Започвам с кратка предистория, като пропускам миналата година. През февруари Тихомил ми се обади и каза, че имам най-висока оценка от членовете на журито миналата година и държи, да участвам отново. И понеже аз също исках да участвам отново… съгласих се.

Първо какво ново: тази година имаше допълнителна категория на “малките” – от 5^ти до 8^ми клас. Не знаехме какво можем да очакваме от тази категория. Другата интересна новост, която на мен ми допадна много, е че по един от членовете на журитата беше победител от предходна година. В моето жури – за програмирането, това беше Николай Стоицев, който е победител в категорията от миналата година.

Третият човек в моето жури тази година беше Атанас Георгиев от ФМИ. Когато Тихомил ми каза за това, признавам си, първото, което си помислих е – егаси, няк’ъв от ФМИ, ще е някой сухар… хич не ги харесвам тия типове, ама ще го преживея. За добро или за лошо с Наско се запознахме чак в хотел Островче, като пристигнах за мероприятието. Въпреки, че емам колега в моя отдел, която е работила с него, не знаех нищо за Наско. Това беше едно от първите УАУ… оказа се егаси якия пич. Между другото, тази подробност не я бях споделял с никого – нито с Тихомил, нито с Николай, нито със самия Наско… Нищо против нямам Стоян и Гено – членовете на журито от миналата година, но на моя акъл ми идваха малко по-сериозни. С Наско и Ники обстановката се получи доста по-разчупена, което ми помогна по-късно да не изпуша.

Проектите, които бяха представени и тази година бяха УАУ. Това ме учуди по-малко от миналата година, защото бях психически подготвен отново да видя много добри работи. Освен това, да не забравяме, това са 20-те проекта отсяти от над 100, които са били най-добрите сред всички кандидатстващи.

Тихомил ме беше предупредил още преди самата конкурсна програма, че в категорията на “малките” има проекти, които са по-силни от проектите в категорията на “големите”. Така че и за този феномен бях подготвен, макар че това, което видях надмина дори и подготвените ми очаквания.

Победителят в категорията на “малките” – Атанас Господинов, беше направил система за училищен дневник. На пръв поглед нищо кой знае какво. Но системата беше направена на JAVA – доста нестандартен избор на технология. Не на последно място – целият проект беше много завършен. Имаше ясна цел, визия как точно да се постигне, всичко беше реализирано с изпипани детайли… пак ще кажа – системата сама по себе си не е нещо кой знае какво, но е по-приятно да видиш завършена система, отколкото велик проект, но реализиран до средата или реализиран целия, но с немърливо отношение към детайлите. Наско от журито разпитваше хлапето така, както мен не са ме изпитвали в университета. През цялото време беше убеден, че някой друг е писал системата, а момчето само я представя. И наистина изглеждаше невероятно, че такава корпоративна технология се прилага от ученик в 8^ми клас. Но всичко, което той показа, само потвърди, че не само разбира технологията, но и има в главата си визия за това как работи всичко вътре, което е достатъчно убедително доказателство, че наистина е автор на проекта и дори и да е получил помощ от други, то със сигурност е напълно в течение на всичко.

Ще разкрия малко тайни от кухнята, но с журито имахме спор по отношение на този проект, тъй като на фона на всичко представено той беше като Rocket Science – все едно на автомобилно рали да отидеш с ракета. Може би Димитър Вулджев беше другият човек сред участниците, който прави някакви опити за висш пилотаж, като разработва неща, които дори и журито не знае как всъщност работят. И ако има малко по-сериозно отношение и към това, което прави и към представянето на работата си, ако проуктите му придобият завършен вид – има реални шансове догодина най-накрая да не е втори (както е тази и миналата година!) Та да се върна на въпросът с проекта на JAVA – моят довод беше, че въпреки, че съревнованието срещу такъв противник е неравна битка, усилието и инвестицията в знания и умения, която е направил Атанас Господинов е несъпоставима с тази на другите участници и би било несправедливо спрямо него, ако не му дадем наградата.

Какво не очаквах: след като миналата година похвалихме (дори може да се каже поощрихме) използването на Frameworks като цяло и на Code Igniter в частност, тази година масово имаше проекти с Code Igniter. Именно по тази причина от журито оставихме без отговор въпросът от страна на една учителка “Какво би ви впечатлило в конкурса догодина?“. Ако посочим нещо конкретно, рискуваме догодина всички да са направили това, а всъщност силата на конкурса е в разнообразността на проектите.

Това, което силно се надявам да видя догодина е повече завършени проекти с изпипан детайл – системи, които освен качествен код имат и други компоненти, които не са основното в категорията за програмиране, но са изключително важен добавък към един проект. Хубав дизайн, добре подбрано име за домейн, комбинирани технологии, дребни екстри, които правят комфортно потребителското изживяване в един сайт или система – AJAX и визуални ефекти, бърза и responsive архитектура. Не казвам, че не видяхме такива неща в някои от проектите, но ми се ще да виждам повече.

Какво ми хареса: на първо място съм впечатлен от начина на представяне на голяма част от проектите. Забелязах доста голямо подобрение в начина на общуване на участниците с журито и публиката в залата. Далеч е от най-добрите образци, но да не забравяме че това са ученици, които в общия случай нямат опит с говоренето пред публика. Виждал съм куп студенти, които се притесняват да говорят пред изпитната комисия след 6 години обучение в университет. Така че браво на хлапетата.

Малко критика: доста лошо проектирани бази данни. От 20 проекта в категорияна та големите имаше около 3 – 4 проекта, които имаха прилично проектирана база данни. Понеже беше една от основните ми забележки в дискусията с журито – надявам се догодина да видя повече и по-добре проектирани бази данни.

Малко и за победителя в категорията на “големите” – проектът е Slides.bg на Георги Ангелов – сайт за “споделяне на идеи”. Първото впечатление, което ми направи е, че също е много завършен проект – въпреки, че в конкурса се оценява предимно програмирането, тук не липсва нито дизайн, нито внимание към детайла – дори домейнът .bg е достатъчно голям фактор за това, че проектът е направен с мерак. Но всъщност най-впечатляващото е технологията, която стои зад сайта… или по-точно технологиите… или още по-точно умелото съчетаване на много различни технологии за постигане на оптимален резултат. Бих казал, че това е професионален подход към един проект – използвани са нестандартни решения, които не са достъпни на повечето виртуални хостинги, които се продават масово в Интернет, но всичко, което е приложено е поставено там за постигане на целта. Представянето на проекта също беше на доста добро ниво и макар да не навлязохме много надълбоко в кода и технологиите, дори и от презентациите си личеше, че момчето е наясно с това, което представя.

Другите проекти, които ми направиха специално впечатление: единият е SlideMate на Георги Костадинов и основното с което ми “обра точките” е това, че направи представянето на системата чрез самата система. Не ми беше хрумнало, макар че е съвсем логично, тъй като системата представлява online инструмент за правене на презентации. Тъй като представянето беше след една от почивките – направи ми впечатление, че размерът на слайдовете на екрана е по-малък от предходните. Предположих, че през почивката някой е разбъзикал проектора – играл си е със zoom колелцето или нещо такова. Чак след като приключи представянето и видях, че това е било в браузъра – разбрах какво се е случило и много се изкефих. Всъщност аз лично исках проектът да е в челната тройка, но за съжаление конкуренцията беше доста силна. Иначе този проект си го бях набелязал още на първия кръг като един от фаворитите. Ако не беше якото артистично представяне на момчето от Националната търговска гимназия – това е проектът който щеше да вземе наградата за най-добра презентация.

Друг проект, който ми (ни) направи страхотно впечатление е сайтът за пиратологията и двамата “малки пирати” – Янчо Янчев и Ивелин Тодоров, които го представяха. В действителност сайтът е чист HTML, качен е на сървър на hit.bg – изобщо имаше пълната предпоставка дори да не достигне до финалното класиране… но отново имахме пример за завършеност на проекта, много добро представяне, пък и участниците бяха шестокласници (на практика най-малките участници) и направеното наистина беше впечатляващо. Отново за съжаление, конкуренцията беше прекалено силна и не се пребориха за повече, но петото място на финално класиране е доста добро представяне и ако продължат да се интересуват от материята (имам предвид web и програмиране, не пиратите), сигурен съм, че след няколко години може да ги видим в много по-горни позиции в този или други подобни конкурси.

Кое беше трудно: колкото и да звучи невероятно – трудно беше да се определи кои проекти да останат на последно място. Много по-трудно от това да се определи кои да заемат първите места. Не само защото е трудно да кажеш на някого, че се е справил по-зле от останалите, но и защото фаворитите се очертават бързо и ясно – силните проекти се набиват на очи. Но въпросът е как да кажеш измежду останалите кой е по-добър и кой не, как да ги сортираш достатъчно прецизно? Всички участници са доста запознати с материала… това е финален кръг – никой не е попаднал тук случайно, това не е изпит, на който да “сгащиш” някого, че не си е научил урока. Задачата е не просто неприятна, но и трудна и сложна.

За да не си мислят участниците, че тия от журито са едни гадни типове, дето идват и “раздават правосъдие”, после си отиват и си лягат, ще разкрия още една тайна от кухнята, която мисля, че се поразчу още в неделя, но: след вечерята журито се затвори в една от залите и дописвахме точки, оценявахме, обсъждахме и коментирахме проектите, представянията и документацията към проектите до 4:30 през нощта. Лично аз имах доброто намерение да пиша точките докато тече представянето. Но оценяването е по 24 критерия и трябваше да избирам – или да се съсредоточа върху попълването на таблицата или да се съсредоточа върху представянето на участниците. Прецених, че първо ще бъде неуважение да забия нос в таблиците, вместо да слушам презентацията и второ – ако не слушам представянето, как мога изобщо да го оценя? Затова при всяко представяне си водех кратки бележки – кое ми е харесало и кое не… а по-късно преминахме към писането на точките. И в действителност задачата се оказа доста тежка. На другия ден станах в 6:30 за да успея да се изкъпя, да закуся и да мога да се присъединя обратно към групата. Постарах се да изглеждам свеж, но на връщане изпих две енергийни напитки, за да мога да карам до София. Прибрах се и заспах с влизането вкъщи.

Какво още: освен че участвах в журито, тази година фирмата в която работя успя да задели малко пари и да подпомогне “младия уеб”, като станахме спонсори на мероприятието. Радвам се, че се намират спонсори и за такива конкурси, които са далеч от комерсиалността на големиете конкурси, които от години са окупирани от различни студия, които ги използват предимно за PR и реклама. Не искам да визирам конкретни имена – нито на конкурси, нито на фирми участници, нито порочните практики, които там се развиват от години. Тъй като в Webloz няма такава търговска ориентация, тук нещата са доста по-чисти и приятни за окото от професионална гледна точка. Затова казвам, че е похвално, че се намират спонсори, които да финансират такава дейност, въпреки, че тя не може да се съпостави със силата на рекламата в комерсиалните конкурси. И разбира се – трябва да благодарим и на Тихомил и фондация Технология за младите за всичко, което правят.

P.S. благодарение на Webloz поствам в този блог поне веднъж годишно… очаквайте да се натутам и да кача снимки от мястото на събитието.

Може би трябва да уточним, че съществуват много и различни видове суши. Аз лично съм фен на макитата – това са може би най-разпространения вид, който се навива в кори от водорасли във вид на големи пури, а след това пурите се режат на шайби.

Напазарувахме необходимите продукти от няколко магазина в същия мол:

• Листове нори от сушени водорасли – 5 листа
• Ориз за суши – 500 гр.
• Пушена сьомга 100 гр.
• Скариди – 250 гр.
• Сурими (рулца от раци) – 100 гр.
• Авокадо – 1 бр.
• Краставица (по-плътна) – 1 бр.
• Бамбукова подложка за навиване

Прибрахме се и action! Първо проверихме в наличната домашна готварска литература какво пише по темата – почти нищо. После проверихме какво пише в Интернет по темата – доста.

Оризът: преди да се вари се маринова със сол, захар и оцет. В някои рецепти в маринатата слагат оризов оцет, също слагат и саке (оризова ракия)… ама ми се вижда много оризово. А и поради липсата на оризов оцет и саке – използвахме просто балсамов оцет. Първо оризът се мие със студена вода, докато не спре да пада бяло от него. После се накисва в студена вода 1½ количеството ориз за ½ час. След това, без да се изцежда водата, в която е киснал се слага да заври на слаб огън и се вари, докато попие всичката вода, като се бърка непрекъснато (около 10 – 15 минути). След като се свари, оризът се маринова и се разбърква хубаво и се захлупва с капака. Така втасва още 10 – 15 минути. Пропорцията за маринатата е следната: за 5 листа нори – 250 гр. ориз; на този ориз се слагат 1½ ч.л. сол, 1½ кафява захар, оцет на око – докато потъмнее леко.

Плънката: по заведенията я пестят, а като гледам цените на продуктите, не мисля, че тя е най-скъпата съставка. Освен това в зависимост от вида на маки сушито има такива, които са с един вид плънка и такива които са с различни плънки. Ние избрахме с различни. Нарязахме едно авокадо на лентички – то има приятен мазен вкус, по-скоро няма вкус, а просто придава мазно усещане… странно е, трябва да сте опитвали авокадо, иначе не може да се опише. Освен него и една краставица на лентички. По оригиналната рецепта краставицата не се бели. Също и пушената сьомга. Може и сурова, но се препоръчва да се замрази дълбоко за 24 – 48 часа, за да няма паразити в нея. При мариноването за опушване също умират. Всъщност рискът при сушито е от паразити в суровата риба. Подозирам, че с маринована червена херинга също може да се получи доста добре – продава се в на салатния щанд в Кауфланд и другаде почти не съм я намирал. Също 250 гр. замразени скариди ги сварихме в подсолена вода. Беленето си е пипкава работа, но ако скаридите са едри и хубави – не е толкова страшно. Също сурими, известни сред народа като ролца от раци, но в действителност е мляно месо от риба, което се овкюсява с подправки, пресова се и се боядисва – за да наподоби рачешко месо.

Нори – това са листовете от сушени водорасли, от които се навива маки сушито. В био магазина в мола продават няколко вида. Качеството на листовете зависи от няколко неща – да не се чупят лесно, да са светло зелени на цвят – като остареят стават тъмно зелени или дори кафяви. Да нямат дупки.

Навиването – става по-лесно с подложка от бамбукови пръчици. Листът нори се слага върху подложката и върху него се разстила тънък слой ориз. Разстилането е една от най-големите тънкости при сушито или по друг начин казано – беше една от най-сложните операции за нас. Слоят трябва да е възможно най-тънък, като в същото време не трябва да има дупки. Задачата се усложнява от факта, че оризът е доста лепкав. Задължително трябва да е истинал към момента на полагането му. В горния край на листа трябва да се остави ивица около 1 см. за да се загърне накрая.

След като се растели оризът, в долния край на листа, но не съвсем близо до ръба се подрежда плънката. Ние слагахме няколко стръка авокадо, няколко стръка краставица и един от видовете морски продукти – сьомга, скариди или сурими. В различните рецепти се слагат още маринован кисел лук, крема сирене тип Филаделфия, риба тон и други мариновани риби, както и други зеленчуци.

Навиването започва от долния край постепенно нагоре. Когато се стигне горния край – оставената свободна ивица загръща цилиндъра и така не остава откъде да се изсипе оризът или плънката. След това се стиска, така че да се пресова – да не остават рехави места в ориза и между плънката. Понеже оризът е лепкав – цялото маки се стяга и не се разпада лесно. Тази операция става най-лесно с въпросната подложка за навиване. Тя е от бамбукови пръчици сплетени с тънко канапче. Като се навие макито, може отвън да се стисне с ръка – въженцата се свиват, а клечките се сгъстяват и сплескването е лесно. Понеже отвътре клечките са овалки – не разкъсват листа нори.

Нарязването беше вторият момент, в който срещнахме проблем. Всъщност проблемът беше в ножа – не беше достатъчно остър. След като сплескахме първото маки, специално наточих един голям нож. На второто и третото вече нямаше проблеми. Добре е при рязането да има още две ръце, които да помагат, като държат от другия край макито, за да не се разкъса нори листът и да не се развие. Също проблем прави лепкавостта на ориза и твърдостта на плънката. Когато ножът започне да минава през макито, оризът е мек и ножът потъва до сърцевината. Там среща авокадото, което е твърдо и ножът запира. Ако се натисне по-силно – има опасност да се сплеска цялото маки. Затова рязането трябва да става с прав, а не назъбен нож с дълги постъпателно-възвратни движения. Да обаче, понеже оризът лепне – залепва за ножа, затова след всяко маки трябва да се измие с гореща вода.

След като се нареже на шайби, добре е да се охлади в хладилник за час два, освен ако всички продукти не са предварително охладени. Също е добре да се завие със стреч фолио или капак, защото 1) оризът поглъща всички миризми от хладилника; 2) рибата омирисва всичко останало в хладилника; 3) ако имате no frost система, всичко ще изсъхне за 2 часа в хладилника.

Вече охладеното суши се сервира с уосаби и/или паста от хрян. Понеже и двете са люти ги пропуснахме. Освен това се сервира и малка купичка със соев сос. Всяка шайба се топи в соса и се яде.

В интерес на истината – получи се доста над очакванията ми. Още първото маки суши имаше автентичен вкус. Поне сравнено със сушитата от три заведения, които вече съм ял. Е – първото се сплеска при рязането и се наложи да го изядем с ръце. Но на последния лист вече придоби направо търговски вид. Явно не е чак толкова трудно. Като изключим времето за подготовка на ориза – останалите неща стават относително лесно и бързо. Аз съм доволен и подозирам, че занапред ще го правим още доста пъти.

Между другото – не всички хора харесват вкуса на сушито. Ако имате съмнения или ако не обичате сладко-кисели ястия или риба, по-добре първо опитайте суши в ресторант. Вече не е чак толкова скъпо удоволствие. Малки порции от 4 шайби се сервират между 2 и 5 лв. Ако сте опитали и вече знаете, че ви харесва – опитайте и вкъщи!

Тук малко снимки

Една тематична закачка за любителите на оригамите. Идеята ми се върти в главата от много време, но все не намирах време да я реализирам… дори бях забравил. Подсетих се, след като с журито на на конкурса Webloz си направихме схватка “програмисти vs. дизайнери”, като нещата започнаха, след като разказах един виц за програмисти на Борил. По-късно в конкурса за дизайн спечели един сайт за оригами, а председател на журито за категория дизайн беше Борил.

Освен това, този пост ще е тест на връзката между Flickr и WordPress инсталацията на 9INI… ще видим какво ще излезе.

Та ще се наложи да ги отпиша от RSS агрегатора ми, щото просто вече не издържам. Хайде, живи и здрави.

Между другото, парчето го открих и като MP3 на датата.

Все екзистенциални въпроси, на които може да отговори следната безумна реклама, която днес видях adsense добавя на блога ми:

Та стига дрънканици, ето ги и моите статистики. Първата е на този блог, втората е на комерсиален сайт, третата е на голям сайт. Понеже не мога да кажа кои са другите два сайта, пуснал съм умишлено брой посещения и хитове. Данните са от Google Analytics и са за периода от 1 до 31 януари 2007 г.

1. На първо място, за срам на баща ми, който е от Варна, не мога да плувам. В екстремна ситуация няма да се удавя, но все пак не мога да плувам.
2. И аз като Петьо не понасям кръв. Но аз имам проблем най-вече с гледката. Два от най-фрапиращите случаи са когато брат ми се беше порязал зверски, заминал за поликлиниката да го шият и оставил кървави капки по целия коридор (който е с бял мрамор)… намерили са ме припаднал в хола. Вторият случай е когато гледах филма “Смъртта на велики личности” по Discovery channel. В същото време обаче в екстремни ситуации мога добре да се мобилизирам. Когато брат ми катастрофира през 2000 година, съм спрял кола на стоп, натоварил съм го и съм го откарал до лекар. Чак тогава съм припаднал (после си видях тениската и пак припаднах).
3. Имам шофьорска книжка от 1999 г. От както съм я взел имам само една катастрофа – в петък си взех книжката от КАТ (тогава бяха розови ламинирани картончета) и в събота, в 10 часа сутринта, катастрофирах. След катастрофата изживях шофьорска депресия и отказвах да се кача дори на предна седалка в кола. Година по-късно пътувахме с познат за Пампорово да караме ски. На него му стана зле и той ми заяви: “ти ще караш нататък”. Как аз? Аз имам 1 ден шофьорски стаж и той е с катастрофа, в депресия съм, чужда кола, планина, сняг! “Тогава ще спим ж колата!” Така се излекувах. От тогава се движа само с кола.
4. Не пуша. Това всички го знаят. Но никога дори не съм опитвал. Не сум слагал димяща цигара в устата си никога. Нито пури, нито трева или друго. Но преди 4 години на един 8^ми декември в Сандански опитах наргиле. След това си купих наргиле. Него го пуша, но доста рядко. Всъщност това е наргилето, което споменава Боби.
5. Ям всичко освен люто. Наистина ям абсолютно всичко. Е не си падам по месо с кост и по риба, но ги ям без отвращение. Затова пък пия водка/кола и почти нищо друго. Не пия ракия и уиски, дори и маркови.
6. Второто ми име е Петров. Това само между другото…

Иначе няма място в квартала, което да продуцира такова количество луминисцентни тръби наведнъж. Обаче случката се повтори след около месец – не може в едно училище за 1 месец да изгорят толкова много лампи. След време случката се потрети и вече започвам да улавям закономерност! Всъщност подозирам, че някоя недобросъвестна фирма, която се занимава с подмяна на стари луминисцентни лампи ги изхвърля в кофата. А тези лампи трябва да се изкупуват от фирми, които да ги рециклират, защото белият прах и газът, които се съдържат в тях са вредни за околната среда. А фирмата явно ги изхвърля на боклука. Учудвам се, че и фирмата осигуряваща почистването на контейнерите не е сезирала компетентните органи. Аз обаче също не съм се обаждал никъде, защото вредителят е неуловим като сянка. Досега съм засичал 4 или 5 пъти лапми в контейнерите, но нито веднъж не съм видял кой ги изхвърля, как ги транспортира и по кое време го прави. Не че вися по цял ден на прозореца да го причаквам, но примерно пред офиса съм засичал няколко пъти как рано сутрин идва един бял опел комби пълен с чували с боклук и ги изхвърля в контейнерите на НСС. Явно и следствената служба не иска да се занимава с дребни риби.

Обаче някои хора плащат такса смет, някои я плащат висока, други я плащат по-ниска, някои изобщо не я плащат. А в контейнерите около мен се изхвърлят вредни материали, които не са позволени за изхвърляне на такива места.

А в интерес на истината, при ремонт трябва да си поръчате специален контейнер за строителни отпадъци, защото извозването на строителни отпадъци не се включва в стандартната такса смет. Ама такива контейнери съм виждал да ползват само най-големите строежи, иначе при дребни ремонти или строителство – всички масово ползват обществените контейнери.

Любопитен съм как е положението с чистотата в Овча купел и съм сигурен че dzver ще сподели

А във връзка с луминисцентните лампи – децата си играят на Дарт Вейдър с тях:

Понеже на фестивала в Албена участват предимно телевизии, NGC също са представени заедно с RelityTV, Animal Planet, Discovery Channel, Cartoon Network, Romantica и други. На щандовете им винаги има страхотни плакати. Открояват се на първо място с прекрасни фотографии върху тях, на второ място качествен печат върху качествен картон. Да забележете напечатани са на около 100 – 150 грамов картон, нещо рядко срещано за плакати, които обикновено се печатат на по-тънка от 80 грама хартия с гланц. А тези са на твърд картон с матово покритие. Качеството си е качество. Не на последно място може да се постави и размерът им: 80 * 130 см.

Миналата година питах хората на щанда на NGC в балона (спортна зала от надуваем брезент – мястото, където се провежда фестивала) дали можем да им вземем един от плакатите. Казаха в никакъв случай – всички искали тигъра! Имаше един плакат с жесток тигър с отворена паст. Отвърнах им, че не държа да е тигъра – всичките са хубави! Както и да е – не разрешиха. Но на последния ден от фестивала щандът беше вече разтурен, а един плакат с индианче се въргаляше на една масичка – огледах се, нямаше никого, взех го, навих го на ролка и си тръгнах. Тигърът естествено го нямаше. Този плакат вече цяла година ми краси стаята в офиса, ще споделя изглед с вас:

Тази година пак имаше хубави плакати. Реших, че няма изобщо да ги питам. Може да не е най-възпитаният начин, но плакатите си заслужават поведението. Харесах един култов жираф. Приложих познатата схема, но като отидох последния ден, жирафа вече си беше тръгнал за саваната. Затова пък си свалих от стените едно геконско око и един кон (може и магаре да е). И двата вече са монтирани в стаята – геконското око над главата ми, коня над главата на колегата (понеже може и магаре да се окаже). Ето ги и тях: