Касова бележкаВ сряда и четвъртък тази седмица бях в Пловдив по работа. Чудех се дали да взимам фотоапарата с мен или не, но реших, че понеже имам доста работа да свърша през двата дни, по-добре да не го мъкна, все едно няма да остане време за снимки. Сгреших – не само, че имаше време, ами имаше и какво да се снима.

Първо попаднах на една къща на бул. Мария Луиза, която е съборена за да се строи жилищна сграда. Но къщата не е съборена цялата, а само половината. И се виждаше като разрез на къщата. В една от стаите висеше полилей от тавана точно на ръба на събарянето. В кухнята още имаше шкафове с чинии и чаши, имаше печка и мивка. Имаше и баня с плочки, които са пропукани точно по линията на събарянето. А в хола тапетите бяха разкъсани от падналите стени. Изглеждаше доста призрачно – хем е съборена, хем сякаш още живеят хора в къщата.

После имаше изключително красив залез…

После седнахме да вечеряме в едно заведение. Интересните неща за снимане не свършиха, дори докато вечеряме. На прозореца на заведението пишеше “Дpuhk bap” както и да се чете това.

После колегата гледа мач в заведението…

После поискахме сметката. Тя е единственото интересно нещо, което ще мога да пусна, защото си я взех (а преди малко я сканирах). И така:

  • Обърнете внимание първо на адреса на заведението! Отез Паисий 26
  • А сега да почетем още надолу. Стигаме до две шопски салати, а под тях пише: ЕДНАТА БЕЗ ЧУШКИ. По-нататък има и Хляб-филийка ПРЕП, което предполага филийката да е препечена.

Честно казано впечатлен съм. Обикновено в касовите бележки пише безалкохолно и дори не е ясно вода ли е, кола ли е, студен чай ли е? И не говорим за фиша на сервитьора, а конкретно за касовата бележка – онази, която се печата от апарат с фискална памет! А в тази бележка е отразена всяка подробност от поръчката.

Кратък анализ на ситуацията ни доведе до следния извод: понеже кухнята на заведението е на долния етаж, по всяка вероятност касовият апарат, който е по същество компютър, играе ролята на “устройство за поръчки”, което предава поръчките в кухнята. Затова сервитьорът трябва да въвежда всички подробности, за да знаят какво да приготвят.

Иначе за Пловдив:

  • отъпкахме улиците – направихме поход от хотела, който е в единия край на града, пеша до центъра (пощата и х-л Тримонциум), от там по “главната” до джамията, от там обратно на Тримона, от там по ул. Иван Вазов до Централната ЖП гара, от там обратно на Тримона, вечеряхме и обратно в хотела. Цялото пеша. Сега всички имаме командировъчни травми, мен ме боли едното коляно и имам малко мускулна треска.
  • А Пловдив го преоткрих като един красив град. Аз съм противник на пешеходните зони, защото запушват града допълнително. Затварянето на улици е лечение на симптом, а не отстраняване на причината. Но пешеходната зона в Пловдив ми хареса. Всички фасади на сградите бяха ремонтирани. Улиците бяха чисти. Лампите светеха, нямаше дупки по улиците. Изобщо, ако няма надписи на кирилица не можеш да познаеш, че си в България.

С две думи свърших си работата, за която отидох и си изкарах страхотно.