От 16 години сме свидетели, как се унищожават различни паметници, на архитектурата, на културата и изобщо всякакви, стига по някакъв начин те да са свързани с предишния режим. И да си призная, не че одобрявам предишния режим, но съм категорично против унищожаването на паметниците. Независимо дали са били лоши или добри времена, това е историята ни – случило се е и ако заличим паметниците, това няма да промени случилото се. Това е доста по детски наивно. Сещам се за една случка миналата година в работата, когато ми казаха – “тихо, да не се разчуе, че има проблем“. Като че ако си мълчим, проблемът ще се разтопи като пролетен сняг…

На първо място в съзнанието ми за унищожен такъв паметник е бившия и вече не съществуващ мавзолей на “вожда” Георги Димитров. Каквото и да се е случвало, той като личност е съществувал и е оставил траен белег върху историята ни. Не виждам защо трябваше да се разрушава? За да се построи на негово място паркинг? Доводите, че сградата била грозна също издишат – в София е пълно със стари грозни сгради, които въпреки това не ги събарят. Както си спомняме, някои от тях дори убиват хора. Не казвам да държат тялото на Димитров вътре… но можеха да го преобразуват в някакъв вид музей. Например музей на съвременната история на България – на времето от прехода.

Сетих се за темата, защото през изминалите почивни дни пътувах из страната и минах през връх Бузлуджа. Там седи конгресния център на “партията”. Уникална постройка, както от архитектурна гл.т, така и от историческа. А някога това място дори фигурираше в списъка на 100те НТО. Очаквах, че сградата ще бъде отворена за посещения. Не само, че не е отворена – сградата почти се е разпаднала. Покривът на конгресния център е целия на дупки, няма нито един останал прозорец или врата, вътре всичко е разграбено, а отпреде стълбището е осеяно с кравешки изпражнения, които очевидно не са стигнали до там по естествен път. И съм ужасно възмутен. Независимо с какви исторически събития е свързана сградата, ако я зарежем да се срути от времето – това няма да промени миналото на България. Щях да кажа, че няма да промени и бъдещето, но всъщност не е така – вероятно ще го промени, но с нищо положително.

По света се пазят музеи и спомен за всякакви зверства и безумия. Испанците си пазят инквизицията, немците си пазят Хитлер, англичаните си пазят кралете от викторианската епоха, които са се избивали един друг за властта, а французите си пазят обезглавения крал Луи ХVІ и Наполеон.

Историята, особено негативните и страни, трябва да се помнят, за да се страхуват хората и да не позволяват да се случи отново. А поговорката, че който не си познава историята, заслужава да я преживее наново е много правилна. И докато се опитваме да избягаме от миналото си – то ще ни преследва с пълна сила.

А между другото историята вече се повтаря. Идването на т.нар. “предишен режим” в известен смисъл също е бил съпътстван със заличаване на голяма част от спомените за времето след освобождението (царското време). Изобщо прави впечатление, че всеки режим отхвърля предходния и почита този преди него. Например когато идват комунистите – отхвърлят Царя и възхваляват възрожденската епоха – национални герои, четници, войводи, поети. След това идва демокрацията (не знам дали не трябва в кавички да я напиша тая демокрация), веднага се забравя съществуването на комунистическия режим. Изведнъж се сещаме, че е имало цар, който между другото се връща “на бял кон”. Връщат му се имотите, реставрират се дворци и се откриват нови музейни сбирки. В същото време разбираме, че Баташкото клане не е съществувало, а през 500те години всъщност не сме били под робство, а просто е имало известно турско присъствие, едва ли не почти колкото и сега има турско присъствие (предимно на стоки).