Напоследък (откакто България влезе в Европейския съюз) чувам постоянно недоволни хора да се оплакват от покачването на цените. Вероятно изглежда нормална човешка реакция да се противиш на новите по-високи цени, но всъщност това е грешка и това започва да ме изнервя. Грешно е, защото докато цените в България са ниски, ние оставаме бедни. Правилното е да се покачват заплатите, а не да падат цените. Не ниските цени са показател за висок жизнен стандарт, а високите заплати. В същото време обаче много по-малко (да не кажа изобщо че няма) са роптанията срещу ниските заплати. Защото, ако това, което печеля, ми е достатъчно в български магазин, то определено не ми е достатъчно, дори в евтин западноевропейски магазин. Т.е. максимата по-добре пръв на село, отколкото последен в града за мен лично не е добро решение на проблема.

Второто нещо, което изключително ме дразни, особено когато го чувам от устата на “специалисти” и хора, ползващи се, уж, с добро име – народни представители, артисти, професори, доктори на науките и др. подобни е: “Сега официално влизаме в Европа, ама попринцип ние сме си в Европа отдавна“. Няма такова нещо:

  1. Първо не влизаме в Европа. Европа е континент и обединява държавите по чисто териториялен признак. Ние наистина сме отдавна в Европа (по териториален признак) – има, няма, откакто съществува България.
  2. Второ влизаме в Европейския съюз, което е коренно различно. Това е икономически и политически съюз. Той е възникнал поради икономически и политически причини (в частност въглища и стомана) и винаги е съществувал с такава цел. И за наше съжаление, България никога не е принадлежала на този съюз нито от политическа, още по-малко от икономическа гл.т.

Единственото вярно в горното изказване е, че влизаме само официално, но не и реално. Защото участвайки в един икономически съюз, докато не се изравним по показатели като БВП, съотношение внос/износ, кредитен рейтинг и покупателна възможност, няма абсолютно никакво значение какво пише върху някоя хартия. В този смисъл България още дълго време няма да бъде истински член на Европейския съюз. Тъжно, но факт.