След като един месец картофите ми бяха приятели, а оризът – пръв другар, прекратявам диетата официално. През единия месец си позволях няколко пъти да хапна пилешко (по-точно пуешко) месо, което обаче предварително беше сварено, а бульона не ям.

За тези, които не следят развитието на нещата – става дума за моята подагра, известна още като луканковата болест. След последните ми изследвания се оказа, че съм намалил нивото на пикочната киселина в кръвта почти на половина, като съм слязъл доста под горната граница. Т.е. може да се каже, че отново съм нормален човек – ям си всичко. РАзбира се, нямам намерение да злоупотребявам с това, така че остава минимизирано количеството на карантията, дето най-много я обичам и на свинското месо.

OctosoupЗа да го отпразнувам символично, в събота закупих два бейби октопода с бегла идея за супа. Бях чувал, че октоподите ставайт най-вкусни на супа. В магазина питах как ги приготвят хората, отговориха ми, че ги пекат на скара. Стори ми се абсурдно и продължавам да смятам, че не е най-добрата идея да опечеш мекотело върху скара. Да си кажа директно – направо не си го представям. Попитах за супа става ли? Отговориха ми, че на дали.

Реших и да не опитвам скарата, супа ми беше в главата. Прибрах се и първо хвърлих едно око в готварските книги вкъщи, а след това и в Интернет. В книгите намерих една рецепта, в Интернет намерих същата рецепта още 100 пъти, но същата. И пристъпих към подготовката.

Октоподите се измиват със студена вода, след което се осоляват и се натъркват със солта. Оставят се да престоят така за известно време и след това отново се измиват. В някои от вариантите на рецепти пишеше, че може да се натъркат и със сол и чесън.

Two OctopusesИзмитите октоподи, два броя около 300 грама, ги сварих в около 1.5 литра вода. Във водата, докато ври, сипах чаена лъжичка сол и две – три супени лъжици балсамов оцет. Вряха около 15 минути на не много силен котлон. Извадих ги, в рецептата изрично пишеше, че бульона не е подходящ за консумиране, така че го изсипах, а октоподите ги полях обилно със студена вода в гевгир, след което ги оставих да се отцедят и да изстинат. Тук съществен момент е, че октоподът пуска мастило за защита и при ловуване (живият октопод) и при варенето останалото в тялото му мастило се отделя в бульона. Именно затова не е добре да се консумира бульона. Би трябвало да е горчив, но аз не го опитвах.

След като изстинаха ги обелих. Това е един от тайните моменти, който прочетох само в една по-засукана вариация на рецептата. Беленето, не бих казал, че е трудно, но не е работа за една минута. Ако сте белили сварен телешки език – подобно е, но в известен смисъл по-лесно. Кожата сама се отделя, не е нужно стъргане с нож.

След като го обелих трябваше да го нарежа и почистя. По принцип октоподите са мекотели и нямат кости или хрущяли за чистене. Въпреки това имат една кост и това е човката. Учудени ли сте? Човката (наистина има формата на човка) е една капсула, която се намира в главата на октопода точно между пипалата. В някои рецепти пишеше, че се почиства преди варенето, но не виждам как може да стане, защото преди сваряването е доста лизгав и жилав.

Отрязах пипалата, нарязах ги на ситно, след което разрязах главата на две по височината, махнах капсулата с клюна, която е като топче, подобно е на око в агнешка главичка. След това измих главата и отвътре и я нарязах и нея на ситно. В първи октопод намерих нещо като рибна кост вътре в главата му. Първо реших, че това е попаднало от някоя риба вътре и просто го изхвърлих. Но след като открих на абсолютно същото място, абсолютно същата кост и във втория октопод – убедих се, че явно си е нормално.

Готовия сварен, почистен и нарязан октопод го изсипах обратно в гевгира, измих го още веднъж и го осолих с около половин чаена лъжичка сол. Оставих го да “втасва”. Междувременно нарязах една глава кромид лук и два средно големи моркова. Сипах малко зехтин в малка тенджерка, сложих лука и моркова и ги запържих, както се казва до златисто на лука. След това прибавих към тях парченцата октопод и го захлупих с капак. Оставих го на средната степен на котлона да се задушава за 15 минути. Може би беше малко повече от необходимото, защото беше започнал съвсем леко да залепва за дъното.

След като се задуши му сипах 1 литър вода и го оставих да кипне. Като кипна изсипах едно малко бурканче (даже не цялото) едро мляни домати и още щипка сол. Вря още не повече от 10 минути и след като спрях котлона направихме застройка с три лъжици кисело мляко и малко брашно.

Супата на вкус приличаше доста на класическа рибена чорба. Все пак октопода на вкус е коренно различен от рибата. Не бих казал, че се получи нещо зашеметяващо, но определено внесе известна екзотика в кухнята. Общо се получиха около 6 порции. Като се има предвид, че двата октопода струваха 2.40 лв. си струваше експеримента, дори и да не се беше получило нищо. Аз лично съм доволен, ще опитам пак.