9INI

Този пост е провокиран от един коментар на Петьо и мои дълги наблюдения над мои познати. Все повече хора, особено по-младите, казват че не гледат телевизия. Дори много от тях нямат телевизори. Под гледане на телевизия дори може да се визира не само гледането на ефирна и кабелна телевизия, но и гледането на филм върху телевизора (от VHS или DVD). Дори вчера случайно дочух една жена в Kaufland да казва на детето си (видима възраст 3 годинки), да не се заглежда по дисковете с детски филмчета “Ще ти дръпна нещо от нета” бяха думите й дословно.

Аз обаче съм консервативен и си гледкам телевизия. Без да прекалявам, не съм вманиачен да седя пред телевизора с часове, като си купя единствения вестник за седмицата - този с програмата, изваждам я, понеже ненавиждам разпиляващи се хартии, защипвам го с телбод, разрязвам прегънатия ръб и си набелязвам какво ще гледам през седмицата. Вечер като се прибера вкъщи си пускам нещо да ми говори, може да не го слушам/гледам, но да ми говори. Новини, туй онуй. Освен това винаги гледам новините, понеже не купувам вестници, а Интернет не ми е любимото място за новини. Винаги гледам централната емисия на НТВ или БТВ (от 19 часа), след това гледам централната емисия на БНТ (от 20 часа) и след това гледам една късна емисия на БТВ или НТВ, но различна от централната, която съм гледал същия ден. Обикновено дебна да хвана края на Щоуто на Слави, за да видя “нощта на актьорите”, но шоуто го гледам веднъж на два месеца, трябва да е пълна скука и да няма какво друго да се прави. Докато вечерям почти винаги е пуснат телевизора.

Това с новините ми остана от малък. Имам няколко навика, които са ми останали от много малък. Единият е, да мразя да закъснявам, защото дядо ми е военен и е страшен педант. От малък ме е възпитавал, като имам някаква среща да отида поне 10 минути по-рано, за да е сигурно, че няма да закъснея и да предвиждам всички възможни обстоятелства, които могат да ме забавят. Затова мразя да пътувам с голяма група хора, защото ставам зависим във времето. Второто нещо, за което се сещам в момента е, да се ослушвам за новините. Имах една учителка в началното училище - класния ръководител, която ни караше да гледаме новините вечер и на следващия ден ни “изпитваше” какво е имало в новините. Горе долу по това време вървеше войната в Кувейт и за 7 - 8 годишни деца новините не бяха най-интересното нещо. Но от друга страна - да се интересуваш от случващото се е важен фактор за изграждането на гражданско общество и някакво гражданско самосъзнание. Дори и да те лъжат в новините (или други публикации), въпросът си остава принципен.

Мразя да гледам филм на момента, в който излезе. За всичко си има време… Аз попринцип имам вътрешна неприязън към нещата с масов характер. Ако всички викат “Напред“, значи трябва да се върви назад. Затова рядко ходя на кино. Последно гледах Карибски пирати 3 в Арената в Младост, и това беше първото ми кино от 99 година (около 7 години пауза). Преди това съм ходил в кино Левски, като се знае от колко години не съществува… Да, изясни се въпросът. Така или иначе хубавите филми рано или късно ги завъртат по телевизията.

Сериалите са една друга интересна тема. Всички около мен си теглат сериалите, които харесват, на торенти, сядат един уикенд пред компютъра и насилствено изглеждат всички епизоди един след друг. Според мен това е ужасно! Какъв е смисълът от сериал, ако ще го гледам наведнъж? Губи се тръпката… не се чудиш какво ще стане в следващия епизод, защото го гледаш веднага. Освен това се губи тръпката да имаш ангажимент вечерта и да изпуснеш серия… после проверяваш кога е повторението… или си записваш коя серия си пропуснал и чакаш кога ще завъртят сериала по друга телевизия, за да го изгледаш. Това е като тръпката от играта на фунийки. Аз много малко съм си играл с алуминиеви тръби от антена, вързана на летва с изолирбанд, но много мои връстници разправят и си спомнят за тая игра с такова умиление, че ми се къса сърцето. Та тръпката от сериалите за мен е същото… и ако ги изгледам накуп за една вечер ще ми е страшно скучно.

Мисля, че показателен е и фактът, какво има човек настроено на телевизора си на каналите с едноцифрени номера. Очевидно това са каналите, които най-често гледа. При мен от 1 до 3 са БНТ, БТВ и НТВ. След това на 4 и 5 слагам някой канал, който гледам активно в момента, но го сменям през интервал от време, на 6, 7 и 8 са ми настроени руски канали - ОРТ Инт, Москва 8 и каквото пускат по кабелната. На 9 от години винаги ми е настроен Discovery Channel.

19 коментара »

Чиста и еднозначна истина естествено няма. Но така или иначе едната от страните на монетата винаги се доближава повече до истината, отколкото другата. Напоследък ми прави все по-често впечатление, че журналистите се захващат за различни истории, като по подразбиране се смята, че този, който се е обърнал към журналистите пръв е правата страна в даден спор. След което журналята така оцветяват историята и толкова шум вдигат, че в крайна сметка монетата се обръща.

Няколко примера: възрастна жена се оплаква, че била “измамена” на фондовата борса! Купила си акции на дадена фирма, а цената им взела, че паднала… тя ги продала и цената им взела че скочила. Една от най-безумните истории… Разказа я Валя Ахчиева в предаването “Открито”. Журналистическото разследване заставаше на страната на бабата, която била измамена от играчите на борсата и собствениците на фирмата, които целяли да си изкупят акциите обратно. Тук е важно да се спомене, и в репортажа е отбелязано, че няма никакви закононарушения. Нали разбирате абсурдността на историята.

Друг случай - многодетно семейство, общината им подарява апартамент, при това тристаен, защото децата са много. Семейството е социално слабо, всичките са безработни, а децата непълнолетни. Жената пак е бременна. Общината трябвало да им отпусне още един апартамент. Те така след 3 години ще си родят и за 3ти апартамент.

Наскоро имаше репортаж от инфекциозната болница в София, направен не от кого да е, а от корифея в изопачаването на истината - Мартин Карбовски. На този човек се кефех, но през далечната 99^та година. Тогава той списваше в Интернет и на още няколко места и статиите му бяха интересни. Това, което прави днес ми е толкова противно и отблъскващо, че спрях да се интересувам от работата му, още преди да се сгоди с Кеворкян. Та в репортажът, който се завъртя и във вестниците и по радиото и по телевизията ставаше дума за медицински случай в болницата с ненаправена медицинска процедура и грешна диагноза. В крайна сметка диагнозата не е била грешна, да не коментираме, че пациентът е излекуван успешно. Уж имало свидетели и още оплакали се пациенти, които обаче мистериозно изчезнали преди репортажа. Болницата изглежда ужасно, сградата е строена преди 100 години (не метафорично, а сериозно), не е правен основен ремонт от почти 50 години. Но това е материална база, никой не отрича, че тя е в лошо състояние, но това не прави лекарите в болницата по-лоши от останалите. Въпреки това, Карбовски прави директни нападки към компетентността на персонала, кам диагнозата и към проведеното лечение.

Изобщо инфекциозна болница заради материалното си положение често присъства по абсурдни начини в медиите. Преди години имаше статия в един от тиражните вестници, според която пациент на болницата с психични отклонения се самоубил, като скочил през прозореца на четвъртия етаж. Който не е минавал покрай сградата - тя е триетажна. Друг вестник пък беше публикувал снимка на куче в двора на болницата, а текстът под снимката гласеше: глутница бездомни кучета ядат човешки органи изхвърлени в двора на болницата след операция. Представяте ли си абсурдността на текста. Като се започне от това, че на снимката очевидно има само едно куче, а не глутница и се стигне до подробности от сорта на това, че в инфекциозна болница няма операционна, нито хирурзи, които да изхвърлят човешки органи в двора. Някой тук би опонирал, че това са просто грешки, но дори и неволни, тези грешки са тенденциозни и независимо дали са нарочни или не, те винаги имат за цел да засилят ефекта, да украсят сюжетната линия.

Не мога да пропусна и друга весела история от професионалната ми практика - отново тиражен всекидневник излиза със статия на първа страница: Държавата плаща за поддръжката на порно сайт. После се оказва, че не е държавата, а акционерно дружество, което е с държавно участие. Освен това се оказва, че не плаща поддръжката. Също се оказва, че не е порно сайт. Всъщност историята е следната - сайт, който е личен сайт, домейнът е купен с лична кредитна карта директно през Интернет, сайтът се хоства в САЩ, сайтът е собственост на бивш директор във фирмата. Домейнът изтича, собственикът не го подновява, домейнът е зает автоматично от робот, който публикува на адреса реклама на порно сайт. Важното е, че броят на вестника е похарчен. Не ви ли прилича на вица:

Публикували във вестник “ДУМА” (понеже вица е стар, тогава само ДУМА излизаше) статия на първа страница, с големи букви: Изнасяма 500`000 компютри за столицата на източното техническо чудо Токио. От статията става ясно, че не ги изнасяме, а ни ги връщат и не са 500`000, а само 5`000 и не били за Япония, а за Русия… и не били компютри, а компоти.

И сега ще засегна още няколко по-болезнени примера, за които вероятно ще бъда критикуван, но аз си казвам личното мнение.

Първият пример се прие от широката общественост не до там изкривен, колкото се опитаха да го представят медиите - детската порнография във филма Баклава. Вечерта след обявяването на случилата се “трагедия” бях в университета. Питаха ме, дали съм гледал тоя филм Баклава? Отговорих, че не съм. Решихме да визим за какво толкова шум се вдига, намерихме го лесно във Vbox7. Изгледах един трейлър - нищо, изгледах втори трейлър - пак нищо. В третия трейлър имаше няколко кратки сцени, от които нищо еднозначно не може да се каже. Освен това личи, че по-голямата част от кадрите са монтирани с кадри от други места и друго време. За хора от телевизията трябва да е очевидно. Но в репортажите не се обръща внимание на това как са заснети кадрите, а какво се вижда на тях.

Като всяко чудо и това беше за три дни. Гръмна като кьор фишек и после изчезна зад хоризонта. Но поне по тази тема мненията доста се разцепиха… може би около 50/50. Убеден съм, че хората не го приемат за порнография - това очевидно не е филм заснет с цел да се гледа от някакви педофили и сексуални маниаци. Хората, които пуфкат по форумите, блоговете и в коментарите към трейлърите по-скоро са отвратени и ужасени от реалността, отколкото от филма. В интерес на истината, както в единия откъс от филма, който е пуснат из Интернет, така и в трейлърите е направен доста добър монтаж и музиката е подбрана доста добре. Малко прилича на Куентин Тарантино.

Вторият пример е филмът за дома в Могилино. Не смятам да го коментирам, защото откакто излезе в Интернет (доста преди да излезе по телевизията) се изговориха много неща. Но за мен, освен големия ужас, който преживяват децата в този дом има и гигантски журналистически натиск, за да стане още по-интересна историята и да се тиражира филма още повече.

Баба ми казваше: като ти кажат добър вечер, погледни дали слънцето не е на изток. В общи линии, като знам какви глупости говорят в нозините, статиите и репортажите, на които съм ставал свидетел и виждам, че публикуваното няма нищо общо с действителността, не съм склонен по никакъв начин да вярвам и на останалото. Все едно да вярваш на реклама на прах за пране!

3 коментара »

Наскоро наляха бетон в апартамента на колега. Замислих се, че голяма част от строителите са пасмина изключително неграмотни типове. Не ме учудва количеството работни инциденти, които не рядко завършват и със смъртни случаи.

Но имам пресен случай. От два месеца насам сградата на Министерство на икономиката, която е срещу моя офис, се санира. Сменят дограма, правят външна топло и хидро изолация, боядисват… Изобщо кипи безсмислен труд. Защо безсмислен? Ще попитате. Защото 90% от дейностите, които се вършат, са в абсолютно недопустими условия и всичко ще се разпадне до пролетта.

1. Поставиха PVC дограма с евтин, мек и некачествен български профил, което е недопустимо за обществена сграда, в която износването на материалите е в пъти по-високо от домашните условия. Прозорците може и да издържат, но вратите ще увиснат 1 месец след пускането на сграната.

2. Правят външната изолация без да се спазват никакви технически спецификации. На първо място за температура и влажност. Работата върви от началото на ноември, знаете какви бяха температурите през ноемри, знаете колко дъжд и сняг падна. Стените са мокри и студени и е пълен абсурд да се работи при такива условия. (Какво ли се учудвам преди 5 години видях да наливат асфалт върху лед).

След това, поставят по 3 дюбела на плоча при това в краищата, а отдолу я лепят с лепилото само в четирите ъгъла. На пролет като ги напече слънце, всичко ще опада като зрели плодове.

Отгоре слагат мазилка с армираща мрежа. Ролята на армиращата мрежа е да държи мазилката да не се отлепи от стената. И това става, като мазилката се слепне с армиращата мрежа, а мрежата е закрепена за стената. И това става със специални кабърчета, с които предварително мрежата се закрепя за изолационния материал и чак след това се нанася мазилката. Няма такова нещо, тук самата мазилка е материалът, който държи мрежата закрепена за стената. Това е по-лошо отколкото изобщо да няма мрежа, защото така ако някъде се отлепи мазилката от стената, тъй като тя е свързана чрез армиращата мрежа с останалата част, ще падне всичката мазилка, а не само там, където се е отлепила. Явно икономията от 1 кашон кабърчета е голям келепир.

Накрая се нанася фасадна боя. На снимката много не личи, но явно слоевете боя са неравномерни като дебелина, а също така е явно и че оцветяването на фасадната боя не е еднакво и на места е по-светло, а на други е по-тъмно.

3. Преди ремонта отпушваха някакви канали. Изсипаха се три камиона тип “Лайнарка” с Putzmeister-ски помпи и омазаха всичко. Цялата улица стана на гъз, т.е. в лайна. Викам си, тия като свършат, ще почистят… цъ, тръгнаха си и заебаха всичко, на другия ден стегна (замръзна)… обаче камионите се върнаха. Викам си, а, дойдоха да си изчистят. Пак цъ, продължиха да чоплят с пръчка в лайната. Дойде и един багер, изсекоха дърветата зад сградата.

4. Строителните отпадъци - всичко се изхвърля в общите контейнери за отпадъци. При строителство и ремонтни дейности е забранено отпадъците да се изхвърлят в общите съдове, трябва да се докара специален контейнер, за който след това се доплаща, за да бъде извозен. Не само това, ами и като се напълниха цинковите контейнери, започнаха да изхвърлят и в кофите за отпадъци за рециклиране, което вече преля чашата (или по-скоро кофата за боклук).

5. Организацията на движението - около офиса е перманентна лудница вече 2 години. Постоянно има разни коли, които идват до КАТ, дали за регистрация, дали за получаване на актове, дали за друго. Уличката, която слиза от бул. Г. М. Димитров надолу към кат попринцип е двупосочна. Но от двете страни е пълна с паркирани коли и на практика, ако влезе нещо по-голямо от микробус, не може да мине дори и в едната посока. А като се заклинят коли и в двете посоки става направо ад. И на цялата тая розово описана картинка, заради ремонтно строителните дейности издигнаха ламаринена ограда, която блокира: 1) единствения тротоар на улицата; 2) видимостта по улицата, заради което вече станаха две катастрофи, а излизането е с постоянен риск. Малко е всичката тая радост, с която живея вече два месеца всеки работен ден, ами от вчера издигнали едно скеле от другата страна на сградата и сложили едни жълти ленти, “Минаването забранено, опасност от падащи предмети”. Само че когато се затваря един път, трябва да се посочи обходен маршрут. А в случая, както са затворили всичко и от двете страни на сградата, единствения обходен маршрут е чак през бул. Драган Цанков и е не-по-малко от километър.

6. Самите работници - явно от ромски произход, т.е. мангали. Дали имат завършен осми клас имам съмнение. Дали имат някаква квалификация да работят това, което правят - нямам съмнение - нямат. Като ги гледам как сглобяват скелето около сградата, настръхвам. Всичките до един работят без каски. Комуникацията между тях е с кратки безглаголни изречения, на странен (небългарски) език. В общи линии тази точка обяснява голяма част от случващото се в предишните пет точки.

Тук съм длъжен да добавя, че не всички заети в строителството са некадърници. Имал съм както нещастието да попадам на хора, които не знаят от коя страна се държи отвертката, така и на изключителни майстори, когато съм правил ремонти вкъщи. Така че държа да няма обидени.

3 коментара »