9INI

Пиша темите с около седмица закъснение. Ама като няма време кога да пиша - така е. Пък сега да седна и да напиша 10 постинга за 1 ден - също не е най-доброто решение. Така че ще ги пускам на разсрочено плащане. А иначе миналата седмица в неделя и понеделник бих път до другия край на страната. Колата ми беше на ремонт в Търново, а трябваше да ходя да оправям едни дукоменти в Каварна и реших да ги съчетая.

Първо тръгнах от София за Търново. Хванах автобус на фирма ETAP, с който планирах да отида до Търново. Мислех, че фирмата е читава. Останах си с мислите! Автобусът беше TEMSA Diamond 2006 г. - доста лъскав, само за сравнение, вратите и запалването на двигателя не са с ключ, а с пръстовия отпечатък на шофьора. На пръв поглед човек може да се впечатли. На второ четене обаче се оказа, че автобусът е без климатик (говоря ви за юли месец!). Всъщност климатик имало, ама: точка първа - не го пускат; и точка втора - няма дюзи над седалките, а духа от неизвестно място на тавана и в неизвестна посока. Хората в автобуса се вмирисаха още преди Долни Богоров. Засмърдя на евтин одеколон, сапун за пране, тиха пръдня, кисело зеле и най-големия ужас - на вкиснато. Да не коментирам, че беше пълно с баби, дядовци и внуци. Тия деца не си седнаха на задниците през целия път. Също така седалките са сгъчкани една до друга толкова плътно, че за човек над 1,80 не че не е удобно, ами е невъзможно да седне. Добре, че бях на седалката до пътеката и си протегнах краката върху пътеката. Не на последно място - нямаше шофьори при товаренето и разтоварването на багажа, както и не слагаха номера върху куфарите и чантите, което вече е нормална практика при нормалните фирми за автобусни превози. Мъжът на седалката до мен каза, че за последен път пътува с различна от BIOMET фирма. Е не може да не се каже и добра дума за превозвача - автобусът тръгна с точност до секундата от София и стигна в Търново без нито минута закъснение.

В Търново си взех готовата кола. Доста добре изглежда сега, особено имайки предвид как изглеждаше преди ремонта. Карам Опел Кадет 1991 г. и сътветно лафовете, че “Опел са измислили ръждата” и “Опелите вървят много бързо, защото ръждата ги гони” важат с пълна сила и за моя. Та с две думи позакърпиха малко задните вежди и праговете. Вратата на багажника, която стоеше смачкана вече повече от година, след като в седмицата на парламентарните избори за три дни два пъти ме удариха отзад, дори втория път идиотът се опита да избяга - мислеше си, че няма да го настигна. И като черешка на тортата - колата е боядисана цялата, сега е съвсем лъскава. Ако някой ми съсипе боята през идните месеци го грози смърт по особено жесток начин, както казваха в един от мафиотските филми: “Свидетелят почена ваша чест. Нещастен случай. Прегази го камион. Twice!”. Така че всички да внимават по пътищата, ако срещнат ярко червен Опел Кадет.

От там в понеделник сутринта газ за Варна. Попрецаках се, защото цяла сутрин карах наизток и слънцето ми печеше право в очите (е бях със слънчеви очила де, но все пак), а после цял следобед карах назапад - пак същото. След което стигнах в Каварна. Защо ли отидох с нагласата да приключа за половин час, като го правя за трети път и никога не съм успявал да свърша работа за по-малко от 2 часа. За общината и данъчните иде реч. Община Каварна предлага услуги предоставени по електронен път. Но разбира се, не предлага онези услуги, които са ми нужни.

Оттам продължих директно за София. Обърках малко пътя във Варна. На този град няма да му науча околовръстното и това е то. Винаги като минавам през варна цепя през центъра, защото в центъра никога не се губя. Обаче на отиване отрепах почти цял час в града и незнайно защо реших, че по околовръстното ще мина по-бързо. Първо околовръстното на Варна се оказа също толкова дупчесто, колкото и софийското. Второ, че за разлика от повечето околовръстни пътища, варненския не върви по очевидно права линия, а се сучи между кварталите, което ме навежда на мисълта, че това всъщност не е околовръстно, а просто път, който не влиза в центъра. И не на последно място - табела на къде е София има веднъж на 4 - 5 кръстовища. А на останалите? Нямам претенция в София на всяко кръстовище да има табели на къде е Варна, но… накратко - оправих се, ама със зор.

Магистралата. След като магистрала А2 (София - Варна) я строят вече 25 години, има напредък. Малка крачка за човека и гигантски скок за магистралостроенето в България. Новият участък преди Шумен е пуснат - цели 12 километра нова магистрала. Асфалтът е отвратителен - оставили са си ръцете. При висока скорост се получава неприятно вибриране на целия автомобил. Това обаче не попречи на министри, дребни чиновници, партийни номенклатурчици и други сродни на тях в началото на лятото да режат ленти и да разиграват евтини популистки сценки. Ще критикувам и ще критикувам с пълна сила, защото си плащам данъците навреме, осигурявам се върху реалния доход, плащам си гражданската отговорност за цяла година и карам със зелен стикер и винаги си купувам истински винетки.

Пътят беше неочаквано, за мен, натоварен, имайки предвид, че беше работен ден. От друга страна, след като към 17 часа ядох (не е ясно обяд ли беше, закуска или вечеря) на Хепи бар и грил след Шумен, нататък нямаше пукната кола по пътя… да съм задминал 10 ТИР-а до София. А аз най-мразя да пътувам самотен на пътя. Нямам предвид да има някого в колата, а да има и друга кола на пътя. Пред мен, зад мен - няма значение. За съжаление да си намериш спътник за изпът не е лесна задача. Трябва на първо място да има същия като твоя стил на каране и да е в същото настроение като теб. Миналата година пътувайки за Варна си харесах един Mercedes с испанска регистрация, с който така си паснахме, че реално карах зад него близо 350 километра. Но това се случва рядко.

На връщане от Варна първо се залепих зад един Seat с търновска регистрация, ама той беше много на зор - избяга ми. После си харесах една Toyota Avensis - от новите, той пък ме задмина и също избяга. След яденето около 15 минути преди мен от заведението тръгна една двойка със страхотен черен AMG Merceds. За съжаление караше жената и явно се притесняваше да задминава… наложи се аз да я задмина и останаха назад. По някое време догоних Toyota-та - бях много щастлив, обаче в Търговище той спря на бензиностанцията. От там нататък за кратко карах пред едно BMW, но и той не ми хареса темпото и ме задмина. Остатъка го пътувах сам. Колко мъка има по тоя свят?!

Накрая малко се поразведрих - с едно Audi си направихме рали в района, където магистралата е еднопосочна и движението е отбито по стария път през билото. Пътят е с доста неприятни завои и пълен с ТИР-ове, разбира се. Но сега е еднопосочен в по-голямата си част. Беше малко като на ралитата в планински местности при компютърните игри, с тази разлика, че си в истинска кола.

Равносметката от пътуването е 900 километра изминат път за 1 ден, изгорен бензин за 100 лева, две успешно свършени работи. Колата стана на 258`888 километра. Скоро ще чукне 260 хиляди

След последното пътуване до Пловдив, при което реших, че няма да има нищо за снимане, а то имаше чудни работи, ето и малко снимков материал от това: