Както става ясно от съобщението, Windows е забелязал грешка - операцията е била успешна!

Тук пък от NetBeans ни питат, дали искаме да участваме в допитването за задоволени потребители, като явно няма опция да “не си задоволен” - или участваш сега, или по-късно. Както се казва: по-добре късно, отколкото никога!

В конкретния случай правят впечатление цветовете, предимно в червената гама ­ от ултравиолетово до инфрачервено. Тази гама активизира, възбужда, мобилизира, провокира агресия, за разлика от други гами, които успокояват или подтискат.

За справка и за който не е учил в час по физика в училище, ултравиолетовото е в единия край на видимия спектър, докато инфрачервения е в другия. Т.е. между ултравиолетовото и инфрачервеното се намират абсолютно всички цветове, които човешкото око може да възприеме.

Как да вярваме на “компетентното” мнение на човек, който не знае за какво всъщност говори? И дали психоложката има изобщо някаква представа как въздействат цветовете, след като не може да различи студен от топъл цвят? Явно като психолог, не е любител на точните науки и не е внимавала много в час по физика. И ако не се сеша, че на ултравиолетовата светлина й казват още черна светлина или студена светлина, а с инфрачервени лампи се правят нагревки, можеше поне цветовете на дъгата, да запомни как са подредени: червено, оранжево, жълто, зелено, светло синьо, тъмно синьо, лилаво.

Не занм за вас, но цветовете аз ги знам, без да ги търся в Интернет или в книга?

За тези, които не следят развитието на нещата - става дума за моята подагра, известна още като луканковата болест. След последните ми изследвания се оказа, че съм намалил нивото на пикочната киселина в кръвта почти на половина, като съм слязъл доста под горната граница. Т.е. може да се каже, че отново съм нормален човек - ям си всичко. РАзбира се, нямам намерение да злоупотребявам с това, така че остава минимизирано количеството на карантията, дето най-много я обичам и на свинското месо.

За да го отпразнувам символично, в събота закупих два бейби октопода с бегла идея за супа. Бях чувал, че октоподите ставайт най-вкусни на супа. В магазина питах как ги приготвят хората, отговориха ми, че ги пекат на скара. Стори ми се абсурдно и продължавам да смятам, че не е най-добрата идея да опечеш мекотело върху скара. Да си кажа директно - направо не си го представям. Попитах за супа става ли? Отговориха ми, че на дали.

Реших и да не опитвам скарата, супа ми беше в главата. Прибрах се и първо хвърлих едно око в готварските книги вкъщи, а след това и в Интернет. В книгите намерих една рецепта, в Интернет намерих същата рецепта още 100 пъти, но същата. И пристъпих към подготовката.

Октоподите се измиват със студена вода, след което се осоляват и се натъркват със солта. Оставят се да престоят така за известно време и след това отново се измиват. В някои от вариантите на рецепти пишеше, че може да се натъркат и със сол и чесън.

Измитите октоподи, два броя около 300 грама, ги сварих в около 1.5 литра вода. Във водата, докато ври, сипах чаена лъжичка сол и две - три супени лъжици балсамов оцет. Вряха около 15 минути на не много силен котлон. Извадих ги, в рецептата изрично пишеше, че бульона не е подходящ за консумиране, така че го изсипах, а октоподите ги полях обилно със студена вода в гевгир, след което ги оставих да се отцедят и да изстинат. Тук съществен момент е, че октоподът пуска мастило за защита и при ловуване (живият октопод) и при варенето останалото в тялото му мастило се отделя в бульона. Именно затова не е добре да се консумира бульона. Би трябвало да е горчив, но аз не го опитвах.

След като изстинаха ги обелих. Това е един от тайните моменти, който прочетох само в една по-засукана вариация на рецептата. Беленето, не бих казал, че е трудно, но не е работа за една минута. Ако сте белили сварен телешки език - подобно е, но в известен смисъл по-лесно. Кожата сама се отделя, не е нужно стъргане с нож.

След като го обелих трябваше да го нарежа и почистя. По принцип октоподите са мекотели и нямат кости или хрущяли за чистене. Въпреки това имат една кост и това е човката. Учудени ли сте? Човката (наистина има формата на човка) е една капсула, която се намира в главата на октопода точно между пипалата. В някои рецепти пишеше, че се почиства преди варенето, но не виждам как може да стане, защото преди сваряването е доста лизгав и жилав.

Отрязах пипалата, нарязах ги на ситно, след което разрязах главата на две по височината, махнах капсулата с клюна, която е като топче, подобно е на око в агнешка главичка. След това измих главата и отвътре и я нарязах и нея на ситно. В първи октопод намерих нещо като рибна кост вътре в главата му. Първо реших, че това е попаднало от някоя риба вътре и просто го изхвърлих. Но след като открих на абсолютно същото място, абсолютно същата кост и във втория октопод - убедих се, че явно си е нормално.

Готовия сварен, почистен и нарязан октопод го изсипах обратно в гевгира, измих го още веднъж и го осолих с около половин чаена лъжичка сол. Оставих го да “втасва”. Междувременно нарязах една глава кромид лук и два средно големи моркова. Сипах малко зехтин в малка тенджерка, сложих лука и моркова и ги запържих, както се казва до златисто на лука. След това прибавих към тях парченцата октопод и го захлупих с капак. Оставих го на средната степен на котлона да се задушава за 15 минути. Може би беше малко повече от необходимото, защото беше започнал съвсем леко да залепва за дъното.

След като се задуши му сипах 1 литър вода и го оставих да кипне. Като кипна изсипах едно малко бурканче (даже не цялото) едро мляни домати и още щипка сол. Вря още не повече от 10 минути и след като спрях котлона направихме застройка с три лъжици кисело мляко и малко брашно.

Супата на вкус приличаше доста на класическа рибена чорба. Все пак октопода на вкус е коренно различен от рибата. Не бих казал, че се получи нещо зашеметяващо, но определено внесе известна екзотика в кухнята. Общо се получиха около 6 порции. Като се има предвид, че двата октопода струваха 2.40 лв. си струваше експеримента, дори и да не се беше получило нищо. Аз лично съм доволен, ще опитам пак.

В общи линии таз годишното ми ски турне се състоя от 8 до 17 февруари - със същата компания, с която карам от няколко години и на същото място, където карам от няколко години. Бяхме по пистите на курорта Пампорово, а спяхме в хижа Езерата, която е от другата страна (спрямо курорта) на планината, по-близо до Смолян, отколкото до Пампорово. На 5 км. от хижата е ски лифта Езерата, който те качва до самата кула Снежанка на върха.

От там пускай по пистите цял ден, към 12:30 обяд, после пак пускай по пистите и 16:10 пак на кулата хващаме обратния лифт. Миналата година зимата беше доста суха, като отидохме се оказа, че почти няма сняг, всичко по пистите беше изкуствен сняг от оръдията. То много оръдия има в Пампорово - едно на Язовира и едно на хижа Студенец. Цяла нощ бичат за сняг, сутринта траковете разстилат и до вечерта все едно не е имало сняг. Въпреки това миналата година беше най-разбиващата година от гледна точка спускания, защото нямаше хора, ерго нямаше опашки на лифтовете и влековете.

Тази година сняг имаше. Не много - 90 см, което си е нищо, но все пак го имаше. Въпреки това каране на ски също имаше много - както и миналата година. Определено се забелязва гигантски отлив на туристи от Пампорово. Лесното обяснение е, че на Банско пистите са по-дълги, а съоръженията са нови. Но както от разговори с чужденци по лифтовете, така и с просто око се забелязва, че отливът е и заради мащабното застрояване.

Миналата година започнаха да строят нов комплекс на сред пистите. Тази година разбрахме, че язовира в местността Язовира е бил реституиран, източен, пресушен, зарит и отгоре е построен нов комплекс. В тази връзка на писта Язовира вече няма оръдия за изкуствен сняг, защото няма водоизточник. Само този нов комплекс има повече легла от всички хотели в стария курорт Пампорово взети заедно.

Освен това Манастира 1 и Манастира 3 на братя Диневи вече няколко години се издигат на мястото на шанцата за ски скок, а задните балкони на комплекса са на 4 метра от пистата. Южния склон на Родопите също вече е силно застроен. Един от най-притеснителните факти е, че две от смолянските езера за пресушени и заровени, а отгоре са построени хотели и апартаменти за time share. И ако заравянето на язовира не беше добра идея, заравянето на естествени езера е направо кощунство.

В същото време инфраструктурата в курорта се подобрява със значително по-бавни темпове. За последните години пуснаха един нов червен ръкав от разклона на туристическата пътека при кулата до долния край на язовира. Този ръкав никога не е бил обработван както трябва, включително итази година имаше камъни, замръзнали участъци, оголени участъци с бетон и т.н. Само два от лифтовете (Ардашлъ и Студенец) са заменени с по-нови, като най-новия вече е на три сезона (Студенец).

Има и положителен напредък - тази година са купили нови тракове за обработка на пистите, които са оборудвани с лебедки. Затова тази година за първи бът бяха обработени с машини по-стръмните писти в курорта - Стената и двата черни ръкава от кулата до Ардашлъ. И трите писти бяха истинско удоволствие за каране, абсолютно равни, без оголени или заледени участъци.

Добрата, в личен план, новина е, че и тази година нямаше много хора. Като си спомня, че през 2006 г. се чакаше по 30 минути на опашка за лифт, тази година 10 минути опашка си беше навалица. Така че пак имахме възможност да се накараме на ски. Но в глобален мащаб липсата на туристи никак не е добра новина.

Също така строят три нови писти с обща дължина 21 км. от кулата по южния склон към Стойките и нов 6 местен седалков лифт от Стойките до кулата. Това вече е сериозен напредък, макар, писти по южния склон, да не е добра идея - след 12 часа, опасявам се, по тях няма да може да се кара, а снега ще се задържа до април месец върху пистите само в много студени зими.

Покрай ските минахме през хижа Студенец и през планетариума в Смолян и прибавихме още два печата в книжките от 100^те национални обекта. Пропуснахме пещерата Ухловица, но ще отидем до там като се стопли времето.

Не на последно място тази година дойде време за обновяване на ски екипировката ми, заради което похарчих повече отколкото бях преценил, че е разумно. Купих си нови ски (Salomon Vrace 2, миналогодишния модел), купих си и нови ски обувки Salomon. Щеки си купих нови миналата година, не са връх на технологията - Head, алуминиеви. Намясто, от магазин в Смолян, си купих и комплект панталон с ластични презрамки и яке на Diel Sport. Добри са, но за съжаление старият ми гащеризон от безизвестна немска фирма на повече от 10 години беше по-удобен. За още по-голямо съжаление вече ми е омалял и е с доста неприятен фосфорисциращ зелен цвят с лилава яка. Иначе Diel-а не е лош най-вече от гледна точка ходене по голяма нужда, защото стария ми гащеризон е едно цяло и трябва целия да се съблечеш.

За догодина ще си взема един wind stoper и каска - двама от компанията си купиха тази година и твърдят, че освен предпазна функция, каските са доста топли. Може да се снабдя и с няколко тънки полара за под якето. От миналата година имам нови ръкавици Zanier, които са доста топли, макарче не са water proof колкото пише върху етикета и нова маска Cebe, с което се затваря напълно обновяването на екипировката.

И накрая един фотосет от Flickr със снимки от ски приключенията.

Първо, че проблемите с опашките не е разрешен. Хората продължават да си чакат. Това, че имам номерче на практика с нищо не ми помага, защото не знам и още повече, няма как да разбера, кога ще му дойде реда на този номер. Т.е. като изключим това, че няма да се блъскам на опашката, а ще седна на столче и ще гледам филми с “ужасни” кадри от катастрофи - нищо друго не е разрешено.

Няма начин да разбереш нито кой номер се обслужва в момента (през Интернет, през SMS), нито актовете до коя дата са обработени. В сайта на КАТ, на началната страница, е публикувана друга изключително полезна информация, като например кой е бил полицай на годината през 2000, 2001 и 2002 година, както и статистика за броя на пътнотранспортните произшествия… от 2005 г. Иначе пише, че сайтът е обновен вчера.

Аз примерно си го представям следните полезни реализации, които могат да бъдат направени почти без никакви инвестиции:

• На сайта на КАТ да се публикува информация за датата на последния обработен акт (което е по-евтино от печатането на няколко листа, които се лепят по прозорците);
• В Интернет да може да се види до кой номер са стигнали и с какво темпо се обслужват клиентите;
• Да се публикуват графики със статистика за времето за обслужване на един клиент на гишетата;
• Да се направи една система, която на база средното време за обслужване от предходни периоди да изчислява приблизително по кое време ще дойде реда на посочен номер;
• Възможност да се взима номер за опашката не само от гишетата, но и чрез SMS от разстояние
• Като имаш номер получен през SMS, можеш да получиш едно уведомяващо съобщение, че на твоя номер му идва ред след Х номера, което е приблизително след 30 мин. като по този начин можеш да се отдалечиш от сградата на КАТ;

Обслужване на едно гише - дрън, дрън. Ако искам наказателно постановление, отивам на едно гише, ако искам книжка - на друго. Това не е обслужване на едно гише. Служителите на гишетата, понеже работели пред екран, имат 15 мин почивка на всеки 1 работен час. Но това не означава, че в тази почивка не трябва да работят! Това е почивка заради работата пред екран и по време на почивката трябва да работят, но не пред екран. Иначе всичко това е криворазбрано и те си ходят да пушат, да си приказват, да се корумпират, докато получават мизерните си заплати от данъкоплатеца.

Тази практика, както и промиването на мозъци от телевизионния екран очевидно не работят. Освен всичко останало - лошото обслужване в КАТ води и до засилване на корупцията. Като те спрат в нарушение и ти кажат - ще ти напиша един акт, да чакаш три дни на опашка да си вземеш талона… е как да не търси човек друг път за разрешаване на спора.

Трафик камерите в София също са една интересна тема. В Лондон например, ако някой направи нарушение пред камерата и там има полицай, който не го глоби намясто, освен глоба за нарушителя има глоба и за полицая, за това, че не си е свършил работата. Освен това, при задържане на нарушител автоматично се изпраща информация до централата и ако този поличай няма копие от съставения акт - пак го глобяват. А у нас щели да им забранят да носят пари в брой - не повече от 10 лв. на монети. Аз от одавна чакам полицаите да се оборудват с POS терминали, за да могат и хората да не носят пари в брой…

Оказа се, че самата подагра не е болест. Това е повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта. Това повишено съдържание, обаче, може да доведе до други остри заболявания като артрит (възпаление на ставите) най-често на краката, камъни в бъбреците, двете заедно и други. При мен конкретно се изрази в артрит на ставата на палеца на левия крак. Всъщност кофти схемата се състои в това, че пикочната киселина в кръвта се отлага в ставите и образува кристали там. А тия кристали предизвикват ужасни болки. Доктора ми каза (без да ми знае псевдонима), че страдам от бабешка болест (артрита).

До тук добре - става по-лесно, защото знам какво ми е. А как се лекува? Fuck2 - не се лекува! Имало някакви тайни, апокрифни препарати, но те били предимно токсични и неефективни. Единственото “лечение” е брутална диета.

Пикочната киселина се образува от вещества наречени пурини, които се поглъщат с храната. Диетата на пръв поглед звучи симпатична - не се яде нищо, което съдържа пурини. Чакай малко! А кое съдържа пурини? Ето тук идва страшното - според моята диета не трябва да ям:

Субпродукти - дроб, шкембе, чревца, воденички, хайвер;
Месо - никакво месо, нито риба, нито пиле, нито скариди или морски мекотели, нито свинско, нито телешко, нито овнешко, агнешко, биволско, щраусово - никакво;
Мазнини - никакви животински мазнини: мас, масло. Може само растителни;
Цветни зеленчуци - зеле, червено зеле, брюкселско зеле, броколи, карфиол;
Бобови зеленчуци - зрял боб, зелен фасул, царевица, грах;
Зелени треви - лапад, лобода, коприва;
Гъби, патладжани и сини сливи също не може. Яйца може, но по-малко.
Също не може и никакъв алкохол, газирани напитки, чай, кафе (и без друго не пия), шоколад (дори и натурален), какао и захар.

А стига толкова де! А то какво остана?
Остават всички други зеленчуци, които за мен се изчерпват предимно с ориз, картофи, тиквички, моркови и чушки.
Всякакви млечни продукти - кашкавал, сирене, прясно и кисело мляко (но обезмаслени), без сметана;
Всички видове плодове (освен сините сливи);
Вода, сокове и сиропи също може.

И сега най-страшното - колко време така? Казат, че пълно изчистване се получава за 3 до 5 години - зависи колко стриктно спазваш диетата. След като се изчистят пурините и намалее нивото на пикочната киселина в кръвта, може да се прилага поддържаща диета, която е като горната, но за 30% от консумираната храна. След един месец пак ще отида за изследвания. Предишните ми резултати не бяха толкова страшни, при норма 420 (не знам мерната единица) моите бяха 510, а за истинска подагра се иска 600 - 700 и нагоре. Но и самият факт, че съм над горната граница е достатъчен.

В тази връзка започвам да колекционирам рецепти за вкусни ястия, които да включват само разрешените продукти. До тук сред добрите попадения са ризото със и без зеленчуци, картофени манджи: пататник, огретен (без ужасния фикс малки тайни), картофи соте, задушени картофи с копър и чесън, картофена салата с праз лук, чушки с доматен сос, чушка бюрек (но все пак е пържена). Салатки: снежанка, шопска (а много обичах овчарска, но шунка, яйца), моркови (без зелето), червено цвекло. Крем супи и зеленчукови супи, таратор (слава богу, него мога да го ям цяла година).

Най-сложното в спазването на диетата е намирането на обяд около работното място. Намирането на прилично място за обядване е сложна задача сама по себе си, а намирането на обяд съобразен с такива сложни изисквания става почти невъзможно за изпълнение.

Преди време до офиса ми имаше един стол (на ЦИНТИ). Там всеки ден менюто включваше между 50 и 60 предварително готвени манджи - имаше всичко, постни, вегетариански, с месо, риба, скара, чуждестранна (китайска, италианска) кухня. Винаги имаше поне 5 - 6 супи, винаги имаше няколко десерта, избор от поне 10 салати от сурови зеленчуци, готвени салати и какво ли още не. Беше супер, дори цените бяха не прилични, а направо неприлично ниски. Да обаче имаше, вече го няма. Сега там продават готови шницели от Пикадили притоплени в микровълнова и пържени картофи от хладилник - също топлени в микровълнова (няма по-вредно нещо за ядене от охладени и затоплени в микровълнова фурна пържени картофи).

След като закриха стола на ЦИНТИ се прехвърлихме на стола на НСС. Там също готвят много добри неща, но за съжаление изборът е значително по-ограничен, пък и повечето неща сега не ми пасват на диетата. Иначе правеха страхотно пиле със зеленчуци и пиле със сладко кисел сос. Също и паниран черен дроб с картофено пюре, мусака, боб с наденица, шкембе чорба, боб чорба, пилешка супа, таратор (разбира се) и много други.

Преди нова година срещнах в Кауфланд готвачката от стола на ЦИНТИ. Оказа се, че сега работи в нов стол, който не е много далече от офиса - в лудницата на 4^ти километър. Като се абстрахираме от думата лудница, която дори не е коректна в случая, там е психо диспансерът, проблемът е, че мястото се вижда от прозореца ми, но до него се ходи 30 мин. пеша. Което означава, че обедната ми почивка трябва да стане минимум 90 минути - просто абсурд. С кола трябва да заобикалям почти цял километър, който включва или Плиска или колелото на 4^ти километър, което също не е приемлив вариант.

Та това е трагичната ми история от последните седмици…

Аз обаче съм консервативен и си гледкам телевизия. Без да прекалявам, не съм вманиачен да седя пред телевизора с часове, като си купя единствения вестник за седмицата - този с програмата, изваждам я, понеже ненавиждам разпиляващи се хартии, защипвам го с телбод, разрязвам прегънатия ръб и си набелязвам какво ще гледам през седмицата. Вечер като се прибера вкъщи си пускам нещо да ми говори, може да не го слушам/гледам, но да ми говори. Новини, туй онуй. Освен това винаги гледам новините, понеже не купувам вестници, а Интернет не ми е любимото място за новини. Винаги гледам централната емисия на НТВ или БТВ (от 19 часа), след това гледам централната емисия на БНТ (от 20 часа) и след това гледам една късна емисия на БТВ или НТВ, но различна от централната, която съм гледал същия ден. Обикновено дебна да хвана края на Щоуто на Слави, за да видя “нощта на актьорите”, но шоуто го гледам веднъж на два месеца, трябва да е пълна скука и да няма какво друго да се прави. Докато вечерям почти винаги е пуснат телевизора.

Това с новините ми остана от малък. Имам няколко навика, които са ми останали от много малък. Единият е, да мразя да закъснявам, защото дядо ми е военен и е страшен педант. От малък ме е възпитавал, като имам някаква среща да отида поне 10 минути по-рано, за да е сигурно, че няма да закъснея и да предвиждам всички възможни обстоятелства, които могат да ме забавят. Затова мразя да пътувам с голяма група хора, защото ставам зависим във времето. Второто нещо, за което се сещам в момента е, да се ослушвам за новините. Имах една учителка в началното училище - класния ръководител, която ни караше да гледаме новините вечер и на следващия ден ни “изпитваше” какво е имало в новините. Горе долу по това време вървеше войната в Кувейт и за 7 - 8 годишни деца новините не бяха най-интересното нещо. Но от друга страна - да се интересуваш от случващото се е важен фактор за изграждането на гражданско общество и някакво гражданско самосъзнание. Дори и да те лъжат в новините (или други публикации), въпросът си остава принципен.

Мразя да гледам филм на момента, в който излезе. За всичко си има време… Аз попринцип имам вътрешна неприязън към нещата с масов характер. Ако всички викат “Напред“, значи трябва да се върви назад. Затова рядко ходя на кино. Последно гледах Карибски пирати 3 в Арената в Младост, и това беше първото ми кино от 99 година (около 7 години пауза). Преди това съм ходил в кино Левски, като се знае от колко години не съществува… Да, изясни се въпросът. Така или иначе хубавите филми рано или късно ги завъртат по телевизията.

Сериалите са една друга интересна тема. Всички около мен си теглат сериалите, които харесват, на торенти, сядат един уикенд пред компютъра и насилствено изглеждат всички епизоди един след друг. Според мен това е ужасно! Какъв е смисълът от сериал, ако ще го гледам наведнъж? Губи се тръпката… не се чудиш какво ще стане в следващия епизод, защото го гледаш веднага. Освен това се губи тръпката да имаш ангажимент вечерта и да изпуснеш серия… после проверяваш кога е повторението… или си записваш коя серия си пропуснал и чакаш кога ще завъртят сериала по друга телевизия, за да го изгледаш. Това е като тръпката от играта на фунийки. Аз много малко съм си играл с алуминиеви тръби от антена, вързана на летва с изолирбанд, но много мои връстници разправят и си спомнят за тая игра с такова умиление, че ми се къса сърцето. Та тръпката от сериалите за мен е същото… и ако ги изгледам накуп за една вечер ще ми е страшно скучно.

Мисля, че показателен е и фактът, какво има човек настроено на телевизора си на каналите с едноцифрени номера. Очевидно това са каналите, които най-често гледа. При мен от 1 до 3 са БНТ, БТВ и НТВ. След това на 4 и 5 слагам някой канал, който гледам активно в момента, но го сменям през интервал от време, на 6, 7 и 8 са ми настроени руски канали - ОРТ Инт, Москва 8 и каквото пускат по кабелната. На 9 от години винаги ми е настроен Discovery Channel.

Няколко примера: възрастна жена се оплаква, че била “измамена” на фондовата борса! Купила си акции на дадена фирма, а цената им взела, че паднала… тя ги продала и цената им взела че скочила. Една от най-безумните истории… Разказа я Валя Ахчиева в предаването “Открито”. Журналистическото разследване заставаше на страната на бабата, която била измамена от играчите на борсата и собствениците на фирмата, които целяли да си изкупят акциите обратно. Тук е важно да се спомене, и в репортажа е отбелязано, че няма никакви закононарушения. Нали разбирате абсурдността на историята.

Друг случай - многодетно семейство, общината им подарява апартамент, при това тристаен, защото децата са много. Семейството е социално слабо, всичките са безработни, а децата непълнолетни. Жената пак е бременна. Общината трябвало да им отпусне още един апартамент. Те така след 3 години ще си родят и за 3ти апартамент.

Наскоро имаше репортаж от инфекциозната болница в София, направен не от кого да е, а от корифея в изопачаването на истината - Мартин Карбовски. На този човек се кефех, но през далечната 99^та година. Тогава той списваше в Интернет и на още няколко места и статиите му бяха интересни. Това, което прави днес ми е толкова противно и отблъскващо, че спрях да се интересувам от работата му, още преди да се сгоди с Кеворкян. Та в репортажът, който се завъртя и във вестниците и по радиото и по телевизията ставаше дума за медицински случай в болницата с ненаправена медицинска процедура и грешна диагноза. В крайна сметка диагнозата не е била грешна, да не коментираме, че пациентът е излекуван успешно. Уж имало свидетели и още оплакали се пациенти, които обаче мистериозно изчезнали преди репортажа. Болницата изглежда ужасно, сградата е строена преди 100 години (не метафорично, а сериозно), не е правен основен ремонт от почти 50 години. Но това е материална база, никой не отрича, че тя е в лошо състояние, но това не прави лекарите в болницата по-лоши от останалите. Въпреки това, Карбовски прави директни нападки към компетентността на персонала, кам диагнозата и към проведеното лечение.

Изобщо инфекциозна болница заради материалното си положение често присъства по абсурдни начини в медиите. Преди години имаше статия в един от тиражните вестници, според която пациент на болницата с психични отклонения се самоубил, като скочил през прозореца на четвъртия етаж. Който не е минавал покрай сградата - тя е триетажна. Друг вестник пък беше публикувал снимка на куче в двора на болницата, а текстът под снимката гласеше: глутница бездомни кучета ядат човешки органи изхвърлени в двора на болницата след операция. Представяте ли си абсурдността на текста. Като се започне от това, че на снимката очевидно има само едно куче, а не глутница и се стигне до подробности от сорта на това, че в инфекциозна болница няма операционна, нито хирурзи, които да изхвърлят човешки органи в двора. Някой тук би опонирал, че това са просто грешки, но дори и неволни, тези грешки са тенденциозни и независимо дали са нарочни или не, те винаги имат за цел да засилят ефекта, да украсят сюжетната линия.

Не мога да пропусна и друга весела история от професионалната ми практика - отново тиражен всекидневник излиза със статия на първа страница: Държавата плаща за поддръжката на порно сайт. После се оказва, че не е държавата, а акционерно дружество, което е с държавно участие. Освен това се оказва, че не плаща поддръжката. Също се оказва, че не е порно сайт. Всъщност историята е следната - сайт, който е личен сайт, домейнът е купен с лична кредитна карта директно през Интернет, сайтът се хоства в САЩ, сайтът е собственост на бивш директор във фирмата. Домейнът изтича, собственикът не го подновява, домейнът е зает автоматично от робот, който публикува на адреса реклама на порно сайт. Важното е, че броят на вестника е похарчен. Не ви ли прилича на вица:

Публикували във вестник “ДУМА” (понеже вица е стар, тогава само ДУМА излизаше) статия на първа страница, с големи букви: Изнасяма 500`000 компютри за столицата на източното техническо чудо Токио. От статията става ясно, че не ги изнасяме, а ни ги връщат и не са 500`000, а само 5`000 и не били за Япония, а за Русия… и не били компютри, а компоти.

И сега ще засегна още няколко по-болезнени примера, за които вероятно ще бъда критикуван, но аз си казвам личното мнение.

Първият пример се прие от широката общественост не до там изкривен, колкото се опитаха да го представят медиите - детската порнография във филма Баклава. Вечерта след обявяването на случилата се “трагедия” бях в университета. Питаха ме, дали съм гледал тоя филм Баклава? Отговорих, че не съм. Решихме да визим за какво толкова шум се вдига, намерихме го лесно във Vbox7. Изгледах един трейлър - нищо, изгледах втори трейлър - пак нищо. В третия трейлър имаше няколко кратки сцени, от които нищо еднозначно не може да се каже. Освен това личи, че по-голямата част от кадрите са монтирани с кадри от други места и друго време. За хора от телевизията трябва да е очевидно. Но в репортажите не се обръща внимание на това как са заснети кадрите, а какво се вижда на тях.

Като всяко чудо и това беше за три дни. Гръмна като кьор фишек и после изчезна зад хоризонта. Но поне по тази тема мненията доста се разцепиха… може би около 50/50. Убеден съм, че хората не го приемат за порнография - това очевидно не е филм заснет с цел да се гледа от някакви педофили и сексуални маниаци. Хората, които пуфкат по форумите, блоговете и в коментарите към трейлърите по-скоро са отвратени и ужасени от реалността, отколкото от филма. В интерес на истината, както в единия откъс от филма, който е пуснат из Интернет, така и в трейлърите е направен доста добър монтаж и музиката е подбрана доста добре. Малко прилича на Куентин Тарантино.

Вторият пример е филмът за дома в Могилино. Не смятам да го коментирам, защото откакто излезе в Интернет (доста преди да излезе по телевизията) се изговориха много неща. Но за мен, освен големия ужас, който преживяват децата в този дом има и гигантски журналистически натиск, за да стане още по-интересна историята и да се тиражира филма още повече.

Баба ми казваше: като ти кажат добър вечер, погледни дали слънцето не е на изток. В общи линии, като знам какви глупости говорят в нозините, статиите и репортажите, на които съм ставал свидетел и виждам, че публикуваното няма нищо общо с действителността, не съм склонен по никакъв начин да вярвам и на останалото. Все едно да вярваш на реклама на прах за пране!

Но имам пресен случай. От два месеца насам сградата на Министерство на икономиката, която е срещу моя офис, се санира. Сменят дограма, правят външна топло и хидро изолация, боядисват… Изобщо кипи безсмислен труд. Защо безсмислен? Ще попитате. Защото 90% от дейностите, които се вършат, са в абсолютно недопустими условия и всичко ще се разпадне до пролетта.

1. Поставиха PVC дограма с евтин, мек и некачествен български профил, което е недопустимо за обществена сграда, в която износването на материалите е в пъти по-високо от домашните условия. Прозорците може и да издържат, но вратите ще увиснат 1 месец след пускането на сграната.

2. Правят външната изолация без да се спазват никакви технически спецификации. На първо място за температура и влажност. Работата върви от началото на ноември, знаете какви бяха температурите през ноемри, знаете колко дъжд и сняг падна. Стените са мокри и студени и е пълен абсурд да се работи при такива условия. (Какво ли се учудвам преди 5 години видях да наливат асфалт върху лед).

След това, поставят по 3 дюбела на плоча при това в краищата, а отдолу я лепят с лепилото само в четирите ъгъла. На пролет като ги напече слънце, всичко ще опада като зрели плодове.

Отгоре слагат мазилка с армираща мрежа. Ролята на армиращата мрежа е да държи мазилката да не се отлепи от стената. И това става, като мазилката се слепне с армиращата мрежа, а мрежата е закрепена за стената. И това става със специални кабърчета, с които предварително мрежата се закрепя за изолационния материал и чак след това се нанася мазилката. Няма такова нещо, тук самата мазилка е материалът, който държи мрежата закрепена за стената. Това е по-лошо отколкото изобщо да няма мрежа, защото така ако някъде се отлепи мазилката от стената, тъй като тя е свързана чрез армиращата мрежа с останалата част, ще падне всичката мазилка, а не само там, където се е отлепила. Явно икономията от 1 кашон кабърчета е голям келепир.

Накрая се нанася фасадна боя. На снимката много не личи, но явно слоевете боя са неравномерни като дебелина, а също така е явно и че оцветяването на фасадната боя не е еднакво и на места е по-светло, а на други е по-тъмно.

3. Преди ремонта отпушваха някакви канали. Изсипаха се три камиона тип “Лайнарка” с Putzmeister-ски помпи и омазаха всичко. Цялата улица стана на гъз, т.е. в лайна. Викам си, тия като свършат, ще почистят… цъ, тръгнаха си и заебаха всичко, на другия ден стегна (замръзна)… обаче камионите се върнаха. Викам си, а, дойдоха да си изчистят. Пак цъ, продължиха да чоплят с пръчка в лайната. Дойде и един багер, изсекоха дърветата зад сградата.

4. Строителните отпадъци - всичко се изхвърля в общите контейнери за отпадъци. При строителство и ремонтни дейности е забранено отпадъците да се изхвърлят в общите съдове, трябва да се докара специален контейнер, за който след това се доплаща, за да бъде извозен. Не само това, ами и като се напълниха цинковите контейнери, започнаха да изхвърлят и в кофите за отпадъци за рециклиране, което вече преля чашата (или по-скоро кофата за боклук).

5. Организацията на движението - около офиса е перманентна лудница вече 2 години. Постоянно има разни коли, които идват до КАТ, дали за регистрация, дали за получаване на актове, дали за друго. Уличката, която слиза от бул. Г. М. Димитров надолу към кат попринцип е двупосочна. Но от двете страни е пълна с паркирани коли и на практика, ако влезе нещо по-голямо от микробус, не може да мине дори и в едната посока. А като се заклинят коли и в двете посоки става направо ад. И на цялата тая розово описана картинка, заради ремонтно строителните дейности издигнаха ламаринена ограда, която блокира: 1) единствения тротоар на улицата; 2) видимостта по улицата, заради което вече станаха две катастрофи, а излизането е с постоянен риск. Малко е всичката тая радост, с която живея вече два месеца всеки работен ден, ами от вчера издигнали едно скеле от другата страна на сградата и сложили едни жълти ленти, “Минаването забранено, опасност от падащи предмети”. Само че когато се затваря един път, трябва да се посочи обходен маршрут. А в случая, както са затворили всичко и от двете страни на сградата, единствения обходен маршрут е чак през бул. Драган Цанков и е не-по-малко от километър.

6. Самите работници - явно от ромски произход, т.е. мангали. Дали имат завършен осми клас имам съмнение. Дали имат някаква квалификация да работят това, което правят - нямам съмнение - нямат. Като ги гледам как сглобяват скелето около сградата, настръхвам. Всичките до един работят без каски. Комуникацията между тях е с кратки безглаголни изречения, на странен (небългарски) език. В общи линии тази точка обяснява голяма част от случващото се в предишните пет точки.

Тук съм длъжен да добавя, че не всички заети в строителството са некадърници. Имал съм както нещастието да попадам на хора, които не знаят от коя страна се държи отвертката, така и на изключителни майстори, когато съм правил ремонти вкъщи. Така че държа да няма обидени.

Въпреки това обаче, аз познавам известно количество хора, които са от Варна, Пловдив и Велико Търново и са дошли да живеят/работят в София, докато не познавам нито един софиянец, който да е отишъл да живее/работи в друг град (не казвам, че няма такива, но са доста малко)?!

Би била интересна статистика за това какво е процентното съотношение на хората идващи от Варна, Пловдив и Велико Търново в София и хората в обратната посока. Не е ли малко странно, че хората се местят от най-доброто място за живеене в тая мръсна София, дето има и задръствания и изобщо всичко е ужасно? Или всичките тия хора са мазохисти? Не мисля така.

P.S. Нямам нищо против хората от Варна, Пловдив, Велико Търново или други градове, както и нищо против самите градове. Но имам против резултатите от такива проучвания.