Кофичките
четвъртък, 25 май 2006 г.
09:37
5 коментара
Отидохме на Луната
Кофичките - от кисело мляко, от майонеза и т.н. Тези, прости на пръв поглед, съдове продължават да ме изумяват. Миналата седмица се порязах на кофичка от майонеза! Дори и през ХХІ век ги правят със станиол, който е прекалено тънък и лесно може да ти среже пръста. Най-много харесвам трапезната майонеза на Краси. Тя се предлага във въпросните кофички, в бутилка (още по-безумно?!) и в буркан (според производителя, аз буркан в магазините не съм виждал още).
Друг публично известен недостатък на 90% от кофичките е отлепянето на станиола. Пратихме човек на Луната, а не можем да направим станиол, които да е здраво залепен, та да не се разсипе съдържанието, и същевременно се отлепя лесно, без да се къса и както се казва в една реклама на кафе - “с голи ръце”.
Така и така стана дума за кофичките - нека споделя още едно мое впечатление. Българските производители продължават да бълват всевъзможни продукти в кофички, без станиол - само с пластмасов капак. Примерно маргарин. Няма да споменавам марка, защото всичките са в еднакви кутии. Ако сте забелязали при вносните маргарини като свалиш капачката, под нея има станиол. Ролята му не е единствено да не залепва капака за маргарина. Този станиол гарантира, че продуктът не е отварян след като е напуснал фабриката. А капака е само за по-достъпно отваряне, докато седи в хладилника! Затова ме дразни като видя в някои хладилник кутийка топено сирене, затворена с капак, а под него станиола, навит на ролчица…
Друг често срещан проблем е счупването на капака! Повечето сладоледи например, се продават в кутии, пластмасата на които става чуплива при ниска температура. Близко до акъла - никой не държи сладолед на стайна температура - става студено в стаята.
И, както казва Иванчо от вицовете, “за да не съм голословен”, кои кофички вече са стигнали Луната? Вносните маргарини обикновено са в кофички, със станиол, който е здраво залепен, отлепя се лесно, не се къса, капаците не се чупят, издържат хиляди отваряния и затваряния, мият се в миялната машина на 80° C без де се деформират и се ползват за други полуфабрикати в хладилника с години.
Кофичките на салати Денито също са доста добре изработени - прозрачни са, имат станиол от едностранно промазана хартия, който рядко се къса при отлепяне, имат капак, които не е много добър, но в сравнение с останалите е стигнал Луната. Не на последно място - кофичките са от здрава и твърда пластмаса. Благодарение на това, те не се огъват, въпреки, че не са оребрени. А това, че не са оребрени ги прави по удобни. Вкъщи имам лъжички за всеки вид кофичка, за да следват специфичните извивки на кофичките на всеки производител.
Това е от мен. Не се приемат коментари от сорта, че има нови технологии, но са скъпи. Факт е, че има производители, които ползват кофички с космическа технология, без продуктите им да са по-скъпи!?
Аз ли искам прекалено много или отидохме на Луната прекалено рано?
Виж, всичко е пределно просто. Опаковките струват пари. Качествените опаковки се въвеждат не толкова за реноме на продукта, колкото поради изискивания, наложени на пазара - конкуренция или защита на потребителя. Доколкото такива неща на родния пазар НЯМА, производителите не си правят труда. С влизането ни в ЕС обаче, някои родни производители ще установят, че важащите и за нашата мила татковина изисквания за опаковки правят продуктите им непродаваеми дори на наша територия. И бързо, почти за една вечер (образно казано), ще запошнеш да си купуваш качествено опаковани храни от магазина. Те, естествено, може и да са малко по-скъпички. Все пак производителят няма да вземе да си намали маржа само заради един станиол върху маргарина, я!
Според мен всичко може да се реши с едно стандартизиране. За тоя тип продукт използвай такава опаковка (като материал) и точка.
По отношение на отлепването на запечатката искам да вмъкна нещо… Примерно Краси майонезата в кутийки не може да се отлепва добре защото самият материал, от който е направено “капачето”, не позволява това. Но пък е евтин. По принцип термолепачките (с които става запечатването) могат да лепят най-различни материали, въпросът е какво използва производителят.
В тая връзка - повечето вносни кутийки, които имат под капака нещо залепено, обикновено се ползва един материал (на който забравих търговското название) и е като дебел станиол. Той се отлепя безпроблемно, защото при лепене пластмасата на кутията не се споява със станиола (както би станало ако примерно ползваш като на Краси запечатката).
А за оребряването - едно време познавах инжинер, който твърдеше, че тия гънки и странни форми били само “за да е по-удобно на машината”! По тях се водели разните пълнячки, лепачки, тестъри и прочее…
Абе Бабо, ти си психопат
“не се приемат коментари, че”…
сложи още по-трудна за преписване картинка и чакай коментари
Опа живееш в България , страната в която човека от Пършевица си слага снимка на дъщерята на Флексо на капачките и тва не му пречи да има пари, страна в която най- важното е да караш мерцедес па мое и по селски път, страната на абсурда с две думи а искаш качествени опаковки. Потребителския пазар се създава бавно, момента в който българина ще осъзнае значението на опаковката е далече аи тва тре да надвие значението на цената за производство.