Кофичките – от кисело мляко, от майонеза и т.н. Тези, прости на пръв поглед, съдове продължават да ме изумяват. Миналата седмица се порязах на кофичка от майонеза! Дори и през ХХІ век ги правят със станиол, който е прекалено тънък и лесно може да ти среже пръста. Най-много харесвам трапезната майонеза на Краси. Тя се предлага във въпросните кофички, в бутилка (още по-безумно?!) и в буркан (според производителя, аз буркан в магазините не съм виждал още).

Друг публично известен недостатък на 90% от кофичките е отлепянето на станиола. Пратихме човек на Луната, а не можем да направим станиол, които да е здраво залепен, та да не се разсипе съдържанието, и същевременно се отлепя лесно, без да се къса и както се казва в една реклама на кафе – “с голи ръце”.

Така и така стана дума за кофичките – нека споделя още едно мое впечатление. Българските производители продължават да бълват всевъзможни продукти в кофички, без станиол – само с пластмасов капак. Примерно маргарин. Няма да споменавам марка, защото всичките са в еднакви кутии. Ако сте забелязали при вносните маргарини като свалиш капачката, под нея има станиол. Ролята му не е единствено да не залепва капака за маргарина. Този станиол гарантира, че продуктът не е отварян след като е напуснал фабриката. А капака е само за по-достъпно отваряне, докато седи в хладилника! Затова ме дразни като видя в някои хладилник кутийка топено сирене, затворена с капак, а под него станиола, навит на ролчица…

Друг често срещан проблем е счупването на капака! Повечето сладоледи например, се продават в кутии, пластмасата на които става чуплива при ниска температура. Близко до акъла – никой не държи сладолед на стайна температура – става студено в стаята.

И, както казва Иванчо от вицовете, “за да не съм голословен”, кои кофички вече са стигнали Луната? Вносните маргарини обикновено са в кофички, със станиол, който е здраво залепен, отлепя се лесно, не се къса, капаците не се чупят, издържат хиляди отваряния и затваряния, мият се в миялната машина на 80° C без де се деформират и се ползват за други полуфабрикати в хладилника с години.

Кофичките на салати Денито също са доста добре изработени – прозрачни са, имат станиол от едностранно промазана хартия, който рядко се къса при отлепяне, имат капак, които не е много добър, но в сравнение с останалите е стигнал Луната. Не на последно място – кофичките са от здрава и твърда пластмаса. Благодарение на това, те не се огъват, въпреки, че не са оребрени. А това, че не са оребрени ги прави по удобни. Вкъщи имам лъжички за всеки вид кофичка, за да следват специфичните извивки на кофичките на всеки производител.

Това е от мен. Не се приемат коментари от сорта, че има нови технологии, но са скъпи. Факт е, че има производители, които ползват кофички с космическа технология, без продуктите им да са по-скъпи!?

Аз ли искам прекалено много или отидохме на Луната прекалено рано?