Наскоро наляха бетон в апартамента на колега. Замислих се, че голяма част от строителите са пасмина изключително неграмотни типове. Не ме учудва количеството работни инциденти, които не рядко завършват и със смъртни случаи.

Но имам пресен случай. От два месеца насам сградата на Министерство на икономиката, която е срещу моя офис, се санира. Сменят дограма, правят външна топло и хидро изолация, боядисват… Изобщо кипи безсмислен труд. Защо безсмислен? Ще попитате. Защото 90% от дейностите, които се вършат, са в абсолютно недопустими условия и всичко ще се разпадне до пролетта.

1. Поставиха PVC дограма с евтин, мек и некачествен български профил, което е недопустимо за обществена сграда, в която износването на материалите е в пъти по-високо от домашните условия. Прозорците може и да издържат, но вратите ще увиснат 1 месец след пускането на сграната.

2. Правят външната изолация без да се спазват никакви технически спецификации. На първо място за температура и влажност. Работата върви от началото на ноември, знаете какви бяха температурите през ноемри, знаете колко дъжд и сняг падна. Стените са мокри и студени и е пълен абсурд да се работи при такива условия. (Какво ли се учудвам преди 5 години видях да наливат асфалт върху лед).

След това, поставят по 3 дюбела на плоча при това в краищата, а отдолу я лепят с лепилото само в четирите ъгъла. На пролет като ги напече слънце, всичко ще опада като зрели плодове.

Отгоре слагат мазилка с армираща мрежа. Ролята на армиращата мрежа е да държи мазилката да не се отлепи от стената. И това става, като мазилката се слепне с армиращата мрежа, а мрежата е закрепена за стената. И това става със специални кабърчета, с които предварително мрежата се закрепя за изолационния материал и чак след това се нанася мазилката. Няма такова нещо, тук самата мазилка е материалът, който държи мрежата закрепена за стената. Това е по-лошо отколкото изобщо да няма мрежа, защото така ако някъде се отлепи мазилката от стената, тъй като тя е свързана чрез армиращата мрежа с останалата част, ще падне всичката мазилка, а не само там, където се е отлепила. Явно икономията от 1 кашон кабърчета е голям келепир.

Накрая се нанася фасадна боя. На снимката много не личи, но явно слоевете боя са неравномерни като дебелина, а също така е явно и че оцветяването на фасадната боя не е еднакво и на места е по-светло, а на други е по-тъмно.

3. Преди ремонта отпушваха някакви канали. Изсипаха се три камиона тип “Лайнарка” с Putzmeister-ски помпи и омазаха всичко. Цялата улица стана на гъз, т.е. в лайна. Викам си, тия като свършат, ще почистят… цъ, тръгнаха си и заебаха всичко, на другия ден стегна (замръзна)… обаче камионите се върнаха. Викам си, а, дойдоха да си изчистят. Пак цъ, продължиха да чоплят с пръчка в лайната. Дойде и един багер, изсекоха дърветата зад сградата.

4. Строителните отпадъци – всичко се изхвърля в общите контейнери за отпадъци. При строителство и ремонтни дейности е забранено отпадъците да се изхвърлят в общите съдове, трябва да се докара специален контейнер, за който след това се доплаща, за да бъде извозен. Не само това, ами и като се напълниха цинковите контейнери, започнаха да изхвърлят и в кофите за отпадъци за рециклиране, което вече преля чашата (или по-скоро кофата за боклук).

5. Организацията на движението – около офиса е перманентна лудница вече 2 години. Постоянно има разни коли, които идват до КАТ, дали за регистрация, дали за получаване на актове, дали за друго. Уличката, която слиза от бул. Г. М. Димитров надолу към кат попринцип е двупосочна. Но от двете страни е пълна с паркирани коли и на практика, ако влезе нещо по-голямо от микробус, не може да мине дори и в едната посока. А като се заклинят коли и в двете посоки става направо ад. И на цялата тая розово описана картинка, заради ремонтно строителните дейности издигнаха ламаринена ограда, която блокира: 1) единствения тротоар на улицата; 2) видимостта по улицата, заради което вече станаха две катастрофи, а излизането е с постоянен риск. Малко е всичката тая радост, с която живея вече два месеца всеки работен ден, ами от вчера издигнали едно скеле от другата страна на сградата и сложили едни жълти ленти, “Минаването забранено, опасност от падащи предмети”. Само че когато се затваря един път, трябва да се посочи обходен маршрут. А в случая, както са затворили всичко и от двете страни на сградата, единствения обходен маршрут е чак през бул. Драган Цанков и е не-по-малко от километър.

6. Самите работници – явно от ромски произход, т.е. мангали. Дали имат завършен осми клас имам съмнение. Дали имат някаква квалификация да работят това, което правят – нямам съмнение – нямат. Като ги гледам как сглобяват скелето около сградата, настръхвам. Всичките до един работят без каски. Комуникацията между тях е с кратки безглаголни изречения, на странен (небългарски) език. В общи линии тази точка обяснява голяма част от случващото се в предишните пет точки.

Тук съм длъжен да добавя, че не всички заети в строителството са некадърници. Имал съм както нещастието да попадам на хора, които не знаят от коя страна се държи отвертката, така и на изключителни майстори, когато съм правил ремонти вкъщи. Така че държа да няма обидени.