Случи се преди години… вече четири години. Не знам защо, може би тогава не ми остана време, а може би не ми останаха нерви, но не съм написал нищо по темата. Сега ще възраждам деветините и провокиран от тази тема се сетих за моята случка.

През вече далечната 2008 година си купих кола, която карам и до днес и много си я харесвам. Всъщност този автомобил промени доста неща в живота ми (невероятно, но факт), но за това ще разкажа някой друг път. Като един изряден идиот, отидох в общината и веднагически си регистрирах колата, като ми казаха, че ще дължа данък за остатъка от 2008 г. (колата е нов внос и не е имала предишен собственик в България). “ОК” казах аз и попитах, къде да платя, на което ми отговориха, че за голямо тяхно и мое съжаление, СИСТЕМАТА не може да изчислява данък за част от годината, а само за цяла година и в момента не могат да ми кажат точно колко дължа. Чудно, и к’во пра’им? На което любезната леля в общината ми отговори така:

- Ами г-не, аз ви предлагам така, значи тая година не плащате, ние догодина ще ви изпратим писмо, че не сте го платили. Системата, дето печата тия писма автомагически ще ви изчисли колко сте дължали, плюс малка лихва, ама това да не ви притеснява, тя е някакви стотинки… и догодина ще си платите цял данък за 2009 г. и според писмото – колкото ви е частичния с лихвата за 2008 г.

Егаси схемата – понеже СИСТЕМАТА не може да сметне колко дължа, ще трябва да платя и лихва за просрочие, ама сакън, понеже това не е опция, а единствения вариант, който ми предлагат – съгласих се. Ще ми се да кажа, едвам ме навихте, но всъщност наистина не ми харесваше тази схема. Дори предложих, да си платя за цяла година, понеже действието с еразвива в началото на годината – нямаше да съм на голяма загуба, пък щеше да е сигурно, че после нямам проблеми.

- А-а-а-а, не може така! – беше отговорът на лелята в общината.

И това на фона на хилядите тарикати, дето изобщо не си декларират автомобилите в общината и никога не плащат данъци за тях.

Минава една година

Пристига съответната заветна бележка от общината, с която ме уведомяват, че съм гаден данъкоплатец, дето не си е платил данъка и съответно в писмото е написана така дълго очакваната сума. По стара българска традиция (тук си признавам и аз съм виновен) отидох да платя в последния възможен ден и разбира се, в общината само мен ме нямаше, а като отидох, и аз вече бях там. Понеже опашките не ми действат стимулиращо, реших, че ще се възползвам от високотхенлогичния напредък на съвременното общество и ще ги платя тия данъци по банков път.

Тук трябва да направя уточнението, че през същата 2008 г. брат ми също си купи кола и предвид, че сме в една и съща община – развитието на събитията беше 1:1. Съответно аз съм нагърбен с нелеката задача да платя данъка на моята кола за 2008 (частично) и за 2009 целия, както и за колата на брат ми за 2008 (частично) и за 2009 целия, както и за 2009 г. данък за колата на майка ми – общо 5 данъка на автомобили.

За да платиш по банков път, пред не чак толкова далечната 2009 г. трябваше да имаш две неща: първо IBAN номер на бюджетната сметка на съответната община и второ – БИН код за вида на плащането. През 2013 г. вкараха т.нар. единна сметка и вече няма БИН номера, но тогава това представляваха едни шест цифрени номера, по които данъчните би трябвало да се ориентират (по-скоро някакви автоматични системи) когато бъде получено плащане – за какво е предназначено. В общинската администрация (местните данъци и такси влизат в това число), няма гише информация, изобщо – предоставянето на информация е ЗАБРАНЕНО в тези ведомства. Затова отрепах половин час да търся IBAN и БИН за данъци на автомобили, но накрая ги намерих забодени с кабърче на едно корково табло във фоайето на общината. Преписах ги и доволен се насочих към офиса.

Когато се прибрах в офиса, доволен (почти злорадствах, че ще стане толкова лесно, а тия нещастници ще чакат на опашка в общината), отворих on-line банкирането, попълних пет броя многоредови платежни нареждания към бюджета и гордо ги подписах с електронен подпис. Егаси яката работа – 5 минути и данъците са платени… ще чакам аз на опашки, да не съм тъп или к’во, а?

Минала е още една година, както разказваше инж. Донев: “Гергана е вече президент”.

Този път, майка ми решава да ми върне услугата, да отиде до общината и да плати и моя данък за колата за 2010 г, както и за колата на брат ми и за нейната. Дал съм ѝ пари и брат ми ѝ и дал… при което ми звъни по телефона и ми заявява:

- Аз съм в общината, оправила съм моя данък, оправила съм и на брат ти, ама твоя не е платен за миналата година, а аз нямам толкова пари в мен, така че ще идваш сам да си го плащаш.

- Ама как не е платен, нали съм ги платил по банков път всичките миналата година?

- Не знам, жената каза, че не е платен, оправяй се!

Естествено, ако не си платил за предходната – не приемат да платиш и за текущата година. А че липсващото плащане е нечия грешка – това няма значение… ще ми начислят лихва за просрочие и ще ме преследват като последния престъпник, нищо, че става дума за стотинки (лихва).

На другия ден отидох до общината, да видя какво става, като предвидливо си разпечатах от on-line банкирането една страничка, на която са петте плащания за всичките автомобили. На четвъртия път “отгатнах” в коя стая е лелята, която се занимава с подобни на моя случаи на “нередовни платци”… влизам, обяснявам случая, а тя пуска една програма под DOS и ми показва:

- Ето, вижте, данък на автомобила на майка ви, данък на автомобила на брат ви, вашия данък за 2008, вие явно не си плащате данъците навреме! (егаси) Обаче за 2009 няма платен данък за вашия автомобил.

- Добре, ето вижте – показвам си моя лист – данък за едното, второто, третото, четвъртото, петото, всичките са с еднакъв IBAN и с еднакви БИН номера?!

- Не знам, ама на мен не ми излиза на компютъра, значи парите не са получени!

- Добре и сега какво правим?

- Ами трябва да си платите, какво да правим?

- Ама как да си платя, като аз вече съм платил!?

- Не сте платили, на мен нищо не ми излиза!

И ей така – 10 минути безсмислен разговор. Накрая ми заявява, че трябва да си извадя документ от моята банка, ама не такова хвърчащо листче, а заверен – с подпис, печат и гербова марка (едва ли не), да ѝ го занеса, тя ще го изпрати в тяхната банка, да се извърши проверка… и ако не дай си боже се окаже, че съм платил, ще го оправят… Тук отново ще кажа само ЕГАСИ!

Отидох до банката, извадих си разпечатка, която естествено е 1:1 като моята (не само като съдържание, дори и като оформление), от една исъща система излизат, сложиха печат и подпис, платих 2 лв. за заверено извлечение от банкова сметка… и с бодра крачка се насочих обратно към общината.

Там лелята взе листа и едва ли не беше вече възмутена, как може да ми издадат такъв документ от банката, аз очевидно не си плащам данъците и е видно, че съм престъпник, а сега, с тоя документ, ще трябва да се чуди, как да оправи кашата. В този момент възкликна:

- Ами да, естествено… много ясно, че няма да ми излезе на компютъра, вие сте объркали БИН номера на плащането!

- Чакайте, как съм го объркал, имам три еднакви плащания за 2009 г. – платил съм данъка за три автомобила по една и съща сметка с един и същи БИН номер – две от плащанията са минали, а третото не! Как така съм го сгрешил?

- Ами вие откъде го взехте тоя БИН?

- От дъската отвън.

- Ето, виждате ли! Миналата година беше сгрешен БИН номера на дъската отвън и вие оттам сте преписали грешния. Колежката, понеже знаеше, че е имало грешен БИН, като види автомобил в другата партида ги е прехвърляла на компютъра, ама явно вашата я е изтървала! Я да видим, ами да, ето го – вашия данък за колата си стои в партидата за такса смет!

Следващата реплика я казах на ум, само защото съм прекалено възпитан, но малко ме делеше от “инцидент в общината приключил със смъртен случай”:

- Добре бе, мама ти стара, като знаеш, че БИН-а е бил сгрешен миналата година – трудно л ибеше да погледнеш преди да ходя до банката, да вадя документи и т.н.

Не си спомням точната ми реплика, но обобщено, отговорът беше нещо от сорта на: “Ама защо ми се карате?”, сякаш аз съм виновен, че те са допуснали грешка, заради която аз си загубих половин ден!

Нещата щяха да са страхотни, ако историята в подобен порядък не се беше повторила през тази година:

ЧАСТ 2

Брат ми води едни дела срещу КАТ… или по-точно КАТ водиха едни дела срещу брат ми. Въпреки, че аз лично все още не съм съгласен с обвиненията и въпреки че бяхме взели едни от най-добрите адвокати, загубихме делото и на първа и на втора инстанция, въпреки, че втората инстанция намали присъдата от ефективна, на админинистративна глоба.

Понеже и брат ми е умен, колкото мен, в деня, в който излезе решението на втората инстанция, взе и чинно и почтено си плати административното наказание… естествено по банков път. И понеже имаше някакъв проблем с неговата банка по това време, пуснахме плащането през моето любимо on-line банкиране, а той ми даде парите в брой.

Минала е още една година, не знам – Гергана е вече кралица на Монако, може би…

Събота… Ранна утрин… Звъни се на вратата вкъщи, призовкарка, носи призовка, аз вече бях свикнал, понеже нещо не се разбираме с КАТ, освен това съм свидетел по едно друго дело и постоянно ги влачат тия призовки – писнало ми е на оная работа от призовки. Подписах се, взех призовката и я отварям, да видя за какво става дума:

1. Не е за мен, а е за брат ми (а той вече не живее на този адрес)
2. Не е призовка от съда, а от държавен съдия изпълнител…

Тук отново ще кажа само ЕГАСИ!

А в понеделник аз заминавам за две седмици за Германия! Съответно, трябва веднага да извадя едно заверено банково извлечение за това плащане, преди да съм заминал, защото иначе, за 2 седмици съдията изпълнител ще си извади изпълнителен лист, като нищо…

Тичам, добре че банката има работещи клонове в събота, в единия не им работеше принтера: “елате в понеделник”, ха-ха… втори клон, взех заветната бележка.

Тук ще съкратя историята малко, понеже не съм свидетел от първо лице, но докато бях в Германия брат ми е обикалял като избит електрон между Софийски районен съд, Софийски градски съд и НАП три дни. Като се замисля, аз добре съм се отървал само за половин ден предния път.

Разбира се – загубеното време, разходите за транспорт, вкл. и синя зона за тия три дни – няма кой да ти ги възстанови. Нервите – изобщо не ги коментираме. Обаче предложенията на служителите в НАП са любимата ми част от историята:

- Е г-не вие с кой акъл сте си платили веднага! Трябваше да изчакате да дойде съдия изпълнител и да си нямате проблеми!
- Ми платете го втори път, с лихвите! (ЕГАСИ)
- Платете го втори път и заведете дело срещу Софийски градски съд, да ви върнат парите от първото плащане… до две години макс. ще си ги получите.

Сега забележете абсурда: СГС е втората инстанция, която постановява административно наказание “глоба”. СРС е първата инстанция. Глобата е платена по сметка на СГС, а иска на държавния съдия изпълнител е подаден от СРС! Естествено – в закона никъде не е уточнено при такъв казус на кого се плаща, но цяла сурия адвокати бяха готови да си заложат дипломите, че се плаща по сметката на последната инстанция, и в краен случай по сметката на инстанцията, която е постановила глобата – и в двата сценария, това е СГС по чиято сметка е платено.

ЧАСТ 3

За същата онази кола, за която ми изчезна данъка през 2009 г. от митниците ми изпратиха писмо, че трябва да се явя да платя акциз (през 2009 г. го отмениха, но през 008 г. когато я купих – все още имаше), въпреки, че колата не надхвърля максимално допустимата мощност за освобождаване от акциз. Призовката, разбира се, е оформена във вид на заплашително писмо, в което липсват само две неща: какво трябва да направиш и репликата “Очаква ви смърт”.

Ходих до митницата на летището… там отрепах около 3 часа, въртях се като идиот… накараха ме да напиша една “молбичка” – свободен текст, с която да помоля… сякаш е господ, директора на митницата, да не ми облага автомобила с акциз, въпреки, че той не подлежи на облагане… и трябваше да приложа ДВЕ (не е ясно защо две, а не едно) копия от големия талон на автомобила и договора с който съм купил колата.

Какво друго да кажа, освен ЕГАСИ?