9INI

Провокиран от темата на Dzver за акта за крушката си припомних една неотдавнашна случка. Бяхме на турне по 100те национални туристически обекта. Пътувахме от пещерата Леденика към кораба Радецки. Движим се по международен път който стига до ферибота в Оряхово. Малко преди Оряхово се отбева към Козлодуйски бряг, където е закотвена една от 100 забележителности.

Преди да разкажа за куките, които ме спряха по път, за момент ще направя лирическо отклонение и ще спомена, че при това пътуване, въпреки наличието на пътна карта в колата обърках пътя 4 пъти за два дни. Пътните табели в България са пълна скръб (там където изобщо ги има). Пътят като международен коридор от Румъния към Гърция очевидно беше ремонтиран с щедро финансиране по програма Phare (имаше си и табели). Асфалтът е фантазия - за първи път си позволих да карам със 140 км/ч на първокласен междуградски път. Пътните знаци, обаче, явно не са били включени в рпоекта. Докато се вжижехме през територията на община Враца (като областен център, вероятно е по-богата община) имаше пътни табели през 1 - 2 километра. Но в момента в който излязохме от общината се озовахме в зоната на здрача - една пътна табела нямаше чак до самото Оряхово. По едно време гледам Дунав ми тече отляво, а ако се движа в правилната посока би трябвало да ми е отдусно. Обърнах, върнах се, видях една кола на пътна помощ - питах ги. Казаха ми да се върна до Мизия (сакаш не го виждам на картата) и да завия по третия мост надясно. Връщам се, броя първи, втори, трети мост. Спирам… гледам моста - има вид повече на пешеходен мост, отколкото на автомобилен. Освен това отново се огледах за табели, да не би да съм ги подминал предния път като съм минал - няма. Усъмних се, подминавам моста, 10 метра след него автобусна спирка, спирам, с питане до Цариград се стига, питам. Оказа се, че наистина това бил мостът, павя обратен завой, за трети път минавам по тая улица днес.

Имаше още две по-незначителни обърквания на пътя, например в Козлодуй никъде няма табела на околовръстното им шосе от къде се влиза в града (а то имаше само една отбивка, на която пишеше само ГАЗ СТАНЦИЯ). Като върха на сладоледа беше на връщане от Видин спряхме в Белоградчик и макарче преди години сме разглеждали скалите и крепостната стена, влязохме пак, за да получим и печати в книжките. От там трябваше да продължим към Берковица, където има невероятен етнографски музей (и много як музеен уредник, който си беше оставил GSM на вратата на музея, извикахме го след работното време, той дойде с едно колело, отключи всичко да разгледаме).

Та пътя от Белоградчик за Берковица трябваше да мине през Монтана, за да може да се движим по магистралата от Видин/Калафат (E79). На излизане от Белоградчих спряхме да похапнем и в заведението ми препоръчаха да се включа в магистралата при село Ружинци. Тръгнахме, но две села преди Ружинци имаше пътна табела, на която пишеше, че се завива надясно за Монтана. И аз, патка загубена, завих. Чак след около 20 километра разбрах, че тази табела стърчи там от преди 15 - 20 години - от преди да построят магистралата и съм подхвала друг (стар) път. Не само това, ами и този стар път минава от едната страна на планината (месля че се казваше Широка планина), а магистралата минава от другата. Единствените включвания в магистралата са при село Ружинци и после чак в самата Монтана. Което означаваше да се връщам 20 км. назад, което ми удължаваше пътя с 40 км. Като капак на всичко, този път явно не е ремонтиран от години - в селата по пътя къщите и хората изглеждаха като забравени от бога, а нас ни гледаха като извънземни задето минаваме с кола от там. Всъщност това беше и причината да изуснем работното време на музея в Берковица и затова сме изключително благодарни на уредника, че дойде след работа и не каза: “дайте книжките да ви сложа печати ибягайте…“. Дори влезе с нас и разказа разни интересни работи…

След това пътуване съм убеден в необходимостта от закупуване на 1 бр. GPS навигационно устройство за колата. Както и да е, за историята се подсетих от темата на Dzver-а относно куките. След като завихме по въпросния мост в Мизия, рподължихме към Козлозуй, а аз вече бях изнервен до известна степен от поредното объркване по пътищата, от забавянето и от лошите пътища (след като се отбихме от пътя за Оряхово). Излизам от едно населено място и след 200 метра се влиза в следващото. Пада се някъде около Хърлец (не помня точно кое от всичките беше). Виждам, че на входа на следващото населеното място причаква патрулка на КАТ с куки с радар (който беше насочен в посока към излизащите от селото, а не към мен). Не се притесних особено, защото карах макар и с малко над ограничението в рамките на разумното. Освен това ги видях още на излизане от предното село и намалих скоростта. Въпреки това обаче ме спряха. И тук се започва истинската история:

Трябва да спомена, че си имам принцип - ако съм нарушил правило и ме спрат куки, не давам кеш, в брой и на ръка. Да пишат акт, да ми вземат точки ако щат. Досега имам два акта за превишена скорост и един от катастрофата ми. Но в конкретния случай се учудих, защото не нарушавах никакво правило. Или поне не личеше да нарушавам някакво правило. Диалогът започна с “Добър ден, [някаква длъжност: сержант/капитан], [някаква фамилия], документите за проверка?“. Подавам талон на колата, книжка, контролен талон.
- Къде ви е отличителния знак за годишен технически преглед на превозното средство? - Соча стикера на стъклото… - Това е стикера, много добре знаете за какво ви питам, трябва да имате едно картонче с перфорация на датата!
- При талона на колата е.
- Да, видях го… Имате ли платена застраховка гражданска отговорност?
- Имам, полицата е при талона, стикера е на стъклото
- Да, видях ги, годишен данък за МПС?
- И той е там.
- Да… бихте ли отворили багажника на автомобила и да ми покажете оборудването? - отварям, показвам, крик, резервна гума, аптечка, триъгълник, набор крушки… колата е относително нова и тия неща никога не са използвани, оборудвана е фаблично с всичко. - Къде ви е светлоотразителната жилетка? - показвам я и нея - Господин Горанов, знаете ли с каква скорост шофирате?
- Знам разбира се?!
- А знаете ли какви са наказанията за шофиране с превишена скорост?
- Не знам.
- Аха… ясно, значи не познавате закона за движение по пътищата?
- Познавам го, но не съм се съсредоточавал върху частта с наказанията, защото не го нарушавам.
- И не карахте с превишена скорост?
- Е не съм карал със 100!
- Тук ограничението е 40!
- Няма знак, значи в населено място е 50?!
- А вие с колко карахте?
- Е вие ми кажете де?
- Значи трябва вече с радар да ви ловим?
- А ми ловете де… нали имате радар! - до тук запазих хладнокръвие, защото знам, че не съм нарушил нищо и колата е в пъла изправност, но вече започвам да ставам и нахален, защото и куките стават нахални!
- Господин Горанов, ако продължавате да шофирате така, скоро можете да останете без книжка и без работа!
- Ъ?!??
- Вие не сте ли шофьор?
- Ами… шофьор съм, но не ми е професия!?
- Няма значение, за 30 км/ч над ограничението можем да ви отнемем книжката още сега!
- Сигурно, но не карам с превишена скорост!

Така приключи диалога, върнаха ми документите и си тръгнах. Въпреки това съм разочарован от куките, защото явно им беше скучно или се надяваха на “нещо”. А най-много ме подразни това, че се заяждаха до последно, а аз нито бях в нарушение нито съм ги провокирал с нещо.

Един коментар »

Когато вали дъжд, капе ли в data center-а? Прониква ли влага по TCP/IP? Използвате ли WoIP? Вие как се борите с мухъла по сървърите?

Все екзистенциални въпроси, на които може да отговори следната безумна реклама, която днес видях adsense добавя на блога ми:

2 коментара »

Както вече споменах нееднократно, напоследък нямам никакво свободно време и съответно нито пиша в блога, нито чета останалите. Та за пореден път се докопах до малко повече време и се зачетох какво съм пропуснал.

Аз имам GSM от далечната 99 година. Тогава се редих на някаква безумна опашка пред офис на Mtel на бул. Витоша (срещу площад България / НДК), тоя офис още съществува…

Оттогава, досега са минали 9 годии, а аз съм си сменил GSM апарата точно три пъти. Първият ми апарат беше BOSH и освен телефон в него нямаше нищо друго. Евентуално някакъв вид строителна техника - не заради марката, а заради здравината - можеше успешно да замени чук. Този апарат дори часовник нямаше! Най-големият проблем беше, че не показваше даден SMS от коя дата е и от колко часа са пропуснатите позвънявания.

След много време го смених с Nokia 3510 от Geranos. Купих го с първата премия към заплатата ми когато започнах работа в ИО-то… От тогава съм убеден, че на света има два вида GSM апарати - финландска Nokia и други апарати.

Служебния ми телефон е Nokia (какво съвпадение?) 2600 - това ми беше първия апарат с цветен екран. Веднага го намразих - издържа някакви си 5-6 дни с едно зареждане. Личния ми 3500 е с ч/б екран и даянеше 12 дни (вече 7 дни, но още е с първата си батерия) с едно зареждане.

На 2600 най-големия му недостатък е, че в контактите не можеш да запишеш име по-дълго ог 14 символа. А на повечето хора името и фамилията, дори без интервали са значително над 14 символа. Близко до акъла - не пази по два омера за контакт, не пази e-mail, за дата на аждане и др. подобни - и дума да не става. Иначе апаратчето си е OK.

От 1 меец съм с нов апарат. Дълго си избирах телефон. Цената не беше решаващ фактор. Бях решил, че в телефона трябва да има абсолятно всичко - исках Wi-Fi Интернет, исках Windows Mobile, исках Bluetooth, исках мощен софтуер, вграден огледално рефлексен фотоапарат, 1Ghz процесор, много памет… както се казва в рекламата на банка ДСК: “Искам всичко”.

После обаче ми мина манията… започнах да искам НИЩО. Телефонът не трябваше да има нищо освен телефон. Оказа се, че намирането на просто телефон е много по-трудно от намирането на всичкофон. Почти няма апарати без камера!? Всички апарати са с невероятни размери - не можеш да ги сложиш във вътрешен джоб на сако и да не личи, че носиш нещо. Естествено всички апарати са с милиони цветове на екрана, изключително малки и леки батерии и даянят по 1 ден с едно зареждане. Затова реших, че ако ще е телефон без нищо, най-добре поне да е малък.

Накрая се спрях на Nokia 6300. Купих я в деня, в който от Nokia обявиха новия 6301, който е абсолюнво същия, но има Wi-Fi. Засега съм относително доволен. На практика това е телефон без почти нищо. Няма операционна система, има съвсем слаб процесор, поддържа Java за мобилни телефони и Flash (ама пак за мобилни телефони). Има някаква полуумряла камера, с която освен да заснемеш нищо инцидентно, за истински снимки не става. Апаратът е със стоманен корпус, което предполагам, че е хубаво. Старата нокия я изпуснах на площад Македония и я ритнах по пътното платно чак до трамвайните релси на третия ден след като я купих… но нищо й нямаше.

Относително съм доволен, защото има много недостатъци. В крайна сметка са минали години в разработка, за да бъдат създадени нови телефони, които имат недостатъци, които досега не са съществували. Новият телефон издържа по 2 дни с 1 зареждане, ако не говоря много, може и само 1 ден да издаяни. Responsiveness на софтуера - пълна нула. Бях свикнал с някакви бързи клавишни комбинации на стария апарат - забрави. Само докато отключа апарата и нервните ми окончания вече са на кълбета. Надявам се с времето да свикна, но ще видим. Освен това апаратът не се предлага с кирилизирана клаиатура, не че не се оправям и без нея, но все пак е неприятно, ако исках клавиатурата да е без нищо, щях да си купя телефон от чужбинско. Не на последно място - апаратът не е така удобен в ръката, както стария. Мисля си, че е заради големия екран и малката клавиатура - трябва а си изкълчиш палеца, за да набереш номер с една ръка. Джойстикът също не е някакво научно достижение - квадратен бутон с 5 позиции, макарче тази конструкция е по-здрава.

КАто положително оценявам възможността да се конфигурира бърз достъп и shortcut клавиши, които да се изнесат на началния екран. Там съм си изнесъл смяната на профил, будилник, калкулатор, диктофон, камера и входящи SMS-и.

Така и не можах да подкарам Интернет на новия телефон. Предполагам, че е по вина на идиотите от Globul. Дори и да не е по тяхна вина, си остават такива. Изпратиха ми SMS с конфигурацията, инсталирах го… Интернетът във вградения браузър работи, но в Opera Mini не. Опитах да подкарам няколко други Java програмчета, които искат Интернет - пак нищо. Отказах се… и без друго няма да го ползвам, просто си играех през първата седмица.

И така, в момента ползвам апарата на първо място като телефон, след това като будилник сутрин. Освен това си записвам някоя и друга аларма ако има нещо, което не искам да пропусна (да се обадя в Х часа на някого, са пусна пералната/миялната машина, да гледам нещо по телевизията). Календарът е доста куцо направен, така или иначе никога не съм го ползвал, въпреки че не мога да помня дати. Ползвам още калкуляторът и редя судоку. Това е всичко. Евентуално ще си взема в близко бъдеще един car kit с Bluetooth, защото за стария апарат имах стойка с вградено зареждане и hands free (вижда се на снимката клед като ми откраднаха касетофона в колата).

И понеже всеки следваш апарат е с безумни нови технологии, а задоволява нуждите ми все по-малко, си мисля, че:

1. аз не съм target група и телефоните не се правят за хора като мен;
2. цялата тая работа с проучванията и разработките е бошлаф работа.

Относно операторите: есента, като бях в Египет (за което все още не съм писал, ама Стилян достатъчно ще напише), получих интересен Wolcome SMS на летището: “Welcome to Etisalat (EGY 03 / 602 03) the latest 3.5G network in Egypt.” Замислих се - значи у нас като пуснаха 3G покритие в големите градове, все едно хванаха господ за шлифера… като че кой знае какво постижение са направили. В същото време арабите в третия свят, които живеят в пълна мизерия, имат 3.5G покритие (каквото и да означава това) върху цялата пустиня, която е 10 пъти площта на България. Някак си е обидно и тъжно.

Относно старите апарати: Първият GSM апарат на майка ми беше Ercisson (доста преди сливането им със Sony). Апаратът имаше едноредов екран, на който можеха да се изписват само цифри и латински букви само горен регистър. Навигацията в менюто върху такъв екран си беше цяло геройство. Този апарат беше с никел-металхидридна батерия, която естествено исфирясва за една година. Тоза апарат обаче днес е на 11 години, смени си собственика няколко пъти и последно чух, че след поредната смяна на батерията продължава да работи. Не само че работи, но и има значително по-добро покритие от повечето съвременни апарати (има външна антена).

4 коментара »