След като вчера говорих за сивия градски пейзаж и размишлявах хубав ли е когато е сив или не, си спомних, че миналата седмица заснех нещо интересно, със специалната идея да го пусна тук, но забравих.

Обядвам в стола на ЦИНТИ.

Опа… само за момент да се отклоня. От 2 години ям в ЦИНТИ и не се бях замислял какво означава абревиатурата. Докато пишех проверих. Оказа се, че е “Централен институт за научна и техническа информация”. Всъщност там са Службата за акредитация, Патентно ведомство, Централната научно-техническа библиотека и няколко изчислителни центъра.

Преди известно време направиха доста мащабен ремонт на двуетажното крило на библиотеката, смениха дограмата с нова PVC, майстори гипсаджии си вихриха въображението с гипсокартон, вкараха нови мебели. С две думи стана доста лъскаво. Междувременно изхвърлиха купища боклуци пред сградата на ЦИНТИ, предимно строителни отпадъци.

Stones GardenСега намесваме една тема, която е неотменима част от всекидневието ми през последните 4 месеца: смяната на номерата. Тъй като не може да се влезе в малките улички около КАТ, хората, които работят там започнаха редовно да паркират колите си на полянката пред научно-техническата библиотека. Съответно служителките от библиотеката се дразнеха от това – искаха си зелените площи и забучиха водопроводни тръби (строителни отпадъци) така че да не може да се паркира.

По-късно забелязах, че са използвали и парчета стари тухли и камъни за да очертаят пътеката през поланата. Като го видях ми заприлича на така прочутите stones garden (каменни градини) или известни още като алпинеуми. Приех го за нормално без особено да се заглеждам. Обаче един ден, минавайки, мернах един камък, който беше прекалено правилен кръг. Въпреки, че изглеждаше леко сплеснат от двете страни, все пак си личеше, че е кръг. Подминах го, не се върнах. Но на другия ден минавайки от там се загледах. Оказа се, че не е камък, а също е част от онези водопроводни строителни отпадъци. Беше голяма тапа за водопроводна тръба.

На това му викам Urban punto de vista…