Може би трябва да уточним, че съществуват много и различни видове суши. Аз лично съм фен на макитата – това са може би най-разпространения вид, който се навива в кори от водорасли във вид на големи пури, а след това пурите се режат на шайби.

Напазарувахме необходимите продукти от няколко магазина в същия мол:

• Листове нори от сушени водорасли – 5 листа
• Ориз за суши – 500 гр.
• Пушена сьомга 100 гр.
• Скариди – 250 гр.
• Сурими (рулца от раци) – 100 гр.
• Авокадо – 1 бр.
• Краставица (по-плътна) – 1 бр.
• Бамбукова подложка за навиване

Прибрахме се и action! Първо проверихме в наличната домашна готварска литература какво пише по темата – почти нищо. После проверихме какво пише в Интернет по темата – доста.

Оризът: преди да се вари се маринова със сол, захар и оцет. В някои рецепти в маринатата слагат оризов оцет, също слагат и саке (оризова ракия)… ама ми се вижда много оризово. А и поради липсата на оризов оцет и саке – използвахме просто балсамов оцет. Първо оризът се мие със студена вода, докато не спре да пада бяло от него. После се накисва в студена вода 1½ количеството ориз за ½ час. След това, без да се изцежда водата, в която е киснал се слага да заври на слаб огън и се вари, докато попие всичката вода, като се бърка непрекъснато (около 10 – 15 минути). След като се свари, оризът се маринова и се разбърква хубаво и се захлупва с капака. Така втасва още 10 – 15 минути. Пропорцията за маринатата е следната: за 5 листа нори – 250 гр. ориз; на този ориз се слагат 1½ ч.л. сол, 1½ кафява захар, оцет на око – докато потъмнее леко.

Плънката: по заведенията я пестят, а като гледам цените на продуктите, не мисля, че тя е най-скъпата съставка. Освен това в зависимост от вида на маки сушито има такива, които са с един вид плънка и такива които са с различни плънки. Ние избрахме с различни. Нарязахме едно авокадо на лентички – то има приятен мазен вкус, по-скоро няма вкус, а просто придава мазно усещане… странно е, трябва да сте опитвали авокадо, иначе не може да се опише. Освен него и една краставица на лентички. По оригиналната рецепта краставицата не се бели. Също и пушената сьомга. Може и сурова, но се препоръчва да се замрази дълбоко за 24 – 48 часа, за да няма паразити в нея. При мариноването за опушване също умират. Всъщност рискът при сушито е от паразити в суровата риба. Подозирам, че с маринована червена херинга също може да се получи доста добре – продава се в на салатния щанд в Кауфланд и другаде почти не съм я намирал. Също 250 гр. замразени скариди ги сварихме в подсолена вода. Беленето си е пипкава работа, но ако скаридите са едри и хубави – не е толкова страшно. Също сурими, известни сред народа като ролца от раци, но в действителност е мляно месо от риба, което се овкюсява с подправки, пресова се и се боядисва – за да наподоби рачешко месо.

Нори – това са листовете от сушени водорасли, от които се навива маки сушито. В био магазина в мола продават няколко вида. Качеството на листовете зависи от няколко неща – да не се чупят лесно, да са светло зелени на цвят – като остареят стават тъмно зелени или дори кафяви. Да нямат дупки.

Навиването – става по-лесно с подложка от бамбукови пръчици. Листът нори се слага върху подложката и върху него се разстила тънък слой ориз. Разстилането е една от най-големите тънкости при сушито или по друг начин казано – беше една от най-сложните операции за нас. Слоят трябва да е възможно най-тънък, като в същото време не трябва да има дупки. Задачата се усложнява от факта, че оризът е доста лепкав. Задължително трябва да е истинал към момента на полагането му. В горния край на листа трябва да се остави ивица около 1 см. за да се загърне накрая.

След като се растели оризът, в долния край на листа, но не съвсем близо до ръба се подрежда плънката. Ние слагахме няколко стръка авокадо, няколко стръка краставица и един от видовете морски продукти – сьомга, скариди или сурими. В различните рецепти се слагат още маринован кисел лук, крема сирене тип Филаделфия, риба тон и други мариновани риби, както и други зеленчуци.

Навиването започва от долния край постепенно нагоре. Когато се стигне горния край – оставената свободна ивица загръща цилиндъра и така не остава откъде да се изсипе оризът или плънката. След това се стиска, така че да се пресова – да не остават рехави места в ориза и между плънката. Понеже оризът е лепкав – цялото маки се стяга и не се разпада лесно. Тази операция става най-лесно с въпросната подложка за навиване. Тя е от бамбукови пръчици сплетени с тънко канапче. Като се навие макито, може отвън да се стисне с ръка – въженцата се свиват, а клечките се сгъстяват и сплескването е лесно. Понеже отвътре клечките са овалки – не разкъсват листа нори.

Нарязването беше вторият момент, в който срещнахме проблем. Всъщност проблемът беше в ножа – не беше достатъчно остър. След като сплескахме първото маки, специално наточих един голям нож. На второто и третото вече нямаше проблеми. Добре е при рязането да има още две ръце, които да помагат, като държат от другия край макито, за да не се разкъса нори листът и да не се развие. Също проблем прави лепкавостта на ориза и твърдостта на плънката. Когато ножът започне да минава през макито, оризът е мек и ножът потъва до сърцевината. Там среща авокадото, което е твърдо и ножът запира. Ако се натисне по-силно – има опасност да се сплеска цялото маки. Затова рязането трябва да става с прав, а не назъбен нож с дълги постъпателно-възвратни движения. Да обаче, понеже оризът лепне – залепва за ножа, затова след всяко маки трябва да се измие с гореща вода.

След като се нареже на шайби, добре е да се охлади в хладилник за час два, освен ако всички продукти не са предварително охладени. Също е добре да се завие със стреч фолио или капак, защото 1) оризът поглъща всички миризми от хладилника; 2) рибата омирисва всичко останало в хладилника; 3) ако имате no frost система, всичко ще изсъхне за 2 часа в хладилника.

Вече охладеното суши се сервира с уосаби и/или паста от хрян. Понеже и двете са люти ги пропуснахме. Освен това се сервира и малка купичка със соев сос. Всяка шайба се топи в соса и се яде.

В интерес на истината – получи се доста над очакванията ми. Още първото маки суши имаше автентичен вкус. Поне сравнено със сушитата от три заведения, които вече съм ял. Е – първото се сплеска при рязането и се наложи да го изядем с ръце. Но на последния лист вече придоби направо търговски вид. Явно не е чак толкова трудно. Като изключим времето за подготовка на ориза – останалите неща стават относително лесно и бързо. Аз съм доволен и подозирам, че занапред ще го правим още доста пъти.

Между другото – не всички хора харесват вкуса на сушито. Ако имате съмнения или ако не обичате сладко-кисели ястия или риба, по-добре първо опитайте суши в ресторант. Вече не е чак толкова скъпо удоволствие. Малки порции от 4 шайби се сервират между 2 и 5 лв. Ако сте опитали и вече знаете, че ви харесва – опитайте и вкъщи!

Тук малко снимки

Една тематична закачка за любителите на оригамите. Идеята ми се върти в главата от много време, но все не намирах време да я реализирам… дори бях забравил. Подсетих се, след като с журито на на конкурса Webloz си направихме схватка “програмисти vs. дизайнери”, като нещата започнаха, след като разказах един виц за програмисти на Борил. По-късно в конкурса за дизайн спечели един сайт за оригами, а председател на журито за категория дизайн беше Борил.

Освен това, този пост ще е тест на връзката между Flickr и WordPress инсталацията на 9INI… ще видим какво ще излезе.

Та ще се наложи да ги отпиша от RSS агрегатора ми, щото просто вече не издържам. Хайде, живи и здрави.

Между другото, парчето го открих и като MP3 на датата.

Все екзистенциални въпроси, на които може да отговори следната безумна реклама, която днес видях adsense добавя на блога ми:

Та стига дрънканици, ето ги и моите статистики. Първата е на този блог, втората е на комерсиален сайт, третата е на голям сайт. Понеже не мога да кажа кои са другите два сайта, пуснал съм умишлено брой посещения и хитове. Данните са от Google Analytics и са за периода от 1 до 31 януари 2007 г.

1. На първо място, за срам на баща ми, който е от Варна, не мога да плувам. В екстремна ситуация няма да се удавя, но все пак не мога да плувам.
2. И аз като Петьо не понасям кръв. Но аз имам проблем най-вече с гледката. Два от най-фрапиращите случаи са когато брат ми се беше порязал зверски, заминал за поликлиниката да го шият и оставил кървави капки по целия коридор (който е с бял мрамор)… намерили са ме припаднал в хола. Вторият случай е когато гледах филма “Смъртта на велики личности” по Discovery channel. В същото време обаче в екстремни ситуации мога добре да се мобилизирам. Когато брат ми катастрофира през 2000 година, съм спрял кола на стоп, натоварил съм го и съм го откарал до лекар. Чак тогава съм припаднал (после си видях тениската и пак припаднах).
3. Имам шофьорска книжка от 1999 г. От както съм я взел имам само една катастрофа – в петък си взех книжката от КАТ (тогава бяха розови ламинирани картончета) и в събота, в 10 часа сутринта, катастрофирах. След катастрофата изживях шофьорска депресия и отказвах да се кача дори на предна седалка в кола. Година по-късно пътувахме с познат за Пампорово да караме ски. На него му стана зле и той ми заяви: “ти ще караш нататък”. Как аз? Аз имам 1 ден шофьорски стаж и той е с катастрофа, в депресия съм, чужда кола, планина, сняг! “Тогава ще спим ж колата!” Така се излекувах. От тогава се движа само с кола.
4. Не пуша. Това всички го знаят. Но никога дори не съм опитвал. Не сум слагал димяща цигара в устата си никога. Нито пури, нито трева или друго. Но преди 4 години на един 8^ми декември в Сандански опитах наргиле. След това си купих наргиле. Него го пуша, но доста рядко. Всъщност това е наргилето, което споменава Боби.
5. Ям всичко освен люто. Наистина ям абсолютно всичко. Е не си падам по месо с кост и по риба, но ги ям без отвращение. Затова пък пия водка/кола и почти нищо друго. Не пия ракия и уиски, дори и маркови.
6. Второто ми име е Петров. Това само между другото…

Иначе няма място в квартала, което да продуцира такова количество луминисцентни тръби наведнъж. Обаче случката се повтори след около месец – не може в едно училище за 1 месец да изгорят толкова много лампи. След време случката се потрети и вече започвам да улавям закономерност! Всъщност подозирам, че някоя недобросъвестна фирма, която се занимава с подмяна на стари луминисцентни лампи ги изхвърля в кофата. А тези лампи трябва да се изкупуват от фирми, които да ги рециклират, защото белият прах и газът, които се съдържат в тях са вредни за околната среда. А фирмата явно ги изхвърля на боклука. Учудвам се, че и фирмата осигуряваща почистването на контейнерите не е сезирала компетентните органи. Аз обаче също не съм се обаждал никъде, защото вредителят е неуловим като сянка. Досега съм засичал 4 или 5 пъти лапми в контейнерите, но нито веднъж не съм видял кой ги изхвърля, как ги транспортира и по кое време го прави. Не че вися по цял ден на прозореца да го причаквам, но примерно пред офиса съм засичал няколко пъти как рано сутрин идва един бял опел комби пълен с чували с боклук и ги изхвърля в контейнерите на НСС. Явно и следствената служба не иска да се занимава с дребни риби.

Обаче някои хора плащат такса смет, някои я плащат висока, други я плащат по-ниска, някои изобщо не я плащат. А в контейнерите около мен се изхвърлят вредни материали, които не са позволени за изхвърляне на такива места.

А в интерес на истината, при ремонт трябва да си поръчате специален контейнер за строителни отпадъци, защото извозването на строителни отпадъци не се включва в стандартната такса смет. Ама такива контейнери съм виждал да ползват само най-големите строежи, иначе при дребни ремонти или строителство – всички масово ползват обществените контейнери.

Любопитен съм как е положението с чистотата в Овча купел и съм сигурен че dzver ще сподели

А във връзка с луминисцентните лампи – децата си играят на Дарт Вейдър с тях:

Понеже на фестивала в Албена участват предимно телевизии, NGC също са представени заедно с RelityTV, Animal Planet, Discovery Channel, Cartoon Network, Romantica и други. На щандовете им винаги има страхотни плакати. Открояват се на първо място с прекрасни фотографии върху тях, на второ място качествен печат върху качествен картон. Да забележете напечатани са на около 100 – 150 грамов картон, нещо рядко срещано за плакати, които обикновено се печатат на по-тънка от 80 грама хартия с гланц. А тези са на твърд картон с матово покритие. Качеството си е качество. Не на последно място може да се постави и размерът им: 80 * 130 см.

Миналата година питах хората на щанда на NGC в балона (спортна зала от надуваем брезент – мястото, където се провежда фестивала) дали можем да им вземем един от плакатите. Казаха в никакъв случай – всички искали тигъра! Имаше един плакат с жесток тигър с отворена паст. Отвърнах им, че не държа да е тигъра – всичките са хубави! Както и да е – не разрешиха. Но на последния ден от фестивала щандът беше вече разтурен, а един плакат с индианче се въргаляше на една масичка – огледах се, нямаше никого, взех го, навих го на ролка и си тръгнах. Тигърът естествено го нямаше. Този плакат вече цяла година ми краси стаята в офиса, ще споделя изглед с вас:

Тази година пак имаше хубави плакати. Реших, че няма изобщо да ги питам. Може да не е най-възпитаният начин, но плакатите си заслужават поведението. Харесах един култов жираф. Приложих познатата схема, но като отидох последния ден, жирафа вече си беше тръгнал за саваната. Затова пък си свалих от стените едно геконско око и един кон (може и магаре да е). И двата вече са монтирани в стаята – геконското око над главата ми, коня над главата на колегата (понеже може и магаре да се окаже). Ето ги и тях:

Мен ако питате, на червено не минават чак толкова много коли. Щеше да е хубаво ако тия камери снимаха всички нарушения. Но доколкото съм запознат, те са само за преминаване на червено. А аз най-мразя “селските тарикати”, които се нареждат за направо, а после правят завой или обратното – зависи кое е насгода на дадено кръстовище. Дразнят ме принципно и нарочно никога не ги пускам. Човек съм – разбирам, че понякога се налага да бързаш, ама има и културни начини, а някои хора винаги “бързат” и заради преобладаващото количество “бързащи”, аз като шофьор съм изгубил и последната капка търпимост и вече не проявявам никакво разбиране, освен ако не е пожарна или линейка.

Вчера докато пътувах към вкъщи, за пореден път се натъкнах на тези камери из центъра на София. И понеже камерата беше в мен, а задръстванията бяха пред мен, реших докато чакам на светофарите да ги снимам. Те ме снимат и аз ги снимам – нека има взаимост…

А между другото, познати ми подхвърлиха, че се продавало специално самозалепващо фолио, което се лепи върху регистрационния номер. С невъоръжено око изглежда напълно прозрачно, т.е. ако човек погледне регистрационния номер на дадена кола – няма да забележи фолиото. Но за камерите фолиото не е прозрачно. Благодарение на това, ако имате такава лепенка на номера, камерата само ще заснеме, че автомобил с дадена марка, модел и цвят е направил нарушение на определена дата.

Е, ако карате Мерцедес Макларън, няма да е трудно да познаят кой е бил, защото има само един в цяла България. А за всички останали върши работа.