Гледам, че Слави Трифонов се е изказал с тежката си компетентност по темата с мажоритарното гласуване и пак ми намирисва не много хубаво, понеже е обяснено, като всички факти са завъртяни така, че слънцето да ги огрява под подходящ ъгъл. А това след два дни ще подхлъзне маса народ да гласуват с да на глупавия му референдум.

Та какво твърди Слави трифонов, цитирам: “Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона – депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете!“.

Първото некоректно нещо в горното изказване е, че се прави заигравка с относителни стойности (проценти), с които масово хората си нямат представа как да работят, а процентите са едни други числа и не са като останалите. Та поради неразбирането, на обикновения човек, какво са относителните стойности, на повечето им звучи много логично – трябват 50%, а той има 7% и е избран. Но тук не се коментира въпросът от каква база са изчислени тези проценти, а в пропорционалните и мажоритарните избори базата е различна. Така че нека да разгледаме абсолютните стойностти – броят на получените гласове.

На последните парламентарни избори в България (през 2014 г.):

  1. Право да гласуват в Пловдив Област са имали 307146 (факт);
  2. Гласували са 151173 (също факт), което прави 49.21% активност на гласуване;
  3. Многомандатният избирателен райн Пловдив област избира 11 депутата, което означава че на всеки от тях се падат по 27922 избиратели (което не е много далече от числото на Слави, че при мажоритарна система с 6 милиона гласоподаватели и 240 депутата, за един средно ще гласуват около 25 хиляди избиратели. Реално числото няма да бъде точно, тъй като ще трябва малко да варира според гъстотата на населението в различните части на страната, така че можем да твърдим, че дотук сметката е приблизително коректна.
  4. Ако 49.21% от тези 27922 избирателя гласуват в мажоритарния вот, това ще прави около 13740 гласували. За да бъде избран за депутат в този едномандатен район, някой от кандидатите ще има нужда от половината + 1 от тези гласове, т.е. 6871 гласа те правят депутат.
  5. Мартин Иванов (чрез партията си) е получил 9814 гласа (факт), което означава, че потенциално би получил 71.42% от гласовете.

Разбира се, аз не съм Слави Трифонов и няма да спекулирам с този резултат – реално, кандидатът би получил много по-малък процент, защото това са гласове за партията, която го е издигнала, а не лично за него. Също така, тези гласове са събрани на по-голяма територия и при по-малък размер на избирателния район вероятно абсолютният брой гласове би бил по-малък. За съжаление не е възможно да преобразуваме на 100% резултата от пропорционалните избори, за да видим какво щеше да се случи ако бяха мажоритарни. Но оставям на вас да прецените, дали Мартин Иванов сега нямаше да е депутат, ако системата беше мажоритарна.

Защо драгият слушател остава измамен от обяснението на Слави Трифонов? На първо място, защото цитираните 7% са получени в многомандатен избирателен район, а не в едномандатен, както би било в една мажоритарна система. Или иначе казано – 11 кандидата са събрали по около 7% в този район, за да станат депутати, което е около 77% от гласовете и вече звучи доста по-легитимно от сравнението на 7% срещу 50%.

Втората мощна измама е, че в обяснението на Слави Трифонов, в контекста на пропорционалната система се гледат гласувалите, а в контекста на мажоритарната се гледат имащите право на глас. Знаейки, че избирателната активност е била малко под 50%, става ясно, че говорим за едно разминаване от два пъти, но както казах – добре е слънцето да огрява най-добре нашите аргументи.

Дали Мартин Иванов е най-големият проблем на пропорционалната избирателна система? В същите тези избори през 2014 г. средната цена на един мандат е била 12240 гласа. От избраните 240 депутати в 43то Народното събрание, 65 (почти една трета) са избрани с по-малко гласове от Мартин Иванов. Тук ще поставя риторичен въпрос: как Слави Трифонов избра именно това име за да онагледи предимството на предлаганата от него избирателна система и защо не избра някой друг от 65те, които имат по-лош резултат от Мартин Иванов и също са избрани.

Сега да видим недостатъците на мажоритарната система, защото Слави обяснява само за плюсовете ѝ, а ако е толкова интелигентен, колкото се опитва да се изкара, когато обяснява за нещо, задължително трябва да каже какви са неговите плюсове и минуси, ако изтъква само плюсовете си е жив популизъм, защото на всички би трябвало да е ясно, че освен плюсове трябва да има и някакви минуси. И така:

  1. Първи недостатък е, че при мажоритарната избирателна система, за избрания кандидат се гласува на много по-малка територия, тъй като едномандатният избирателен район е много по-малък. Сега да си представим т.нар. корпоративен вот или вот под заплаха от уволнение в слабо населен район на страната или просто да си представим купуване на гласове… дали е по-лесно управляемо на голяма територия или на малка? Особено говорейки за пропорции!

    Не само това – едномандатните избирателни райони ще се определят от управляващото мнозинство, което също ще им даде възможност да влияят на резултата чрез дребни нормативни промени. Разбира се, това и сега е възможно, но влиянието на този фактор при мажоритарните избори ще е много по-силно поради по-малкия размер на района.

  2. Вторият недостатък е, че при липсата на ясно изразена партийна система, към каквато се тласкаме чрез мажоритарния вот, създаването на единна политика на управляващото мнозинство е много по-слабо вероятно да се случи.

През последните 200 години много европейски държави са преминали от мажоритарни към пропорционални избирателни системи и почти няма такива, които да са преминали от пропорционална към мажоритарна, тъй като пропорционалните се смятат за по-съвършенни и модерни. Ако ще даваме примери къде мажоритарните системи работят, можем да дадем и примери къде мажоритарните системи не работят. На парламентарните избори в Канада през 1993 г. партията Progressive Conservatives получава 2 мандата срещу 16.1% от гласовете, партията Bloc Quebecois получава 54 мандата срещу 18.1% от гласовете, а партията New Democratic Party получава 9 мандата срещу 6.6% от гласовете.

И накрая само ще кажа, че аз не съм продавал мартеници, не съм пял, не съм правил концерти и не съм водил телевизионно предаване, от 13 години се занимавам с избори, а от 2 години пиша дисертация с тема за оптимизиране на системите за пропорционални избирателни системи. Имам научни публикации по темата и съм докторант в Българската академия на науките. Но ще оставя всеки сам да реши как и дали да гласува на референдума.