Взехме си сач. Онова странно нещо, върху което сервират в повечето заведения вкусни мръвки със зеленчуци.

Сачът е глинена плоча (с леко заоблени ръбове), върху която се готви. Технологията е проста - маже се с олио (зехтин, друга мазнина) и се поставя върху котлон. Нагрява се. Готви се. Яде се.

За първи път го употребих във вторник. Запекох малко свински мръвки на него, след това сложих и зеленчуци: пресни картофки, тиквички, гъби, червена чушка, лук. Получи се, но не бях впечатлен от резултата. Останах с впечатлението, че готвенето на сач обрича на виснене пред печката и постоянно бъркане. В момента, в който оставиш зеленчуците за повече от 2 минути без бъркане и те залепват. Освен това, тъй като ръбовете са прекалено малки, докато бъркаш омазваш цялата печка с мазнина, понеже се изсипва. С две думи разбрах, как са измислили тефлоновите тигани - сипваш продуктите, слагаш на котлона, забравяш за тях за 20 - 30 минути, ядеш.

Първото, което ме учуди е колко лесно се изми сачът. Понеже върху него пекох месо, после зеленчуци, част от нещата залепнаха, очаквах да не може да се измие (както става с алпака съдовете за готвене). Нищо подобно. На първо място не се притесняваш да го одраскаш - по две причини: първата е, че няма тефлоново покритие, така че и да го одраскаш, нищо няма да му стане; второ - струва 5 лв, за разлика от един добър тефлонов тиган на Tefal или Rondine, които спокойно гонят 50 лв. Та взех една метална шпакла и го изстъргах - всичко си падна без проблеми. След това с гъба (не ми се ще в миялна машина) в мивката и е готов за подвизи.

На сачДнес реших да се пробвам втори път. Като начало сложих по-малко мазнина. Оказа се, че съм прав - вече не се разсипва около ръбовете. Второ - изпекох първо месото, извадих го в отделна чиния и добавих зеленчуците. Първо картофките, че искат повече време, после останалите. Но ги захлупих с капак, за да се задушат. Освен това намалих котлона, докато се задушават зеленчуците. Месото се пече на 4 от 6, а зеленчуците на 2 от 6. Определено имаше голям ефект. И другата хитрост, която приложих, беше че намазах и месото и зеленчуците с мазнината (освен тази в сача). След като зеленчуците се задушиха, нахвърлях месото отгоре им и захлупих с капака за още 10 минути. По този начин соковете от месото се смесиха с тях, а месото се загря допълнително, защото междувременно беше изстинало в чинията. Единственото, което не уцелих, че намалих котлона непосредствено преди да сложа зеленчуците, а всичко изстива доста бавно.

Идеята, която ще пробвам следващия път е накрая да се прибави сос на сметанова основа. Пасва си както с месото, така и с пресните зеленчуци. Мисля си, че ще се получи. Също задължително трябва да проверя какво ще стане с пилешко месо - то е по-крехко и се изпича много по-бързо от свинското, така че трябва да стане добре.

Иначе сачът е една благодат (оказва се). На първо място вкусът на ястието няма нищо общо с вкуса на същите продукти приготвени по същия начин, но в метален съд. Освен това глината така се нагрява, че плочата е още топла, дори след като изядохме всичко. А това си е положителна страна, защото държи храната топла докато хапваш. Качествените тефлонови тигани се правят от чист алуминий, който се загрява бързо, но и изстива много бързо - работата му е да бъде топлопроводник.

И накрая. След първия успех със съмнителен ефект, се колебаех, дали да не пробвам да пъхна сача във фурна. Не пробвах, но се отказах, защото идеята му е, да е загрят и да изпича храната чрез допира си с нея. А във фурна с 250° C, няма как сачът да се загрее с по-висока температура от тази на въздуха в нея. Така че ефектът просто ще се загуби. Тук може би трябва да се спомене, че сачът го ползвам върху печка с керамичен плот. Не че това има особено голямо значение, но все пак. При цвърченето си пръска мазно, а плотът се чисти относително лесно.

Ако сте любители на вкусното хапване, непременно трябва да пробвате нещо приготвено на сач. Ако пък обичате да си го приготвите сами - непременно трябва да пробвате да го направите върху сач.