Напоследък пътувам до офиса като Одисей. Днес, най-накрая, след 3 месеца изтезания, сколасах да си стигна до офиса с кола. Проблемът е, че офисът ми е на 50 метра от КАТ, а от три месеца върви шумна и оспорвана кампания по смяна на регистрационните табели на автомобилите. В резултат на това:

  1. Затвориха улицата която води до офиса ми;
  2. Извиха се опашки от чакащи автомобилкато право хоро на нова година;
  3. Задръсти се колелото на 4ти километър.

Намерих си обходен маршрут – вместо по бул. Г. М. Димитров влизах на бензиностанция O5 на колелото на 4ти километър, от там се качвах по тайната пътека, за която Хунта ме светна преди известно време, и оттам – отивах и паркирах на пазарчето срещу Национална следствена служба.

Да, ама не! Един прекрасен ден решиха да затворят пътчето, явно на собствениците на бензиностанцията им писна коли да въртят между колонките, това са три месеца, не е шега работа.

Намерих си нов обходен маршрут: влизам в младост, завивам по бул. Андрей Сахаров и по моста влизам в квартал Изгрев, оттам по бул. Климент Охридски, завивам зад ракова болница и пак паркирам на пазарчето срещу следствието.

Да, ама не! Един прекрасен ден, от общината решиха да ремонтират моста на бул. Андрей Сахаров. По радио FM+ съобщиха, че е затворен, но аз нали съм Тома неверни – реших да проверя – заобиколих чак през студентски град.

Опитвам се да предам пълното ми възмущение, защото първите опашки в района на КАТ се извиха около 15 март. Краен срок тогава беше 31 март.

Да, ама не! Парламентът ми спретна най-гадната първоаприлска шега от години насам – прогласуваха удължаване на срока за пререгистрация с два месеца ergo още два месеца нямаше да мога да си стигам до офиса по нормален начин.

Благодарение на мощните гестаповски задръствания, времето за път ми се удължи от 5 минути на 50 минути, а средния разход на колата от 7/100 стана 11/100. Мога с голяма увереност да кажа, че задръстванията бяха обусловени повече от лоша организация на движението, отколкото от многото желащи да се наредят на опашка. Разбира се, не е за подценяване и българското нахалство – имаше предостатъчно желаещи да се предредят или да паркират в единствената свободна лента на пътя.

Куките пък затвориха изцяло уличката, по която се слиза от бул. Г. М. Димитров до КАТ (респективно до офиса ми). Пускаха само срещу служебна карта, само в някои дни – явно когато са на кеф. Оправдаваха се с “нареждане на началника на КАТ

И ето, днес се случи чудото – отидох на работа с голямо недоверие – подозирах, че и днес ще се вият нескончаеми опашки от чакащи автомобили. Но неби – нямаше пукната кола. С огромен кеф си отидох с колата до сградата и си паркирах точно на първа линия.

Понеже стана дума за улица 172 – малката уличка, по която се стига от бул. Г. М. Димитров до КАТ, която колкото и да е странно, е само една в цяла София, ще споделя още нещо. Понеже офисът ми е там от 4 години – имам удоволствието да минавам по нея по два пъти всеки ден.

Първото нещо, което ми направи впечатление, е че улицата я асфалтират всяка зима. Досега съм гледал четири пъти как я асфалтират. Правят го за не повече от 30 мин. Всеки път асфалтират върху сняг или лед. Естествено кръпките не издържат и до пролетта. На уличката отстрани има купчина чакъл от натрошени кръпки (тия дни ще взема да я снимам). Всеки път се опитвам да снимам работниците докато полагат горещ асфалт върху леда, ама те са като тайфуни – докато ида за фото апарат до офиса и тях вече ги няма.

Второ – Национална следствена служба реши да си “иззида” нов вход за граждани, който да не е на булеварда и го направиха отстрани, именно на ул. 172. Резултатът – все се намира някой “селянин” да дойде до следствието и да реши да паркира посредата на улицата, като арабин в пустиня.