Преди три седмици започна да ме боли кракът. И понеже имам стари травми от ски, първо реших, че трябва да е от тях. После ходих на доктор, той реши, че е инфекция, започнах лечение с антибиотик, но положението само се влошаваше. Пуснах си изследвания и… fuck, подагра. А статистически на моята възраст (26 – 27) е изключително рядко, обикновено след 40 – 45 години се проявява. И както повечето нормални хора, знаех само, че на подаграта й викат болестта на кралете. Сега вече знам доста повече.

Оказа се, че самата подагра не е болест. Това е повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта. Това повишено съдържание, обаче, може да доведе до други остри заболявания като артрит (възпаление на ставите) най-често на краката, камъни в бъбреците, двете заедно и други. При мен конкретно се изрази в артрит на ставата на палеца на левия крак. Всъщност кофти схемата се състои в това, че пикочната киселина в кръвта се отлага в ставите и образува кристали там. А тия кристали предизвикват ужасни болки. Доктора ми каза (без да ми знае псевдонима), че страдам от бабешка болест (артрита).

До тук добре – става по-лесно, защото знам какво ми е. А как се лекува? Fuck2 – не се лекува! Имало някакви тайни, апокрифни препарати, но те били предимно токсични и неефективни. Единственото “лечение” е брутална диета.

Пикочната киселина се образува от вещества наречени пурини, които се поглъщат с храната. Диетата на пръв поглед звучи симпатична – не се яде нищо, което съдържа пурини. Чакай малко! А кое съдържа пурини? Ето тук идва страшното – според моята диета не трябва да ям:

Субпродукти – дроб, шкембе, чревца, воденички, хайвер;
Месо – никакво месо, нито риба, нито пиле, нито скариди или морски мекотели, нито свинско, нито телешко, нито овнешко, агнешко, биволско, щраусово – никакво;
Мазнини – никакви животински мазнини: мас, масло. Може само растителни;
Цветни зеленчуци – зеле, червено зеле, брюкселско зеле, броколи, карфиол;
Бобови зеленчуци – зрял боб, зелен фасул, царевица, грах;
Зелени треви – лапад, лобода, коприва;
Гъби, патладжани и сини сливи също не може. Яйца може, но по-малко.
Също не може и никакъв алкохол, газирани напитки, чай, кафе (и без друго не пия), шоколад (дори и натурален), какао и захар.

А стига толкова де! А то какво остана?
Остават всички други зеленчуци, които за мен се изчерпват предимно с ориз, картофи, тиквички, моркови и чушки.
Всякакви млечни продукти – кашкавал, сирене, прясно и кисело мляко (но обезмаслени), без сметана;
Всички видове плодове (освен сините сливи);
Вода, сокове и сиропи също може.

И сега най-страшното – колко време така? Казат, че пълно изчистване се получава за 3 до 5 години – зависи колко стриктно спазваш диетата. След като се изчистят пурините и намалее нивото на пикочната киселина в кръвта, може да се прилага поддържаща диета, която е като горната, но за 30% от консумираната храна. След един месец пак ще отида за изследвания. Предишните ми резултати не бяха толкова страшни, при норма 420 (не знам мерната единица) моите бяха 510, а за истинска подагра се иска 600 – 700 и нагоре. Но и самият факт, че съм над горната граница е достатъчен.

В тази връзка започвам да колекционирам рецепти за вкусни ястия, които да включват само разрешените продукти. До тук сред добрите попадения са ризото със и без зеленчуци, картофени манджи: пататник, огретен (без ужасния фикс малки тайни), картофи соте, задушени картофи с копър и чесън, картофена салата с праз лук, чушки с доматен сос, чушка бюрек (но все пак е пържена). Салатки: снежанка, шопска (а много обичах овчарска, но шунка, яйца), моркови (без зелето), червено цвекло. Крем супи и зеленчукови супи, таратор (слава богу, него мога да го ям цяла година).

Най-сложното в спазването на диетата е намирането на обяд около работното място. Намирането на прилично място за обядване е сложна задача сама по себе си, а намирането на обяд съобразен с такива сложни изисквания става почти невъзможно за изпълнение.

Преди време до офиса ми имаше един стол (на ЦИНТИ). Там всеки ден менюто включваше между 50 и 60 предварително готвени манджи – имаше всичко, постни, вегетариански, с месо, риба, скара, чуждестранна (китайска, италианска) кухня. Винаги имаше поне 5 – 6 супи, винаги имаше няколко десерта, избор от поне 10 салати от сурови зеленчуци, готвени салати и какво ли още не. Беше супер, дори цените бяха не прилични, а направо неприлично ниски. Да обаче имаше, вече го няма. Сега там продават готови шницели от Пикадили притоплени в микровълнова и пържени картофи от хладилник – също топлени в микровълнова (няма по-вредно нещо за ядене от охладени и затоплени в микровълнова фурна пържени картофи).

След като закриха стола на ЦИНТИ се прехвърлихме на стола на НСС. Там също готвят много добри неща, но за съжаление изборът е значително по-ограничен, пък и повечето неща сега не ми пасват на диетата. Иначе правеха страхотно пиле със зеленчуци и пиле със сладко кисел сос. Също и паниран черен дроб с картофено пюре, мусака, боб с наденица, шкембе чорба, боб чорба, пилешка супа, таратор (разбира се) и много други.

Преди нова година срещнах в Кауфланд готвачката от стола на ЦИНТИ. Оказа се, че сега работи в нов стол, който не е много далече от офиса – в лудницата на 4ти километър. Като се абстрахираме от думата лудница, която дори не е коректна в случая, там е психо диспансерът, проблемът е, че мястото се вижда от прозореца ми, но до него се ходи 30 мин. пеша. Което означава, че обедната ми почивка трябва да стане минимум 90 минути – просто абсурд. С кола трябва да заобикалям почти цял километър, който включва или Плиска или колелото на 4ти километър, което също не е приемлив вариант.

Та това е трагичната ми история от последните седмици…