Не съм писал от лятото. Вероятно тук се очакваха някакви теми във връзка с 8ми декември, нова година, други светли събития, но не. Всъщност събитието си е съвсем навреме – започна новата 2007 година и започна новата кампания за застраховки гражданска отговорност. На първо място ми направи впечатление тоталното неразбиране от страна на повечето хора – какъв е смисълът на тази застраховка. Постоянно се чуват реплики от сорта на: “Ама аз карам лада/вартбург/опел на 20 години, който струва много по-малко от нов автомобил със същата кубатура, защо трябва да плащам същата застраховка?“, както и въпроси “Защо трябав да си правя застраховка гражданска отговорност, ако не си карам колата?“.

Както и да е, темата обаче не е свързана със смисъла на застраховката, а с въведените от миналата година стикери, които се лепят на предното стъкло на автомобила, за да показват, че има редовна застраховка. Идеята е “контролните органи” да могат лесно да осъществяват визуален контрол, за да не спират всеки автомобил за проверка на документите. Естествено след като тазгодишните стикери са 1:1 същите като миналогодишните – цялата идея се разсъхва в един прекрасен миг, защото очевидно няма как в движение или от разстояние да се види къде точно е перфорацията върху стикера. Това е причината всяка година да се мени цвета на стикерите за платена винетна такса – през 2005 г. бяха жълти, а през 2006 г. бяха сини – няма как да караш със стара винетка!

Но и това не е нещото, което ме подтикна към писането на настоящата тема. Както вероятно всички шофьори знаят, в България има въведени три контролни стикера, които се лепят по стъклата на автомобила, а именно: годишен технически преглед, застраховка гражданска отговорност и платена винетна такса (като последния е задължителен, само когато се излиза извън населените места, т.е. на т.нар. републиканска пътна мрежа). Повечето шофьори обаче явно не знаят, че тези стикери се лепят на точно определени места върху стъклото, както и че след изтичане на тяхната валидност е задължително да се отлепят. Виждал съм винетки под огледалото за обратно виждане, залепени на три ката по стъклото за всяка седмица от годината, залепени на страничните стъкла, стикери за застраховка отдясно и т.н.

Та, аз, като един съвестен гражданин, който си плаща данъците и се осигурява върху цялата (реалната) заплата си направих вчера застраховката гражданска отговорност за 2007 г. и днес реших да си залепя новия стикер. Очаквах, че старият стикер ще се отлепи относително лесно. Тук е важно да се отбележи, че всичките изброени по-горе стикери имат защита, която гарантира, че един стикер няма да бъде използван на повече от два автомобила – а именно – прорези, които не позволяват да бъде отлепен без да се разкъса. Това естествено създава известни проблеми с отлепянето на старите стикери. Най-качествени в това отношение са стикерите на годишния технически преглед – при отлепянето му станиолчето не се разкъсва, но сребристата част на стикера се отлепя от станиолчето и остава върху стъклото (т.е. стикерът се разрушава). Остатъците от сребристата част се изчиствят изключително лесно с само с мокра салфетка. Стикерите на винетките са малко по-неприятни – при опит да бъдат отлепеи, те се късат на малки парченза и на практика е невъзможно да бъде отлепен стикера като се запази неговата цялост. Слава богу остатъците от лепило са минимални и също лесно се почистват с мокра салфетка.

Сега обаче идва ред на зеления стикер за застраховката. Оказа се, че той не само се отлепя значително по-трудно от другите два, ами и оставя следи от лепило по стъклото, които трудно се почистват дори и с препарати съдържащи спирт. Та чудя се – толкова ли е трудна технологията за произвоство на стикери, които да са едновременно трудни за отлепяна (от защитна гл.т.) и лесни за отлепяне, след като им изтече валидността. От приведените примери е видно, че не е трудно, щом като останалите го правят, така че остават два варианта: или в едни институции има мислещи хора, а в други институции ги няма, или става дума за корупция от типа печатница “Мама, татко и аз”. Което и от двете да е (а се надявам да е първото, защото по-лесно се лекува) – призовавам Гаранционния фонд (той печата стикерите, а не застрахвателите) в бъдеще да помисли що за стикери поръчва. Струва ми се, не е толкова сложно да се предвиди възникването на проблеми с материала и качествата на стикерите.