На ски в Пампорово и тази година

Печат от 100 НТО
83. Планетариум и Исторически музей Смолян
84. Пампорово, връх Снежанка, пещера Ухловица

Тази тема съм я започнал още февруари месец миналата година, след като се върнах от ските. Не си спомням защо тогава не съм я пуснал, но явно обилието от ангажименти и тоталната липса на свободно време са били решаващ фактор, както тогава, така и сега. Всъщност тогава темата беше озаглавена “Смолянските езера”, защото мислех да пиша за унищожаването на езерата и така стоеше като чернова във WordPress-а, но сега я пускам с друго заглавие, защото няма да стане дума само за езерата.

В общи линии таз годишното ми ски турне се състоя от 8 до 17 февруари - със същата компания, с която карам от няколко години и на същото място, където карам от няколко години. Бяхме по пистите на курорта Пампорово, а спяхме в хижа Езерата, която е от другата страна (спрямо курорта) на планината, по-близо до Смолян, отколкото до Пампорово. На 5 км. от хижата е ски лифта Езерата, който те качва до самата кула Снежанка на върха.

От там пускай по пистите цял ден, към 12:30 обяд, после пак пускай по пистите и 16:10 пак на кулата хващаме обратния лифт. Миналата година зимата беше доста суха, като отидохме се оказа, че почти няма сняг, всичко по пистите беше изкуствен сняг от оръдията. То много оръдия има в Пампорово - едно на Язовира и едно на хижа Студенец. Цяла нощ бичат за сняг, сутринта траковете разстилат и до вечерта все едно не е имало сняг. Въпреки това миналата година беше най-разбиващата година от гледна точка спускания, защото нямаше хора, ерго нямаше опашки на лифтовете и влековете.

Тази година сняг имаше. Не много - 90 см, което си е нищо, но все пак го имаше. Въпреки това каране на ски също имаше много - както и миналата година. Определено се забелязва гигантски отлив на туристи от Пампорово. Лесното обяснение е, че на Банско пистите са по-дълги, а съоръженията са нови. Но както от разговори с чужденци по лифтовете, така и с просто око се забелязва, че отливът е и заради мащабното застрояване.

Миналата година започнаха да строят нов комплекс на сред пистите. Тази година разбрахме, че язовира в местността Язовира е бил реституиран, източен, пресушен, зарит и отгоре е построен нов комплекс. В тази връзка на писта Язовира вече няма оръдия за изкуствен сняг, защото няма водоизточник. Само този нов комплекс има повече легла от всички хотели в стария курорт Пампорово взети заедно.

Освен това Манастира 1 и Манастира 3 на братя Диневи вече няколко години се издигат на мястото на шанцата за ски скок, а задните балкони на комплекса са на 4 метра от пистата. Южния склон на Родопите също вече е силно застроен. Един от най-притеснителните факти е, че две от смолянските езера за пресушени и заровени, а отгоре са построени хотели и апартаменти за time share. И ако заравянето на язовира не беше добра идея, заравянето на естествени езера е направо кощунство.

В същото време инфраструктурата в курорта се подобрява със значително по-бавни темпове. За последните години пуснаха един нов червен ръкав от разклона на туристическата пътека при кулата до долния край на язовира. Този ръкав никога не е бил обработван както трябва, включително итази година имаше камъни, замръзнали участъци, оголени участъци с бетон и т.н. Само два от лифтовете (Ардашлъ и Студенец) са заменени с по-нови, като най-новия вече е на три сезона (Студенец).

Има и положителен напредък - тази година са купили нови тракове за обработка на пистите, които са оборудвани с лебедки. Затова тази година за първи бът бяха обработени с машини по-стръмните писти в курорта - Стената и двата черни ръкава от кулата до Ардашлъ. И трите писти бяха истинско удоволствие за каране, абсолютно равни, без оголени или заледени участъци.

Добрата, в личен план, новина е, че и тази година нямаше много хора. Като си спомня, че през 2006 г. се чакаше по 30 минути на опашка за лифт, тази година 10 минути опашка си беше навалица. Така че пак имахме възможност да се накараме на ски. Но в глобален мащаб липсата на туристи никак не е добра новина.

Също така строят три нови писти с обща дължина 21 км. от кулата по южния склон към Стойките и нов 6 местен седалков лифт от Стойките до кулата. Това вече е сериозен напредък, макар, писти по южния склон, да не е добра идея - след 12 часа, опасявам се, по тях няма да може да се кара, а снега ще се задържа до април месец върху пистите само в много студени зими.

Покрай ските минахме през хижа Студенец и през планетариума в Смолян и прибавихме още два печата в книжките от 100те национални обекта. Пропуснахме пещерата Ухловица, но ще отидем до там като се стопли времето.

Не на последно място тази година дойде време за обновяване на ски екипировката ми, заради което похарчих повече отколкото бях преценил, че е разумно. Купих си нови ски (Salomon Vrace 2, миналогодишния модел), купих си и нови ски обувки Salomon. Щеки си купих нови миналата година, не са връх на технологията - Head, алуминиеви. Намясто, от магазин в Смолян, си купих и комплект панталон с ластични презрамки и яке на Diel Sport. Добри са, но за съжаление старият ми гащеризон от безизвестна немска фирма на повече от 10 години беше по-удобен. За още по-голямо съжаление вече ми е омалял и е с доста неприятен фосфорисциращ зелен цвят с лилава яка. Иначе Diel-а не е лош най-вече от гледна точка ходене по голяма нужда, защото стария ми гащеризон е едно цяло и трябва целия да се съблечеш.

За догодина ще си взема един wind stoper и каска - двама от компанията си купиха тази година и твърдят, че освен предпазна функция, каските са доста топли. Може да се снабдя и с няколко тънки полара за под якето. От миналата година имам нови ръкавици Zanier, които са доста топли, макарче не са water proof колкото пише върху етикета и нова маска Cebe, с което се затваря напълно обновяването на екипировката.

И накрая един фотосет от Flickr със снимки от ски приключенията.



Министър Хари Потър на клада

Преди две три седмици гледах в сутрешния блок на бТВ интервю на Бареков с министър Хари Потър, където той заяви, че практиката въведена в КАТ е била толкова успешна, че планират да похарчат Х милиона лева, за да я въведат и на други места. Пълен идиотизъм.

Първо, че проблемите с опашките не е разрешен. Хората продължават да си чакат. Това, че имам номерче на практика с нищо не ми помага, защото не знам и още повече, няма как да разбера, кога ще му дойде реда на този номер. Т.е. като изключим това, че няма да се блъскам на опашката, а ще седна на столче и ще гледам филми с “ужасни” кадри от катастрофи - нищо друго не е разрешено.

Сайтът на КАТ, 19.02.2008 г.Няма начин да разбереш нито кой номер се обслужва в момента (през Интернет, през SMS), нито актовете до коя дата са обработени. В сайта на КАТ, на началната страница, е публикувана друга изключително полезна информация, като например кой е бил полицай на годината през 2000, 2001 и 2002 година, както и статистика за броя на пътнотранспортните произшествия… от 2005 г. Иначе пише, че сайтът е обновен вчера.

Аз примерно си го представям следните полезни реализации, които могат да бъдат направени почти без никакви инвестиции:

  • На сайта на КАТ да се публикува информация за датата на последния обработен акт (което е по-евтино от печатането на няколко листа, които се лепят по прозорците);
  • В Интернет да може да се види до кой номер са стигнали и с какво темпо се обслужват клиентите;
  • Да се публикуват графики със статистика за времето за обслужване на един клиент на гишетата;
  • Да се направи една система, която на база средното време за обслужване от предходни периоди да изчислява приблизително по кое време ще дойде реда на посочен номер;
  • Възможност да се взима номер за опашката не само от гишетата, но и чрез SMS от разстояние
  • Като имаш номер получен през SMS, можеш да получиш едно уведомяващо съобщение, че на твоя номер му идва ред след Х номера, което е приблизително след 30 мин. като по този начин можеш да се отдалечиш от сградата на КАТ;

Обслужване на едно гише - дрън, дрън. Ако искам наказателно постановление, отивам на едно гише, ако искам книжка - на друго. Това не е обслужване на едно гише. Служителите на гишетата, понеже работели пред екран, имат 15 мин почивка на всеки 1 работен час. Но това не означава, че в тази почивка не трябва да работят! Това е почивка заради работата пред екран и по време на почивката трябва да работят, но не пред екран. Иначе всичко това е криворазбрано и те си ходят да пушат, да си приказват, да се корумпират, докато получават мизерните си заплати от данъкоплатеца.

Тази практика, както и промиването на мозъци от телевизионния екран очевидно не работят. Освен всичко останало - лошото обслужване в КАТ води и до засилване на корупцията. Като те спрат в нарушение и ти кажат - ще ти напиша един акт, да чакаш три дни на опашка да си вземеш талона… е как да не търси човек друг път за разрешаване на спора.

Трафик камерите в София също са една интересна тема. В Лондон например, ако някой направи нарушение пред камерата и там има полицай, който не го глоби намясто, освен глоба за нарушителя има глоба и за полицая, за това, че не си е свършил работата. Освен това, при задържане на нарушител автоматично се изпраща информация до централата и ако този поличай няма копие от съставения акт - пак го глобяват. А у нас щели да им забранят да носят пари в брой - не повече от 10 лв. на монети. Аз от одавна чакам полицаите да се оборудват с POS терминали, за да могат и хората да не носят пари в брой…

Подаграта била много коварна

Преди три седмици започна да ме боли кракът. И понеже имам стари травми от ски, първо реших, че трябва да е от тях. После ходих на доктор, той реши, че е инфекция, започнах лечение с антибиотик, но положението само се влошаваше. Пуснах си изследвания и… fuck, подагра. А статистически на моята възраст (26 - 27) е изключително рядко, обикновено след 40 - 45 години се проявява. И както повечето нормални хора, знаех само, че на подаграта й викат болестта на кралете. Сега вече знам доста повече.

Оказа се, че самата подагра не е болест. Това е повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта. Това повишено съдържание, обаче, може да доведе до други остри заболявания като артрит (възпаление на ставите) най-често на краката, камъни в бъбреците, двете заедно и други. При мен конкретно се изрази в артрит на ставата на палеца на левия крак. Всъщност кофти схемата се състои в това, че пикочната киселина в кръвта се отлага в ставите и образува кристали там. А тия кристали предизвикват ужасни болки. Доктора ми каза (без да ми знае псевдонима), че страдам от бабешка болест (артрита).

До тук добре - става по-лесно, защото знам какво ми е. А как се лекува? Fuck2 - не се лекува! Имало някакви тайни, апокрифни препарати, но те били предимно токсични и неефективни. Единственото “лечение” е брутална диета.

Пикочната киселина се образува от вещества наречени пурини, които се поглъщат с храната. Диетата на пръв поглед звучи симпатична - не се яде нищо, което съдържа пурини. Чакай малко! А кое съдържа пурини? Ето тук идва страшното - според моята диета не трябва да ям:

Субпродукти - дроб, шкембе, чревца, воденички, хайвер;
Месо - никакво месо, нито риба, нито пиле, нито скариди или морски мекотели, нито свинско, нито телешко, нито овнешко, агнешко, биволско, щраусово - никакво;
Мазнини - никакви животински мазнини: мас, масло. Може само растителни;
Цветни зеленчуци - зеле, червено зеле, брюкселско зеле, броколи, карфиол;
Бобови зеленчуци - зрял боб, зелен фасул, царевица, грах;
Зелени треви - лапад, лобода, коприва;
Гъби, патладжани и сини сливи също не може. Яйца може, но по-малко.
Също не може и никакъв алкохол, газирани напитки, чай, кафе (и без друго не пия), шоколад (дори и натурален), какао и захар.

А стига толкова де! А то какво остана?
Остават всички други зеленчуци, които за мен се изчерпват предимно с ориз, картофи, тиквички, моркови и чушки.
Всякакви млечни продукти - кашкавал, сирене, прясно и кисело мляко (но обезмаслени), без сметана;
Всички видове плодове (освен сините сливи);
Вода, сокове и сиропи също може.

И сега най-страшното - колко време така? Казат, че пълно изчистване се получава за 3 до 5 години - зависи колко стриктно спазваш диетата. След като се изчистят пурините и намалее нивото на пикочната киселина в кръвта, може да се прилага поддържаща диета, която е като горната, но за 30% от консумираната храна. След един месец пак ще отида за изследвания. Предишните ми резултати не бяха толкова страшни, при норма 420 (не знам мерната единица) моите бяха 510, а за истинска подагра се иска 600 - 700 и нагоре. Но и самият факт, че съм над горната граница е достатъчен.

В тази връзка започвам да колекционирам рецепти за вкусни ястия, които да включват само разрешените продукти. До тук сред добрите попадения са ризото със и без зеленчуци, картофени манджи: пататник, огретен (без ужасния фикс малки тайни), картофи соте, задушени картофи с копър и чесън, картофена салата с праз лук, чушки с доматен сос, чушка бюрек (но все пак е пържена). Салатки: снежанка, шопска (а много обичах овчарска, но шунка, яйца), моркови (без зелето), червено цвекло. Крем супи и зеленчукови супи, таратор (слава богу, него мога да го ям цяла година).

Най-сложното в спазването на диетата е намирането на обяд около работното място. Намирането на прилично място за обядване е сложна задача сама по себе си, а намирането на обяд съобразен с такива сложни изисквания става почти невъзможно за изпълнение.

Преди време до офиса ми имаше един стол (на ЦИНТИ). Там всеки ден менюто включваше между 50 и 60 предварително готвени манджи - имаше всичко, постни, вегетариански, с месо, риба, скара, чуждестранна (китайска, италианска) кухня. Винаги имаше поне 5 - 6 супи, винаги имаше няколко десерта, избор от поне 10 салати от сурови зеленчуци, готвени салати и какво ли още не. Беше супер, дори цените бяха не прилични, а направо неприлично ниски. Да обаче имаше, вече го няма. Сега там продават готови шницели от Пикадили притоплени в микровълнова и пържени картофи от хладилник - също топлени в микровълнова (няма по-вредно нещо за ядене от охладени и затоплени в микровълнова фурна пържени картофи).

След като закриха стола на ЦИНТИ се прехвърлихме на стола на НСС. Там също готвят много добри неща, но за съжаление изборът е значително по-ограничен, пък и повечето неща сега не ми пасват на диетата. Иначе правеха страхотно пиле със зеленчуци и пиле със сладко кисел сос. Също и паниран черен дроб с картофено пюре, мусака, боб с наденица, шкембе чорба, боб чорба, пилешка супа, таратор (разбира се) и много други.

Преди нова година срещнах в Кауфланд готвачката от стола на ЦИНТИ. Оказа се, че сега работи в нов стол, който не е много далече от офиса - в лудницата на 4ти километър. Като се абстрахираме от думата лудница, която дори не е коректна в случая, там е психо диспансерът, проблемът е, че мястото се вижда от прозореца ми, но до него се ходи 30 мин. пеша. Което означава, че обедната ми почивка трябва да стане минимум 90 минути - просто абсурд. С кола трябва да заобикалям почти цял километър, който включва или Плиска или колелото на 4ти километър, което също не е приемлив вариант.

Та това е трагичната ми история от последните седмици…

« По-новиПо-стари »