Изгубени  

Те ме снимат, и аз ги снимам

От доста време из София са монтирани камери по големите кръстовища. Има ги по цял свят, а сега ги има и у нас. Естествено, не ме кефи идеята за камерите, но прогресът си има и отрицателните страни. Ако някой не е шофьор и не знае за какво иде реч: монтирани са камери по светофарите в центъра (и не само в центъра), които снимат шофорите, които минават на червено.

Мен ако питате, на червено не минават чак толкова много коли. Щеше да е хубаво ако тия камери снимаха всички нарушения. Но доколкото съм запознат, те са само за преминаване на червено. А аз най-мразя “селските тарикати”, които се нареждат за направо, а после правят завой или обратното - зависи кое е насгода на дадено кръстовище. Дразнят ме принципно и нарочно никога не ги пускам. Човек съм - разбирам, че понякога се налага да бързаш, ама има и културни начини, а някои хора винаги “бързат” и заради преобладаващото количество “бързащи”, аз като шофьор съм изгубил и последната капка търпимост и вече не проявявам никакво разбиране, освен ако не е пожарна или линейка.

Вчера докато пътувах към вкъщи, за пореден път се натъкнах на тези камери из центъра на София. И понеже камерата беше в мен, а задръстванията бяха пред мен, реших докато чакам на светофарите да ги снимам. Те ме снимат и аз ги снимам - нека има взаимост…

А между другото, познати ми подхвърлиха, че се продавало специално самозалепващо фолио, което се лепи върху регистрационния номер. С невъоръжено око изглежда напълно прозрачно, т.е. ако човек погледне регистрационния номер на дадена кола - няма да забележи фолиото. Но за камерите фолиото не е прозрачно. Благодарение на това, ако имате такава лепенка на номера, камерата само ще заснеме, че автомобил с дадена марка, модел и цвят е направил нарушение на определена дата.

Е, ако карате Мерцедес Макларън, няма да е трудно да познаят кой е бил, защото има само един в цяла България. А за всички останали върши работа.

Евала на Хачо Бояджиев

Бях на медийния фестивал в Албена. Участвахме от фирмата, в която работя - “Информационно обслужване” АД в уеб фестивала, който е част от бившия фестивал “Медийни събития”, който от тази година е прекръстен на “Златен чадър“.

Както и да е. На 11 юни имаше гала вечер, на която в пряк ефир по Нова телевизия се излъчва връчването на grand prix - нещо като кулминация на фестивала. През деня по Нова телевизия промотираха, че вечерта ще бъде излъчено връчването на наградите и специално на наградата “Златен скункс” за цялостно творчество в областта на гафовете.

Както и да е. Връчиха извесетн брой награди - за радио, за телевизия, за преса. Наградените бяха класика в жанра - както вска година има дадоха по една награда на италианците и на французите, за да дойдат и догодина, иначе фестивала няма да е международен.

Както и да е, и това не е важно. Интересното се случи накрая на гала вечерта. Когато Рачков връчи наградата Златен скункс на Канал 1 на БНТ. Наградата я дадоха лично на Радина Червенова - водещата на новините. Имаше известен брой аплодисменти в залата - все пак награда се връчва. След това церемонията попродължи още известно време, като водещите малко объркаха сценария. С две думи направиха гаф, след като дадоха наградата за гафове, а навсичкото отгоре се опитаха да го прикрият нескопосано. Накрая - малко преди да пуснат финалните надписи на Господари на ефира, Хачо Бояджиев излезе на сцената и върна наградата на Рачков и Зуека. Зуека се нацупи и демонстративно напусна сцената.

В крайна сметка краят на церемонията беше провален. Бих казал предимно поради непрофесионално отношение на водещите, но да речем, че това е лично мнение.

На първо място даването на Златен скункс на БНТ не беше колегиално. Не на последно място подборът на личности беше изключително неподходящ. Факторът “изненада” подейства доста неприятно за Червенова, тя не успя даже да репликира. Всъщност поздравявам и нея, че успя доста бързо да съобрази. Очевидно пуснаха тежката артилерия срещу доста беззащитен човек. Не искам да обидя Червенова, защото е прекрасен водещ, порсто съотношението на силите не беше равностойно. Това аз го наричам да копаеш дупките на голф игрище с булдозер.

От друга страна, истина е, че по Канал 1 се случват гафове, но личните ми наблюдения са, че не са по-често от другите телевизии, с подобен обем на програмата. За малките кабелни телевизии и телевизийки, които са изтъкани от некомпетентност и дума не обелвам. Проява на слабост и непрофесионално отношение към работата е, когато изтъкваш грешките на другите, а си затваряш очите за собствените си грешки. Всички гафове показани от Господарите са в преки предавания. Те самите работят в телевизията от години и много добре знаят колко сложна задача е излъчването на пряко предаване. Само ще припомня как преди година и половина при връчването на други награди (на които отново Господарите бяха водещи) в залата спря токът. Или как водещата на новините на Нова няколко пъти не можа да поризнесе името на фирма Parmalat и я нарече Парламат.

Хачо Бояджиев седеше на масата пред масата на Радина Червенова. Видя и чу всичко. Естествено и “Господарите” си го получиха, когато Хачо им върна наградата. Бих казал, че силите се изравниха, или по-скоро станаха в полза на БНТ. С две думи Хачо Бояджиев пусна неговата “тежка артилерия”. Въпреки “тежестта” на артилериите, Хачо Бояджиев се държа изключително достойно и нямаше заядлив тон. За това че защити честта на БНТ и за това, че се държа така достойно го поздравявам изключително. Мисля, че той го разбра по бурните аплодисменти в залата - значително по шумни от аплодисментите при първото връчване на Златния скункс, дори имаше свиркания и възгласи “браво”…

От друга страна демонстративното напускане на Зуека от сцената беше доста детинско. С две думи показа, че някои хора могат да губят и да печелят, а други могат само да печелят - “аз повече няма да си играя с вас…”

На другия ден (12 юни) Господари на ефира дори се похвалиха със случилото се. А най-учудващото е, че скандалът потъна вдън земя. На сайтовете на Нова и БНТ нищо не пише. Не че съм очаквал да пише нещо. Но по форумите също нищо не се споменава. Google нищо не намира, може би е рано, още не е кеширал. А може би на мен ми е направило впечатление, защото “и аз бях там, ядох, пих и се веселих” и всичко видях наживо.

Единствено на сайта на Господари на ефира се споменава: “…явно чувството ни за хумор не е било разбрано…” Тук аз бих добавил - когато цяла зала не разбере чувството за хумор на двама души, дали не е редно те да се замислят по темата за “тяхното чувство за хумор”, вместо да се хвалят с това?

Съмнявам се, че Хачо Бояджиев чете този блог, а аз за съжаление нямах възможност лично да му стисна ръка, защото той си тръгна доста рано, пък и щеше да бъде малко досадно, защото му се изреди половината зала да го поздравява. Но въпреки това посвещавам този постинг на достойното му поведение при връчването на наградите на фестивала Златен чадър - Албена 2006, както и БНТ за това, че си вършат работата, независимо дали имат гафове и колко и им пожелавам дълга и ползотворна работа.

Между другото, забравих да спомена, че на същия този фестивал нашият екип спечели първа награда в категория “Електронно правителство” със сайта на Парламентарни избори 2005. Няма да скрия задоволството си, защото смятам, че сайтът наистина го заслужава и проектът е един от най-успешните ни. Приемам поздрави в коментарите :)

Дали имам нужда от weblog?

Вие как мислите? Аз лично имам алергия към масовите неща - ако всички карат GOLF, аз не карам GOLF. Ако всички (вече) имат блог, аз нямам блог. Обаче преди известно време dzver в един от коментарите си намекна, че когато и аз си имам блог… и аз се замислих…

После в понеделник (22 май) и ден по-рано бая се разкоментирах в блога на Пейо (този човек може да пише) по две теми - за размера на пробните в магазините (по скоро за личното пространство) и за айряна и киселото мляко и пак се замислих…

Освен че досега не усещах нужда от собствен блог, малко ме мързеше да инсталирам. Обаче тъкмо си смених хостинг сървъра. Новият хостинг предлага автоматизирана инсталация на WordPress от админ панела и нали мързела е най-добрия приятел на човека - реших да се пробвам. Естествено инсталацията не стана от първия път (а била автоматизирана) ама вече работи.

Всъщност инсталирането стана преди няколко дни, после разучавах как се ползва. Разучих го. После търсих безплатна тема, щото оригиналния WordPress изглежда добре, ама изглежда като 90% от блоговете. Днес попаднах на темата с Fleur de lys и Voila.

Има още няколко чувствителни момента в пускането на блога. Днес е знакова дата - 24 май - ден на славянската писменост и култура (пък в блога ще се пише), а от друга страна е неработен ден и имам малко свободно време през което да приключа подготовката на блога за неговото светло бъдеще.

« Previous Page