Покрай ремонта вкъщи постилам вестници по пода и по стените. След това като чистя, се зачитам в какви ли не статии от близкото минало. Та днес сутринта се зачетох в една от статиите, за която чух и в офиса, чух и в медиите.

Става дума за обществента поръчка на МОН за провеждане на обучение на около 2000 преподаватели по Информатика.

В тази връзка се замислям за две неща:

Първото е, че за пореден път обществената поръчка е обявена, че ще се даде на онзи, който предложи най-ниска цена. Както добре знаем, англичаните казват: “Не съм достатъчно богат, за да купувам евтини неща”. Явно обаче МОН има достатъчно пари, че да купува евтини работи. Няма да коментирам много по този въпрос, но съм чувал потресаващи истории за лекции по 40 ст. на учебен час. Преподава се в мазета или 15 компютъра на 15 м2. Правете си сметка за какво става дума.

Второто нещо свързано с преподавателите по информатика е откровенната им некомпетентност. Имам предвид не това, че не разбират от компютри, а точно обратното. Преподавателите по информатика не трябва да разбират откомпютри. Те трябва да учат децата да работят с компютър – да им обяснят как работи, но само в общи линии.

В същото време какво наблюдавам: в час по информатика децата учат HTML или програмни езици. Виждал съм училища, в които учат Strawbery Prolog – световно безизвестен език. В същото време децата не правят разлика между компакт диск и DVD. Не правят разлика между -R и -RW дискове. Не знаят защо един гигабайт е равен на 1024, а не на 1000 мегабайта. Не правят разлика между твърд диск и оперативна памет. Страшното е, че децата смятат, че разбират от компютри щом като могата да си инсталират любимата игра.

И всичко изброено бледнее пред некомпетентността на учениците по отношение на текстообработката. Примерно нямат представа кой препинателен знак се пише преди интервала и кой се пише след интервала. Някои не знаят, че центрирането не се прави с набиването на необходимото количество интервали в началото на реда, а още по-малко защо не се прави така. Явно е, че учениците не знаят и как да форматират правилно един документ. Примерно от коя страна се пише адресата и от коя страна се пише адресантът.

За база данни и електронна таблица не искам и да отварям дума. Учат ги на SQL заявки. В същото време не правят разлика между таблица и база данни.

В университетите положението не е много по-розово. В първи курс имах изпит по текстообработка. Оказа се, че знам повече за Word от преподавателя. На друг изпит не бих парадирал с това, но именно на този нямаше как. След като ми направиха забележка за нещо, което бях направил правилно, а беше сгрешено в условието на задачата повече не издържах и ги направих да си говорят сами. С няколко прости примера им показах колко са мизерни и това, че са прочели една книжка не означава, че могат да преподават дадена материя. За целта трябва разбиране. Ако не разбираш дадена дейност – не как става, а защо става именно така, по-добре не се излагай да го преподаваш. Или поне когато го преподаваш – не се прави на интересен.

Любопитен съм като се съчетае евтино обучение за преподавателите по информатика, липсата на каквато и да е обща програмна схема по предмета в българските училища, старата материална база в училищата (която също ще бъде подновена на принципа на най-евтината оферта) и досегашното положение – какъв ще бъде резултатът?