Понеже прочетох блога на победителя в конкурса, реших, че ще е готино да разкажа моята гледна точка. Освен това – добър повод да пусна най-накрая нещо в тоя мой блог, че съвсем го забравих.

Много от познатите ми подходиха с голям скептицизъм – тия деца, те нищо не знаят, знаеш ли какъв ужас ще бъде там, тия проетки не са техни, всичко е фалшификация… Аз обаче виждах светлина в дъното на тунела и силно се надявах да не е от идващия насреща влак.

По-нататък имаше няколко срещи, обсъдихме организацията, какви изменения ще правим в правилата и критериите за оценка, как ще протичат защитите, наградите, ала бала, и т.н. Тихомил се оплака, че състезанието съвпада с друго мероприятие в Търново по същото време и не може да намери лектори. Обадих се на мой колега и близък приятел от близо 10 години – Петьо Иванов (този с Рубито), казах му за какво става дума. Той отговори, че ще участва и на другото мероприятие, но идеята му харесва и обещада дойде (и дойде).

Отделно с Тихомил се разбрахме, че и аз ще изнеса една лекция, като още не се знаеше темата – изпратих му тематичния ми план от университета (водя лекции в Нов български университет) и му казах – избери тема, аз ще говоря. Тихомил избра ауторизация и аутентикация.

Месец преди самия конкурс Тихомил ми изпрати списък с проектите и документацията към всичките и направихме първия кръг от журирането, на който избрахме 21 най-добри проекта в категорията.

Седмица преди датата на конкурса получихме и копия на сорсовете на всички класирани за финала проекти. Разгледах ги и си нахвърлях бележки по всеки от тях. В този момент именно – за мен започнаха приятните изненади – всичките проекти бяха изключително добри. Пак се намериха скептици, да ми разправят, че тия проекти не са правени от учениците – това са на други хора, тия деца нищо не знаят…

На 23 април пристигнах по обяд в комплекс Островче. Настаних се, отидох с колата до Лозница по личен ангажимент и вечерта се върнах за откриването. След това вечеряхме… заседяхме се в ресторанта, пийнахме по няколко питиета и към 2 часа (ахъм, към 2) си легнах. Тук беше втората изненада – всички участници бяха изключително готини – културни младежи, разбиращи от това, което правят.

Преди деня за окончателното журиране със Стоян и Гено се разбрахме няколко неща: първо да не коментираме проектите по време на защитите, а само да задаваме въпроси които се отнасят до оценката. Идеята е да не плашим и без друго притеснените участници. Второ се разбрахме, че всеки журира по съвест и директно пише точките без да се консултираме един с друг – за да има максимално обективно журиране. Трето – разбрахме се, като напишем всички точки да видим дали класирането е ОК или ще се наложи да “помогнем” на някой проект, защото виждаме, че е качествен, но по формалните метрични параметри е получил малко точки. Накрая стана така, че победителите се очертаха доста убедително. Проектът класиран на първо място беше безспорен фаворит и беше на първо място и при тримата! По-надолу бяха подредени доста сходно и така и не стигнахме до коментари по оценките ни. В крояна сметка ги публикувахме без никакви корекции.

Друго нещо, за което се разбрахме, беше че няма да си позволяваме да правим остри забележки към ученици, като единствено аз си позволих да направя една единствена забележка към края на оценяването. В един от проектите видях нещо изключително нередно. Зададох въпрос на участника – защо го е направил така. От практиката ми в университета знам, че понякога хората имат добри обяснения за глупостите, които са направили и често пъти отговорът им частично или напълно оправдава това, което са направили. За съжаление чух най-ужасния отговор, който можех да си представя: “Защото така са ни учили”. Това беше breaking point за мен и тогава пуснах доста груба забележка, но не към участника, а към научния му ръководител или който го е учил на това. Извинявам се, ако съм засегнал някого и държа да отбележа, че след такъв отговор – това, което видях в сорс кода по никакъв начин не е повлияло на оценката ми към този проект. Умишлено не коментирам имена на хора и проекти – който е замесен си знае.

Сутринта станах рано-рано. Закусих… аз съм от журито – няма от какво да се притеснявам, отидох в залата. Защитите за мен изобщо не минаха бързо Имах чувството, че нямат край. Тук за мен дойде третата изненада – участниците бяха изключително подготвени. Разбира се – говоря обобщено, но това бяха младежи, повечето под 18 години или около тази възраст, а бяха завършени специалисти – не просто бяха направили проектите си, ами и знаеха как и защо са ги направили, разбираха какво са направили. Не на последно място – повечето от тях имаха изключително добро представяне. Не мрънкаха, говореха ясно, по същаство, изпълнени с увереност, усмихнати… С две думи изкефих се максимално, че има такива млади хора.

Още докато журирахме победителят убедително се очерта. Самият факт, че проектът^* на Николай Стоицев беше класиран на първо място и от тримата от журито е достатъчно показателен. Държа лично да го поздравя за добре свършената работа и да му пожелая много успехи в бъдеще. После прочетох малко повече информация за това момче и сега вече разбирам, че го очаква доста добро бъдеще.

^* Не очаквайте да видите поразяваща гледка – хубавите неща са скрити отдолу!

Приключихме със защитите (представянията) на проектите и хапнахме. Междувременно пристигна Петьо Иванов, заведох го до залата, но не останах да го слушам, за което сега съжалявам, но със Стоян и Гено (другите двама от журито) трябваше да съставим окончателното класиране. Понеже по време на защитите няколко пъти прекъсна връзката с Интернет – някои от проектите ги бях написал на хартия, трябваше да вкараме точките в системата и т.н.

Тъй като типично за мен – до последно не бях подготвил нищо за моята лекция, върнах се в залата и по време на лекцията от Телерик заседнах да си нахвърлям слайдовете. Проблемът е да седна да го свърша, иначе всичко ми е в главата. Държа да успокоя Николай (победителя в категорията), че вече над 10 години говоря пред хора почти всяка седмица – лекции в университета, презентации във фирмата, семинари по различни мероприятия, пресконференции и др. И аз винаги се сещам, че съм забравил да кажа по нещо важно, че нещо можех да го кажа по-добре и т.н. Но това е животът. Не знам колко добре съм се справил с моята част от лекцията, надявам се да е било добре. Не чух оплаквания

После мина моята лекция, имаше въпроси, хората видимо бяха заинтересувани. Сега разбирам, че е имало нещо (Challenge Response), което съм казал и Николай не го е знаел… егаси кефа, бях се усъмнил, че това момче е малък гений (сега вече съм сигурен) и че знае абсолютно всичко. После от журито изнесохме кратка лекция за нещата, които не са ни харесали в проектите, но в обобщен вид. Имаше доста неща които се изкоментираха и въпреки това проектите бяха достойни и достойно защитени от авторите им.

Тук трябва да отбележа, че останах изключително приятно изненадан от проектите. Спокойно мога да заявя, че всичките проекти стигнали до финала на конкурса са значително по-качествени от това, с което се сблъсквам всеки семестър при студентите ми. Говоря както за бакалаври 4ти курс, така и за магистри! Още повече – не чух да се зададе нито един глупав или безсмислен въпрос, нещо, което ми се е случвало многократно в университета. Оставам с впечатлението, че всички участници бяха многомотивирани, знаещи и мислещи хора. Голям кеф изпитах… И в този ред на мисли – трябва да благодаря на Тихомил, че ми предостави възможността да изживея това нещо, защото ми върна надеждата, че не всичко е мрачно и ужасно, защото ми повдигна настроението за месеци напред, защото ме извади от офисното ми всекидневие, защото се видях със стари приятели и се запознах с нови.

Като приключихме с всичко – разбрахме, че другото жури още не е готово… Откарах още час – час и половина с допълнителна импровизирана лекция по непредвидени теми. Нали съм си мълчалив… Надявам се да се е получило добре, вече съм претръпнал и не се плаша от импровизации. Честно казано бях готов, ако има интерес – на другия ден да говоря и в автобуса по път Е, може би догодина… Най-много ме е яд за едно нещо – на импровизираната лекция в края на деня Николай Стоицев каза, че темата за дървовидни структури в релационни бази данни му звучи интересно, но тъй като беше единствения, който прояви интерес в залата – минахме към друга тема. Направи ми силно впечатление, защото предварително знаех, че е победител в конкурса, а също забелязах, че на всички обсъждания, лекции и т.н. когато има поставен въпрос – той знае отговора, при това правилния отговор, при това с разбиране… и вече се бях отчаял, че знае всичко и няма да му привлека вниманието с нищо. Затова ме е яд, че така и не разказах за тази тема, а тя е една от любимите ми. Николай сега е в 12 клас, което означава, че догодина няма да участва, така че дори и догодина да ме поканят пак, дори и да включим темата – той най-вероятно няма да присаства на конкурса. Освен това съм убеден, че веднъж разпален интерес няма да остане да гори цяла година и да чака Webloz 11, за да го чуе от мен. Просто съм сигурен, че ще потърси информация по темата в най-близко бъдеще. А ако съм сгрешил с впечатлението си и е бил запознат с темата – плаша се, моите адмирации.

И така, приключихме, пак стояхме в ресторанта почти до 2 часа. Дремнахме, на другия ден станах в 7, но пропуснах екскурзията. Като виден фен на 100те Национални туристически обекта вече съм бил и в Свещари и на Демир Баба Теке. Уникални места – препоръчвам на всеки, който не е бил – да ги посети, както и другите обекти от проекта на 100 НТО. След награждаването се натоварих на колата и… кефа свърши. Силно се надявам догодина Тихомил да ни покани отново… сигурен съм, че ще бъде също толкова голямо удоволствие за мен да участвам в това мероприятие.

И накрая, ще се възползвам да поздравя всички участници, дори не само тези във финала – всички участници в конкурса, защото проектите бяха качествени, защото получих няколко приятни изненади, защото вече съм убеден, че светлината в дъното на тунела е слънцето, а не насреща идващият влак.

Второто място е за Димитър Вулджев и проекта му на Ruby on Rails
Третото място беше за Мирослав Петров от Тутракан и проекта за обучение по биология.

И понеже вчера пристигна един много благ e-mail, реших да пиша за това. На фона на оплакванията от Еленко и други подобни сигнали за некоректно посочване на източници и безскрупулно нарушаване на авторски права, на мен ми се случват далеч по-приятни събития. За съжаление, не се случват в България.

Някъде през октомври миналата година получих един e-mail от офиса на UNDP в Словакия, че са харесали моя снимка във Flickr и биха искали да я използват в статия на техния информационен бюлетин. В писмото ясно бяха написали, че не търсят комерсиални снимки, т.е. нямат намерение да я купуват, но питаха за разрешение, да използват снимката, като изрично бяха написали, че ще посочат авторските права, така както аз предпочитам.

Е, на така зададен въпрос, как да откаже човек – отговорих им, че нямам против и единствената ми молба е да ми изпратят копие от бюлетина, след като го публикуват, за да видя къде и как е сложена снимката. Вече бях забравил за тази случка, но вчера получих нов e-mail, в който ме уведомяваха, че бюлетинът е бил публикуван, благодариха за оказаното съдействие и предложиха да ми изпратят хартиено копие от бюлетина, ако им посоча пощенски адрес.

Снимката е отдолу на 13^та страница в статията за граждански инициативи и селскостопанско развитие. В статията се споменава и България във връзка с частните водни стопанства и доставката на вода за селското стопанство. За съжаление примерът не е даден в добра светлина, но за това сме си виновни ние. А самата снимка заснех, при едно от пътуванията по 100^те НТО, когато посещавахме връх Руй и ждрелото на река Ерма. На връщане, майка ми си спомни, че пра баба ми е родена в село Ребро и макар да е живяла там само 2 години, заради идеята минахме да разгледаме селото. Положението беше от трагично по-трагично, в селото живеят 18 човека, всичките на възраст на 70 години. През почивните дни идва по някой роднина от София, но като цяло никой от тях не живее в селото. Имаше доста изоставени и срутени къщи и имаше много интересни неща за снимане. Едно от тях беше и тази стара чешма, която не можеше да се затвори докрай и капеше.

Явно има места по света, където нещата се случват не по втория начин, а по единствения възможен. И тези места по света не са много далеч от България. Не са далеч както географски, така и културно, защото Словакия, като част от Чехословакия, също е бивша страна от соцлагера. Въпреки това, очевидно са се отдалечили от нас с бърза крачка. И макар че съм песимист в това отношение, пожелавам си, съвсем скоро и у нас да тръгнат в такава посока нещата.

Както става ясно от съобщението, Windows е забелязал грешка – операцията е била успешна!

Тук пък от NetBeans ни питат, дали искаме да участваме в допитването за задоволени потребители, като явно няма опция да “не си задоволен” – или участваш сега, или по-късно. Както се казва: по-добре късно, отколкото никога!

Няколко примера: възрастна жена се оплаква, че била “измамена” на фондовата борса! Купила си акции на дадена фирма, а цената им взела, че паднала… тя ги продала и цената им взела че скочила. Една от най-безумните истории… Разказа я Валя Ахчиева в предаването “Открито”. Журналистическото разследване заставаше на страната на бабата, която била измамена от играчите на борсата и собствениците на фирмата, които целяли да си изкупят акциите обратно. Тук е важно да се спомене, и в репортажа е отбелязано, че няма никакви закононарушения. Нали разбирате абсурдността на историята.

Друг случай – многодетно семейство, общината им подарява апартамент, при това тристаен, защото децата са много. Семейството е социално слабо, всичките са безработни, а децата непълнолетни. Жената пак е бременна. Общината трябвало да им отпусне още един апартамент. Те така след 3 години ще си родят и за 3ти апартамент.

Наскоро имаше репортаж от инфекциозната болница в София, направен не от кого да е, а от корифея в изопачаването на истината – Мартин Карбовски. На този човек се кефех, но през далечната 99^та година. Тогава той списваше в Интернет и на още няколко места и статиите му бяха интересни. Това, което прави днес ми е толкова противно и отблъскващо, че спрях да се интересувам от работата му, още преди да се сгоди с Кеворкян. Та в репортажът, който се завъртя и във вестниците и по радиото и по телевизията ставаше дума за медицински случай в болницата с ненаправена медицинска процедура и грешна диагноза. В крайна сметка диагнозата не е била грешна, да не коментираме, че пациентът е излекуван успешно. Уж имало свидетели и още оплакали се пациенти, които обаче мистериозно изчезнали преди репортажа. Болницата изглежда ужасно, сградата е строена преди 100 години (не метафорично, а сериозно), не е правен основен ремонт от почти 50 години. Но това е материална база, никой не отрича, че тя е в лошо състояние, но това не прави лекарите в болницата по-лоши от останалите. Въпреки това, Карбовски прави директни нападки към компетентността на персонала, кам диагнозата и към проведеното лечение.

Изобщо инфекциозна болница заради материалното си положение често присъства по абсурдни начини в медиите. Преди години имаше статия в един от тиражните вестници, според която пациент на болницата с психични отклонения се самоубил, като скочил през прозореца на четвъртия етаж. Който не е минавал покрай сградата – тя е триетажна. Друг вестник пък беше публикувал снимка на куче в двора на болницата, а текстът под снимката гласеше: глутница бездомни кучета ядат човешки органи изхвърлени в двора на болницата след операция. Представяте ли си абсурдността на текста. Като се започне от това, че на снимката очевидно има само едно куче, а не глутница и се стигне до подробности от сорта на това, че в инфекциозна болница няма операционна, нито хирурзи, които да изхвърлят човешки органи в двора. Някой тук би опонирал, че това са просто грешки, но дори и неволни, тези грешки са тенденциозни и независимо дали са нарочни или не, те винаги имат за цел да засилят ефекта, да украсят сюжетната линия.

Не мога да пропусна и друга весела история от професионалната ми практика – отново тиражен всекидневник излиза със статия на първа страница: Държавата плаща за поддръжката на порно сайт. После се оказва, че не е държавата, а акционерно дружество, което е с държавно участие. Освен това се оказва, че не плаща поддръжката. Също се оказва, че не е порно сайт. Всъщност историята е следната – сайт, който е личен сайт, домейнът е купен с лична кредитна карта директно през Интернет, сайтът се хоства в САЩ, сайтът е собственост на бивш директор във фирмата. Домейнът изтича, собственикът не го подновява, домейнът е зает автоматично от робот, който публикува на адреса реклама на порно сайт. Важното е, че броят на вестника е похарчен. Не ви ли прилича на вица:

Публикували във вестник “ДУМА” (понеже вица е стар, тогава само ДУМА излизаше) статия на първа страница, с големи букви: Изнасяма 500`000 компютри за столицата на източното техническо чудо Токио. От статията става ясно, че не ги изнасяме, а ни ги връщат и не са 500`000, а само 5`000 и не били за Япония, а за Русия… и не били компютри, а компоти.

И сега ще засегна още няколко по-болезнени примера, за които вероятно ще бъда критикуван, но аз си казвам личното мнение.

Първият пример се прие от широката общественост не до там изкривен, колкото се опитаха да го представят медиите – детската порнография във филма Баклава. Вечерта след обявяването на случилата се “трагедия” бях в университета. Питаха ме, дали съм гледал тоя филм Баклава? Отговорих, че не съм. Решихме да визим за какво толкова шум се вдига, намерихме го лесно във Vbox7. Изгледах един трейлър – нищо, изгледах втори трейлър – пак нищо. В третия трейлър имаше няколко кратки сцени, от които нищо еднозначно не може да се каже. Освен това личи, че по-голямата част от кадрите са монтирани с кадри от други места и друго време. За хора от телевизията трябва да е очевидно. Но в репортажите не се обръща внимание на това как са заснети кадрите, а какво се вижда на тях.

Като всяко чудо и това беше за три дни. Гръмна като кьор фишек и после изчезна зад хоризонта. Но поне по тази тема мненията доста се разцепиха… може би около 50/50. Убеден съм, че хората не го приемат за порнография – това очевидно не е филм заснет с цел да се гледа от някакви педофили и сексуални маниаци. Хората, които пуфкат по форумите, блоговете и в коментарите към трейлърите по-скоро са отвратени и ужасени от реалността, отколкото от филма. В интерес на истината, както в единия откъс от филма, който е пуснат из Интернет, така и в трейлърите е направен доста добър монтаж и музиката е подбрана доста добре. Малко прилича на Куентин Тарантино.

Вторият пример е филмът за дома в Могилино. Не смятам да го коментирам, защото откакто излезе в Интернет (доста преди да излезе по телевизията) се изговориха много неща. Но за мен, освен големия ужас, който преживяват децата в този дом има и гигантски журналистически натиск, за да стане още по-интересна историята и да се тиражира филма още повече.

Баба ми казваше: като ти кажат добър вечер, погледни дали слънцето не е на изток. В общи линии, като знам какви глупости говорят в нозините, статиите и репортажите, на които съм ставал свидетел и виждам, че публикуваното няма нищо общо с действителността, не съм склонен по никакъв начин да вярвам и на останалото. Все едно да вярваш на реклама на прах за пране!

Вероятно дълбоката задна мисъл на тази подредба е да се вижда лесно, дали има нови коментари. Но в крайна сметка затова има броячи на коментарите, RSS за коментари и бутон END на клавиатурата. Любопитен съм обаче за други мнения по темата?

В този ред на мисли ми се сториха странни понятията следваща и предишна страница. Защото когато темите са подредени в хронологичен ред – би било логично предишната страница да съдържа по-старите теми, а следващата страница – по-новите. Оказва се, че според WordPress не е така. Това възнамерявам да го фиксна при първа удобна възможност. Но отново съм любопитен за странични мнения. Също интересен е и въпросът, кой линк трябва да бъде отляво и кой отдясно?

Както и да е – стана ми любопитно, след като робота на Google е анализирал съдържанието на блога, какви рекламни текстове ми е подбрал? Взех да браузвам темите от блога напред назад… и какво виждат очите ми?

1. По темите за лошите банки – реклама на банки. Далновидно. Добре, че поне рекламите не са на банките, които съм оплюл.

2. В темата за HTML таблиците – реклама на tables, ама мебели, не данни! Също добро попадение…

Нищо – поживëм, увидим…

P.S. И като стана дума за алгоритмите на Google, какво се случвало с Dzver междувременно.

P.P.S. Оказва се, че и кешира доста бързичко!

Пък после ме убеждавайте, че ботовете на AdSense и на Google нямали връзка помежду си… Данчо да се жени? Да, да…

Да, ама не. Публична тайна е, че ползвам Internet Explorer. Имам инсталиран и Mozilla Firefox, но го ползвам по-рядко (не само за тестове както предполагат повечето, но все пак по-рядко). Та така се случи, че имах отворен прозорец на Firefox и реших да заредя форумите на data.bg там, вместо да отварям нов прозорец на Explorer. И тогава се случи чудото – форумите се заредиха буквално за секунди. Първото нещо, което си помислих беше, че са оправили сървърите. Но ми прехвръкна една еретична идея през главата и реших да я проверя.

Резултатът от проверката беше достатъчно красноричев – проблемът не е нито във връзката, нито в сървърите на data.bg – проблемът е в некомпетентността на програмистите, които са правили data.bg (тук дано някой не се засегне, но това, което са сътворили е явно неработещо). Проста проверка показва, че страницата с форумите се състои от някакви си 7 вложени една в друга таблици. Както добре знаем от близкото минало – браузърите имат известни затруднения при рендирането на таблиците. За разлика от останалите елементи, които могат да бъдат изобразени на екрана преди да бъде прочетен затварящият таг, таблиците не могат, защото броят на колоните може да се промени във всеки един ред от кода. Тази кофти природа на HTML таблиците е основната причина рендеринга на таблици да е бавен. Като добавка идва неграмотността на някои “програмисти”, които за да му е “лесно” на браузъра маат по 7 таблици една в друга.

Резултатът:
При тестове извършени с машина с процесор Pentium 3.6 Ghz, 2 Gb RAM, Windows XP SP2
Internet Exporer 6.0 – около 40 секунди за рендиране на таблиците във форумите на data.bg
Mozilla Firefox 2.0.0.5 – под 1 секунда за същото

Повече нямам какво да кажа, но имам какво да покажа: това е едно кратко демо филмче за рендирането от различните браузъри!

За който не може да наточи видеото – качено е на video.google.com макарче така е компресирано, че много не личи.

Както вероятно знаете, когато има някакъв празник (или дадена дата е свързана с дадено събитие), Google си сменя логото за да е тематично свързано. Днес е световен ден на земята и по този повод логото на Google е топящ се айсберг.

Да обаче както добре знаем, айсбергите са по-големи под водата, отколкото над водата. Т.е. когато плуват, те са като потопена пирамида. От там и изразът: “Само върхът на айсберга“.

Както се вижда от логото на Google по случай деня на земята, ледът над водата е значително повече

За чий ми трябваше да се правя на модерен човек? А може би хората винаги са си били такива и не е въпрос на съвременни технологии – за справка виж “Приключенията на Астерикс и Обеликс с римската бюрокрация”. Миналата и по-миналата година приятелски бях посъветван от хора от кухнята, да не разчитам на плащането на данъци и изобщо на данъчни хави през Интернет. Но реших, че не мога да съм сигурен, докато не опитам. Оказа се, че плащането на данъци през Интернет е не рутинно действие, а нещо, което ти се случва. Събитие съпоставимо по значимост с излизането от казарма или обрязването на първороден син (при мюсюлманите).

Първо пристигнаха едни писма (хартиени) в пощата. В тях имаше едни разпечатки, на които първоначално не обърнах особено внимание. В тях пише какви имоти имаш и колко ти е данъкът за сградата, колко ти е таксата смет. Накрая, текстът завършва по следния начин: “Къде да заплатите: на каса, във всеки пощенски клон с пощенски запис за данъчно плащане, по банков път, чрез Интернет”. Я, то можело и през Интернет?

Къде се плаща в Интернет? В epay.bg! Отивам на сайта и: О чудо! На началната страница ме посреща голям банер, който подканва добросъвестните граждани да си платят данъците в срок и в пълен размер. Престорен на обикновен потребител, кликам на банера и се зарежда безумна страница с описание как стават нещата. Линк към тази страница не може да се даде, защото тя е маскирана по свръх секретна технология. Причината – epay.bg са тайна организация, която не може да си позволи публичност. Текстът започва с това, че ми е необходима регистрация в сайта на НАП. Отивам и се регистрирам. В сайта на НАП не се споменава нищо за видове данъци и начини за плащане. От описанието в epay.bg не става ясно точно как работят нещата.

Създавам си потребителско име и парола за сайта на НАП. Системата разбира се е пусната на свръх секретен порт на сървъра. Вероятно целта е, ако имаш firewall да не можеш да достигнеш до нея. Все пак тази система е не по-малко секретна от epay.bg. Влизам в “системата”. Отварям въпроси и отговори. Два въпроса и два лаконични отговора. Естествено, няма начин да се зададе допълнителен въпрос. Реших, че трябва да е нещо интуитивно. Избирам опцията “Ново плащане”, съгласен съм с условията за ползване. Избирам плащане с дебитна карта, нататък. Изсипва се списък с възможности. Дошъл съм да си платя данък сгради и такса смет. Няма такава опция, но има опция “Републикански бюджет”. Ми те са местни данъци, не са за републиканския бюджет, ама дай да видим? Избирам опцията, списък с видове данъци, сгради и смет няма. Връщам се, последователно влизам във всички възможни опции. Данък сгради и такса смет не се споменават никъде. Отказвам се. Вече не съм обикновен потребител, вече съм програмист. Може би, ако рестартирам и започна наново, машината ще заработи?

Тук е важно да се отбележи, че НАП много “държат” на достъпността и ползваемостта, поради което плътно се консултират с лабораторията Лукрат. В този ред на мисли такова нещо като използване на <label> тагове.

Отказвам се от epay.bg, отварям сайта на НАП (не “системата”). Зачитам се в увлекателни текстове и достигам до сакралната страница Как да платим данъците и осигуровките си по Интерет. Там за първи път се появява една звездичка след думата данъци – явно има забележка. Отивам на забележката. Гръм и мълнии, пише следното:

От началото на 2006 г. обслужването на местните данъци и такси (данък сгради, такса смет, данък върху превозните средства, данък при придобиване на имущество и т. н.) премина към общинските власти. За това от системата „Плащане на данъци и осигуровки по интернет” е премахнат модулът за плащане на местни данъци и такси (МДТ). Те се плащат по банковите сметки, разкрити в съответната община или на каса в местните структури за обслужване на МДТ.

Има и линк за повече информация, който отвежда до един Word документ с адреси и телефони на множество поделения на данъчните. Думичка не се обелва по въпроса как се плащат тия пусти МДТ. Ясно, явно работата през Интернет не ставала! Ама на глупавата бележка, която пристига на хартия по пощата, пише че може и по Интернет. Реших, че им е стар софтуера за печатане на бележките – от миналата година и не е коригирано това с Интернета. Да не коментирам самите извлечения. Що за официален документ, на който няма дата, на която е отпечатан? Затова на него има изключително важна информация: лист 1203 от 13095. Това идва да покаже, че същата глупост е изпратена на не по-малко от 13000 човека. Ужас!

Майната му. Тия данъци ще ги плащам по банков път. Я сега да видим годишната данъчна декларация за доходите на физически лица. Онази керемидено червена декларация, която е отпечатана по начин невъзможен за попълване. Същата декларация, която данъчните власти всяка година преработват така, че да бъде по-удобна за попълване, а за последните 4 години не съм видял никаква промяна в нея, като изключим, че преместиха таблицата за изчисление от втора на трета страница.

Връщам се в “системата”. Влизам, избирам ново плащане. Изненада – трябва пак да се съглася с условията за ползване. Нали вече веднъж ме питаха? Добре де, да не издребняваме. Избирам плащане с дебитна карта, избирам републикански бюджет. Данък общ доход със сигурност отива в републиканския бюджет. Избирам вида на данъка от списъка. Пита ме за град, избирам София. Дава ми “списък” с един офис – Офис София. Защо ли не ме учудва, че IBAN на този офис не съвпада с IBAN, който ми дадоха при подаване на декларацията? Понеже действието се развива в късните часове на деня или по-скоро ранните часове на нощта, прецених че няма смисъл да звъня по телефон където и да било. Тотално се отказах от плащането на данъци по Интернет.

Днес сутринта отивам на работа и виждам колега, който работи по системите на данъчните. Отнесе няколко тънки, па дълги докато спомене, че плащането на данъци през Интернет не сме го правили ние. Не може да се каже, че камък ми е паднал от сърцето, защото данъците още не са ми платени, но ми поолекна, че поне не съм замесен с некадърниците, дето са правили “системата”. Та разказвам му аз епопеята от предния ден и той най-невъзмутимо ми отговаря – Ами да, ти не знаеш ли? Аме да, вече знам. Но, вметна той, МДТ може да се плати директно в epay.bg, а плащането по ЗОДФЛ по принцип си работело.

Хайде наново. Отварям сайта на epay.bg. Я? Банера отгоре е друг. Ама те имали банер ротация? Реших да връткам банерите, да видим какво ще изскочи. След известно набиране на клавиша F5 излиза банер за плащане на МДТ. По-късно се оказа, че на началната страница имало и директен линк. Има прилично описание, в което е дадено копие на въпросния хартиен документ, с цветно е маркирано кой ред от документа в кое поле от формата в сайта на epay.bg да се попълни. Изглежда лесно. Я да пробвам, логвам се в epay.bg, попълвам, попълвам, цъ. Картата ми била изтекла?! Ами нали си я поднових в банката? Новата е със същия номер – нищо не е променено. Йок – трябвало наново да се регистрира. Въпросът не е в 1 лев за регистрацията. Ама трябва сега да намеря банкомат. Една да беше простотията, да я преглътнеш. Плащането на данъка по Интернет отново се отлага за неопределен срок. Поне се оказа, че споменаването на Интернет върху бележката за данъка не е грешка в софтуера. Сега като се замислям – няма как да бъде грешка, защото тези извлечения са първите извлечения по нов тертип, откакто МДТ преминаха към местните бюджети, без да минават транзитно през републиканския и откакто въведоха плащането на данъци само през банки и IBAN.

Я сега да направим ревизия на данък общ доход. Влизам пак в “системата”, правя всичко като вчера. Странно, в София офисите вече са повече от един. Вече са 17! На всичкото отгоре го има и моя. Гледам и не вярвам на ушите си – IBAN който се изписва на екрана е същия, като този, който ми дадоха в данъчното. Юруш на данъците. Излиза ми някакво платежно. Тотално не е ясно какво трябва да се попълни. Има забранени полета, който обаче ако са празни дават грешка, защото са празни. А-а-а-а… трябвало да кликна на него и излизал балон с подсказка! Аз как да разбера, че трябва да кликна, като курсора ми сочи, че това е място за въвеждане на текст? Добре, разбрах какво да пише, а сега какво? Как да го напиша, като полето е забранено за писане? А-а-а-а… то не било балон с подсказка, а падащо меню! Ама как да разбера че е меню, като курсора отново ми сочи въвеждане на текст, а не избор чрез кликване? Нищо, Лукрат ги консултират. Всичко е удобно, достъпно и ползваемо. Необходимо е само да си поиграеш малко докато разбереш как става. След първия път вече не боли.

Добре, попълвам липсващите полета и кликвам бутона нататък. Очаквам преди да преминем към плащането по същество, да видя някъде какво съм попълнил. Нанайци, моите очаквания се пресичат с техните предположения колкото две успоредни в равнина. Излезе ми бутон, който се очаква да ме прехвърли към epay.bg (най-накрая). Да ама не го кликнах, защото се усъмних, че имам грешка. Нищо, в менюто има опция да се върна към същото платежно, връщам се. Йок – мога да го разгледам, но нито мога да го поправя (то за зла беда наистина има грешка), нито мога да го пусна (дори и сгрешено) към epay.bg… вече не. Мога да направя ново платежно, вече знам всички тайни места. Но сгрешеното не мога да го изтрия. Нищо, остава си мое завинаги.

И така, превърнал съм се в Магелан, открил съм западния път до източната коприна и знам всички тайни на попълването на форми и плащането на данъци през Интернет. Научил съм подводните камъни на epay.bg, регистрирал съм си новата стара дебитна карта, потвърдил съм я на банкомат. Приготвил съм всички листчета и хартийки. Сядам и успявам да пусна всички плащания. Първо плащам имотните данъци, известни още като МДТ. Добре, всичко минава гладко, няма запек, изглежда културно. Минаваме на чл. 41 от ЗОДФЛ, влизам в “системата”, попълвам всичко, много внимавам, защото вече знам, че няма как да се прави корекция, пращам го в epay.bg. В системата има пояснение, че мога да видя многоредовото платежно нареждане към бюджета, като кликна на бутона с иконка лист с лупа в системата на epay.bg. Хайде наново простотия – кликам го този бутон и излиза само една таблица, от която става ясно колко пари се превеждат и че са за НАП. За какъв данък? Не е ясно. По кой IBAN? Не е ясно. Какъв е кода на плащането? Не е ясно. Сега вече знам, че тази информация е достъпна от този бутон, чак след като платиш. А преди това е също достъпна, но от друго място в системата на epay.bg.

И докато се успокоявах, че фирмата, в която работя, слава Богу не е виновна за всичката тая простотия, си спомних, че вкъщи FireFox не желаеше да отвори “системата” защото цифровия сертификат на НАП не е доверен. Това не ми направи впечатление в офиса, защото цифровия сертификат на сървъра е издаден от Информационно обслужване (т.е. от фирмата, в която работя) и нашите root сертификати са ми доверени на компютъра в офиса. Любопитен съм обаче колко човека в България са приели тези root сертификати? А за мое голямо съжаление, в повечето ръководства за това как да се стигне до накакъв сървър с SSL, или е пропусната частта със доверието на сертификата (защото лицето писало ръководството е имало доверен root и не му е направило впечатление), или е описано че като ви излезе диалогова кутия с текст, че този сертификат не е доверен – да се кликне бутона Ok. Какъв е смисълът от тези сертификати тогава?

Отново достигам до мисъл, която не ми се нрави – хората не ценят нито своето време, нито чуждото. Исках да платя данъците през Интернет с идеята да спестя време. Е спестих – днес е вече петък, започнах в сряда. Живот и здраве, догодина ще се опитам да подам декларация по Интернет. Не от мазохизъм, а от любопитство. Така или иначе подаването на хартиена декларация ми отнема 2 – 3 дни ценно време. Така поне ще има повече потенциал за забавни моменти.

В крайна сметка случката е комична, но с тъжен край. Изводът е, че у нас, в България, нещата продължават да ти се СЛУЧВАТ с големи букви, вместо да са нещо нормално и всекидневно.

В понеделник вечерта ми се развали компютъра вкъщи. Изписваше съобщение от сорта на Non-system disk or disk error. Попринцип знам, че такова съобщение не е на добре. Понеже компютъра е малко особен – има един SCSI дъск (където е системния дял и boot секторите) и един IDE диск, където са купищата от файлове. Предположих, че SCSI диска е заминал, което никак нямаше да е приятно, защото цените на SCSI дисковете са неприлично високи и вероятно щях да се простя с удоволствието SCSI на домашна работна станция.

Опитах се сам да фиксирам проблема по няколко начина. На първо място се побъзиках с BIOS-а, без резултат. След това пуснах от един bootable DVD един tool за проверка на SCSI контролери и дискове. Проверката мина и излезе, че грешки няма и всичко работи. Пуснах друг tool от същия диск, който е HDD Repair – той изкара цялата файлова система на SCSI диска и каза, че няма bad sectors. Новината, че диска и контролера работят е добра. Обаче се озовах в положението на Сократ – знаех, че нищо не знам.

На другия ден (вчера), сутринта, натоварих компютъра и го откарах в нашия сервиз (два етажа под моя офис). Оставих го… веднага го диагностицираха – заминал ти е дискът. Е да ама не, както вече се разбра, не е заминал. И се започнаха хипотези – от най-баналното – частично изгоряло захранване, което не подава напрежение само на един от пиновете на дъното, до апокалиптични сценарии от сорта на изгорял контролер или шина на дъното или цялото дъно.

Трагедията в случката се засилва и от разни допълнителни факти като това, че диска е SCSI и няма къде да се тества, дъното е COMPAQ със стар Intel chipset и почти няма шанс да намеря същото, RAM паметта е Rambus на 800 Mhz, което също е доста рядко срещан модел и почти не се намира, а за тестове и дума да не става. Не на последно място COMPAQ, щото са много умни, са направили захранването почти като стандартните ATX, ама не съвсем, 4 пина на дъното са разменени.

След като изпробвахме 1000 сценария, установихме че компютъра все пак зарежда при едно условие, когато DVD записвачката е откачена. Камък ми падна от сърцето – една относително добра записвачка вече е по-евтина и от едно прилично захранване. Събръх си всичко в машината и се прибрах вкъщи. Обаче нещо ме чоплеше отвътре – как така записвачката е развалена, а всички DVD дето boot-вам от тях и пускам разни rescue tools си работят нормално?

И ето тук идва мястото на принципа на бръснача на Окам – най-простото решение е най-вероятното. Смених IDE кабела на записвачката и всичко се оправи. Сега ме е яд, ама може ли да му хрумне на човек, че един тъп кабел за 5 лева може да изкара от строя цялата машина.

P.S. А между другото, липсата на компютъра е причината да не блогирам за моите скиорски подвизи миналата седмица. Вероятно тия дни ще извадя снимките и ще пусна нещо.