикс на Dr. Oetker или пакетче желатин. Щом сместа заври - свалете я от котлона и оставете да изстива.

Междувременно кейкът трябва да се е опекъл във фурната - извадете и оставете да изстива без да отделяте стените на тавата. Когато кейкът и плодовото желе изстинат до температура, че е възможно да ги пипнете с ръка без да се изгорите отделете стените на тавата, изсипете плодовото желе върху кейка и го изравнете с топла и мокра лъжица. Оставете в хладилник да изстине напълно и се наслаждавайте.

Ако не печете кейка в тава с отделящи се стени - не се опитвайте да го вадите от нея. Яжте/сервирайте го направо от тавата. Бисквитеният блат дори и след печенето остава ронлив и при опит да извадите кейка от тавата ще се разпадне!

Когато изравнявате сместа от извара, сметана, захар и яйца, направете малко ръбче по края на тавата. Това ще ви бъде полезно,за да не се разтече топинга, ако сладкото се получи по-течно или ако не използвате гел фикс или желатин.

Когато бъркате смес с миксер и добавяте пудра захар (брашно или нещо друго прахообразно и леко) преди да пуснете миксера отново, разбъркайте сместа с бъркалките на миксера, като въртите целия миксер, докато пудрата се смеси със сместта. В противен случай, когато пуснете миксера всичко ще полети.

Моите три опита бяха с ягоди, с малини и с червено френско грозде. На последното трябваше повече захар за сладкото, защото плодовете са кисели. С кайсии, със сини сливи или с боровинки също си мисля, че ще стане добре. Може и стечен шоколад.

Имам идея да пробвам да направя с такъв бисквитен блат домашна сладоледена торта, като пропуснем частта с печенето. Но засега остава само идея - когато го пробвам, ще пиша. А сега ето и малко снимки:

Един коментар »