От известно време издирвам арабски магазин в София. Търся кефия и агал. Това са традиционни палестински (бедуински) части на облеклото – едни кърпи, които се слагат на главата и се фиксират с кожени скоби. Един от най-известните хора, носили кефия е Ясер Арафат. Биват в три традиционни разцветки – чисто бели, шахматни с бяло и черно и шахматни с бяло и червено, като явно цветът има някакво символично значение. Такива кърпи носих 1994 година когато посещавах Израел. Не съм вярвал, че такова примитивно на пръв поглед нещо може да има толкова поразителен ефект на слънце. Очаквах, че главата ще ми заври от него, а в момента в който ми го нахлузиха на главата, все едно ме потопиха във фризер. Уникално усещане.

Всъщност кърпата се нарича кефия и се прави от памук или от вълна. Вълната звучи прекалено топлещ материал, но в действителност вълната е един от малкото материали познати на човека, който притежава уникалното свойство да запазва температура. Т.е. вълнената дреха не топли в студено време, а задържа телесната температура. По абсолютно същия начин в топло време не охлажда, а само държи около тялото температура близка до телесната. У нас обикновено е около 30° C, което е под нормалната телесна температура, но в Израел лятно време температурата достига до 50 градуса и тогава ако около теб е 35° – 36° C си е истински благодат.

Скобата, с която кърпата се закрепя се нарича агал и представлява пръстен оплетен от няколко тънки кожени ремъка. След като главата се покрие с кефията, отгоре се поставя агалът и предния остатък от кефията се отмята назад.

Настрана от темата за кефията и агала като предмети, така и не намерих място където в София да могат да се купят. Не че съм търсил кой знае колко усилено, но като един модерен човек, тясно свързан с Интернет, реших да потърся в мрежата. За мое огромно съжаление установих, че при търсене за кефия в google единствените смислени резултати водят към описанието на кефията в wikipedia. Всички останали срещнати думи “кефия” в google са неграмотно изписване на думата кефя (изпитвам кеф). Реших да потърся за агала. Ефектът беше още по-поразяващ. Отново нито един смислен резултат и предимно неправилно изписване на единствената дума в българския език, която започва с Ъ – явно хората не знаят, че се пише ъгъл, пишат агал. С две думи положението вместо да се влошава става безнадеждно.